Проф. Анна Кръстева: Криза върху криза може да засили протеста

 

- Проф. Кръстева, милиардите помощи за справяне с коронакризата ще тушират ли поне частично напрежението в обществото и недоволството на протестиращите?

- Няма шанс, категорично не, защото протестът е политически, а отговорът е социален. Такова разминаване между протестиращи и управляващи рядко може да се види. Няма шанс социални разходи да успокоят или да отговорят адекватно на политически искания.

Абсолютно неадекватна реакция е на политически искания да се отговаря със социални оферти. Не може с даването по 50 лева на пенсионерите да очакваш да успокоиш разгневените граждани. Те не искат отговор на въпроса "Колко?", а "Как се харчат публичните пари?". Голяма част от "златния дъжд", който управляващите изсипват в момента, са предвидени от бюджета разходи. Други са малко изкуствено задържани за изборите пари, които бяха изтеглени по-рано заради протестите. 

Няколко дълбинни политически процеса стоят зад този неадекватен отговор. Първият е това, че истинският вот на недоверие, не този, който не мина в парламента, тече в момента на площадите, воден от значително множество активни граждани. На второ място е една стара стратегия на националистите да превръщат българския народ в социално слаби.

„Атака” вече не е в управлението, но лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов абсолютно точно прилагат дефинираната от нея стратегия на водене на кампании за социално слаби под лозунга „Православна солидарност” - на едни се дават пари за лекарства, на други - грантове за университет.

Има и друг прийом за превръщане на целия народ в социално слаби - като се извадят от корпуса на този народ ангажираните, активни граждани, протестърите, които лидерите на националистическите партии наричат маргинали, лузъри. Това е огромна обида към истинското разбиране за гражданството като активни, способни, ангажирани хора.

И този негативен прочит на нашето колективно „ние”  беше буквално продаден от националистите на премиера Борисов, който го прегърна като спасителен пояс.

- За сряда, 29 юли, е отправен апел за гражданско неподчинение. Очаквате ли по-масови протестни прояви?

- Очаквам да се увеличи гражданската енергия. Тя, разбира се, е на вълни. Има ядро граждани, които участват в протестите всеки ден, от първия ден. Попадала съм лично на такива хора. В протеста има и по-широка периферия, която по-трудно съчетава работа с ангажименти.

Очаквам по-голяма мобилизация в сряда, но не и тя да доведе до радикален обрат в самата политическа ситуация. Властта се укрепи, видяхме засилване на коалицията. Националистите, които се самоназовават като патриоти, постигнаха политическата си мечта - да заемат първо място сред партньорите на ГЕРБ и да поизтласкат, вероятно временно и частично, ДПС. Още от началото на мандата ГЕРБ играеше тази сложна политическа игра - да имат един официален съюзник и партньор в управлението, каквито са националистическите партии, и втори, неофициален, ДПС, което ги подкрепяше в редица ключови гласувания.

Така че съперничеството ДПС - националистите е от началото на този мандат и може би това е първият момент, когато националистите взеха превес. Бяха отстранени министри с ясния аргумент, че са близки до ДПС.

А на политическо ниво наистина именно силната позиция на националистите, че трябва да се върви до края на мандата, даде тази решителност на премиера Борисов да втвърди позиции и да елиминира вероятността за оставка.

- Да очакваме ли предсрочни избори? 

- По-вероятно е изборите да не са предсрочни, ако няма друга криза, която да ускори отново политическото време. Такава би могла да бъде здравната криза. Ако здравната ситуация продължи да се влошава до края на август, тя би могла да налее още напрежение. Една криза върху друга криза, здравна криза върху политическа, може да доведе до ново ускоряване. Ако не се случи това, по-вероятно е да не се върви към предсрочни избори.    

Но независимо от това трябва да съдим за политическата значимост и тежест на протестите, по това дали те изразяват публичния, общия интерес.

