Следвайте ни

Илия Луканов: Убийството от свой не накърнява величието и подвига на Ботев

viber icon

Трябва ли да знаем цялата истина за края на един от най-великите българи, щом тя е толкова грозна?

Истината, каквато и да е тя, не може да загрозява Ботев и великото му дело, невероятно възвишената му личност. Не може да загрозява героя това, че някой го е убил - никой не е защитен от предатели, от вкарани в делото му провокатори. Не е ли убит великият цар Калоян от мъжа на жена си? Царете Петър и Асен не са ли убити от българи?  Не убиха ли техни другари борците за освобождението на Македония Яне Сандански, Тодор Александров?       

Ботев си остава невероятно извисен човек, чиито творби са на недосегаема висота и днес, век и половина след като са написани.

След десетилетия изследване изяснихте ли за себе си истината за смъртта на най-гениалния българин? 

Не бих се съгласил да давам интервю, ако не съм 100 процента сигурен в детайлите за смъртта на Ботев.

А българският народ отдавна, вероятно преди повече от 100 години, по инстинкт и разум, е открил решението на загадката за гибелта на Ботев. За участта на четата обаче все още битува невярното твърдение,  че е разбита. Това е голяма манипулация от страна на историци и политици вече 144 г.

На 20 май 1876 г., 1 юни по нов стил, Ботевата чета печели сражение срещу редовна турска войска. Защо след тази победа се стига до трагичната развръзка привечер същия ден?

Участта на Ботев е решена още преди тръгването на четата. Затова написах четвъртата книга, в която свалих всички бариери на лицемерието, въведено от историци, журналисти, политици по въпроса. 

Малко известен факт е, че половината от членовете на Гюргевския комитет са били изцяло под влиянието на Стефан Стамболов - чирака на Ботев, който тайно го е мразел. Същият Стамболов, който нищо не е направил по време на Априлското въстание и се е върнал жив и здрав в Румъния.

В един от томовете на събраните съчинения на Иван Вазов са цитирани думите на Стамболов пред българи в бирария в Букурещ след смъртта на воеводата: Ботев беше един глупец!

Абсолютно наясно съм откъде идват негативните нагласи срещу Ботев - на първо място от материалните злоупотреби на определени лица с пари за закупуване на оръжие за четата. 

Убиецът Георги Апостолов е бил фанатизиран фукльо, кибритлия човек с огромно самочувствие

Т.е. ако Ботев беше останал жив, Стамболов и хората около него щяха неизбежно да понесат наказание?

Разбира се. Още от времето на Апостола Васил Левски има указ, където всички подобни престъпления се наказват единствено със смърт. Но злоупотребите с пари са само едната страна на въпроса. Има и друга - като личност Христо Ботев се е извисявал много над хората около него. Това е предизвиквало завист, а е бил и пречка за това някои съратници да реализират собствените си амбиции. Неслучайно втората част на последната си книга посветих на изясняването на лъжите на Никола Обретенов чрез свидетелствата на участници в събитията. 

Синът на баба Тонка е бил изключително отрицателен човек, подлец, исторически престъпник

Почти същото важи и за фактическия убиец - след внимателен анализ на факти и обстоятелства почти със 100-процентова сигурност може да се каже, че именно Георги Апостолов е натиснал спусъка. Тази теза потвърждават криминалисти, съдии, експерти, с които съм говорил.

При това Апостолов вече е правил опит да стреля срещу Ботев - само пет месеца по-рано му е опрял пистолет в гърдите и само намесата на присъстващите там съмишленици го е спряла да извърши убийство. Апостолов е бил фанатизиран фукльо, кибритлия човек с огромно самочувствие.

Не само е убил Ботев, но е затрил още 12 свои другари, като ги е вкарал в капана на Рашов дол до Черепишкия манастир.

Кои все пак са основните мотиви, които противоречат на официалната версия, че Ботев е убит на 20 май от заблуден турски куршум в сумрака между 20 и 21 часа привечер?

Доводите са безброй, изброил съм ги детайлно в книгите си. Сега местността Йолковица е почти гола, но до 20-и век е била обрасла с гъста гора. Убийството е станало в ниското, дяволско място, към което отвсякъде се спускат гористи склонове. Сражението с турците е приключило към 6 часа, когато слънцето вече е залязло зад склоновете, а до 8.30-9 часа е настъпил истински мрак.

Към  мястото, където е паднал Ботев, няма пряка видимост за прицел дори посред бял ден, да не говорим по тъмно. Експерти по балистика са се изказали отдавна по това -към мястото, където е била групичката с Ботев, е било възможно да се стреля само от непосредствена близост.

Стамболов не е искал Ботев да остане жив заради злоупотребите с парите за оръжие

Воеводата е убит в гръб, почти от упор

Това, че Ботев се озовава с неколцина четници на това място, е най-важната улика за предумисъл. 

Ботев е бил заедно с петима души - освен Обретенов и Апостолов е бил и подвойводата Перо Херцеговинеца, Петър Симеонов, както и редовите четници Сава Пенев и Димитър Тодоров, Димитрото, които са охранявали мястото на 20-25 м от групата.  Перо е бил е тежко ранен, с гангренясало дясно коляно, едва ли е участвал в заговора.

След изстрела „отникъде, отдалече”, по думите на Обретенов, никой от присъстващите не е залегнал, което е най-логичната реакция в подобна ситуация. Според криминалистите това е сигурен показател, че има заговор между хората от тази група - били са сигурни, че нищо няма да им се случи, защото стрелецът е един от тях. 

Каква е съдбата на тленните останки на Ботев?

Местните хора разказват, че овчарят Вълко от близкото до Вола село Учиндол е намерил обезглавения труп на Ботев и го е погребал в параклисчето „Свети Илия” наблизо. Никой обаче не е търсил останките след това. 

Според сериозни местни изследователи главата на Ботев, заедно с тези на още петима четници, е заровена под южното стълбище на катедралния храм „12 апостоли” във Враца - бивша църква от 16-и век, по-късно преустроена. И там разкопки не са правени.

Официални институции и историци като че ли нямат особен интерес да се доберат до истината. Първата от трите официални комисии по издирване на лобното място на Ботев е организирана едва 25 г. след гибелта на Ботев, през 1901 г., когато доста от участниците в събитията са вече мъртви. А върху живите, някои вече хора с постове, е оказвано въздействие да не вадят кирливи ризи.

Главата на Христо е била заровена под южното стълбище на катедралния храм „12 апостоли” във Враца 

Искрени патриоти ли сме ние, българите? Само на 2 юни ли се сещаме за подвига на героите, дали живота си за свободата на отечеството?

Тук ще припомня заглавието на сборника от статии на пловдивската юристка Елена Гунчева „България обича героите си мъртви”. Много сполучливо заглавие! Българският народ има двойнствено отношение към историческата си съдба, към сегашното си битие! Това сме ние!

Съвестта ми е чиста, че съм разкрил фактите за четата и смъртта на Ботев

Който иска - ще разбере истината за съдбата на Ботев, колкото и неудобна да е. Знам, че доста хора искат да виждат Ботев със знамето, гордо изправен, докато вражески куршум го пронизва в челото.

Не, подвигът на Ботев не се мери с това дали е застрелян в челото или в сърцето, откъм гърба, както е станало в действителност.

Но това не накърнява величието му. Както и фактът, че след Освобождението майката и съпругата на Ботев са мизерствали, а депутатите, които са вземали хилядарки, са отказали да увеличат пенсията на Венета Ботева от 30 лв. на месец.

Голям и безсмъртен като Балкана, който му даде скута си за люлка и своя връх за вечен дом! - точен стих на поета Веселин Андреев за Ботев.

 

Писателят Илия Луканов проучва историята на Ботевата чета и живота на Христо Ботев над 60 г. Познава детайлно Врачанския край, където се развиват събитията от 1876 г. Младостта му минава сред хора, които са пряко свързани с героичните събития. Проучва над хиляда исторически източници, среща се със свидетели, посещава десетки пъти мястото на сраженията на Ботевата чета и на гибелта на войводата. Автор на четири документални книги - "В търсене на истината за гибелта на Ботев", "Премълчаните истини за Ботевата чета", "Без прошка и давност", "По пътя на злото". Сътрудничил при  заснемане на документалния филм „Ботев в сянката на паметника”.       

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Istorik

Istorik

02.06.2020 | 23:20

STIGA S TOZI BOTEV I LEVSKI,STAVA BANALNO!

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?