Следвайте ни

Пловдив няма късмет с кмет, който да разгърне потенциала му

Кобрата е шанс за успех на ГЕРБ в София в стил "Кличко"

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в катедра „Политология“ на Софийския университет. Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.

 


- Изпращаме доста горещ политически сезон. Много ли ни дойдоха скандалите?

- Скандалите са много, но споровете не се водят по принципни проблеми. Политиците се опитват да ни занимават с технически и технологични въпроси, като бягат от решаването на същностните.

Например машинното гласуване, около което се развихри драма,  е абсолютно технически проблем. Представят ни го като панацея, но то не е - с технически средства не може да се преодоляват социални и културни проблеми.

Ако хората, които администрират изборния процес, имат намерение да го фалшифицират, няма как бъдат спрени от машините и камерите в избирателните секции. 

Обаче нашите политици много обичат да осъществяват подмяна на съдържателните реформи и политики с технически шашми и манипулации. 

Скандал се разрази и около изтребителите, които възнамеряване да купим - евтин или скъп е Ф-16 и въоръжението му. И в двата политически лагера са наясно, че въпросът изобщо не е до самия самолет. Големият проблем с изтребителите е геостратегически - след като сме членове на НАТО, си купуваме натовска техника и точка по въпроса. Когато бяхме членове на Варшавския договор, изобщо не е стоял въпросът да си купуваме Грипен например.

Взехме, без да обелим дума, МиГ-ове от СССР.

Абсолютно лицемерие е да се говори за спестяване на пари от самолетите. Сигурността струва скъпо - и 3 милиарда да се дадат, пак са малко. В крайна сметка България не си купува самолет, а си гарантира сигурност и принадлежност към система за колективна отбрана. Но пак политически въпрос се подменя с технически.

 


- Въпреки отпора на опозицията партийната субсидия бе намалена. Нямат ли обаче основание опасенията, че така партиите ще изпаднат в олигархични зависимости?


- В момента партиите са изцяло вплетени в мрежите на нерегламентирани отношения между бизнес, НПО-та, медии и какво ли още не. Тази вплетеност на политическите партии съществува отдавна - помним емблематични изказвания на Ахмен Доган за обръчите от фирми, за преразпределяне на порциите на финансиране в държавата. Имаше кръгове „Олимп”, „Монтерей”... Тези неща са тайни, но това не отменя факта, че дори партиите да получават и по 200 лева на глас държавна субсидия, тези зависимости ще продължават да съществуват. Затова е абсолютно лицемерие да се твърди, че като се дават повече пари от бюджета на партиите, те щели да бъдат по-независими. Впрочем

не е ясно кой от кого е по-зависим - дали партиите от бизнеса, или обратното.

Те са мрежа,  хоризонтално поставени приятели, които си вършат услуги едни на други. Така ни е изградено обществото - и в личния си живот обикновените хора разчитаме на услуги на приятели и познати. По същия начин политици, бизнеси, съдии са свързани и си правят един на друг услуги. Цялата тая неформална мрежа на зависимости съществува - и при 0 лева, и при 500 лева партийна субсидия.

При това положение по-добре е наистина субсидията да е минимална, за да не се харчат публични средства. Но не можем да елиминираме нерегламентираните контакти, шуробаджанащината и клиентелизма от българската политика с такава мярка.

За да се реши проблемът с некачествената политика в България, трябва да си дадем сметка за истинския проблем, че всъщност българската политика не е демократична, а клиентелна, изградена на взаимните услуги на хора и техните приятелски мрежи.

В опит да запазят статуквото политиците замитат проблема. Опитваме се, образно казано,  да 

лекуваме рак с хапчета за главоболие.

В България корупцията е социален проблем отдавна - и преди 1989 г. всеки разчиташе на връзки. Комунизмът у нас беше дефектен по същите причини, по които и демокрацията ни е дефектна.

А за разлика от съседите гърци нямаме такива влиятелни политически фамилии, които да ни демократизират насилствено.

Затова единственият елитарен проект, който се случи у нас, беше влизането ни в ЕС, като до голяма степен хората бяха подведени: ще имаме германски пътища, но ще си живеем по старому. Няма как да стане, за да се трупат публични финанси, всички трябва да сме отговорни, не да гледаме все да минем метър. У нас обаче неуважението към правилата е нещо като национален спорт - така трупаме самочувствие и се себедоказваме. За това обаче не са ни виновни политиците.    

