Следвайте ни

Пловдивски професор от САЩ: Човечеството е в криза, но не вирусна, а ценностна

viber icon

При нас последиците от бедствието няма да бъдат така зловещи, както в развитите страни Франция, Италия, Испания. 

Аз съм християнин и вярвам, че ако е възможно непорочното зачатие, значи и пандемията ни е пратена като наказание, казва Никола Алтънков.

 

Какви качества проявяваме ние българите в битката с коронавируса? Как изглеждат реакциите на наблюдател с остро критично око?

Изглеждаме така, както се очаква. Изглежда, сме добре моделирани от 45-те години на комунистически режим. Свикнали сме, както впрочем и повечето хора по света, изправени пред избора сигурност или свобода, да избираме сигурността.

Повечето хора, които срещам, освен единици като мен, твърдят, че е добре във време на извънредно положение и пандемия да се подчиняваме на въведения ред, имаме основателни причини да ограничаваме своята свобода.

Но изчезне ли свободата, не може да  я заменим за нищо друго. Изчезне ли свободата, изчезва самата сигурност, а тази, която ни остава, не струва и пет пари.  Ние преживяхме вече подобно нещо.

 

Не е ли по-добре обаче да си ограничим временно свободите за сметка на запазване на здравето ни?

Въпросът е в това дали опасността на този щам е в такива мащаби и дали заслужава заради точно този щам да ограничаваме живота си, да променяме социалните си функции. Защото от ограниченията не са засегнати само икономиката и финансите, а се разкъсва нашият социален живот, социалните ни връзки.

 

Защо свръхподреденият ни  свят се оказа толкова податлив на страхове?

Промените не се случиха изведнъж. Промените в света през последните 40-50  години не стават по революционен начин, а са по принцип на практиката на салама. Когато отрежете парченце, а после още едно, той си остава салам, докато свърши. Така ни се поднесоха глобализацията, така сега ни се поднасят екологията, промените в климата, ГМО-тата.

Не съм привърженик на конспиративните теории, не мисля, че има един център, който си поставя за цел да зароби човечеството. Ала при постепенното еволюционно развитие на новостите, които нахлуват, се разбра, че най-удобно биха идвали новите неща, когато се поднасят еволюционно.

 

Шанс за какво е тази криза? Как ще ни промени?

Кризата вече ни променя. Не мисля обаче, че ще станем по-обединени. Има разчупване на социалните връзки, на социалния живот. Вече има увеличение на самоубийствата, а ние, българите, имаме доста висок процент на  самоубийства. Увеличават се депресиите, случаите на домашно насилие.    

Никой не може да предвиди докъде ще стигне ситуацията и какви последици ще има не толкова за нашето здраве, а и финансови, стопански, социални. Как ще се  спасим от това - не знам.  

 

Няма ли обаче кризата да ни даде възможност да оценим неща, които  доскоро сме загърбвали?

Доста хора се надяват изпитанието да доведе до по-голямо сцепление между българите -  дали няма да се обединим, дали няма да се харесваме повече. Аз самият съм умерено скептичен, информирано скептичен. Имам сведения за това какво е положението със заразата не само в България, но и в други страни. Временните последици са много песимистични, лоши за хората.

Имайте предвид - апартаментите, в които живеем, са спални помещения, те не са предвидени за това да прекарваме в тях непрекъснато по 24 часа. Повечето българи живеят в града, а не на село, където можеш да излезеш в дворчето, да садиш цветя, лук и копър.    

Така че съм много обезпокоен от социалните последици на заразата. Наистина искам да  излезем от кризата по-обединени. Дано да се случи!

Според вас излиза, че кризата с вируса е само част от общата криза, в която е  попаднало човечеството?

Ако човечеството е в криза, тя не настъпи с тази пандемия. Тази криза е отдавнашна и е главно социална, обществена и ценностна. От може би 60-70 години насам тече процес на обновление, на подмяна  на ценностите.  И това се налага в глобален мащаб.  Няма нищо лошо в подмяната на ценности, всичко еволюира. Нищо, което е било вчера, не може да бъде същото днес. Но хората би трябвало да имат възможност сами да изберат това, което им подхожда.

