44
Следвайте ни

Политологът Анастас Стефанов: Нека да не отписваме конфликтите и в следващата власт

viber icon

- Г-н Стефанов, по-лесно ли ще е съставянето на кабинет след победата на Румен Радев на президентските избори? 

- Партиите са пред фалит от гледна точка на легитимността си. Ако 47-ото Народно събрание не излъчи правителство, ще фалира цялата политическа система. Демонстрацията на деструктивно поведение, което наблюдавахме през лятото, разочарова хората. И ще ги разочарова още повече и ще породи още по-голяма апатия, ако и сега не се състави кабинет.

Вече обаче имаме политическа сила, която се държи по коренно различен начин от ИТН през юли. ПП от самото начало се държи колаборативно - отворено е за сътрудничество. Вече дори има обявен график за преговори по секторните политики. Така че кабинет изглежда все по-възможен. Въпреки че няма да е лесен за функциониране, ще трябва да се управляват трудни процеси, няколко кризи, насложени една върху друга.

Всички партии са пред тежка криза на легитимността

- Колко дълготраен и устойчив ще бъде бъдещият кабинет?

- Бих бил консервативен от гледна точка на прогнозите. Смятам обаче, че за всяка една от партиите ще е добре, след като се състави кабинет, той да не се разваля след няколко месеца, да се предотвратят евентуални деструктивни процеси.

- Ще успеят ли лидерите на "Продължаваме промяната" да убедят хората, че този път са направили правилния избор и това няма да са поредните спасители, които ще разочароват възложените надежди?

- Да, този път залогът е голям, надеждите и очакванията със сигурност са завишени, първо, защото ще се стартира от много ниска позиция на доверие - към политическите партии като цяло, както и към парламента. И след това трябва да говорим и за начина, по който кабинетът ще комуникира с обществото важните решения, дневния ред, който ще заложи - като краткосрочни действия, мерки за решаване на ценова, енергийна криза, ковид пандемия.

От съществено значение ще е комуникационният характер на кабинета, доколко той ще е отворен към обществото, за да задейства механизми за пораждане на доверие към неговото функциониране.  Но предизвикателствата никак не са малко, защото този кабинет практически ще встъпи в условия на политическа зима.

- Какъв е шансът този парламент най-сетне да се окаже работещ и устойчив предвид присъствието на седем играча?

- Това също е предизвикателство. Присъствието на нови играчи предполага хора, които ще трябва да започнат да се учат, а  ще имаме опозиционни сили, които разполагат със солиден опит. Ще трябва да се намери балансиран тон в работата на различните комисии с опозиционните политически сили, защото при тях има доста богат опит в законодателната дейност.

Ще видим един различен мандат с ново поведение от Румен Радев 

- След провала, който претърпя БСП на тези избори, какво бъдеще я чака - на оздравяване или на разцепление?

- От 960 000 гласа, които имаше през март 2017 г., сега БСП получи едва една четвърт от тази подкрепа, което е унищожително като представяне на столетницата. Процесите в БСП, струва ми се, са в доста напреднала фаза в деструктивна посока. От съществено значение ще е провеждането на националния съвет. Ясно е, че лобито на Корнелия Нинова се ползва с мнозинство в този съвет. 

Пред БСП най-сетне се разкрива възможността от влизане във властова конфигурация, но от много слаби изходни позиции, което в никакъв случай не може да бъде определено като успех.

- Смяна на лидера - това ли е полезният ход за БСП?

-  БСП не успя да се зареди електорално след прекия избор миналата година. Нещо повече, сякаш се  задълбочи разделението вътре в партията, което заедно с други фактори се отрази на електоралните настроения сред социалистите. Не смятам, че без някаква промяна можем да говорим за оздравителен процес в социалистическата партия.

- Какъв е пътят на ГЕРБ оттук насетне? На средна партия в опозиция?

- Пътят на ГЕРБ тепърва ще се изяснява - най-вероятно ще поеме ролята на опозиционна политическа партия. Но от пиедестала на значителния им опит в управлението те разполагат с богат инструментариум да задават принципно критичен тон към управляващите, както и да подкрепят дадени политики. Групата на ГЕРБ обаче ще разполага и с достатъчно значим ресурс да бъде активна опозиция, активна политическа сила. От друга страна, струва ми се, тепърва вътре в политическата партия ще се правят анализи на представянето им на последните три избора, анализ и към електоралното ядро, и на перифериите, които ГЕРБ не успя да привлече. 

Консервативен съм от гледна точка лепенето на етикети. За никой политик не бих казал толкова лесно „бита карта“, включително и за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. А и нека имаме предвид, че говорим за значима политическа сила в страната, за партия, която има значимо присъствие и в местната власт.

