Следвайте ни

Всички младежи на военен отчет, за да се попълни армията

viber icon

Полковник от резерва Цанко Цанков е председател на Сдружение на офицерите от резерва и запаса „Клуб 199", което обединява хората под пагон, служили в структурите за мобилизация и комплектуване на Въоръжените сили. Неправителствената организация има структури в цялата страна. Цанков е на кадрова военна служба до 2002 г., като в дълъг период от време е ръководил военните окръжия и е отговарял за мобилизацията в  управление "Личен състав" на Генералния щаб. От 2003 до 2015 г. като цивилен служител е началник на военен отдел в Община Своге. 

 

 

Г-н Цанков, парламентът гласува промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, според които пределната възраст за постъпване в армията се вдига от 28 на 40 години. Това ще помогне ли да са попълнят незаетите 5000 щата във Въоръжените сили?

Това е поредният отчаян опит да се реши проблемът с недокомплекта в армията. Това е голям бич за войската ни. Каквото и да правят офицерите, ако една рота е с половин състав, тя не може да води качествен учебен процес и подготовка и не може да изпълни поставените задачи. 

Това е поредната промяна, която се прави, без да е ясно да какъв резултат ще се стигне. Считам, че на армията трябва да се гледа сериозно. Арабите имат следната поговорка: "Една армия се готви 100 години, за да се използва един път". Затова армията не е организация, за която може да се работи на принципа "проба-грешка". Защото грешките после се заплащат с жертви. За съжаление в последните години тежката дума за реформите имаха не военните, а политиците или такива военни, които желаеха да им угодят. Хората под пагон, които не бяха съгласни, просто ги уволняваха.

Ще има ли обаче някакъв полезен ефект от законовите промени, за които настоява военният министър Красимир Каракачанов?

Бих похвалил сегашния военен министър, че наистина полага усилия да реши въпроса с комплектуване на армията, но въпросът е как да се постигне желаният резултат. Ние като неправителствена организация сме правили редица предложения, но за съжаление не бяхме чути, а просто целяхме да споделим опит и знания. Големият проблем с незаетите щатове в армията се появи, когато се премахна наборната служба. Преди това войските си

заявяваха колко души и от каква специалност са им нужни. Военните окръжия знаеха какъв ресурс от младежи имат, като набори, годност за отделни воен​но-отчетни специалности, образование и здравословно състояние. Тази информация се анализираше в Генералния щаб и на военните окръжия се поставяше задача за изпращане на определен контингент. Сега такава информация за състоянието на потенциалния ресурс липсва. 

Защо младите българи не искат да стават професионални войници? Само ниските заплати ли са причина за слабия интерес?

Българинът не е войник по принцип, а родолюбец.  Той се мобилизира, когато има някаква голяма заплаха за държавата. Заплатата е важна, но не е определяща. Мотивацията на един човек включва още фактори. След Ньойския договор през 1919 г.  тогавашният министър-председател Александър Стамболийски три пъти вдига парите за войската, но тя пак не е попълнена с нужния брой войници. Иначе безспорно професионалните войници трябва да получават възнаграждения поне колкото полицаите.  Срещу 800 лева е трудно да намериш кандидати.  Големият проблем обаче е, че не се търсят подходящите хора, които биха проявили интерес към военната служба. Информацията не достига до младежите, защото не знаем в кое населено място има нужните хора и не ги търсим.

Нали военното министерство организира кампания "Бъди войник", с която агитира младите българи да постъпят в армията. Защо няма желания резултат?  

Кампанията като замисъл е добра и в нея участваха доста отговорни хора. Хвърлиха се доста пари, но тя не стигна до младите българи от 18 до 30 години, за които всъщност беше предвидена.  На изложенията идваха ученици от началните класове, най-големите бяха седми-осми клас. Те се радваха и катереха по оръдията, но тези, които трябваше да бъдат убедени да станат войници, ги нямаше. Разбрах, че кампанията "Бъди войник" ще продължи в 47 малки населени места, но ако картинката пак ще бъде същата, полза няма да има. 

Как може набирането на професионални войници да стане по-ефикасно?

Трябва да се определи кой носи отговорност за комплектуването на армията. Сега в това вземат участие много структури, но общата отговорност е обща безотговорност. Моето виждане е, че това трябва да се възложи на военните окръжия. Те са структурата, подчинена пряко на министъра на отбраната, и нейната основна задача е да комплект​ува армията с личен състав и техника.

