Проф. Антоанета Христова: Ще се справим с вируса, но той ще промени света

- Проф. Христова, как ние, българите, се справяме с тази сериозна криза, преобърнала живота на целия свят?

- Справяме се изцяло в рамките на нормалната поведенческа реакция, когато пред човека има много неизвестни, чувства се несигурен, когато близката перспектива, да не говорим за далечната, не е очертана ясно, когато има рискове за близки възрастни хора. Т.е. неизвестното бъдеще, неизвестният източник на заплахата, неясното решение на проблема кара хората да се чувстват в много тежка стресова ситуация. Но в никакъв случай това не е нещо различно от това в другите страни, от обикновената форма на реакция на човека. Затова смятам, че повече трябва да разбираме процесите и да вярваме на тези, които в момента управляват кризата, защото от действията им досега будят доверие.

- Ще доведат ли до ефект обявените на пръв поглед твърде сурови мерки от Националния кризисен щаб?

 Мерките изглеждат сурови, защото променят нашия стереотип. А всяка подобна промяна води до стрес. Когато трябва да бъдеш повече вкъщи, вместо да си активен навън, когато трябва да пренаредиш контактите си, комуникацията с колегите, начина, по който решаваш ежедневните си проблеми, очевидно ти трябва време да се адаптираш. В този период се проявяват всички онези сигнали, които всяко живо същество излъчва в ситуация на адаптация. Такова е например щурането по магазините, търсенето на продукти, запасяването като това на всяка животинка, която смята, че ще има проблем - всичко това е абсолютно в рамките на нормата. Постепенно, когато се види, че животът продължава, че магазините са пълни, че няма никакъв проблем, че се компенсират недостатъците в аптеките, където в момента масово се изкупуват излишно в повече лекарства, в един момент е вероятно нещата съвсем  да се успокоят. За тази цел обаче трябва да се свръх компенсират недостатъците, за да се даде сигнал към гражданите, че няма да има проблем със спасяването.      

- Стигнаха ли реакциите ни в един момент до масова психоза?  

- Прекаляваме с понятието „психоза”. Психоза означава, че това е психотично състояние, което е някъде от границата извън нормата. Ние в момента не сме проявили психоза, а нормална реакция на адаптация към стресова ситуация, свързана с висока степен на неопределеност, с рискове и неизвестност за бъдещето. Затова всичко, което правим, е абсолютно нормално. Говоря за основната тенденция, която се наблюдава в общественото поведение.

- Кои според вас са най-сериозните рискове в тази ситуация на несигурност?

- Може да се прояви сериозен проблем при хора, които са по-нестабилни психически, податливи на паника или пък трудно организират живота си. Ако такъв тип хора, дори в малка степен, загубят смисъла, ориентацията си, подредеността си, реда си и започнат да се чувстват неудовлетворени даже от самите себе си, да не говорим от ситуацията, в която са попаднали, могат да получат реакции на невротични симптоми. Такива хора трябва да бъдат предупредени за риска да почувстват подобен проблем, за да могат да го превентират. Необходимо е съзнателно да си преподредят стереотипа и да започнат да живеят по-организирано вкъщи, да извършват достатъчно физическо натоварване, през деня под различни форми, за да се чувстват по-сигурни, устойчиви и уравновесени, да могат да си свършат работата достатъчно ефикасно под други форми - евентуално с разредено присъствие в офиса, на работното място.     

- Полезна ли е тази доза страх, която причинява коронавирусът, за днешния модерен човек, който е разглезен, преситен от удобства и удоволствия? 

- Страхът винаги е бил средство да се държи масата в някаква регулирана норма. Още в древни времена са използвани различни способи - ритуали в племената, особени форми на наказание, през църквата по-късно. Така че е редно страхът да съществува под някаква форма, не може да сме абсолютно свободни, да не се съобразяваме с него. Но страхът е един, когато става въпрос за живота ни, за това да пазим себе си и семействата си, обществото чисто физически. Страхът да изразиш позиция в обществото е нещо съвсем различно. Аз говоря за първия страх. От него има полза, докато от втория страх - напротив, има вреда. 

- От какво ще ни излекува вирусът, след като го преживеем?

