Проф. Антоанета Христова: Протестите са част от битката за Балканите между САЩ и Русия
- 07:00, 11.08.2020
- 4175
- 9
Проф. Антоанета Христова е завършила психология в Софийския университет. Специализира психотерапия в Международния институт по личностноцентриран подход в Лугано, Швейцария, и политическа психология в Маршън център и Университета в Охайо - САЩ. Директор на Института за изследвания на населението и човека в БАН. Работи в областта на общественото мнение и политическия имидж. Пред "Марица" тя коментира политическата ситуация у нас.
- Какво показа този месец протести? Защо смятате, че това е част от хибридна война?
- Убедена съм в това. Причините за протеста са няколко, стимулите му са разнопосочни и по естествен начин показват, че протестът има много планове. Хората, които са на улицата, не допускат и не искат да приемат, че могат да бъдат жертва на външни планове. Директните организатори - Отровното трио, Румен Радев като лидер на част от хората на улицата, Христо Иванов, имат самочувствието и илюзията, че могат да управляват процесите на протеста и големите „играчи“, без да разбират, че печатът на договора между тях е вече поставен.
Ако трябва да го подредя като конструкция, ще кажа, че първопричината за протеста е сблъсъкът на Балканите между САЩ и Русия. Знаци за това дадоха и в Северна Македония, и в Сърбия. Така че това, което наблюдаваме, е част от една по-голяма геостратегическа битка.
България и Балканите станаха зона от особен интерес за САЩ през последните години, а Русия отдавна е планирала възможността в резултат на разочарование от управлението, каквото винаги има, да поиска, да опита да повлияе по посока на промяна.
Русия не го прави грубо, а с техниките на съвременната война
Това включва т. нар. хибридна война, намиране на хора, ядосани на управлението, хора, неудовлетворени от собствения си живот, намиране на непросветени хора, на такива, които имат нужда от пари.
Изявленията на младежите на улицата показват тотално незнание за процесите в държавата. Не си дават сметка, че поднасят на тепсия усилията на поколения преди тях за стратегическа преориентация към НАТО и Европа, за възможност независимо да отстояваме интересите си сред т. нар. велики сили. Властовата конфигурация, която яхва неминуемо протеста, е формула, която чертае връщане назад, а не промяна за развитие.
- Как разчитате поста на премиера във Фейсбук, че е време за решения? Включват ли те оставка?
- Този пост може да търпи много свръх интерпретации. Във Фейсбук се появиха страхови реакции, че премиерът може да подаде оставка. Не смятам, че мога да си позволя свръх интерпретация. Премиерът показа решение - полицията да не напада протестиращите. Това показва кой е толерантният в тая ситуация и кой е терористът спрямо гражданите в София. Сред протестиращите има хора, които разбират това. И ето, освободиха кръстовището на Орлов мост. Т.е. битката се пренася в полето на толерантността.
- Какви грешки допуснаха управляващите?
- Недоволните щяха да бъдат по-малко, ако имаше стратегическо и тактическо пренареждане на приоритетите по посока на политики, насочени към „човека“. Политиката с човешко лице, която се владее от премиера, трябваше да се превърне в ново целеполагане в много секторни политики. И второ - комуникацията. Хората не са разбрали има ли трудности и от какъв характер по пътя на управлението.
Винаги е казвана полуистината. А когато се опитваш да говориш за проблема „тук и сега“, а не за цялостната картина като генезис и в перспектива, рискуваш да отвориш широко поле за интерпретации, което се случва в момента.
- Трябва ли обаче управляващите да се поддадат на натиска 7 месеца преди редовни избори?
- В никакъв случай! Ако те се поддадат на натиска, това означава, че единият играч от външните фактори, Изтокът, е победил. А ние имаме много ясна политическа ориентация към Европа и НАТО. Всичко това не трябва да бъде рискувано. То е изстрадано от поне две поколения.
Изстрадано е с абсурдни грешки на управляващи, които са обслужвали повече егоцентричните си интереси.
Всичко това можеше да се преодолее, ако имаше по-голям респект към наука и образование
Формално се твърди, че се подпомагат и учителите, и науката. Но на практика липсва респект към системата, за да бъде тя подкрепена и да е в помощ на държавата.