Трябва да се промени Закон​ът за резерва на Въоръжените сили и всички младежи над 18 години да се водят на военен отчет. Не става въпрос да се викат и разкарват по наборни комисии, а да се знае колко души в дадената община може да бъдат привлечени в армията, какво образование имат, какво е здравословното им състояние, което може да се вземе с медицински лист от личните лекари. Опитът показва, че млади хора, желаещи да служат в армията, има. Фактът, че ежегодно неколкостотин младежи и девойки доброволно преминават начална военна подготовка във военните центрове, потвърждава това.

Когато е ясно с какъв ресурс се разполага, тогава може и да се провежда целенасочена кампания към тези конкретни младежи. Във всяка община има платен цивилен служител на МО. Той може да ходи и се среща с хората, които са годни за военна служба, за да ги информира и рекламира обявените места.

Тези младежи може да бъдат агитирани да преминат военна подготовка за различни военни специалности, за които са подходящи, определени от военното окръжие. След това ще бъдат вписани в запаса и ще се водят на отчет, а армията ще разполага с обучени кадри в конкретни военни специалности.

Заради лоша физическа форма или неграмотност отпадат по-често и без това малкото кандидати за военна служба? Нужен ли е образователен ценз, за да бъдеш добър войник?

Как един неграмотен човек ще работи със сложната техника и модерно въоръжение? Сега всеки танк е пълен с електроника. Невъзможно е невежа да се справи! Сега от кандидатите се изисква средно образование, а за някои длъжности - и основно. Те преминават, освен през изпит по физическа подготовка, и през тест за интелигентност. Трябва да има подбор, не е нужно да се попълват казармите с хора, които седят, ядат и взимат заплати, а не могат да бъдат използвани. 

Отделен въпрос е, че критериите в някои отношения бяха неразумно завишени, все едно набираме не войници, а космонавти. Мотивът беше, че бойците трябва да отговарят на изискванията за участие в мисии. По-разумно е обаче кандидатите за такива мисии да минават през допълнителен тест.

Голям проблем е и как кандидати за войници да отидат да служат далеч от мястото, където живеят и са създали семейство. Сега няма жилищен фонд за нуждите на армията. Ако живееш във Видин или Монтана, как да отидеш да служиш в най-близкото военно формирование, което е във Враца? Трябва да си търсиш квартира, а жена ти трябва да си напусне работата. Кой ще го направи?

Ако и без това малобройната ни армия опре до запасняците, може ли да разчита на тях?

Ние имаме резервисти, които са с договор в джоба. Държавата трябва да може да разчита на тях при нужда, за което те получават по една заплата годишно. Колкото до запасняците, те са с повиквателни заповеди и там също има много неясноти. Както с оповестяването им, така и с военната им подготовка. В момента обаче те по закон не може да бъдат викани на мобилизационна подготовка, такива сборове не са провеждани от 2000 г.

Вече не съм сигурен дали офицерите резервисти могат да разчитат картите, а войниците дали не са забравили как се зарежда автоматът. Никой досега не ги е потърсил да бъдат използвани от военните формирования. Преди имаше сборове, курсове за преподготовка през няколко години. Може да се каже, че тогава запасняците бяха по-добре подготвени от редовните войници.

Военният министър Красимир Каракачанов и неговата партия ВМРО продължават да настояват за връщането на задължителната казарма. Как оценявате шанса това да се случи?

Според мен вече е трудно да се случи. Първо ще струва много пари, а и ще изисква много подготовка. Предишната година всички потенциални кандидати трябва да минат през медицински прегледи, за да е ясно за каква специалност са подходящи. А и много от тях могат да заминат в чужбина.   

Разумно ли е другото, прието на първо четене в парламента, предложение пенсионирани военнослужещи да могат да останат още на служба от 3 до 5 години?

 Разбирам, че и тази промяна е с някаква добра цел, но резултатът никак няма да е добър. Може и да е законно, но не е много морално. Създава се напрежение. Едни взимат заплата и пенсия, а други - само заплата, а правят едно и също нещо. 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Владислав

07.03.2020 | 22:54

Кампанията "Бъди войник" не е успяла, защото има хора на които просто не им пука. Ето аз бях 11-ти клас, а класната ръководителка казва, че нямало смисъл да се ходи, защото все едно и също. Говорих с един приятел малко след като се проведе кампанията дали е било същото и той ми каза че не е било същото като последното посещение в военния университет. Проблемът не е че няма интерес, а това че много хора нямат респект за хората, които тренират и учат с години само за да могат да подсигурят защитата на тези, които обичат и на своята родина. И също много хора гледат да станат нещо повече от военни, защото има много професии, които предлагат по- безопасна среда на работа с по-голяма заплата. Аз самият проявявам огромен интерес към военното дело на България, но не мисля, че съм готов да се пробвам за военен университет.

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?