Следвайте ни

Проф. д-р Орбецова: Борбата с диабета трябва да стане приоритет на здравната ни политика

Днес е Световният ден за борба с диабета. Той се отбелязва всяка година на 14 ноември в отговор на нарастващата тревога за бъдещето на милионите хора по света, страдащи от заболяването. За това какви рискове крие, каква е превенцията и мерките, които предстоят да се вземат на национално ниво в борбата срещу диабета, разговаряме с проф. д-р Мария Орбецова, началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ "Св. Георги".

Проф. Орбецова, какво представляват захарният диабет и преддиабетните състояния и как се поставя диагнозата? 

Захарният диабет (ЗД) е заболяване на обмяната на веществата, характеризиращо се с повишена кръвна захар в резултат на нарушена секреция на инсулин от бета-клетките на панкреаса, нарушено действие на инсулина или и на двете причини. ЗД се съпътства с увреждане на бъбреци, очи, нервна система, сърце и съдове.

Диагнозата се поставя с изследване на кръвна захар (КЗ) и гликиран хемоглобин (HbA1c), отразяващ средната КЗ за период от 3 мес. Клинични признаци: полиурия - повишено отделяне на урина, полидипсия - повишена жажда, необяснима загуба на тегло и случайно измерена КЗ ³11.1 mmol/l; КЗ ³7.0 mmol/lна гладно; КЗ ³11.1 mmol/l на 2-ри час на тест със 75 г глюкоза; HbA1c ³ 6.5%.  Оформят се 2 състояния между норма и ЗД, наречени “преддиабетни“: нарушена гликемия на гладно: КЗ 6.1-6.9 mmol/l на гладно; намален глюкозен толеранс: КЗ 7.8-11.1 mmol/l на 2-ри час при тест.

Кои са рисковите фактори и предпоставките за развитие на ЗД, наследствено ли е заболяването, кога трябва активно да се търси?

Предпоставки за развитие на ЗД са наднормено тегло, свръхкалорийно хранене, недостатъчна физическа активност, които засягат все повече и детско-юношеската възраст. Рискови фактори, налагащи провеждане на целенасочено търсене, са: наднормено тегло - индекс на телесна маса >25 kg/m2; първостепенни родственици със ЗД; майка, родила дете с тегло > 4 kg, или с гестационен ЗД (всяко нарушение в глюкозния толеранс, изявило се за първи път по време на бременност); кръвно налягане >140/90 mmHg; „​добър“ HDL-холестерол <0.9 mmol/l и/или триглицериди >2.2 mmol/l; ​преддиабетно състояние; сърдечносъдово заболяване; ​заболявания с инсулинова резистентност (метаболитен синдром, синдром на поликистозни яйчници при жени и пр.); клинични оплаквания и симптоми, насочващи към ЗД.

Нараства ролята на стреса и нездравословния начин на живот за изява на заболявания с наследствена предразположеност, каквото е ЗД. По-силно изразена е тя при тип 2 ЗД, затова трябва да не се допускат вредни влияния, свързани с начина на живот. Тип 1 ЗД като автоимунно заболяване може да се отключи от провокиращи инфекциозни агенти, алергени, които да активират имунната система и да я насочат неправилно към бета-клетките.

Какво представляват двата основни типа ЗД - тип 1 и тип 2, какви са симптомите и разликите между тях?

При тип 1 ЗД се наблюдава увреждане на бета-клетките от антитела и постепенно отпада  инсулиновата секреция. Характерен е за детска и млада възраст, има рязко начало и бързо развитие. В 20-30% дебютира с кетоацидоза - поява на ацетон в урината. Основни прояви са: полиурия, полидипсия, загуба на тегло при повишен апетит, лесна умора. Съчетава се с други автоимунни заболявания, напр. на щитовидната жлеза, витилиго, алопеция, пернициозна анемия. Хронични усложнения възникват обичайно 3-5 г. след появата.

При тип 2 ЗД инсулиновата резистентност (нечувствителност към действието на инсулина) е първичният дефект, който предшества клиничната изява на заболяването, настъпваща, когато намалее инсулиновата секреция. Затова обикновено има безсимптомно начало, с липса на характерни признаци; открива се случайно при изследване по друг повод. В 80-90% има наднормено тегло. Често са налице инфекции на пикочно-половите пътища, упорит сърбеж по кожата, следи от разчесване, трудно заздравяващи рани, възпалителни промени на устната кухина. Тип 2 може да се изяви направо с късни усложнения (зрителни и бъбречни нарушения, хипертония, исхемична болест на сърцето, инфаркт, инсулт, периферна артериална болест и др.). Полиурията и полидипсията са по-късна изява.

По последни данни колко са хората със ЗД в страната и каква е тенденцията? На кое място се нарежда България в световен мащаб?