По-стари и традиционни народи, каквито са европейските, обикновено са различно настроени и неслучайно един и същи  модел се прилага във Франция по един начин, в Норвегия - по друг например.  Но ние сме сравнително нова страна, имали  сме много кратко време на свободно съществуване и животът ни е постоянен низ от имитации. Ние имитираме това, което става в други страни.

Най-лошото нещо в тая пандемична криза е това, че най-силно са засегнати най-културните средища на света - Италия, Франция Германия, Великобритания, САЩ. Без да  подценявам жителите на други страни, се моля епидемията да не нахлуе масово в Африка, в Индия, където здравните системи нямат възможностите на най-развитите държави.

 

Как кризата ще промени  Европа?  Чуха се упреци за липса на солидарност - какъв ще бъде ЕС  след пандемията?   

Европа е вече променена. Когато кризата избухна, се видя, че всяка страна започна да се бори сама. Но връзките, изградени между европейските страни, особено между западноевропейските, са от такова естество, че носят повече ползи, отколкото вреди на обикновените членове на ЕС. По-скоро нас, Румъния, балтийските страни  може да ни няма в ЕС, но традиционното ядро на Европа ще остане. И то ще извади и останалата Европа от това изпитание.

Лошото е, че Европа ще бъде променена доста, особено след пет години.

 

Ще успеем ли да се справим с  икономическия удар след епидемията? Българското правителство обяви превантивни мерки, доколко можем  да разчитаме на мащабния европейски план "Маршал 2"?

Тъй като сме най-бедните в Европа, не можем да паднем под вече 27-ото място, на което сме след излизането на Великобритания. Така че каквото и да стане, ние ще бъдем засегнати както и другите страни. Но понеже нашата икономика е слаба, при нас последиците няма да бъдат така зловещи, както, да речем, във Франция, Италия, Испания.

А що се отнася до новите технологии, които вече дават у нас поминък на 80-100 000 души - тази индустрия не е засегната. В тази сфера хората могат да работят от къщи. Това, което ще бъде засегнато, са малките магазини, ресторанти.

Ние ще получим доста пари от Европа. От парите, които ЕС заделя, поне 5 млрд. евро ще дойдат в България. Дано сумата да се филтрира и да стигне до обикновения човек, който има малък бизнес.

 

Обречени ли сме оттук насетне да живеем под угрозата на поредния вирус убиец?

Дано това да бъде последната пандемия, поне от биологична гледна точка. Ще бъдем постоянно атакувани, както в последните десетилетия, да променяме ценностите си в други насоки. От нас самите зависи докъде ще приемем тези промени и докъде да заменим за нещо друго толкова крехките си, извоювани с толкова усилия, права и свободи от последните 30 години.

В това отношение съм по-голям песимист. Мисля, че вече българинът,  доколкото го познавам, ще предпочете хляба пред книгата. Само с хляб не се живее, се казва в Библията.  А нашата поговорка е известна и красноречива - От хляба по-голямо няма. Това казва всичко. 

Мисля, че без култура не можем да живеем, без  хляб можем ​- отнякъде ще изпросим, ако не, ще намерим в боклука. Без култура не можем, а и тя трудно се създава и трудно се опазва. Но е дълголетна - ето днес  всеки човек с гимназиално образование може да прочете и разбере текст на над 1000 години от времето на Климент Охридски. Това са безценни културни натрупвания и са дело на народа ни, не трябва да ги губим.

 

Приемате ли тезата, че коронавирусът е вид наказание за човечеството? 

Може да има такова тълкуване. Аз съм практикуващ  християнин,  ходя на черква. Вярвам в чудеса,   вярвам например, че Христос  е бил разпънат, починал е и е възкръснал. Ако това е възможно, ако е възможно да има непорочно зачатие, може епидемията да е изпитание, да е наказание за хората.  

