Проф. Даниела Бобева: Ние клекнахме за глобалния данък, а други в ЕС се опънаха

- Губим ли конкурентни предимства с въвеждането на единна минимална ставка за корпоративен данък - досега само Унгария имаше по-малък от нас?

- Определено по-малките страни, които имат ниски данъчни ставки и са с преференции за технологични фирми, ще загубят от въвеждането на единния корпоративен данък. В българския контекст стимулирането на инвестициите от чужбина с ниски налози вече ще е по-трудно постижимо. Всъщност, чуждестранните инвеститори не са слънчогледи, които се обръщат към слънцето на ниските данъци. Те търсят нещо повече - благоприятна среда за инвестиции - ясни правила, работеща съдебна система, липса на корупция и т.н. Колкото и ниски да са данъците, без тези условия България показа, че не могат да се привлекат инвестиции - както чуждестранни, така и местни. Тук има обаче един нюанс, става дума за технологични инвестиции - тоест за такива с висока добавена стойност, за които всяка страна мечтае. А данъкът е насочен именно към тях и ще лиши по-малките страни, които нямат капацитет сами да създадат големи технологии, да привлекат такива от вън.

- Проф. Бобева, защо се вдигна толкова голям шум около приемането на световна корпоративна ставка от 15% /само за големи международни компании с оборот над 750 милиона/, при условие че за това се говори от 4 години насам?

- Наистина, по тази тема се работи доста отдавна. Ако перифразираме българската мъдрост, можем да дефинираме ситуацията с големия бизнес така: „Малки фирми - малки ядове, големи фирми - големи ядове“. Темата започна с опитите да се ограничат офшорните зони и т.нар. „специални юрисдикции“. Това са страните или териториите, които представляват нещо като „данъчен рай“. Целта е бягащите фирми от страни с високо облагане към такива с ниско да се ограничат и да плащат все повече данъци и в собствените си страни. Кризата с пандемията накара всички правителства в света да харчат много пари и да увеличават дефицитите в бюджетите на държавите, затова именно този момент е много подходящ за постигане на световно съгласие да бъдат облагани големите данъчно мобилни фирми. От друга страна, големите технологични компании в повечето случаи успяха да извлекат огромни финансови печалби по време на тази криза, което засили обществената подкрепа те да бъдат „глобени“. Акцентът на данъка е именно върху фирмите в дигиталния сектор, където през последните години бяха натрупани значителни печалби. Първоначалната идея беше за 22% ставка. Опасявам се, че 15% ставка няма да е достатъчно увеличение, за да се върнат данъците в страни с данък върху печалбата например 20-22%.

Глобалните фирми ще минимизират ефектите от данъка, като го заобиколят чрез показване на по-слаби финансови резултати

- Откъде тръгна тази инициатива?

- Инициативата дойде още от първите дни на правителството на новия американски президент Джо Байдън, и по специално от г-жа Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ. Тя нямаше как да стане при предишния президент Доналд Тръмп, който изповядваше съвсем различна икономическа доктрина. Инициативата на САЩ беше подкрепена от най-развитите страни от групата Г-7 и след това в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, (ОИСР - групата на развитите страни, до членството в която ние се домогваме безуспешно от много години). Данъците и данъчната система е част от националния суверенитет - знаете че дори и в Европейския съюз данъците се определят само и единствено от всяка една държава членка и нямаме хармонизиране на данъчните ставки. Между другото, страните с високи данъци - а това са големите страни в ЕС, отдавна се опитват да убедят останалите за хармонизация, като първа стъпка за това беше и т.нар „фискален компакт”.

- Кои са губещите от въвеждането на минималната корпоративна ставка?

- Глобалните големи фирми - ако не съумеят така да реорганизират бизнеса си, че да минимизират ефектите от данъка, както и да го заобиколят чрез показване на по-слаби финансови резултати. Ще пострада данъчната конкуренция между държавите - тези, които харчат по-малко и привличат инвестиции с ниски данъци, определено ще загубят инвестиции, въпреки че ще имат допълнителни данъчни приходи, които в условията на постпандемичните бюджетни дефицити ще са добре дошли за държавния бюджет. Във всички случаи обаче най-засегнати ще се окажат компаниите на САЩ и Китай. Двете държави притежават 76 от 100-те най-големи фирми в света, а европейските намаляха от 41 на 15. От 19-те компании, създадени през последните 25 години и оценени на повече от 100 млрд. долара, девет са в САЩ, 8 в Китай и нито една в ЕС.

​ 15% ставка няма да е достатъчно увеличение, за да се върнат данъците в страни с налог върху печалбата  20- 22%

- Защо при толкова засегнати интереси толкова много страни подкрепиха общата данъчна ставка?