ГЕРБ ще оцелее, ако улучи ваксата на живота в опозиция

-  Ще продължи ли изчегъртването от новите управляващи, или ще надделее консенсусът?

- Това е въпрос на политическа заявка и на политически амбиции на новото мнозинство. Не съм сигурен, че изчегъртването в един момент ще доведе до дивиденти от гледна точка на това, че от новата власт има очакване за решаване на много спешни и неотложни проблеми. Приоритетите и кризите, които ще трябва да се решават, ще трябва да са на първи план.

Повече от ясно е на всички, че са необходими реформи в ключови сектори.

- Какво наблюдавахме след тази изборна спирала? Като че ли дойде по-прагматично поколение?

- Разбира се, това го има като феномен. Видяхме, че млади хора, които много често са апатични и неучастващи, вземат решения в динамичен времеви порядък на финала на кампанията да подкрепят нова политическа партия. Това установихме два пъти тази година - на 4 април, когато имахме завишен такъв вот и за ИТН, и за ДБ, както и сега, на 14 ноември, когато видяхме съществена вътрешна миграция на тези електорати към "Продължаваме промяната".

От друга страна обаче, регистрираме апатичност сред активни групи - тези между 40 и 60 години и по-възрастните, които са с по-структурирани идеологически нагласи. Това  също е повод за сериозен размисъл на всички политически сили.

- Какво е обяснението за съкрушителната победа на Румен Радев? Какво избраха хората?

- Много категорична беше победата за действащия президент, но при плашещо ниска избирателна активност. Но въпреки ниската активност, за президента Радев гласуваха достатъчно хора, за разлика от конкурента му, който не успя да постигне по-съществен резултат, да създаде интрига.

На първо място, сегашният президент стартира с много силни позиции. А преди балотажа имахме избори 2 в 1, което позволи Радев да остане извън обсега на някаква яростна престрелка.

Това до голяма степен го съхрани  сух, фактически Радев не е влизал в  обяснителен режим, независимо от факта, че по време на кампанията имаше едно основно предизвикателство - въвеждането на зелените сертификати от служебното правителство, назначено от Радев. Това доведе до навременно изпускане на социалната енергия и заземи настроенията непосредствено преди изборите.   

А вместо да налага острия тон спрямо конкурента си - проф. Анастас Герджиков, беше принуден да влиза в обяснителен режим дали е кандидат на ГЕРБ.

На това нямаше категоричен отговор, но какъвто и категоричен отговор да беше дал, все щеше да има отблъснати избиратели. Това не му позволи да разгърне кандидатурата си към периферията, а изборите се печелят с електорални периферии.

И най-важното - Радев успя да си гарантира политическата подкрепа на основни политически сили извън ГЕРБ и ДПС. Първата политическа сила на 14 ноември демонстрира пълна подкрепа за г-н Радев. ИТН също, както и ДБ.

В най-странна поза се оказа социалистическата партия, чието ръководство даде противоречиви знаци за подкрепата си между двата тура, но се оказа, че почти 100 процента електоратът на БСП подкрепи Радев. 

При 4 партии мнозинството е от плаващи пясъци

- За втори път в демократичната ни история имаме президент, който печели втори мандат. Има ли риск от концентрация на власт, да се превърнем в авторитарна президентска република?

- По-скоро съм скептичен за развитие в тази посока. Най-вероятно вторият мандат на Румен Радев ще протече по различен начин от първия. Със сигурност през първата година на втория му мандат няма да наблюдаваме остър тон, какъвто наблюдавахме в първия му мандат. Но конфликтът изпълнителна власт-президент е закодиран в рамките на политическата ни система. И няма да е учудващо, ако станем свидетели на белези на такива искри. В крайна сметка в новата управленска конфигурация ще присъстват четири политически сили. И не съм сигурен, че всяка от четирите ще се поклони на президента. А и все пак реалната власт е в изпълнителната власт.  При това в конституцията има достатъчно възпиращи механизми. Тук е въпрос политическите партии да отстояват тези баланси.

- Развърза ли се един възел - на остър тон, непоносимост в политиката и обществото?

- Далеч съм от мисълта, че няма да ставаме свидетели на политическа конфронтация и занапред. По-скоро станахме свидетели на трансформация на политическото пространство. Тепърва ще видим дали тя ще зададе нови тенденции. Със сигурност сме в период на трансформация на партийната система.

 

 

Анастас Стефанов е съосновател на Агенция "Тренд". Магистър по политология в Софийския университет. От 2013 г. е докторант в Катедра "Политология" на СУ. Работил е в медии, в неправителствения сектор, социологически агенции и консултантски компании.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?