Обичам българския си народ и ще ми бъде много мъчно, ако излезем по-зле от тази криза. Дано излезем от нея по-обединени, по-добри, по-сплотени. 

 

COVID-19  удари страните с най-силни здравни системи

 

Ако съотнесем жертвите към населението на САЩ, което е 340 милиона, броят на починалите не е толкова голям процентно. По такъв показател цифрите в САЩ са малко повече от тези в Германия, която се сочи като отличник по малък брой заразени в Европа, но са по-малко процентно от жертвите в Италия, Франция, Испания, Великобритания.

В САЩ е много неприятен фактът, че половината от жертвите са концентрирани в Ню Йорк. Изглежда, има нещо в големите градове, което привлича вируса, по-лесно се разпространява там, където има най-голяма гъстота на населението. Неслучайно големи огнища на зараза в САЩ са и мегаполисите Чикаго, Детройт, Ню Орлиънс. 

Има четири много почтени и здрави здравни системи в света и една от тях е тази в САЩ. Другите са Германия, Австрия и Швейцария, които са необичайно силно засегнати от пандемията. Особено значим е броят на жертвите в Швейцария, съотнесен към населението <210>. Т.е. стабилната здравна система, изглежда, не е от толкова голямо значение  при тази пандемия, отколкото подготвеността с нужните защитни средства. В това отношение всички страни бяха хванати буквално по бели гащи. Беше подценен мащабът на заразата.  

Политизирането на бедствието обаче е твърде утежняващо обстоятелство в и без това критичната ситуация.  

Гледам три американски телевизии сутрин и вечер и е нещо страхотно - и най-малкият повод се използва за атаки срещу Тръмп. А и президентът не им остава длъжен. Тръмп насъсква гражданите в щатите с губернатори демократи да протестират, да искат махане на ограниченията. А когато въпрос от такъв мащаб се политизира, нищо добро не може да се очаква. 

 

 

 

Никола Алтънков е български учен и политик, доктор по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество “Делта Тау Капа”. Роден е в София на 17 август 1932 година, ала е с пловдив- ски корен. Баща му Георги Алтънков е известен пловдивски адвокат. Завършва история в Калифорния, САЩ. Преподава в американски висши училища, работи в научни институти в САЩ. Политемигрант от 1965 до 1995 г. Лидер на организа- циите Български национален фронт (в изгнание) и Български демократичен форум (БДФ) (в България). Автор е на стотици трудове по история, политология, социология. В България из- дава последните си книги: “България малък тигър”, “Икономика на благоденствието”, “Нарекоха ги фашисти”, “Светците ги съдят” и “Кой победи”. Последната му книга - документални- ят труд “История на БКП 1919-1989 г.”, разкрива неизвестни факти от най-новата ни история.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

дано да се осъзнаят

дано да се осъзнаят

29.04.2020 | 14:47

Криза на ценностите! На "западните" ценности. Сега има нова ценностна система - на върха й са парите! Всичко в името на парите! Останалото са подробности....

Отговори
1 1
Аз пиша

Аз пиша

26.04.2020 | 10:57

Няма имунитет, вече ще живеем с вируса. Обаче така не може да се живее, без слънце и въздух, без спорт.

Отговори
12 0
лимбо

лимбо

26.04.2020 | 10:12

Градове-спални за трудоваци строени планомерно и далновидно, само дето никой не понесе отговорност за нищо . Когато някой се заканва да мисли вместо нас, тва се получава. Първо да оправим Америка - тогава ще потръгнат и нашите дела.

Отговори
6 2
34 години от Чернобил

34 години от Чернобил

26.04.2020 | 08:12

Днес се навършват 34 години от атомния взрив в чернобилската АЭЦ "В.И.Ленин". Поклон пред жертвите. Никой не е забравен, нищо не е забравено! А болшевишките урoди, скрили информацията за този Ад под небето, да горят в Ада вовеки веков!

Отговори
14 1
ДОК

ДОК

26.04.2020 | 07:33

Българин? А сига бе! Гларус, може би?

Отговори
4 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай