Следвайте ни

Проф. Ваньо Консулов: Пандемията ускори кризата, но сега банките са пълни с пари

Ако сложат таван на цените, ще докарат спекула, в момента няма риск от дефицит

viber icon

 Проф. д-р Ваньо Консулов е ръководител на катедра по финанси и счетоводство към Факултета по социални и икономически науки в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.  Пред "Марица" той коментира финансовите и икономически последствия от кризата покрай епидемията с коронавируса

 - Проф. Консулов, заради ниските лихви българите влагаха свободните си пари в имоти. В случай на дълга „здравна“ криза покрай епидемията от коронавирус има ли достатъчно спестени "бели пари за черни дни"?

- Спестяванията са големи, но не са разпределени равномерно. При формиране на доходи няма алтернатива за влагане на парите освен в недвижими имоти. А българинът от години има традиции и здрав разум и харесва тази сигурна инвестиция. Има няколко вида българи. Има такива, които влагат свободните си пари в имоти, но те имат и достатъчно кешови резерви, за да издържат на криза. Има и други, които искат да задоволят своите битови нужди и са закупили апартаменти, но и на базата на ипотечен кредит. И ако са в рисковата група, която може да остане без работа - просто банките ще им ги вземат. Това ще доведе до голямо социално напрежение, тъй като тези хора не са малко.

- При кризите досега българинът си казваше: "Ако остана без работа, ще отида в Германия или Италия". При епидемията, която превзе Европа, тази опция сякаш вече е трудно постижима?

- Първо имаше една вълна от хора, убедени, че държавата е лоша и тук не може да се живее. И потърсиха работа навън. През последните години започнаха да се връщат, защото видяха, че навън няма да направят по-големи доходи в сравнение с България, защото, като работят в Германия ще плащат и по 1000 евро наем. И като взимат 3000 евро, те пак ще живеят на ръба на оцеляването. Освен това германците трудно ще дадат възможност за професионално израстване на българите. Младите знаят какво е на Запад и второ, тези, които имат по-добра квалификация, знаят езици, те ще отидат. Всеки работодател търси такива и те няма да имат проблеми в бъдеще. Другите - тези с по-ниската квалификация и умения, ще остават в България и ще легнат на и без това изтощената ни социална система. При нас ще останат слабите и неможещите, а при тях - другите. Това не може да бъде преодоляно.

 

- Появилата се идея за въвеждането на пределни цени на хранителни продукти няма ли да доведе до спекула и черна борса?

- Точно така! Но това едва ли ще се случи, защото пандемията ще премине, няма да е цяла година. Ще мине месец-два и нещата ще се възстановят. Трябва да има само компенсация на цените. Дефицит на храни у нас няма да се формира, защото има силен внос и големи запаси. Няма достатъчно време да се формира дефицит. Виждате как се юрнаха да купуват от хипермаркетите, но в крайна сметка дефицитни останаха спиртът, маските и дезинфекционните средства. С тези неща държавата не бе подсигурена предварително.

- Купонната система опция ли е при дефицит на храни?

- Тя не е опция - тя е краен резултат. Когато не може вече с пари да се разпределят благата, се стига до такова административно разпределение. При Виденов имаше купони за някои продукти. Надявам се такова нещо сега да не се случи.

- Как да се подготвят за дълга криза семействата на милионите работещи бедни? Това са хората на заплата, които, ако трябва да извадят пари за нещо странично, няма откъде да ги вземат.

- Затова има една приказка, че всеки спестява, за да има за черни дни. Тези, които не са направили това, са в много по-добра позиция от онези от 90-те години на миналия век, защото сега има много пари в банките и ще могат да получат помощ оттам. Вероятно и държавата ще отпусне някакви социални помощи, както с лекота раздаде по 1000 лева на лекарите и сестрите. Дано да не е толкова дълбока кризата и да няма дълга безработица, защото това ще доведе до лишения, както през 10-годишния икономически спад през 90-те години. Тогава нещата се наслагваха 10 години една след друга и решенията бяха много по-големи от тези, които се изискват сега. При българина нещата са по-леки, защото си има собствен апартамент и поне от него не могат да го изгонят.

 

- От 2009 година започна тенденцията към все по-голямо намаляване на лихви по депозити и държавни ценни книжа. Ако допреди 10 години това бе чисто теоретична постановка, сега става общоевропейска тенденция. В случай на нова криза как изобщо ще могат да реагират централните банки при такива лихви?

- Еврото не е национална валута, а тя е eдно политическо решение. В този смисъл нейното управление е доста по-сложно от националните валути, защото трябва да се съобразяват с интересите на много страни. През последните 10 години Европейската централна банка под ръководството на Марио Драги е под силното въздействие на страните от еврозоната. Те са силно задлъжнели и затова имат най-голям интерес от отрицателни лихви. От 2013 година, когато излязоха от кризата, лихвата бе нулева, а след това с всяка изминала година се качваше с -0,1%. 2014-а стана - 0,2%, септември 2015-а стана -0,3%, а през 2016-а стана 0,4%. В момента достигна до -0,5%.

