Следвайте ни

Прекрасният Пловдив има специално място в сърцето ми!

viber icon

 

- Как членовете на Нобеловия комитет избират най-добрия писател за годината? Не е ли мисия невъзможна изборът на най-добрия майстор на думите измежду 200 предложения?

 

- Невъзможно е. Никой не може да е най-добрият. От предложените от университети, ПЕН-клубове, академии имена избираме 25, които влизат в т. нар. Списък за проучване. Проучваме ги много обстойно. През май Нобеловият комитет представя кратък списък от 5 имена пред Академията. След като през лятото творбите на петимата бъдат прочетени, започват оживени обсъждания през септември.

 

Разбира се, ние, петимата членове на Нобеловия комитет за литература, сме субективни в оценките си, в зависимост от вкуса и опита си, но всички ние се занимаваме професионално с четене от десетилетия, така че се отнасяме изключително отговорно към задачата си. Търсим и различни литературни жанрове, тъй като в завещанието на Алфред Нобел няма ограничения.

 

- Какви са критериите за финалния избор?

 

- Оригинален стил, идеи, естетическа стойност. Не обаче популярност. На избора на нобеловия комитет не влияят националността, полът, религията, политическата конюнктура. Изключение е големият поет Езра Паунд, който не получава наградата заради антисемитизъм и фашизъм.

 

- Защо точно китайският писател Мо Ян е тазгодишният победител? Абсолютно безспорна ли е наградата му? Защо например не я получи японският писател Харуки Мураками, смятан за фаворит?

 

- Никога не коментираме имена. Списъкът от “фаворити” няма никакво значение. Според мен - след като прочетох 13 негови книги, Мо Ян е един от най-големите прозаици през последните 50 години, съизмерим с Гарсия Маркес. Майстор на магическия халюцинативен реализъм, който осмива недостатъците на страната си и на човешката природа. Няма да пестя хвалебствията за него на 10 декември. Смятам, че изборът на Мо Ян е един от най-добрите от десетилетия!

 

- Според някои критици геополитика и социални каузи понякога накланят везните към не съвсем безспорни майстори на словото. Доколко са основателни подобни твърдения?

 

- Безпочвени в много отношения. Нека обаче припомня, че в завещанието си Нобел споменава за хората със сериозен принос за човечеството. В присъждането на наградата на писатели като Александър Солженицин, Надин Гордимър, Орхан Памук например този мотив беше актуален, но не и решаващ.

 

- Според статистиката за последното десетилетие европейски писатели са получавали Нобел за литература 7 пъти, което едва ли е чиста случайност. Винаги ли европейските и американски писатели ще бъдат привилегировани заради широко разпространените езици, на които пишат? Докато представителите на малки държави или непопулярни езици са традиционно подценявани? Какъв е шансът на шедьовър на хинди, арабски, пущу, индиански, български да бъде забелязан, оценен, награден?

 

- Въпрос на гледна точка. В Академията ползваме 12 езика - недостатъчно, разбира се. Когато обаче открием интересно четиво на суахили, йоруба, хинди, урду, индонезийски, грузински, арменски и т.н., се обръщаме към заклети експерти за превод на 100-300 страници, както и за няколко оценки на творбите. Това се случва всяка година с книги на някои езици. Естествено ние също четем творбите в превод на основните езици.

 

- България е единствената балканска страна без Нобел за литература. Гърция също е малка страна, но има двама нобелисти. Какъв е вашият съвет?

 

- Не се отказвайте! Но не забравяйте ­ не раздаваме награди на географски принцип, това е забранено в Нобеловите правила. Търсим впечатляващи, вдъхновени от живота творби, без значение в кое земно кътче са написани. Нищо не може да ни спре да дадем наградата на португалски автор три поредни години, ако сме убедени в качеството на творбите.

 

- Трима български автори са предложени на вниманието на Нобеловия комитет миналата година. Двама от тях - акад. Антон Дончев и Анжел Вагенщайн, са преведени на основните европейски езици. Имате ли информация на каква фаза българите са отпаднали от класацията и какви са мотивите за това?

 

- Не, никога не разкриваме мотивите. Но бъдете сигурни, че не пренебрегваме никой от номинираните автори.

 

- Чел ли сте книга от български автор? Как я оценявате?

 

- Нека повторя, че не ми е позволено да давам становища за отделни автори. Разбира се, чел съм много от чудесните ви автори: Николай Хайтов, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Любомир Левчев, Блага Димитрова. И Елиас Канети, който е роден в България.

 

- Бил ли сте в България? А в Пловдив?

 

- Бил съм в България три пъти като председател на Международната асоциация на писателите, известна като ПЕН-клуб. Беше ми връчен специален Медал за литературен принос за мира от бившия държавен ръководител Тодор Живков. Лично съм се срещал с изброените по-горе български писатели и поети. Йордан Радичков е гостувал в Швеция - прекара една нощ във вилата ми в провинцията. Ценя високо приноса на Вера Ганчева за популяризиране на шведската литература в България.

