71

Писателят Христо Стоянов: Садим китки за нов спасител, който да ни спаси от стария

Ние мерим света със собствения ни аршин, с който мерим себе си 

Успешен ли е Христос от гледна точка на българина? Не, не е успешен 

Каква връзка може да има един рекламен продукт като Дядо Коледа с Рождество Христово 

Прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе

Ние българите оценяваме успеха по блясъка, не по съдържанието

 

 

- Г-н Стоянов, Рождество ли е най-светлият празник? За кого е по-вълнуващ - за децата или за възрастните?

- „Празник“ произлиза от Празно. Какво светло може да има в нещо, което е празно? Така не обявяваме ли и саможертвата на Христос за нещо безсмислено?   

- Успява ли българинът да усети духовната радост на празника или си остава подвластен на трапезните изкушения?

- В този смисъл Коледа не е празна. Включително и за децата. Може ли да е празно нещо, което ги изпълва с емоции, спомени…

- Стават ли чудеса по Коледа?  Ставаме ли по-добри, по-щедри за малко?    

- Юнг бе казал приблизително, че „Човек изпада в характерни за себе си ситуации“… Ако си добър човек, ти ще бъдеш добър и на Коледа. И тъй като Коледа губи от изначалното си съдържание, само да попитам - прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе.

- Каква кауза може да смири и обедини българите?

- Колкото и странно да е, българите ги обединява войната. Да си припомним Балканската война. Тогава забогатели българи в Австралия и Америка се връщат и оставят костите си по бойните полета… Кое ги обедини, ако не войната . И Коледа ги обединява, защото воюваме срещу прасето. И въпреки това не можем да се измъкнем от свинщината…

- Кой е най-неизличимият Ви спомен от Рождество?

- Тогава, когато се зареждах със спомени, Коледа беше моят и на дядо ми имен ден. Пък и аз съм роден на 20 декември - сливат ми се спомените. Във всички случаи и тогава, като във всички дни на годината, баща ми се прибираше пиян - леко да му е небето. А по отношението на спомените, ако те съществуват, значи са незаличими…

- Остава ли си неверник българинът? В липсата на искрена  вяра ли се коренят част от несполуките ни?

- Не вярваш ли в Бог, ти на нищо не вярваш. Или както казва Казандзакис: „Когато Бог умре, се раждат божествата“… Пък и каква връзка може да има един рекламен продукт като Дядо Коледа с Рождество Христово… Но дори и този продукт, Коледа, го изкривихме. Отмъкнахме Снежанка от Дядо Мраз и я натресохме на Дядо Коледа. Никъде в света Дядо Коледа не се навира из комините със Снежанка. Представи си на какво ще заприлича Снежанка след първото хлътване в комина. И какво ще прави с Дядо си Коледа в комина?...

- Защо българинът не понася успелите? Непреодолим ли е този национален синдром, който ни дърпа назад?

- Защото самият той не е успял. Как да повярва на успелия, като при вида му ще каже: „Е, те такова животно нема“… За българина успехът се измерва в привиден блясък. Само да си помислим от гледна точка на Българина Христос успешен ли е? Христос, който - извън мита, създава философско учение, доктрина, мироглед, модел за  поведение… Всъщност, успешен ли е Христос от гледна точка на българина? Не, не е успешен. Той не тръгва със Снежанка, с шейна „ферари с цвят червен“… Поне един елен да беше изял… Ние оценяваме успеха по блясъка, не по съдържанието… По смисъл… В този смисъл не обезценихме ли и Рождеството така, както и Възкресението…

- Защо политиците ни не могат да преодолеят омразата, нетърпимостта към другия?

- Заради всичко това, което казах. Но нека да не ги слагаме под общ знаменател. Ние имаме сериозни и себеотдайни хора в политиката. Но непрекъснато насъскваме медиите срещу тях. Медиите заприличаха на глутница улични кучета. Пардон, добре отглеждани в някой зверилник кучета…

- Откъде чакаме следващия Спасител?  Кога ще запретнем ръкави и ще вземем сами съдбата си в ръце?  

- Някъде бях писал, че българинът е добър градинар, защото садим китки за поредния освободител, който ще ни освободи от предишния освободител. Това е показателно. Иван Динков в края на живота си каза: „Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици…".

- Как се живее от писане на книги? Чете ли българинът? Има ли риск социалните мрежи да превърнат четенето в бутиково ретрозанимание? 

- Зависи от книгите. Но може да се живее качествено. Като под качество не се разбира „блясък“, както вече казах…

- Бежанска трагедия е белязала родовата Ви история. Има ли шанс войната в Украйна да приключи догодина? Какво ще стане с милионите украински бежанци?

- Аз съм генетичен емигрант. През 1945 година семейството на мама емигрира от България в… България. От Западните покрайнини. Там са им викали „бугарите“, за да дойдат в България и да носят клеймото „сърбите“… Но аз съм възпитаван от спомените на мама, баба и дядо. Баба, която, току-що родила, тръгва след дядо ми, защото го изкарват на поредния разстрел. Тези спомени са част от моята генетика…

- Европа, която непрекъснато ни кастри, че сме корумпирани, е разтърсена от корупционен скандал на най-високо ниво. Къде да търсим еталон за почтеност?  

- Еталон за почтеност е моментът, в който ще започнем да се мерим със себе си. В момента, в който обявим някого за корумпиран, защото ако сме на негово място, не можем да не се облажим. Ние мерим света със собствения ни аршин, с който мерим себе си. А е толкова просто. Ако вземем за мерна единица Христос, по друг начин щеше да изглежда светът. Защото Христос, освен всичко останало, е и мерна единица, а не точило за касапски нож по Рождество…

 

Христо Стоянов е сред най-продуктивните съвременни писатели.  Работил е като докер, леяр, кранист, журналист. Превежда поезия от виетнамски, руски, сръбски. Заради романа „Скритият живот на една помакиня” прокуратурата започва следствено дело срещу него. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк обществен отзвук - „Копелето - евангелие от Юда”, заради който е отлъчен  от Църквата, „Аз, доносчикът”, „Улица „Смърт”, „Разпад”. С популярност се ползват книгите му с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „Сериозно за България“, „Некролози и други многоточия по България”. Заради смелите тези и език е наричан българският Салман Рушди. "Детство за пораснали" е последната му книга - съдържа  66 разказа, колкото години навърши Христо Стоянов на 20 декември.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Българин

Българин

08.01.2023 | 11:05

Този измислен " писател " е далеч от реалността.

Отговори
0 0

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?