Това не го направиха в Обединеното кралство, не го направиха и Съединените щати. Те реагират, като намалиха основния лихвен процент с 0,25 пункта. Новият управител на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че ще остави лихвите непроменени, защото няма какво да прави. Не може да се намалява повече от това. Паричната политика на еврозоната е под въздействието на най-големия длъжник - държавите членки. Затова тази политика от 7 години изземва невидимо парите на спестителите и ги пренася в джобовете на длъжниците.

 

- Така намалява дълговото им бреме?

- Точно това става, защото то наистина е огромно. И за Италия, и за Франция, и за Германия то е над 60% от БВП. У нас желанието за приемане на еврото е политически въпрос, а не чисто икономически. От друга страна, през годините ЕЦБ акцентира върху административни мерки в своята парична политика и задължи търговските банки да създадат антикризисни буфери. Това са запаси и наличности, които банките трябваше да поддържат. Вероятно с тези буфери ще се посреща кризата. Така или иначе с един основен инструмент, какъвто е основният лихвен процент, няма да може да се реагира.

 

- Но при такива ниски лихвени нива се създават нежизнеспособни бизнеси, които водят до икономически балони.

-  Точно така. Паричният ресурс се разпилява по много б​изнес агенти и много от тях нямат достатъчно високи критерии за ефективност. През тази криза всичко това ще бъде коригирано - тоест сградата ще се събори.

 

- Задават ли се тежки времена за еврозоната след подобна парична политика?

- Проблемът е в целия свят, защото икономическият цикъл отиваше към криза и без да има пандемия. Минаха 12 безкризисни години, при които всички страни възстановиха икономиката си, но икономическият цикъл е нещо обективно. Сега се прибави и здравната криза, при която фабриката на света -Китай, не работи от 3 месеца. Говорим за доставки на части, готови изделия за цял свят, които в момента спряха. И не могат да бъдат компенсирани във времето. Това води до финансов дефицит, който вероятно ще бъде покрит от спестяванията на населението и от по-големи бюджетни дефицити, които фактически ще засегнат бъдещите доходи на бъдещите поколения.

 

- Точно това предупреждаваше през 2016-а идеологът на Доналд Тръмп - Стив Банън. Той каза, че поколението на милениалите няма да има нищо, защото е ограбено от глобализма.

- Защото има изменение на стойността на парите във времето и дълговете невидимо се стопяват. Така или иначе всички правителства отдавна злоупотребяват с това.

 

- Италианската икономика е най-задлъжнялата в еврозоната. Ако за гръцката отидоха 300 милиарда, то за италианската и два трилиона няма да стигнат. Какво правим?

- Италия отдавна е в криза и това, че не си управлява дълга, е много вредна политика. Факт е, че тя има над 2,3 трилиона евро дълг, но от друга страна, икономиката <210> е голяма. Спасяването на Италия не значи да се покрие целият <210> дълг. Задачата на Европейския съюз е да не допусне Италия да изпадне в ситуацията на Гърция. Около 10 милиарда от бюджета бяха предоставени на банка Уникредит. Тези 2,3 трилиона са държавният дълг на Италия. Има друг, корпоративен, който е още по-голям. Икономиката <210> ще преболедува тежко и нейното население ще поеме изключителни финансови тежести. Както в момента в Гърция. 

 

- Кризата налива ли вода в антиглобалистката политика на  Доналд Тръмп?

- За съжаление да. Съединените щати винаги се борят яростно с икономическите си противници. По-важно е, че повечето от  икономиката на Китай се дължи от производство. А при американската има и други доходи. Затова Доналд Тръмп поведе тази яростна война с Китай. Още повече че в резултат на тази негова протекционистична политика той ще спечели следващите изборите за президент. По-голямата част от американския народ го подкрепя.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Така е господин Консулов

Така е господин Консулов

21.03.2020 | 13:53

Верни думи по всички отговори мога да кажа по нещичко, банка никога не е била празна, ако не тя, поне собственика и някои от БГ гражданите наистина са добре в чужбина, но не всички, пак трихи с много труд,, Италия има нещастието от едно известно време доста да страда , целия народ, Китай, да производството в голям размер, много народ, но кой печели отново,, Усата,,, само дано това отмине, навсякъде по света и да, се забрави, но аз някои неща няма да ги забравя...!

Отговори
1 0
ЯЯЯЯ

ЯЯЯЯ

17.03.2020 | 20:45

Ех ,тази финансова тежест където я носят гърците. Как ни се иска и ние да носим такава...

Отговори
1 1
Тиква

Тиква

17.03.2020 | 14:30

Аз съм лъжец, слугувам на кравари и еврогейци, гласувайте за мен.

Отговори
3 2
като всички чугунени глави

като всички чугунени глави

17.03.2020 | 17:27

-дебилен си и ти

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?