Липсва разбиране за необходимата съвременна философия за управление на всички нива на системата, която произвежда специалисти и експертиза. Ако всичко това го имаше, съм убедена, че преходът в България щеше да свърши много по-рано. И възможното връщане през моста към миналото, на опити, на които в момента сме свидетели, щеше да бъде абсолютно невъзможно.
- Има ли полезен ход, след като протестиращите са решени да останат на улицата до оставки?
- Процесите са много динамични. Полицията в неделя беше готова да разчисти палатките в София, но премиерът реши, че ще бъде толерантен към нарушаването на закона от страна на протестиращите. Има хора, които смятат това за безсилие - момче от претестърите обяви, че премиерът е слаб и държавата е слаба, защото не може да ги разчисти, защото те са на ръба на закона. Истината е, че те са извън закона. Други обаче разбират философията на решението да няма кръв, насилие.
В последните десетилетия от новата история на България традицията е да няма сблъсък, да няма кръв. Да се наведем, както казваше Тодор Живков. А след това да се преподредим, но мирно.
Ситуацията в момента е трудна за прогноза. Има икономическа теория, според която съществуват моменти, когато новият път, новите ценности трябва да се защитят, дори със сблъсък. Това обаче се отнася за тези, които подкрепят стратегическите ни ориентации.
Нека имаме предвид и че много голяма част от българските граждани са се адаптирали към системата. Малка част са неуспелите, лузърите в тази система. Друга част са хората, заминали в чужбина - много от тях са успели и са се адаптирали, други са останали лузъри. 95 процента от българите в чужбина казват, че не желаят да се месят в изборите у нас, 5 процента искат да се месят, защото са неудовлетворени от постигнатото там.
Колкото повече издържат нервите на всички ни, толкова повече вероятността протестът да стихне е добра. Но не всички могат да овладеят собственото си търпение. Отнася се и до протестиращите, сред които има сериозни вътрешни конфликти, тъй като са излезли с различни цели.
- У президента ли е ключът за евентуална развръзка?
- Президентът е инструмент на едната страна на голямата битка. Той дойде с мисълта за промяна на конституцията и превръщането ни в Путинова България - силна президентска република. Цялата му линия на поведение е системно, целенасочено, неотклоняващо се от поставените от него самия приоритети. Президентът цели Велико Народно събрание - тук е неговият проблем, защото това е много трудна за изпълнение задача.
И да, в основата на разделението и на опита да се лидира целият процес е президентът. В последните изследвания той започва да бъде припознат от недоволната част от гражданите. Неслучайно президентът излезе със стратегически план, в който впрочем са използвани анализи на БАН, възложени от МС.
-До каква промяна могат да доведат протестите?
- Трудно е да предположа, не знаем какви кризи ни чакат през есента и зимата. Към днешна дата при избори ГЕРБ рязко ще спечели повече от декларираните за партията гласове. Смятам, че половината от обявилите, че не са решили за кого да гласуват, 45 процента, според едно проучване, ще пуснат бюлетина за ГЕРБ. Това са адаптираните хора. Но в момента не дават отговор, защото е социално нежелателно да кажеш, че ще гласуваш за ГЕРБ. Но това е хипотеза.
Да смятаме, че Слави Трифонов се е изравнил с ГЕРБ, е безумно
Но едно е да кажеш, че си за Трифонов, друго е да пуснеш бюлетина за него. Същото важи и за процентите на Мая Манолова, към която след последните <210> изяви има чисто хигиенична негативна реакция.
Но в момента и двете формации, особено тази на Манолова, теглят от БСП. Опозицията, която трябва да бъде във форма, да бъде готова да вземе властта след управляващите в момента, е БСП. Тя не е готова за избори. Радев е извадил всичко като енергия от БСП и го е насочил към Мая Манолова и Слави Трифонов.
БСП належащо трябва да си смени лидера, за да вдигне партията на крака. Това е важно, защото силните устойчиви партии ни гарантират единственото най-добро, измислено за управлението - демокрацията.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни