1939
Следвайте ни

Пламен Иванов: Абонирани за обществени поръчки строителни фирми крадат кадри

viber icon

Пламен Иванов е председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България. Той коментира ситуацията в бранша в разгара на пандемията, скока на цените и новите тенденции.

- Г-н Иванов, на прага сме на Димитровден - професионалния празник на строителя. Каква е равносметката ви за изминалата година? Различна ли беше тя за бранша в условията на световна пандемия?

- За разлика от много други сектори в икономиката, строителният бранш е сред пощадените. Дори бих казал, че в последната година строителите влязоха в екстремен темп на развитие.

Тази активност обаче не може да прикрие проблемите: несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, цените на материалите и конкуренцията в бранша не са за подценяване.

Поскъпването на строителните материали, а в частност цената на металите, които скочиха с над 30 процента, за мен е индикация, че има много сериозна скрита инфлация.

От друга страна, вече се наложи нов начин на живот. Появиха се нови потребности като извънградското жилище в по-голям терен или преустройване на жилището тук, в града. Въобще домът ни вече се адаптира към възможността за Home office.

Така че строителите преминаха през година на бурно развитие, която обаче ни показа и някои от съществените проблеми в бранша.

Един от тях е задълбочаващата се криза с кадрите.

- Твърдите, че това лято сте получили много сигнали от клиенти, опарени от услугите на самозвани майстори в ремонтите на дома. Може ли Камарата да регулира тези процеси?

- Проблемът е от години и той се нарича „специалисти по всичко“. Някои майстори правят така: работят в строителна фирма на заплата, с всички осигуровки, но си вземат болнични или отпуск и се спазаряват на частно. Примерно, вместо да свършат работата за 20 лв./кв. м, искат двойна или тройна разценка. Без да отчитат факта, че фирмата, където работят, ги осигурява целогодишно, дори през по-слабите зимни месеци, прави административни разходи и т.н. Така тези майстори непрекъснато се скатават, докато работодателят не ги съкрати.

Ето как се появяват хората в сивия сектор, които лепят обяви по входове и стълбове, където „рекламират“ майсторлъка си на висока цена.

Само че Камарата не може да вземе страна по този казус. Не можем да дадем препоръчителни цени например. Нещата са изкривени от самото начало. Проблемът с тези майстори е, освен че не се осигуряват, не плащат данъци, но също така и не носят никаква професионална отговорност пред клиента. Ето така компрометират професията. И това се случва на фона на острия дефицит от квалифицирани специалисти.

Вместо да създадем общност, строителните фирми станахме по-разпокъсани и силно индивидуални

- Много работници търсят препитание в Европа. Не оредяват ли редиците ви заради гастарбайтерите?

- Мисля, че бяхме пощадени от тази тенденция. В един момент движенията бяха доста ограничени заради COVID-19. Затова част от специалистите ни се върнаха, за да се реализират в родината си. Зад граница условията не им позволяват да са трайно устойчиви - за тях гурбетът има смисъл, ако не плащат квартири, консумативи. Освен това в Англия ситуацията на пазара на труда се промени покрай Брекзит. Германия доста дълго време беше затворена, а в Испания имаше тежки ограничителни мерки.

- Какво следва оттук нататък?

- Освен големия дефицит от строителни специалисти, днес назрява въпросът с тяхната квалификация и мотивация. За нас е важно да направим много точен анализ на проблема. Убедени сме, че тези методи и форми, които действат в момента, няма да го решат, ето защо се насочваме към по-алтернативни системи за привличане и развитие на кадри. В същото време за нас е важно да имаме подход и ангажираност към тези, които напускат бранша с напредване на възрастта. Те могат да бъдат полезни и в други роли и ние трябва да се погрижим да им предложим възможност.

 Отпадъците в строителството са бомба със закъснител, но да не хвърляме цялата вина върху бранша 

- Проблемът със замърсяването и строителните отпадъци излиза на дневен ред. Къде виждате решението?

- Докато трудът в строителството беше евтин, а материалите с относително висока стойност, много се внимаваше в процеса на работа. Когато обаче трудът стана дефицитен и гоним срокове, изпълнителите започнаха да ценят времето си и да не ползват изцяло материалите и  годни за ползване части от тях да изхвърлят.

Всичко отива в контейнерите за строителни отпадъци, а това вече създава друг проблем и той е чисто екологичен. Днес отпадъците оказват силно въздействие върху околната среда. Онази част от тях, която не се рециклира или оползотвори, представлява загуба на суровини и материали, затова е добре да се мисли как по-ефективно да се влагат в строителството.

Другият проблем е с регламентираните и нерегламентираните сметища. Знаете, че сметищата са считани за крайна мярка в йерархията на отпадъците.  Голяма част от строителните отпадъци са трудноразградими и съдържат вредни вещества. В зависимост от начина, по който са изградени, депата за отпадъци могат да замърсяват почвата и водата.

Но точно тук няма как цялата вина да се прехвърли само върху строителите. Проблемът е, че не е организирано правилно приемането на строителни отпадъци, годни за вторична преработка.

- Наскоро проведохте годишното си Общо събрание. Какви приоритети се очертават за 2022 г.?

- За нас продължава да е предизвикателство изграждането на общност, нещо, което да свързва отделните участници в строителния процес. Тази колегиалност, която съществуваше преди, сега я няма. Вместо това станахме по-разпокъсани и силно индивидуални.

Затова създаване на специализирани строителни клубове е една от задачите, които „КСБ Пловдив” си поставя за 2022 г.

 Цените на материалите и конкуренцията в бранша не са за подценяване

- Откъде идва разривът?

- От една страна са фирмите, които израснаха благодарение на обществените поръчки - с тяхната “принципност и безпринципност”. Тук искам да засегна темата с кражбата на работна ръка, особено от страна на т.нар. „абонирани“ за обществени поръчки. Те привличат работници, обещавайки им големи възнаграждения, и изплащат несправедливо високи заплати. Това обаче нанася удар върху онези фирми, които преди това са вложили усилия в подготовката и квалифицирането на тези кадри. Не можем да спрем подобни „сезонни“ играчи, но те основно консумират вече създадени кадри!

От друга страна са онези възложители, които се изкушиха да създадат собствени строителни фирми. Но когато конюнктурата на пазара се промени, те първи напускат „играта“. Този „сценарий“ вече сме го преживявали няколко пъти - с гастролиращи предприемачи, които имат заделени средства, влизат рязко в строителството и след това също толкова бързо излизат от него, оставяйки след себе си щети за бранша.

Пред нас стои задачата да изградим партньорски мрежи между отделните участници в строителния процес, гарантиращи по-голяма устойчивост. Обикновено връзката е трудна. Затова създаваме нашите клубове. Единият е традиционният, да се събираме всеки четвъртък и на чаша вино да обменяме идеи. А другият са онези младежки, дискусионни клубове, където свързваме младите специалисти.

Трябва да намерим начин да работим като общност, като цяло, а не всеки да се спасява сам!

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?