По данни на Международна ​диабетна федерация през 2017 г. ЗД засяга 424,9 млн. души - 8,8% от населението в света. Очаква се броят да достигне 628,6 млн. през 2045 г. - 9,9% от населението. Нашата страна следва световната тенденция - засегнати са 8.4% от населението. МЗ съобщава за 424 192 души със ЗД през 2018 г. (332 011 диспансеризирани при общопрактикуващи лекари, 92 181 при ендокринолози). Прогнозата към 2040 г. е всеки десети българин да е със ЗД!

В България достатъчно добре ли са контролирани хората със ЗД?

Делът на хората със ЗД с добър контрол у нас се е увеличил и достига 40%, което е сравнимо с други страни в Европа и света. Контролът включва не само нормализиране на КЗ, но и на високото кръвно налягане и нарушенията в мастната обмяна. Затова цялостен контрол се постига трудно, независимо от въвеждането на нови терапии.

А предвиждат ли се нови терапии за лечение?

В България разполагаме с всички нови терапии за лечение на ЗД. Те са реимбурсирани напълно или частично от НЗОК и се изписват по установени правила и критерии с протоколи от ендокринолози или общопрактикуващи лекари. Това е постижение, с което малко страни могат да се похвалят.

В България на ниво ли е профилактиката на ЗД? Хората със ЗД у нас достатъчно ли са информирани как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот? Ако има пропуски, какво е необходимо да се направи с цел увеличаване здравната просвета?

В нашата страна се полагат много усилия от страна на Българско ​дружество по ендокринология, пациентски и съсловни организации да се засили информираността на населението. Организират се периодични кампании, особено около Световния ден за борба с диабета 14 ноември, обучителни мероприятия в болнични заведения, медицински центрове, публични лекции в различни институции - читалища, клубове, културни домове. Но това не е достатъчно и информираността на населението е слаба, нареждаме се на последно място в Европа. За да се увенчае с успех борбата за справяне с това социално заболяване, тя трябва да стане приоритет на здравната политика на страната.

Именно затова се лансира създаването на Национална диабетна програма. Какви цели са заложени в нея и какви са очакванията от нейното изпълнение?

На 6 ноември т.г. под егидата на Комисията по здравеопазване на 44-то НС се проведе кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“, като отново се обсъди създаване на Национална програма за профилактика и борба със ЗД. Подчертана  бе необходимостта от създаване на Национална диабетна програма, координирана от здравното ведомство. Това е важна стъпка за по-добро справяне със ЗД с изключителни ползи за заболелите, с подпомагане на болничните и извънболничните екипи от различни специалисти, ангажирани в лечението на хората със ЗД.  Фармако-икономически анализи на точна база ще спомогнат за по-ефективно използване на здравните ресурси и  намаляване на разходите за лечение, особено на усложненията. За цялото българско общество е важно държавата да предприеме адекватни мерки за постигане на по-добро качество на живот на хората със захарен диабет. 

 

Проф. Мария М. Орбецова завършва висше образование «медицина» във ВМИ, Медицинска Академия, София. Работи първоначално по разпределение във Вътрешно отделение на РБ гр. Бяла Слатина, обл. Враца, след което постъпва в Клиничен Център по Ендокринология, УСБАЛЕ, “Акад. Ив. Пенчев”, София. От 2005 г. е Началник Клиника по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ «Св. Георги», Пловдив. От 2011 г. е Зам. Декан Учебна дейност на МФ при МУ-Пловдив. 

Има специалности по Вътрешни болести, Ендокринология и болести на обмяната и магистратура по «Обществено здраве и здравен мениджмънт». Защитила е дисертация на тема “Нарушения във въглехидратната и липидната обмяна при хипоталамо-хипофизарни заболявания с автономна хормонална свръхсекреция – акромегалия, болест на Cushing и пролактиноми” и има присъдена образователна и научна степен “доктор по медицина”. Специализирала е в Клиника по Ендокринология и Диабет, Университет Ню Касъл; Клиника по Диабетно стъпало, Болница „Кингс Колидж”, Лондон; Диабетен център “Стино”, Копенхаген; Клиника по Артериална хипертония, Болница “Брусе”, Париж.

Научната й дейност обхваща всички области на ендокринологията. Съавтор е в редица учебници, ръководства, учебни помагала и в над 10 монографии. Има над 200 публикации в български и международни медицински списания и над 300 участия в научни форуми. Главен редактор е на сп. „Ендокринология”.

Член е на Управителните съвети на Българско Дружество по Ендокринология, Асоциация по Ендокринни Хипертонии–Алианс и Български Институт Метаболитен Синдром, на Съюз на Учените в България, Европейско дружество по Ендокринология, Международно Дружество по Гинекологична и Репродуктивна Ендокринология, Група за Изучаване Обучението по Диабет към Европейска Асоциация за Изучаване на Диабета, Европейска Тиреоидна Асоциация. 

Мария Петрова

Ръководител екип „бизнес“

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?