Политологът Страхил Делийски: Хекимян отнема анти ГЕРБ реториката на противника

На тези избори в големите градове само с обещания за водопроводи и плочки няма да се постига победа

Изключително трудно е, когато управляваш с някого на национално равнище, да влизаш в битка на местно ниво

Това правителство може да изкара доста, защото е кабинет на силните

 

 

- Г-н Делийски, какъв ход от страна на ГЕРБ е издигането на кандидатурата на журналиста Антон Хекимян за кмет на София?

- Ходът не е нито авангарден, нито изненадващ. Дали ще е печеливш, ще видим в кампанията. Не за пръв път Бойко Борисов се опитва нещо подобно - така беше на последните президентски избори с проф. Герджиков, имахме още един професор покрай номинацията за премиер. С кандидатурата на Хекимян очевидно се преследва една основна цел - да се притъпи разломът анти ГЕРБ в София като основен мотив за политическо действие. В този смисъл партията се освобождава от неудобното положение да са в обяснителен режим в кампанията. Големият въпрос е обаче доколко г-н Хекимян ще успее да мобилизира партийния електорат на ГЕРБ. Той е популярен, но не е „от нашите“.

Интересно е как ще бъде построена кампанията, на какъв тип политически образ ще заложат г-н Хекимян и екипът му - едно е да си журналист, началник в голяма медиа, друго е да си политик, където те гледат с друго око. Той е познато лице, но ще е нужно време да го опознаят като политическа личност. Това може да препъне до голяма степен кампанията.

- Защо изведнъж журналистите станаха толкова търсени в политиката?

- Тази практика не е от вчера и не е български патент. Това е един от резултатите от онова, което в комуникационните науки се нарича медиакрация, власт на медиите, когато политиката започне да се случва по телевизията. Тогава хората, които се занимават с политически предавания, събират символен ресурс и в момента, в който традиционните институции на либералната демокрация - партии, НС, са в криза, се появява популистко желание някой директно да представлява хората, без нужда от медиацията на институциите. Видяхме явлението със Слави Трифонов, който спечели национални избори. Влияят и специфичните отношения между бизнес, политика и медии. Възможно е това да е проблем на г-н Хекимян. Тъй като няма време да му се търсят други кусури, може една от атаките да бъде по линия на зависимостта му като шеф в известна медиа.

- Наблюдаваме ли нова линия в ГЕРБ за смяна на поколенията?

- Такава смяна се прави обикновено когато си в опозиция. По-скоро в момента ГЕРБ търсят ситуационни решения, които да спасяват една или друга криза, отколкото да демонстрират общостратегически подход.

- Кой има по-голям шанс да спечели София - познатото медийно лице Хекимян или IT бизнесменът Васил Терзиев?

- Поне на този етап големият въпрос е кой ще е основният тип разлом, около който ще се ангажират и мотивират избирателите. Първият е анти ГЕРБ разломът, който беше изключително силен допреди година, включително в София. На базата на този разлом се направиха и последните местни избори и поредица от национални парламентарни.

С Хекимян ГЕРБ сега ще опитат да смалят този разлом, а на ПП-ДБ ще им е трудно да влязат в този разлом достатъчно убедително, защото управляват с ГЕРБ на национално равнище.  

Друг традиционен разлом в София е по линията комунизъм-антикомунизъм. Той беше маргинален електорално, но сега покрай биографията на Терзиев стана актуален, появи си кандидатът Вили Лилков, който ще се опита да уплътни този разлом. Но онези софиянци, които предимно се идентифицират като антикомунисти, имат за кого да гласуват и няма да се чудят кого от двойката на основните партии да изберат.

Изключително любопитен е един все по-задълбочаващ се в София икономически разлом. Според изследвания за последните 10 години неравенствата в столицата са се увеличили десетократно - с белези на икономическа сегрегация, социална депривация в голяма част от хората. Този разлом, обикновено не особено видим поради липса на левица, която да го артикулира, може да се окаже решаващ в тези избори. В него се опитва да влезе активно кандидатката Ваня Григорова.

Така че не бих определил като ясен изхода от първи тур в София. Двама от тримата  - Терзиев, Хекимян и Григорова, ще са на балотаж, но кой от тях, е рано да се каже.  

Да не забравяме обаче, че хората вече не избират човека, който по-добре реди плочки, а избират според това как си представят конфликта в обществото и кой какво им предлага по линията на този конфликт.

- Какъв ще е най-вероятният финал на математическия дуел, който се очертава в Пловдив - професорът в ПУ Ивайло Старибратов, издигнат от ПП-ДБ, срещу Костадин Димитров, успешен кмет от ГЕРБ на район "Тракия"?

- Съвсем различен е подходът на ГЕРБ в Пловдив спрямо този в София. Голямата разлика е липсата на трети силен кандидат. Да, участва Славчо Атанасов, но той е традиционното лице от миналото, което има подкрепа, но не е реална алтернатива. Ключът за това кой от основните кандидати ще надделее, е отново в кампанията - как ще бъде разказана причината за неудовлетвореността на хората. От тази неудовлетвореност, която ще се свърже с кандидата на ГЕРБ, който е човек от администрацията, съвсем партийна кандидатура, вероятно ще се възползва Славчо Атанасов.

