Следвайте ни

Политологът Владимир Шопов: ЕС си върна доверието на гражданите след вълната от кризи

Време е да участваме реално във формирането на европейските политики, а не да ги следваме сляпо

viber icon

Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година. По образование е политолог, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ и Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Той е автор, изследовател и консултант. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016). С него разговаряме за предстоящите избори за Европейски парламент, до които остават 100 дни. 

 

-Г-н Шопов, каква оценка ще дадете на българските представители в Европейския парламент с мандат 2014-2019 г.?

-Българската група евродепутати бе доста шарена в изтичащия 5-годишен мандат на ЕП. Сред нашите представители се отличиха няколко фигури, които бяха силно ангажирани по важни сектори. Например Андрей  Ковачев беше видим с общото си политическо излъчване. Той и колегата му Емил Радев водеха  битката, защитавайки интереса на България по пакета „Мобилност“. Имаше депутати, които бяха по-тясно ангажирани с конкретни теми, като Момчил Неков. Той работеше изключително по социални теми и такива, касаещи младежта. Бих отличил и Ева Майдел, която беше доста активна по въпроси, свързани с дигиталната икономика. Почти всички останали попадат в трета категория депутати, които бяха по-невидими и работеха като част от парламентарните си групи. Това не е учудващо, защото се вижда и в националния ни парламент. Общото ми впечатление е, че в сравнение с предишния европейски парламент този набор от депутати бяха по-активни. Това, което е много важно, но и трудно постижимо, е да има съчетание на европейското право и европейските мерки с националните. Такъв синхрон е най-добрият вариант за българския национален интерес и за българските граждани. За целта се  изискват доста активни и компетентни политически фигури, което е пожеланието ми към тези, които ще бъдат избрани през месец май.

 

-Българите като че неглижират изборите за европейски парламент повече от националните. Какво би трябвало да ги мотивира и защо е важно да има активност на предстоящия вот?

-От социологическа гледна точка е ясно, че изборите за Европейски парламент продължават да бъдат от втори порядък за избирателите. Дълго време те не бяха толкова важни и за политиците, както и за националните парламенти. Затова през последните години избирателната активност намалява - от 65% по време на първия директен вот през 1979 г. сега е около 42-43% . Интересна подробност е, че в Западна Европа за ЕП се гласува повече, отколкото в Източна. Като изброим познатите важни причини, че България е част от голямото европейско семейство, и позитивите от това, че сме участник в европейските политики, има и друг по-съществен залог за страната ни в тези избори. На първо място всички теми, с които се занимава ЕС през последните години, са изключително важни за България поради нейното географско положение​ - това са темите за емиграция, за бежанци, за организирана престъпност и тероризъм. Затова България не може да си позволи да не е достатъчно активна с идеи и формиране на европейски политики. Ето тук имаме директен наш, национален залог Европа да бъде по-способна, по-ефективна, по-добре финансирана по линия на всички тези политики. На второ място се вижда, че през последните няколко години, след финансовата криза, започват да се оформят контурите на икономиката на бъдещето. Това е свързано с информационни технологии, с дигитализация, с ново поколение индустриални производства. В близките пет години Европа ще бъде много активна в това отношение. И тук също имаме много голям залог, защото България все още има да догонва европейските икономики, а това няма как да се случи, ако не сме участници в европейските политики, програми и стратегии по отношение на икономиката на бъдещето. За всичко това българските граждани трябва да са добре информирани, а основен ангажимент да обяснят важните залози имат нашите политици. Кампанията тепърва ще стартира, но ако я проведем по познатия начин, със забити глави в ежедневни скандали и обиди и избягване на големите европейски въпроси, няма как българите да чуят важните аргументи  и не можем да очакваме голяма избирателна активност.

 

-Каква е политическата атмосфера в Европа в навечерието на изборите?

- След кризата през 2008 г. все още сме в период на икономически растеж, който е до голяма степен безпрецедентно дълъг според финансовите историци. През последните 2-3 години растежът прерасна в социално успокоение в голяма част от европейските общества. Свидетели сме и на затихване на множеството кризи, с които Европа беше принудена да се справя -емигрантската, бежанската, терористичните актове и др. Възстановено бе и усещането за управляемост на ситуацията, което в годините 2010-2017 всички изгубихме и поради дълбочината на кризата в еврозоната, и най-вече поради поредните кризи, свързани с бежанската вълна и поредицата от терористични актове. Комбинацията от всички тези неща съвсем естествено доведе до възстановяване на доверието към ЕС. Но в политическата риторика може да се открие и недоверие. Искам обаче да акцентирам, че всички катастрофични сценарии през последните години бяха опровергани - ЕС не се разпадна, има и намаляващо желание за напускане на Съюза, каквото заявиха и в Италия, и в Холандия, и във Франция.

 

-Има ли шанс българин да оглави някога Европейския парламент?

-Моето вътрешно усещане към този момент е по-скоро не. Разбира се, ние ще имаме своя комисар, но истината е, че България няма кой знае какъв политически капитал,  за да се пребори с такава позиция, освен ако нямаме някаква изключителна кандидатура, каквато на този етап не виждам.

 

-Според вас след излизането на Великобритания от ЕС каква ще е визията и партийното разпределение в новия европейски парламент?

-Има забележима промяна в поведението на проевропейските партии, които отсега вдигнаха залога на този вот, и начина, по който представят залога, е като битка за бъдещето на Европа. Има относително нарастване на подкрепата за по-крайните и евроскептични партии.

На тези избори, за разлика от предишните, ще има няколко паневропейски теми, свързани с различни кризи - най-вече емигрантската криза, кризата със сигурността и тероризма и кризата в еврозоната. От електорална гледна точка това, което ще видим през месец май, са неща, които виждаме в националните партийни системи през последните 6-7 г. На този вот ЕНП и ПЕС ще имат под 50% от общия брой на евродепутатите, което е прецедент за ЕП, но не и за националните парламенти. ЕНП ще е първа политическа сила, след тях ще са социалистите с доста по-голяма загуба на места, отколкото ЕНП. От ЕНП се очаква да имат около 180-183 депутати, а от европейските социалисти - около 134. За сравнение, в сегашния Европарламент съотношението на депутатите ЕНП - ПЕС е 221 на 191. Следващият голям въпрос, от който зависи динамиката, е какво се случва с останалите партии? Либералите и зелените до голяма степен ще запазят сегашните си позиции, но спецификата на следващия парламент ще дойде от това, че гласовете на двете основни партии няма да са достатъчно, за да могат помежду си да договорят председателя и състава на следващата комисия. Тоест ще има проевропейско мнозинство, както има и в сегашния парламент, но то ще включва повече партии. Проевропейската коалиция вероятно ще се разшири най-вече с либералите, може би и със зелените и разбира се, и депутатите на Макрон. Гласовете на ЕНП, социалистите и либералите по сегашни прогнози при 705 депутати, при намален състав на ЕП, ще имат мнозинство от 383. Ако към тях се добавят и проевропейските - зелена партия и депутатите от Макрон, бройката се увеличава на 459. От тази гледна точка политическа драма на този вот няма да има. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?