- 130 страни и юрисдикции се съгласиха на данъчната ставка, а девет, сред които и три от ЕС, бяха против. Принципно съгласие, но с някои условности, дадоха и някои от по-големите страни. С други думи, наглед почти пълният консенсус по въпроса за глобалния данък не е съвсем ясен, не е ясно и как ще се развие по-нататък в преговорите. Още повече че все още не се знае кои фирми ще ги засегне данъкът и кои ще се „измъкнат“.

Целият шум е за 150 милиарда долара годишно данъчни приходи, което на фона на 133-трилионната световна икономика и 33 трилиона долара публични дългове е наистина несериозно малко. Важни обаче са принципът и началото на хармонизирането на данъчните системи на глобално равнище, което създава прецедент и за бъдещето.

 Трябва да престанем да вземаме важни международни решения, касаещи икономиката, само по политически съображения

- Финансовият министър Асен Василев каза, че от мярката ще бъдат засегнати много малко компании, опериращи у нас. Дори това да са само големите търговски вериги, няма ли да прогоним някои от тях?

- Това, кои фирми ще бъдат засегнати, е много труден въпрос за отговор. Официалните власти не обясняват изцяло, а и дефиницията дава възможности за големи интерпретации, а също и заобикаляне. Ще има и доста изключения, например финансовият сектор е изключен от обхвата, както и фирми с ниски показатели за печалба. Критериите за това кои компании ще бъдат обект на новото данъчно облагане ще се изяснят през октомври т.г., но според мене за следващия парламент ще бъде доста некомфортно да промени вече изразената позиция на България към тази инициатива. А данъчната система не е въпрос на изпълнителната власт. Още повече че досега позицията на България е била винаги срещу въвеждането на високи данъци. Това, дали към момента има фирми, които ще бъдат засегнати, не е ясно, а и от самото изказване на министъра остава неясно. По-същественото е, че дори и сега да няма потърпевши компании, тук говорим за данък за бъдещето и за промяна в основните принципи - въпроси, касаещи дългосрочния български интерес. От решението на служебното правителство за одобряване на позицията на България по този въпрос не става ясно какви са аргументите да подпишем декларацията.

- Унгария, Естония и Ирландия бяха против приемането на ставката от 15% корпоративен данък. Не трябваше ли и ние да направим като тях?

- Браво на Естония, на Унгария и на Ирландия! Те ясно заявяват интереса си и ще го отстояват. Унгарската позиция е, че не трябва да се отстъпва от изконното право на страната сама да определя данъците си, както и че Унгария не е данъчен рай, а въвеждането на 15% корпоративен налог ще ограничи конкурентните предимства на страната да привлича инвестиции, особено в автомобилната индустрия. Унгарците работят вече по резервен план как да запазят данъчното ниво за големите инвеститори дори и ако глобалният данък влезе в сила. Ирландия обяснява позицията си с успеха ѝ в привличането на редица световни технологични фирми. Между другото, до голяма степен на това се дължи и фактът, че Ирландия е единствената страна в ЕС, която през изминалата критична година отбеляза растеж от 3,4%, а не спад на брутния си вътрешен продукт, докато европейската икономика се сви с 6,1%. Както виждате, аргументите на страните, които са против, са до голяма степен приложими и в случая с България. Трябва да престанем да вземаме важни международни решения, касаещи икономиката, само по политически съображения.

Визитка:

Бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева-Филипова е преподавател по международна икономика и международни финанси в УНСС, ПУ „Паисий Хилендарски“ и ВУЗФ, в периода 2003-2013 г. е начело на дирекция „Международни отношения” в БНБ. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като програмен директор, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развитие, министър на търговията и външноикономическо сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Deutsch

Deutsch

10.07.2021 | 11:13

Г-жо, не сме те уполнощава ли да говориш на "ние". Като имате мнение, моля да говорите с първо лице "аз мисля", "аз вярвам". "Аз се чувствам клекнала" звучи също добре

Отговори
6 5
От комунистка завършила Карл Маркс

От комунистка завършила Карл Маркс

10.07.2021 | 10:31

Какво друго да очаква човек освен глупости

Отговори
4 4
АОНСУ

АОНСУ

10.07.2021 | 10:43

АОНСУ, не "Карл Маркс".

Отговори
4 4
До Бобева

До Бобева

10.07.2021 | 09:06

Като гледам в България ще се сбият автомобилните компании коя от коя по голяма инвестиция да направи при този данъчен,,рай"!!

Отговори
10 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?