Въпросът е дали институциите, дали парламентът, дали управляващите днес изразяват публичния интерес. Дали дават гаранции, когато хората казват, че искат смяна на системата. Впрочем това отново е манипулативен прочит, който ни се вменява от коментатори и политици - че протестиращите искали промяна, геополитическа преориентация. Няма такова искане на протестите - напротив! Протестиращите искат да се върнем към истинската демокрация, когато институциите защитават обществения, а не лобистки, не частни, не агресивни бизнес интереси. Недоволните искат държавата да служи на гражданите. Протестиращите искат видими стъпки към политики за отлепване на България от последното място по бедност и корупция в ЕС.

Това са  демократичните и проевропейски искания на протестиращите. Те изразяват публичния интерес и насоката на стратегическо развитие на страната, независимо от това дали конкретно ще доведат до предсрочни избори, или не. Важното е яркото, категорично дефиниране, че има нарастващо множество граждани, които искат България да бъде по-развита, по-малко корумпирана, с изчистена политическа класа, която да служи на гражданите, а не на лобистки интереси и на мафията.

До какво ще доведат изборите - предсрочни или редовни? Как ще пренаредят политически пъзел у нас? Много е рано за конкретен отговор на този въпрос. В следващ парламент със сигурност ще има фрагментация. Това е начин да се назове плурализацията. Ще има повече политически субекти, което само по себе си е добър признак на разбиване на този огледален модел, при който нито управляващите успяват да убедят мнозинството граждани, нито  БСП успява истински да поеме ролята на опозиция. Така че повече представени политически сили, разбира се, биха усложнили парламентарната игра, но биха били по-представителни за диференциацията на политическите предпочитания на гражданите.

- Т.е. протестите ще бъдат оздравителни за политическата ситуация у нас?

- Протестите имат краткосрочен и дългосрочен ефект. Краткосрочният е върху пренареждането на политическата сцена. Дългосрочният ефект е свързан с това, че младите, активните, образованите, ангажираните граждани вече не искат да живеят в държавата, която днешните управляващи им предлагат. Така че дали на следващите избори, дали на по-следващите тези млади хора ще стават все по-голяма част от избирателното тяло и ще се научат да избират политици, които да им харесват. Ние за момента все още не можем да се научим да избираме политици, които да представляват автентично нас и нашите интереси, а не олигархични интереси.

В нормална политическа ситуация човек, който два пъти отказва да бъде депутат, защото му е малка заплатата, би изчезнал от политическата сцена. У нас обаче след първия отказ на такъв човек му се предлага министерски пост с възможност да заделя 700 млн. само от един сенчест бизнесмен.   

Младите хора са тези, които искат подобни явления да не са възможни на българската политическа сцена. И младите учат все повече българските граждани, че алтернатива има и тя е в нашите ръце. Алтернативата е демократична, европейска, отворена, ангажирана и зелена.

 

Проф. Анна Кръстева е преподавател в департамент “Политически науки” в НБУ и създател и ръководител на Център за миграционни изследвания. Doctor honoris causa на Университета Лил 3, Франция.  Гост-професор в Института за политически изследвания в Париж и Лил, Института за европейски изследвания, Университет Париж 8. Главен редактор на международното списание Southeastern Europe. Автор на книгите “Дигиталният гражданин”и “От миграция към мобилност. Политики и пътища”. Студии на проф. Кръстева са  издадени в САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Германия, Китай.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
мафията си има държава

мафията си има държава

29.07.2020 | 16:18

Долу мафията ГЕРБ, БСП и ДПС - рожби на БКП! Долу мутрите във властта и правосъдието!

Отговори
3 0
кривоСЪДИЕ, кривоСЛАВИЕ, МУТРО'ПОЛИТ'ици с ПОСЛУШНИЦИ - стига!

кривоСЪДИЕ, кривоСЛАВИЕ, МУТРО'ПОЛИТ'ици с ПОСЛУШНИЦИ - стига!

29.07.2020 | 18:18

Нация от ПОСЛУШНИЦИ сме били открай време = СТИГА!

Отговори
3 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?