1939
Следвайте ни

Политологът Христо Панчугов: Флиртът вляво и вдясно може да провали Радев

viber icon

- Как най-успешно и бързо Кирил Петков и Асен Василев могат да се включат в политическата игра? Като заемат чужда регистрация, както направи НДСВ, или ще гледат да се коалират с някой?

- Дали ще е коалиция, или с регистрация на конкретна партия, е второстепенен въпрос. Ще намерят лесно политически формации, които ще ги подкрепят. Освен че двамата бяха министри и са свършили някакви малки неща, нямаме понятие какви са визиите на тези хора за бъдещето на страната. Какви са политическите им възгледи, как си го представят управлението? Формациите, които ще изберат чрез тяхната регистрация, също биха могли да ги ориентират в някаква посока, въпреки че не бих разчитал много на това. Българската политика е доста повърхностна в това отношение.

  - Г-н Панчугов, какво трябва да направи Румен Радев, за да не загуби подкрепата на БСП при появата на „харвардската” партия?

- Има няколко варианта - единият е президентът да се разграничи ясно от „харвардската" партия, което вече ще му е много трудно. Минаха няколко месеца, в които очевидно Кирил Петков и Асен Василев се ползваха с подкрепата на Румен Радев.

Българското общество е зажадняло отдавна за някаква нормалност в политика

- за хора, които имат интелектуалния капацитет и да бъдат почтени. Друг е въпросът дали те са точно такива хора. Стъпка на президента към левицата бе връчването на мандата на БСП, което беше ясно, че е провалена кауза.

Ако имаше някой, за когото бе ясно, че не може да направи кабинет освен ГЕРБ, това бе БСП. И въпреки това третият мандат отиде при тях. За да не загуби подкрепата на тази партия, Радев трябва да убеди БСП, че това е губещо за нея, както и за Корнелия Нинова лично. И второ - да намери ясно послание, с което да се позиционира сред червените избиратели, което пък ще му отнеме гласове от други страни. И ще му е много по-трудно да води тази имагинерна политика на протеста, която събираше и леви, и десни. Трябва му ясно послание - хем за електората на БСП, хем за другите.

- Партиите, които нямат ярък кандидат-президент, ще търпят щети в парламентарния вот

- Президентът владее ли този майсторски клас, който ще му позволи такова сложно жонглиране?

- Не мисля, че има потенциал за такава сложна игра. Въпросът не е дали някой друг може да спечели президентските избори, а Румен Радев да не ги загуби. Имали сме почти сигурен кандидат, който загуби изборите - Петър Стоянов през 2001-ва. Тази игра, че с насрочването на президентските и парламентарните избори в една и съща дата, може да изглежда в полза на Радев, не е вярна. Така той създаде още един стимул БСП да имат собствен кандидат, тъй като е ясно, че партии, които не могат да вдигнат ярки  кандидатури за президент, ще губят подкрепата си за парламентарните избори. И обратното - тези, които имат кандидат, който може да мотивира избирателите на съответната партия, те ще спечелят гласове и подкрепа.

Радев си представя, че без мъки ще стигне до балотаж и там всички ще се обединят срещу ГЕРБ, което също е прогноза, направена доста предсрочно.

Има достатъчно десни избиратели, които не харесват сегашния президент по много причини

- те също могат да бъдат обединени от ясна кандидатура вдясно. Има много неща, които може да се объркат. И това е доказателство, че когато хората се опитват да си играят на политическо инженерство, а не да водят собствената си битка около ясна политическа визия и дневен ред, свързан с приоритетите на българското общество, всичко може да се разпадне доста бързо.

- Значи Радев ще спечели повече, ако избяга от политическата флуидност, в която плува в момента?

- Категорично! Той си мисли, че така привлича хора от всички страни, но не е така. Тук ще има битка за мотивация - за гласуване, за избор на съответния кандидат. Трябва да даде причина, за да гласуват хората за него. Това, че е бил харесван президент, вече не е достатъчно. Имахме толкова много избори, че те някак си разчупиха статуквото. Те катализират процеси, които са много по-дълбоки от краткосрочните сметки на нашите политици.

- В следващия парламент може да видим тройна коалиция - на ГЕРБ, БСП и ДПС

- Нинова блъфира ли, като каза, че БСП ще направи своя окончателен избор за кандидат-президент на националната конференция?

- Не блъфира. В партията има силен натиск за това. Мисля, че има конфликт между Румен Радев и Корнелия Нинова по причини, които ми е трудно да си представя. Има и разбиране от страна на структурите на БСП от това да има един кандидат, който да изнесе един вид национална листа. Те си го представят като водач, защото подкрепата към партията пада стабилно в последните години. Този национален конгрес не е проформа извиване на ръце, а ще е истински насочен към търсене на алтернатива от подкрепата за Румен Радев.

- При надцакването за пенсиите и актуализацията на бюджета се видя, че партиите на статуквото работят заедно. Възможна ли е една бъдеща тройна коалиция - ГЕРБ-БСП-ДПС, в следващия парламент?

- Не само че е възможна, но и все по-вероятна. След първите парламентарни избори бе ясно, че това е невъзможна коалиция по много причини. Имаше втори избори, при които отново протестните партии не създадоха правителство. Те излъчват много инфантилност, подценяване на ситуацията, невъзможност за водене на разговори. Следващият парламент няма да е воден от очакването, че тези три партии ще са в основата на направата на правителство. Той има възможност да роди политическо управление, което да е много различно от тези формации. Първо - някои от тях може да останат извън парламента.

Партията на Мая Манолова ще бъде ударена много силно от едно потенциално явяване на Кирил Петков и Асен Василев

Такава ще бъде и "Демократична България". Виждаме радикализация на вота - има едно „патриотично” пространство, което в момента е в много насипно състояние. И може да се оформи около „Възраждане”. Има много пренареждане на пластовете в следващия парламент.

- Протестите на ресторантьорите може ли да се обърнат от социални в политически?

- Те в известна степен са и политически. Сега имаме едно управление, което има коренно различна представа за здравната криза. Виждаме мерките на Стойчо Кацаров като министър, в същото време неговите антиваксърски позиции преди това, както и колебливия му подход към ситуацията с ръста на заболелите. Правителството се е концентрирало върху икономическите решения. Тях не ги вълнува нито здравната ситуация, нито как се развива ваксинацията у нас. Това може да се използва по политически причини успешно. Не виждам другата гледна точка - тази, която е с активна комуникация, която е насочена към процесите.

- Основният проблем в ковид кризата е поведението на българската политическа класа

- В следващите месеци чакаме растяща инфлация, скок на цените на горивата и четвърта ковид вълна. Това е "перфектна буря" преди изборите. Кой губи, ако тя наистина стане?

- Губи българското общество, което означава, че тези месеци са били напълно загубено време, в които е можела да бъде подготвена българската икономика да се справи с тези последици. Липсата на подготовка у институциите за предстоящите събития говори за тежка липса на мироглед в българските управляващи. Ще е отговорна цялата политическа класа.

- Преди година мислехме, че ковид ще изчезне. Сега осъзнахме, че той ще остане в живота ни като грипа и настинките?

- Надявам се да сме го осъзнали. Но липсва управление на тази ситуация от гледна точка на комуникация и от гледна точка на хоризонт. Българските политици стъпват на пръсти около тази криза и си мислят, че краткосрочният им интерес е по-силен от това да се изправят пред нагласите на българските граждани и техните страхове. В обществото няма усещане, че това е проблем.

Няма усещане, че има решение на този проблем - това са ваксините

Извън конспиративните теории, 18% от гражданите миналата година смятаха, че ще ги чипират чрез ваксините! Отвъд тези фейк нюз има ситуация, в която има легитимен страх от самата имунизация. Бе преекспонирана смъртността! Не е въпросът да задължиш гражданите да се ваксинират - те се страхуват за своя живот - това изисква активна комуникация, изисква таргетирани послания и управление на тези нагласи. Има ли в момента в България политик, който прави това? 

Визитка

Христо Панчугов е роден в Габрово. Завършил е политология в Софийския университет и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Сега е преподавател в Нов български университет. Бил е лидер на младежкия СДС, зам. главен секретар на „Раковски“ 134, председател на „Синьо единство“.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?