Следвайте ни

Проф. д-р Николай Радулов: Ако изтече информация, ще има отвлечени деца

За да се даде достъп на ДАНС до масиви на МОН, трябва да се преработи софтуерът, системите са несигурни

Проф. д-р Николай Радулов е роден през 1956 г. в София. Завършва Академията на МВР със специалност „Управление на обществения ред и сигурност“. От 1981 г. е разузнавач към Софийско градско управление на Държавна сигурност, а от 1985 г. е старши разузнавач в управлението.  През 1992 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 г. е доцент в Нов български университет, а от 2014 г. и професор там. Преподавател е в бакалавърски и магистърски програми по национална и международна сигурност. В периода 1997-1998 г. е главен секретар на МВР.

 


Проф. Радулов, как гледате на идеята ДАНС да получи достъп до масивите на МОН?

 

Електронизацията и електронното управление предполагат висока свързаност на всички структури. Но това в модерните държави върви ръка за ръка с разбирането, че то не може да служи за други цели. Че няма да изтича информация, че няма да се правят проверки, които не са свързани с конкретната работа на ведомството, което ги прави. При всички положения данните трябва да са така изградени, че да гарантират да не изтича информация. Второ, да записват всеки, който прави проверка, и въз основа на какво разрешение я извършва. Службите по света имат такива процедури, даден им е достъп. Този достъп не е както ни се описва. Този, който го описва, може би не разбира достатъчно процедурите.

 


Ако се има предвид свободна възможност всеки да прави проверка за когото си иска, това е много печално. Няма да доведе до нищо друго, освен до изтичане на всякакъв вид информация от тази база данни.

 

Държавните организации са с много зле направени бази данни и информационни системи.

 


Те никога не са минавали сертифициране, както се изисква от редици европейски закони. Дори не са правени стрес тестове на системите.

 


Ако им прочетем документите, излиза, че са направени. Но ако проверим - не са. Чисто формално е. И това, което се случи с НАП, е ярко доказателство.

 


А като имаме предвид как в последните години тече информация, включително при използване на специални разузнавателни средства, аз имам много сериозни притеснения да не би тази възможност да послужи не за установяване на ранна фаза на радикализация, а за нещо друго. Дали в резултат на изтичане на информация няма да бъде отвлечено някое дете? В последните години се видя, че много хора от службите и от полицията са свързани с престъпни организации.

 


Най-висши служители са били гардове на този или на онзи от престъпния свят. Не можем да имаме 100 процента гаранция. Само при наличие на такава гаранция тази стъпка е добра. И при добър софтуер. Трябва да се привлекат специалисти от западните специални служби. Само тогава това може да проработи.

 


Има един основен въпрос, който всички би трябвало да си задаваме - какъв е процентът на радикализация в българската система на образование и толкова ли е наистина масово, та да се налага свободен достъп до масивите на МОН. Когато се правят такива предложения, те се обосновават със статистика, направени проверки, установени бройки. Ако става дума за онова момче от Пловдив, това е единичен случай и за него може да се изискат разрешения по законите, по които и досега се е правело. Нямаме основания да дадем цялата система, в нея да се прониква от една организация, която има компрометирани служители и от нея може да изтече информация.

 


Смятате ли, че само на хартия са регламентите в инструкцията, разписана от министъра на образованието и председателя на ДАНС - само конкретен служител да има достъп, работното място да се ползва само за целта, без интернет и други мрежи и т.н.?

 

Сега ще ви кажа как стои въпросът с конкретните хора. Помните ли случая „Ало, Ваньо”? Този прословут случай също се е движел по редица вътрешни указания и правилници, които строго са изисквали акаунтът да е даден на човек със специални правомощия. Какво се е случило на практика? Служителят отишъл в почивка и дал на своя колега в стаята акаунта си да работи с него, когато го няма.

 


Каквито и да са правилниците, докато не сме абсолютно сигурни, че системата спазва законите, за всяко събиране на информация трябва да се иска разрешение от съответните служби - обикновено това е съдът.

 


Аз мисля, че са прекалено широки тези правомощия. Някога имаше една заповед на ген. Мусаков от Шесто управление, който постанови да се противопоставим на идеологическата диверсия сред младежите, да се вербуват секретни сътрудници от средите на учениците. Това е изключителна нелепост.

Ако става дума за учащи, много проблематичен е моментът с правата им.

 


А като целесъобразност обоснована ли е тази стъпка. Какво може да научи спец на ДАНС от тези регистри - къде е учил някой, с кого. Това не е ли лесно достъпна информация за такива експерти?

 


Такива трудности не е имало никога. Когато сме работили навремето, когато е било нужна справка за ученик, не е било проблем оперативният работник да иде на място, да се легитимира. Той има правата на специален държавен служител. Органите на администрацията навсякъде са длъжни да му окажат съдействие и да му дадат всички данни, които иска. Някой ще каже: „Да, де, ама нали има електронизация, защо да се ходи на място?!”. Защото, когато се отиде, служителят остава лице в лице срещу отговорните хора, не е скрит зад компютъра. Остават много следи и това е гаранция, че младежите няма да бъдат въвлечени в нещо, за което после да се чудим как се е случило - някой да бъде отвлечен, да бъде наблюдавано семейството му с цел, несвързана с работата на специалните служби.

 


Би трябвало да има достъп, но той да е обезпечен по всякакъв начин, за да не може да се злоупотребява с него. Тоест да се изпипат перфектно регламентите и после да се осъществява контрол дали се спазват. Даже не толкова регламентите. Това е външната страна, правната. Трябва да се преработи софтуерът, да се изпипа от специалисти, които могат да работят по този начин и да правят такива системи. Аз нямам увереност в нашите специалисти в ДАНС и МВР, че могат да създават такива системи. Да ги ползват - да.

 


Може би първо трябва по-конкретно да се обоснове това искане какво налага достъп до всички лица доколко е адекватно. Защото през последните години ДАНС поиска от адвокатите да докладват за подзащитните си, икономистите да докладват за фирмите, които обслужват - все нелепици, които няма как да работят, но създават страхотно брожение сред хората. А знаем, че службите за сигурност не могат да работят, ако не се ползват с доверие. За какво доверие става дума, като някой трябва да докладва за нещо, което му се е сторило? На един неспециалист всичко може да му се стори престъпление.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?