Следвайте ни

Президентската република е популистка идея

Не може да срутим демокрацията, защото на някой професор така му е хрумнало

Димитър Димитров е социолог и  политолог, преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. Специализирал политическа система на САЩ в Американския университет във Вашингтон. Член е и на Българската политологическа асоциация. 

На 4 февруари проф. Божидар Димитров ще учреди ново движение „Кубрат”. То ще е надпартийно и ще работи за възход и величие на България, ще се бори за президентска република. Има ли ниша в политическото пространство  за подобни проекти у нас?  

- В демокрацията има място за всякакви проекти. Въпросът е какъв е техният времеви хоризонт и цели и доколко те са устойчиви. Проектът, който  Божидар Димитров промотира, бих причислил към онези, които трябва да се пришият към сега съществуващата партийна структура, т.е. действителният въпрос е дали ще бъдат против ГЕРБ, или за ГЕРБ, против БСП, или за БСП. Самостоятелно значение такъв проект няма и не може да има.

- Проф. Димитров заяви, че парламентарната република е атрофирала и е ред на президентска. Възможно ли е да се случи това в България?

- В теорията на съвременната демокрация основната идея е, че отношенията между групите граждани са договорени, след като те бъдат представени в парламента. Това е основата на парламентарните режими. Тъй като функционирането на едно устойчиво мнозинство в парламента зависи от много фактори, лансирането на нови проекти означава да се усложнят мнозинствата в парламента. Има страни, като Чехия, Скандинавските  страни, Холандия, Белгия, където има представени по 10 парламентарни групи. Този тренд към фрагментиране на представителство е характерен в последното десетилетие. Това, че към сегашните пет партии се добавят две или три, ще се върнем към 43-тия парламент, когато имахме 8. Проектът на Божидар Димитров е насочен към превръщането на парламентарната република в президентска. Това може да се случи само ако се свика Велико народно събрание в рамките на тази конституция. Промяна на институционалната архитектура на демокрацията е невъзможна. Отново се връщаме към това, че проектът би трябвало да окаже публичен натиск върху сегашните партии, парламентаристите да прекратят своя мандат да вземат решение за свикване на ВНС. Оттук идват подозренията, че подобен проект е намигване към Бойко Борисов с евентуалния проект да заеме президентския пост в президентска република. Тъй като в сегашното устройство президентът има церемониални функции без реална власт. Ясно е, че в момента в България има проблем с партийните системи, но това не означава, че трябва да се откажем от парламентарния режим, а да го усъвършенстваме. Не може да срутим демокрацията, защото на някои професори много им се иска. Явно целта е да направят Борисов президент, за да не си изгуби контрола върху политиката. Но само парламентарните групи в сегашния парламент могат да вземат  решение за ВНС. Това не може да се случи с референдум. Не виждам кои две големи партии ще прекратят мандата на този парламент. След това трябва да се свика ВНС и да се пише нова конституция. В сегашната конституция всичко, отнасящо се до устройството в държавата, може да се реши само от ВНС. Разговорът е много сложен, не става така както някои си мислят, трябва да се изясни какъв ще е президентският режим и как  ще се съвместява с парламента. Като е полупрезидентски режимът в Румъния, та нямат ли три правителства с трима министър-председатели за малко повече от година? А там президентът е много по-силен от българския. Но каква е стабилността в Румъния?  Цялата глава за правата и тази, която урежда разделението на властите и държавното устройство, могат да бъдат променени само с ВНС и това всички го знаят, включително и професорите. Това за мен е популистка идея.

- Кои държави в Европа имат такъв тип управление?  

- Франция, където се намали и мандатът на президента, за да стане малко по-парламентарно управлението. Полша и Румъния са страните в Източна Европа, в които действат полупрезидентски режими с разширени правомощия на държавния глава. Но това не води към особена стабилност, особено в Румъния, където са имали трима министър-председатели през последните 14-15 месеца. В президентските режими големият проблем се явяват периодите, в които президентът е избран от едно мнозинство, а мнозинството в парламента му противостои.

Полезни ли са за България т.нар. професорски правителства? Можем ли да възродим традицията от 1935-43 година, както настоява проф.
Димитров?


- Да се връщаме назад в 30-те години или във военните преврати е абсурдно. В Европа никой не прави преврат и не дава прекомерни правомощия на която и да е прослойка, включително и на военните. А тогавашните правителства завършват с Втора национална катастрофа и в крайна сметка правителството на учения от висок порядък Богдан Филов завършва със загуба на войната, загуба на статут и предизвиква влизането на България в сферата на влияние на СССР. В някакъв смисъл може да бъде разгледано като предтеча на комунистическия режим. Но и в последните години също сме имали професорски правителства. Двете служебни правителства - на Георги Близнашки и на Огнян Герджиков, също са оглавявани от професори. Можем да предположим, че едно бъдещо професорско правителство ще прилича на тези. Те също не функционират възможно най-гладко, въпреки че имат съвсем ограничени правомощия, ограничени от гледна точка на бюджета и на това, че не могат да променят законодателството. Но те също функционират в регулирана среда, според конституцията и действащите закони, т.е. по нищо не са се отличавали от останалите правителства.   

- Кои са предимствата и кои са недостатъците на президентските режими?

- Не може да има нито предимства, нито недостатъци. Всеки режим е национален, базира се на традиции, ценности, на история. У нас историята на силната власт няма как да я оценим като положителна. Всъщност България най-бързо се е развивала в началото на века, когато е имало конкурентен парламентаризъм и когато обсебването на властта от малка група от елита е водело към  такъв тип месиански залитания, след които следват огромните падания от високо - Първата национална и Втората национална катастрофа.  

- Какво мислите за проекта на Слави Трифонов? На 2, 3 и 4 февруари той ще препитва желаещи да се включат в неговия проект.

- Той ще прави нещо като кастинг за политици, което малко странно звучи, но смесването за кастингите са обичайни, когато се прави продукция, подсказва и съвсем различния ъгъл и отношение. Обичайно би било Слави да прави кастинг за попълнения на балета си или нови комисии в неговото шоу. Да се прави кастинг за политици е екзотична идея.   

- Българинът продължава ли да вярва в месията и да търси своя спасител? 

- Да, разбира се, въпросът е в мнозинството си да не вярва. Иначе българинът по смисъла на представяне на групите в парламентарните режими има такива, които вярват в месии. Можем обаче да възприемем като вид разомагьосване на подобни прояви. И намирането на нова порция месия като магьосническо решение за президентско правителство или правителство на професорите не мисля, че има висока функция на полезност. То няма да реши основните проблеми в България, като ниските доходи, разделението на властите и така коментирания в последно време въпрос за корупцията. Тези проблеми няма как да се решат, като сложим всевластен президент.  

Има ли предпоставка за предсрочни избори у нас в следващите месеци?

- Всичко зависи от това дали Бойко Борисов ще реши да изкара мандата докрай, или ще намери причина и удобен момент да подаде оставка, както на два пъти се случи. Вече няколко месеца повтарям, че първите избори, които ще се проведат в България, ще бъдат европейските избори през май месец 2019 година. През есента пък ще има местен вот.

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?