- Смятам, че справянето със ситуацията дава вече много добри знаци. От гледна точка на промени, които се случват в организацията на обществото, в комуникацията, в чувството за общност, в това, че започнаха да се отсяват фалшивите от истинските новини, хората развиха сензитивност към тях. Ползата минава и през това, че започнаха постепенно да се отсяват истинските от фалшивите кумири и лидери. Всичко това преподрежда мислите и ценностите така, че в крайна сметка, дай, боже, да минем живи и здрави пред това изпитание, допускам, че животът ще изглежда различен. Особено разчитам, че светът след вируса ще бъде различен не само за гражданите, а и за политиците, за да видят колко са важни пренебрегвани теми като реформи и политики в  здравеопазването, истински услуги, а не псевдогрижа за възрастните хора, лекарствената политика, подкрепата за малкия и среден бизнес, образованието.

Надявам се след тази криза тези изключително важни проблеми да бъдат като обеца на ухото и политиците, които ни управляват, които и да са те, да разберат, че не могат да ги пренебрегват. Ето например не може в 21-и век да нямаме дистанционно обучение, символ на новите технологии, на новите методи на преподаваме, и кризата да направи така, че трябва да го ползваме. Безпочвено е обяснението, че повечето учители са възрастни и нямат интерес да използват съвременните методи. Кризата показа, че се налага да ги използват, искат или не искат, животът ще го наложи. 

- Битката с коронавируса направи чудо - обедини политиците. Цял час премиер и президент, които обикновено си разменят упреци, прекараха в дискусия за начините да се справим със заплахата. Сдобри ли ги кризата?

- Да кажем, че коронавирусът е придобрил президент и премиер, е голяма наивност. Това, което виждаме, е, че някои политици в момента се чувстват неудобно да бъдат опозиция. Говоря за президента, който е в по-специфичен случай на търсещ ниша, в която да се позиционира, както и за лидера на опозиционната БСП, която винаги е била остра, отричаща, трудно комуникативна за големите теми в управлението на държавата. Т.е. свидетели сме на социално желателно поведение, с което президентът и лидерът на БСП се съобразяват. Добре е, че се съобразяват и че не са напълно загубили чувството си за социална мяра.

- Т.е. действията на властта са правилни и я легитимират и не можем да очакваме коронавирусът да пренареди политическия пейзаж, след като опасността премине?

- Властта се държи адекватно, но коронавирусът ни помага да отсеем истинското от фалшивото - и в сферата на политиката, и в сферата на новините, в сферата на журналистиката, на медиите, на всичко, що е власт.

- Ще се справим ли с кризата?

- Ще се справим. Показваме, че можем бързо да се учим, бързо да се адаптираме. Показваме в момента, че можем да бъдем и дисциплинирани, а изключенията могат да бъдат контролирани все повече и повече. И на това се учим - да контролираме повече. Затова не просто съм сигурна, че ще се справим, и то по-добре от много други държави. В момента системата на управление работи на двойни обороти, защото <210> се наложи да преодолява проблеми на системата и превенцията.

- Какви ще бъдем след епидемията?

- Със сигурност променени. Още в края на 2019 г. коментирах, че насложените  отношения в обществото - неглижирането, агресията, нападението, непризнаването на позитиви, свръх преувеличаването на негативи, битките на живот и смърт по медиите между различните политически партии и лидери, всичко това не може да ескалира много дълго. Даже да нямаше коронавирус, още според тогавашното ми убеждение, в един момент нещата щяха да се превъртят така, че нищо от старото да не работи в настоящето. Т.е. да се искат нови условия, нови стратегии, да се изисква нов стил в политиката, нов подход към решаване на проблемите. Да, за съжаление ще минем към новото много концентрирано, през криза, трудно, но промяната ще се случи. Тя вече се случва. Кризата ще ни даде нови възможности, още древните китайци са го казали.

Визитка

Проф. Антоанета Христова е завършила психология в Софийския университет. Специализира психотерапия в Международния институт по личностноцентриран подход в Лугано, Швейцария, и политическа психология в в Маршън център и Университета в Охайо - САЩ. Главен редактор на сп. "Психологични изследвания". Директор на Института за изследвания на населението и човека в БАН. Работи в областта на общественото мнение, публичната риторика, вземането на решение, политическия имидж. Член на Българско психологично дружество и на ISPP -International society of political psychology.

Проф. Антоанета Христова, политически психолог

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Малка

Малка

21.03.2020 | 09:56

Малка България, много професори.

Отговори
2 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?