Следвайте ни

Светозар Казанджиев: Съдбата на Валя Балканска е като Андерсенова приказка

viber icon

Без да се замислям, мога да кажа: голямото й сърце, изумителният глас, невероятният шанс. И още, че е изключително упорита и работлива жена, всеотдайна и обичаща, борбена и решителна българка. За нея само слънцето стои по-високо от България.

- Господин Казанджиев, откога познавате Валя Балканска? И как възникна идеята да напишете книга за нея?

- Роден съм на село и израснах с песните на три велики певици ​- Радка Кушлева, Надежда Хвойнева и Валя Балканска. Едната приживе титулувана като „Родопски славей”, другата получи наградата „Грами”, третата отнесе песента в Космоса. И трите имат свой чар и неповторим глас. Глас, създаден да разказва легендата за Родопа... Свързан съм с тях още от детството, но познанството дойде по-късно, в младежките ми години. Задълбочавах го и то прерастваше в приятелство. Аз имах песните им, те - любовта ми. Тогава реших да напиша книга за всяка от тях. Естествено, започнах с Радка, но когато тя почина по време на турне във Велико Търново, не успях да се споразумея с „династия Кушлеви” и идеята потъна в архивите. Минаха години, преди да избухне звездата на Валя. Както се казва, тя възкръсна от нищото след серията „Космос” на Карл Сейгън, показана по Българската телевизия.

- Познавахте ли се лично с Валя към онзи момент?

- Естествено. Работата ми в културата ме караше да общувам често с Валя и нейните колеги. Пътувахме заедно, организирах участията им в различни селища на Смолянски окръг, общувахме искрено. Когато „конницата” на нейната слава полетя из България, споделих, че искам да опиша живота <210> в книга. Тогава в своя си стил Валя ме „закова” за стената: „Ако не беше тоя американец (Сейгън), щеше да ми описваш цървулите! Щом ти стиска, да захващаме още от утре”.

Идваше всеки ден в службата, заключвах кабинета си за един час и там водехме разговорите. Аз я питах, тя разказваше (понякога се разплакваше, друг път се смееше от сърце, псуваше, разпалваше се като факла и изгаряше), после четях написаното, тя - коригираше. За година книгата беше готова и през 1999-а „Глас от вечността” се появи на пазара.

Валя е дете на Родопа. Родена в махала Лагът ​- седем къщи, под връх Ком, недалече от с. Арда, тръгва от нищото и изкачва най-високите върхове на певческото изкуство. Сроди Родопите с целия свят. Гласът <210> отнесе „Делювата” в Космоса, за да звучи там 60 хиляди години и да напомня, че някога на планетата Земя е имало един народ - достоен и талантлив, изпратил този мил поздрав към всички времена и всички светове.

- Нещото, което ви изненада или шокира най-много?

- Силата на нейния дух. На две години и половина изпраща баща си на фронта (1944). Тича плачеща след колоната обречени, защото той е забравил да я целуне. Настига го. Бащината целувка още гори върху старческата <210> буза. След два месеца преживява смъртта му. Младен Кестебеков загива край Пчиня в Македония. Пропъдена от свекървата, Ружка Кестебекова, съпругата на Младен, се омъжва за друг и с двете си деца (момиче и момче) отива в неговата къщурка.

В началото на следващата зима, при игра с огън, братчето на Валя запалва къщата на пастрока и семейството остава отново на пътя. Изкарват зимата в плевня. Валя се разболява от пневмония и едва не умира. За да победят нещастието, всички работят. Тя носи кал, зида стени заедно с новия си баща, дои крава, оре, сее картофи, бере тютюн, сече дърва, учи... Когато в една ранна утрин тръгва за Смолян да става певица в ансамбъл „Родопа”, майка <210> я проклина с думите: „Най-голямото парче хляб мравките да ти го носят!”. Но Валя не предава мечтата си. Нито се сърди на майка си. Тя знае, че няма на света майка, която да проклина своите деца.

Валя Балканска направи своето още на Първия фолклорен събор на Рожен през 1961 г. С брилянтното изпълнение на „Делювата” разплака сърцата на 120 000 съборяни, дошли да се срещнат със себе си. Повтори го и на Първия национален събор на народното творчество в Копривщица (1965). Чрез песните си накара хората да разберат смисъла на живота. 

Шокираха ме нашите български мурафети. Мнозина от нас, останали в тресавището на завистта, проявихме завиден „талант” да вгорчаваме вкуса на нейните успехи. Още през 1968-а, когато идват в България, Етел Райм и Мартин Кейнинг от САЩ, за да запишат „Делювата”, чули я в Копривщица, от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина отказват да ги пуснат в Родопите. „Коя е тази Валя? И от Родопите!” Предлагат им други певици. Наложило се на американците да търсят „връзки”, за да стигнат с. Арда, Смолянско, и да се срещнат с 25-годишната Валя Балканска.

По-късно, когато се завъртя „Космос” по телевизията и се чу нейният глас, десетина певици изявиха претенция, че в безкрая звучи техният, а не гласът на момичето от Родопите. Въпреки космическия „пробив”, въпреки 4000-те концерта в страната и по света и 900 000 км път с песните на Орфеевата планина, Валя бе пенсионирана и много скоро забравена.

След няколко години, когато на космически форум в НДК американски учени попитали за Валя Балканска и полетяха „ескадроните” на повторната <210> слава, към нея се устремиха легиони от журналисти, новоизлюпени политици и всякакви разбирачи, да късат „цветя” от нейната градина и да се кичат с тях незаслужено. Един такъв разб​ирач извади „старото” име на Валя (Фейме) със сладката надежда да я компрометира, група „будни” граждани информираха Светия синод, че непокръстена във вярата, тя кръщава деца у нас и в чужбина. Наложи се да публикува ​кръщелното си свидетелство, за да успокои развилнелите се гномове. Днес хлевоусти душици не спират да съскат в ушите <210>: „Валя, ще спреш ли най-сетне?”, неосъзнавайки, че тя е канена тук и там не толкова като певица (на 78 години е, има две операции на гушата), колкото като символ на българщината и фолклора... 

Веднъж я срещнах разплакана. Не я питах защо. Погледна ме и каза: „Необходимо е да те боли сърцето за някого, без значение какво ще ти струва. Особено в нашия край. Тук дори вятърът, когато подухва, навява тъга...”. Няколко години я предлагаха за почетен гражданин на Смолян и все не ставаше. „Какво толкова, някаква народна певица!”, негодуваха разбирачите. Това все пак се случи, през април 1998 г.

- Г-н Казанджиев, тези неща ми звучат неправдоподобно! Не искам да вярвам, че завистта стига дотам.

- Завистта, подобно на глупостта, е безкрайна като вселената. На 27 юни 2011 г. в Смолян пристигна Мартин Кейнинг, американски антрополог, етнограф, танцьор, фотограф и откривател, да види Валя и да се срещне със смолянчани. Говорейки за многобройните си посещения в България, за нашия фолклор и култура, между другото той каза пред пълната зала на Общинския съвет: „Смолянчани, Валя Балканска е велик артист, страхотна българка, голям човек. Горд съм, че заедно с нея станах част от общочовешкия космически проект „Вояджър”. Гордейте се, че живеете в един град с нея, че ваша песен лети в Космоса като послание към всички времена и всички светове”. Понеже обичаме напътствията на по-големия „брат”, надявам се да сме чули добре Мартин Кейнинг, дошъл ни на крака от Ню Йорк, за да повтори отдавна известното нам.

Светозар Казанджиев

- Каква е съдбата на книгата „Глас от вечността“? В днешното дигитално време има ли хора, които още четат книги? 

- Има и ще има, надявам се. Съдбата на книгата е като съдбата на Валя -Андерсенова приказка, започва тъжно, върви трудно, болезнено и вълнуващо през тръните, но има щастлив край. „Глас от вечността” претърпя пет издания. Петото излезе през 2016 г., а започнахме през 1998-а, значи, осемнайсет години я пиша и дописвам. Което означава, че съм близо до певицата-символ. Продадени са няколко десетки хиляди копия. Книгата се купува заради името на Валя Балканска.

- Какво е посланието, казано кратко, на „Глас от вечността”?

- Предопределените хора срещат винаги своето време. Те ваят неговото лице. Те са част от самото време... Предопределеността не отмина и българката Валя Балканска. Нейният неповторим глас отнесе песента за Делю войвода далече, далече напред. При звездите. Съедини я с музиката на Космоса, с песните на вечността. 

 

Светозар Казанджиев, автор на книгата „Глас от вечността”, посветена на именитата ни певица Валя Балканска, е роден през 1952 г. в с. Гълъбово. Работи и живее в гр. Смолян. Автор е на книгите: „Сълза от Сухото дере”, „Да убиеш динозавър”, „Прокълнат и благословен”, „Стъпки върху жарава”, „Земя, погалена от Бог”, „Ела до мен”, „Глас от вечността”, „Неповторимата” (книга за Надежда Хвойнева), „Последната изповед на Апостола”, „Непознатият Китай”, „Милост”, „Незабравимите забравени” и др. Член е на СБП и СБЖ. Разговаряме с него по повод рождения ден на родопската певица.  

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?