Правнукът на Райна Княгиня: Саможертвата върна България върху картата на света

Синовете на великата ни прабаба имат 11 ордена за храброст през войните, а след 9 септември се разправят с тях

Здравчо Здравчев е правнук на Райна Княгиня - майка му е най-малкото дете на сина на Райна Дипчева - генерал Иван Дипчев. Инж. Здравчев е завършил изчислителна техника в МЕИ, София. Работил е в Института по изчислителна техника. Председател на Национално сдружение "Стари, възрожденски и поборчески родове". Изследва историята на предците си, създал родословно дърво с корени в далечния XVIII век.

- Родът ви е свързан с героичното Априлско въстание, с какви чувства посрещате годишнината?

- Преклонение пред саможертвата на хилядите участници във въстанието. Гордеем се, че родът ни има принос в това свято дело, изковало бъднините ни.

- Априлското въстание ли върна България в цивилизования свят?

- Да. Искрата, запалена от Отец Паисий в българите, пробуди народното съзнание за свободата. А Раковски, с неговите революционни идеи и Левски с нелегалната мрежа от съзаклятници, разпалиха огъня, който Априлското въстание направи достояние на целия свят. Този огън показа, че на Балканите има народ от българи, готови да загинат за своята свобода. И светът реагира на тази саможертва.

- Райна Княгиня и съпругът й се запознават в Пловдив, където изявеният родолюбец Васил Дипчев  е бил адвокат. Знаете ли повече за тяхната история?

- Райна Княгиня и Васил Дипчев се познават още преди въстанието - и двамата са панагюрци и учители. Доказателство е кореспонденцията между тях, по време пребиваването й в Русия.

Васил Дипчев е племенник на митрополит Дамаскин Велешки (Димитър Дипчев) - виден възрожденец, учител и български архиерей, развил значителна дейност в Кюстендил, Пловдив и Велес. За неговата дейност пишат Раковски и Христо Ботев. Днес улици в центъра на Пловдив и Кюстендил носят неговото име.

Като достоен потомък на Дипчевия род, Васил участва в Старозагорското въстание от 1875 г., учител и подвойвода е по време на Априлското въстание в Брацигово. След погрома се укрива и се прехвърля в Русия, където учи. А после се завръща в България с руските войски и участва в Освободителната война. След нея се установява в Пловдив като учител, адвокат и завеждащ отделение в Дирекцията на вътрешните работи. През 1882 г. е сватбата му с Райна Княгиня. Първородният им син - дядо ни Иван Дипчев, е роден в Пловдив през 1885 г. След Съединението семейството се връща в Панагюрище, където са родени останалите деца. Тук е избран за кмет, а впоследствие и за депутат в V обикновено и в IV Велико народно събрание, поради което семейството се премества в София през 1893 г. Убийството на Стамболов е причината Васил Дипчев заедно с Петко Каравелов и други русофили да е затворен в Черната джамия и пребит. Не се възстановява от побоя и през 1898 г. на 52 г. умира.

- Какви са най-популярните родови истории за известната Ви прабаба Райна Княгиня?

- Родовият ни комитет държи на завета на дедите ни да съхранява родовата памет и да я обогатява, като винаги сме отворени за сътрудничество. Ще дам пример с една почти неизвестна история - семействата на Райна Княгиня, сестра й Мария, брат й Захари и майка им Нона, живеят 15 години в тясна връзка в София под наем в къщи около днешния булевард "Дондуков".

Мария, завършила също в Москва, учителка, е съпруга на Анастас Янков, опълченец, герой от Сръбско-българската война, свалил полковнишката униформа и загинал като македонски войвода през 1906 г.

Братът, Захари Футеков, завършил в Лайпциг, е герой от трите войни, а и автор на първите българо-немски речници.

Това единство на рода приключва през 1909 г. с оземляването на Райна Княгиня като поборник в квартал Банишора и преместването й под наем в този квартал. Тригодишни са мъките на вдовицата с пет деца да построи малка едноетажна къща с приземен етаж на отреденото й място.

- Райна Княгиня е живяла в крайна бедност, сама е отгледала петте си деца. Защо това незачитане на националните ни герои?

- Останала рано вдовица с многобройната си челяд, Райна Дипчева е принудена да се върне към акушерството. Като единствената дипломирана акушерка в началото на миналия век, тя е канена да акушира от посолствата и от по-заможните българи, пред които излага идеята си за създаване на „Майчин дом”, реализирана с помощта на княгиня Елеонора. В същото време тя съвсем безкористно акушира на бедните жени от нейния квартал „Банишора” и от съседното село Орландовци до смъртта си. В знак на благодарност село Орландовци за кратко - 4 години, е преименувано на Райна Княгиня.

Именно тежкото материално положение е причината синовете Иван, Георги, Владимир и Асен, без загиналия при трагичен инцидент Петър, да постъпят във военно училище. Първите трима участват и се проявяват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и заедно с включилия се в Световната война Асен са наградени с общо 11 ордена за храброст. Райна Княгиня умира през 1917 г. на 61 г. възраст, недочакала връщането им от третата война.

Интересът към видните наши възрожденци избуява с пълна сила в началото на 30-те години на миналия век, когато България започва да се отърсва от катастрофалните последици от войните и търси опора в близкото героично минало. Плакатите „Нашите  будители” и „Райна Княгиня” със знамето и сабя в ръка, са повсеместно разпространени из страната. Запазени са в нашия род от Иван Филов - първия председател на родовия комитет „Райна Княгиня”.

Разправата със синовете на Райна Княгиня след 9 септември е част от налагането на диктатурата на пролетариата, когато националните герои и ценности са изместени от наложената ни отвън чужда идеология, ценности и герои.

- Вярно ли е, че прабаба Ви, заедно с други участници в Априлското въстание, са били обвинявани от местни хора за кланетата и опожаряването на Панагюрище?

- Да, имало е и такива, ала е разбираемо след ужасните изстъпления и нечувания грабеж при потушаването на въстанието. Панагюрище е било цветущо селище до погрома, а след него останалите живи са били принудени да оцеляват от нищото, живеейки с ужасните картини на преживяното.

- Колко души наброява родът ви днес?

- Преките живи наследници включват три поколения и са малко над 50 души, а със сродените с тях над 80. Като се започне от най-голямата внучка на Райна Княгиня, носеща нейното име, има три поколения жени в рода на най-големия й син Иван, които продължават семейната традиция. Последната Райна е родена през 2010 г. 

Трудно е да отговорим ние самите какви качества сме наследили от великата си прабаба. Ако любовта към родината е водещото, то бих добавил, че има четири поколения наследници на Райна Княгиня учители и преподаватели.

- Какви реликви пазите?

- В рода ни се пазят ордените на Райна Княгиня и Васил Дипчев. Съхранява се и покривка, ушита от нея за сватбата на третия й син Владимир, както и други вещи на семейството.

- Тачи ли днешният българин рода си?

- Ролята на семейството и рода е водеща - ако те тачат предците си и предават това на децата си - го има. Ала интернационализмът и глобализмът рушаха и рушат тези изконни ценности. Абсурдно е, че българите сме носители на една от най-богатите и древни култури, а тя не е водеща цел в образованието. Така се отдалечаваме от нашите предци. И все пак част от младите я следват, но за съжаление това не е следствие от  образованието, а заради тяхната оценка за родното и защото светът ни оцени.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Мария Лешкова

Мария Лешкова

23.04.2019 | 09:13

"Пейте народните ни песни, в тях е истината за нашата история!" акад. Михаил Арнаудов. Песента за Цвета Зографска е записана от Коста Колев през 1955 г. в с. Горно Драглище. Безценен документ, който намери място в книгата "Българщици" 58443454_399742210608087_8088693642060890112_n.jpg

Отговори
0 0
Цвета Зографска

Цвета Зографска

20.04.2019 | 18:25

Моля уважаемия правнук да потърси някои факти относно реалното бродиране на революционните знамена, както и това, кой ги е проектирал. За незнаещите да спомена прабаба ми Цвета Зографска и съпругът и - Иванчо Зографина.

Отговори
1 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?