 

Прекарал съм няколко незабравими нощи в прекрасния Пловдив - участвах в международна конференция за цензурата и отговорността в литературата. Вечерях с кмета и бях поканен като писател да отседна в къща Ламартин - това беше в началото на 1980-те. Пътувал съм навсякъде по света, но България все още има специално място в сърцето ми.

 

- Достатъчни ли са 50 книги, за да открие човек тайната на доброто писане?

 

- Все още я търся.

 

- Андерш Спарман ли е вашият любим герой от всички ваши написани книги? (“Пътуването на Андерш Спарман” е последната книга на Пер Вестберг - за живота на колоритния шведски учен естественик и пътешественик, последовател на Карл Линей, бел. ред.)

 

- Мисля, че да. Той ме е преследвал, както и аз него, от 12-годишната ми възраст.

 

- Кои са писателите, които препрочитате с удоволствие?

 

- Марсел Пруст, Томас Ман, У.Дж.Себалд, Вирджиния Уулф, има и още много.

 

- Какво е бъдещето на книгата в свръхтехнизирания ни свят? Ще изяде ли мишката книжката, ако използваме популярната в България метафора?

 

- Вярвам и се моля за хартиената книга. За мен е важно да разлиствам страниците, да усещам тежестта, да нося винаги томче в джоба. Обикновено чета по една книга на ден. За мен четенето е дори по-важно от писането, но всъщност те са неделими.

 

- Защо е важна и нужна Нобеловата награда за литература?

 

- Може би за да постави качествената литература в центъра на вниманието, където обикновено са попкултурата и звездите в различни сфери. Никога не можем да кажем, че някой е най-добър и бляскав. Времето ще реши кои автори ще останат. Впрочем много от наистина великите автори никога не са предлагани от своите държави или са получили слава посмъртно: такива са Франц Кафка, Вирджиния Уулф, Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Аугуст Стриндберг.

 

 

За 111 път в началото на декември ще бъдат връчени Нобеловите награди за литература. Тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература е китайският писател Мо Ян, псевдоним на писателя Гуан Мо-Йе. Чрез съчетание от фантазия и реалност, исторически и социални перспективи Мо Ян създаде свят, напомнящ по своята сложност на този в творчеството на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, и същевременно намира отправна точна в старата китайска литература и устната традиция. Такива са аргументите на академиците да предпочетат да дадат приза на Ян в доста сериозна конкуренция с нашумели писатели като Харуки Мураками, Филип Рот, Боб Дилън, Амос Оз, Милан Кундера. Мо Ян става първият китайски гражданин с Нобелов приз за литература. Печелил го е и друг китаец - Гао Синцзян, но той пък е френски гражданин.

Идеята за създаването на фонд, който да награждава изявени творци и учени, е на шведския химик, инженер и предприемач Алфред Нобел. Той е изобретател на динамита и един от най-заможните хора в Европа в края на XIX век. Нобел притежава богата библиотека, автор е на книги с поезия, романи, пиеси. В завещанието си от 1895 г. наред с области като физика, химия и медицина, Нобел отрежда и място за награда “на лице, което в областта на литературата е създало най-изявено произведение с идеалистична насоченост”.

Нобеловите награди за литература са връчени общо 104 пъти на 109 творци. Най-млад от тях е британският поет и писател Ръдиард Киплинг, който получава отличието на 42. Най-възрастният носител на награда е британската писателка Дорис Лесинг, която е обявена за лауреат на 88 години. От всички 109 наградени автори само 12 са жени, като Селма Лагерльоф е първата жена, носителка на наградата.

Никой не е бил награждаван повече от веднъж, а Борис Пастернак и Жан-Пол Сартр са отказали да получат наградата. Пастернак първоначално я приема, но под натиска на съветското правителство е принуден да се откаже от нея. Сартр пък остава верен на своите идеи и принципи да отказва всякакви почести.

През 1931 г. на шведския поет символист Ерик Аксел Карлфелт е присъдена единствената посмъртна награда за литература. През 1912 г. българският поет Пенчо Славейков е номиниран за лауреат на Нобеловите награди от шведският писател Алфред Йенсен, но поради преждевременната смърт на Славейков номинацията му не е разгледана от Нобеловия комитет.

През 1981 г. Нобеловата награда за литература получава роденият в Русе през 1905 г. Елиас Канети - австрийски белетрист, есеист и драматург. Той е отличен за ранните си спомени в “Спасеният език”, където разказва за своето детство. През 2005 г. в Русе е учредена Националната литературна награда Елиас Канети.

През 1953 г. Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература за мемоарите и ораторското си майсторство. 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?