 


- Политическа поръчка с цел дестабилизация ли беше течът на данни от НАП?

- Ясно е, че държавата е разграден двор и в него влизат всякакви хора - независимо дали атаката идва от чужди държави, от политически опоненти или от тийнейджъри, търсачи на силни усещания. Тук обаче отговорността е на държавната администрация, не на министрите и депутатите. Скептичен съм по отношение на качеството на българската администрация, където реформите са повече от наложителни и все се отлагат.

 

- На прага на местните избори какви са шансовете на управляващи и опозиция?

- Сега е моментът в ГЕРБ да се изчистят от хората, които са се дискредитирали на местно ниво

Особено на кметски избори такива хора много тежат - един разпищолил се или некадърен кмет изключително вреди и на партията, която го е издигнала или го подкрепя. Местното управление е изключително близко до хората - те виждат не само резултатите, но и колата, и вилата на кмета. Така че дискредитираните личности трябва да бъдат сменени с читави при кандидатите на всяка партия, амбицирана да печели местни избори. Вотът през 2015 г. беше феноменален за българската история - никоя партия не беше постигала такава изборна победа, каквато записа ГЕРБ.

Не съм убеден, че управляващите ще успеят да я повторят на изборите наесен. В този смисъл запазването на резултатите им от 2015 г. ще бъде наистина голям успех за ГЕРБ. Не заради конкретни спънки или скандалите, просто онзи резултат е много труден за постигане, камо ли за надскачане.       

За БСП пък резултатът през 2015 г. беше трагичен, най-слабият от години. Загубиха емблематични градове, традиционни бастиони с леви кметове. Така че и малко по-добре да се представи БСП наесен, ще се отчете като успех. За тях задачата в момента е лесна - и нищо да не правят, е вероятно да имат по-добър резултат, докато за ГЕРБ задачата е много трудна, защото много трудно ще запазят резултата от предишните избори.

 


- Могат ли наистина БСП да вземат София?

- Изборите в столицата ще бъдат силно мажоритарни. 

Ако БСП намерят силен кандидат в София, а ГЕРБ не успеят, може да се повтори сценарият от президентския вот.

В последната година имаше активни опити Йорданка Фандъкова да бъде дискредитирана. Не знам колко реално популярна е Мая Манолова, но бих посъветвал обаче ГЕРБ, ако искат да си вържат гащите, да номинират Кубрат Пулев за кмет на София. Така могат да осъществят успешен Киевски сценарий по модела "Кличко". И у нас доказал се спортист е много избираем кандидат, а от хора на честта, каквито са успешните борци, боксьори, стават добри политици и мениджъри. 

Или ако Слави Трифонов се кандидатира лично за кмет на София, със сигурност ще промени коренно условията на предизборната игра. Нещо подобно на сценария с Борисов, чиято победа на кметските избори в София през 2007 г. стана база за изключително успешна политическа кариера. Така че изборът в София не е предрешен за нито една от партиите.  

 


- В големите градове ли ще е най-ожесточена битката?

- Най-горещо ще бъде в градовете с кметски проблеми. Ето големите градове Пловдив и Варна не случиха на кметове. Впрочем 

Иван Тотев е продължение на модела на управление на Славчо Атанасов,

който е безперспективен за Пловдив. Градът се развива, но не с максималните възможни темпове, без да използва пълния си ресурс, който е огромен - инфраструктура, геостратегическо положение, летище, курорти.

Както и Варна, въпреки даденостите и реномето на морска столица, изостана много в последните години от Бургас. 

На другия полюс са Стара Загора и Ямбол, които се развиват много добре. Предизвикателството пред пловдивчани е да си намерят човек, който да менажира и да развие пълния потенциал на града. 

За това има отлични възможности - няма по-мажоритарна система от избора за кмет. Никой не може да спре един качествен човек да се кандидатира и да спечели изборите мажоритарно, дори без да се връзва с политическа сила. 

Шансът за избор на качествени хора може да бъде проигран или защото хората не искат да гласуват мажоритарно и се доверяват на партиите, или защото останалите у нас читави хора просто не искат да се занимават с политика.

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?