Крайъгълният камък за развитието на кампанията ще е това как ще се решат отношенията между ПП и ДБ, от една страна, и ГЕРБ, от друга, как на местно ниво ще бъде разказано в какви отношения са, за да стане изборната битка. Изключително трудно е, когато управляваш с някого на национално равнище, да влизаш в битка, дори на местно ниво. И ако няма трети силен алтернативен, който да се възползва от това, битката ще се реши от способността от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС да мобилизира подкрепа, включително чрез  лоялност и патронажни отношения.

- Коя от двете основни коалиции има по-големи шансове за победа в национален план? Могат ли резултатите от местните избори да счупят сглобката?

- Директен риск за сглобката няма. Просто никой друг не е готов, участниците успяха до голяма степен да си наредят и да си разделят приоритетите. Поеха се негативите, стигмите, оттук насетне изглежда по-лесно. Но резултатите ще са повод за разговор, за преосмисляне на взаимоотношенията, преразглеждане на политическата тежест на субектите в сглобката.

Има обаче доста неизвестни в тази кампания в национален план. За пръв път от последните три цикъла ще имаме местни избори, в които властта не е изцяло в ГЕРБ. Това значи, че традиционната местна клиентела в последните 2.5 години разбра, че може и друг да е националният патрон, т.е. получаваха от други онова, което години наред получаваха от Борисов. Това разкъсва лоялности и е риск пред ГЕРБ, тъй като голяма част от структурата на местния вот е функция на този тип лоялности и клиентелистки мрежи.   

При това тези местни избори идват година след дълъг цикъл от национални избори. И вече и избирателите, и спонсорите са изморени. Това е важен фактор, който ще определи динамиката на  кампанията и резултатите. Този път на тези избори партиите ще трябва да излязат от навика. Възможно е този път активността да е по-ниска от традиционната за местните избори. Зависи от способността на кандидатите и екипите им да правят кампания на терен. Има поле за политизация, но то трябва да бъде орано.

А когато нямаме предварително ясен победител и голяма степен на недоверие на гражданите в традиционните партии, политици, медии, тогава кампанията се решава на терен. Този, който най-добре се справи на терен, ще има най-добри резултати в тази кампания.

- Какви са шансовете на "Възраждане" и на БСП да яхнат популистка вълна?

- В този формат в София БСП има шанс да се събуди. Но като че ли това ще е една от малкото им събудени места на картата на местната власт. На национално равнище ще видим поредния тежък резултат за БСП. Ако на места "Възраждане" имат силна кандидатура, която бъде припозната като алтернатива, могат да имат шанс особено ако тази кандидатура влезе на втори тур. Имат най-голям потенциал да го направят.

- Каква нова тенденция се наблюдава в нагласите на избирателите?

- Технократският подход започва да не работи - особено в София, а и в Пловдив. Изследвания на фокус групи по друг повод показват, че в по-големите градове местната власт вече се възприема отвъд плочката, улицата, водопровода. Избирателите вече започват да мислят политически - в името на кого е взето или не дадено решение. Това ще прави кампаниите в големите градове все по-политически, тъй като там като че ли е запазена магията на демократичността. Огромна част от хората очакват честно да им се каже кой ще спечели от дадено управление в общината, за кого се прави това. Директни и косвени данни от изследвания показват, че голяма част от избирателите вече не са убедени в играта на демокрация и трябва повече политика.

На тези избори в големите градове само с обещания за водопроводи и плочки няма да се постига победа.

- Какъв хоризонт давате на това управление?

- Ще прескочи местните избори, защото след това идват европейските. Като политолог стискам палци да изкарат поне до ротацията, защото е прецедент и е интересно как ще се случи. Но ще им бъде трудно, защото правителството се ползва с доверието на по-малко от една пета от избирателите.

Имаме сложни отношение и вътре в самата сглобка с вече признатото по-силно влияние на ДПС. Но в рамките на сглобката има тотално единодушие по отношение на приоритетите - еврозона, нисък бюджетен дефицит, показва, че ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС защитават един и същи икономически интерес на различни фракции от едрия бизнес.

Така че това правителство може да изкара доста, защото е кабинет на силните. Засега успяват да  балансират в  рамките на различни корпоративни интереси. Не очаквам турбуленции особено при липсата на солидна и ясна алтернатива.

Засега всички в сглобката са доволни. Борисов е доволен, че вече не е омразен, че е реанимиран и реабилитиран. Освен всичко друго дърпа конците в парламента. ДПС също са доволни, участват в истаблишмънта, вече не са стигматизирана партия, а са нормализиран партньор. ПП са доволни, защото бизнесът си върви, след като изпълняват обещанията на външнополитическите ни партньори.

 

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.