Писателката Луи Стоуъл: Превърнах лош бог в палаво дете и се получи бестселър

 

Луи Стоуъл започва кариерата си с писане на научни издания на различна тематика - за космоса, за Древния Египет, политика и други сериозни четива. Автор е на детската поредица „Kit the Wizard“, след която се вдъхновява от изследването си, посветено на скандинавската митология, и започва да работи по поредица, свързана с един добре познат герой на малки и големи ​- Локи.

Умението й да пише за магии, богове и чудовища по изключително забавен начин превърна поредицата „Локи“ в бестселър във Великобритания за изключително кратко време.

Това е историята на един лош бог, превърнат от Один в 11-годишно момче и изпратен на Земята, за да поправи своето поведение. Той се бунтува, прави своите номера и се опитва по всякакъв начин да измами другите скандинавски богове Один, Тор и Хаймдайл, но все не му се получава. А има краен срок, след което ще последва най-ужасното от всички ужасни наказания.  

 

 Писателката Луи Стоуъл срещнахме на Алеята на книгата, където участваше по покана на издателство PRO BOOK™ , което е отпечатало и трите книги от детската поредица за Локи. 

 

- Кога за пръв път видяхте Локи като литературен герой в главата си?

- Дълго време пишех научни статии и бях чела много за митологията, занимавах се и я изследвах в дълбочина. Особено интересни ми бяха историите за Тор и Локи и осъзнах колко интересни персонажи са те. Особено Локи и сложността на чувствата, които изпитва. Повече се доближаваше до човешките страсти, които изпитваме всички ние, отколкото до недостижимите божествени чувства.

Като малка обичах да чета книжки за деца, които не са особено послушни, а Локи е егоцентричен, дори арогантен бог. Замислих се каква би била най-унизителната ситуация за него, която да накърни егото му. Боговете никога не са били деца, те просто се появяват във формата, в която са, и ми хрумна, че ако се превърне в дете, ще е принуден да се съобразява с много правила и обстоятелства. Започнах да го рисувам. Във времето  външният му вид се променяше, защото исках да е пълна противоположност на божествения си облик и да изглежда палаво дете - с черна, винаги малко рошава коса. И така Локи беше завършен визуално, преди да започна да измислям историите за него.

- Дълго време сте писали статии за научни списания. Как решихте да пишете нещо толкова различно като детски книги?

- Израснах в дом с много книги и много рано започнах да пиша истории, свързани с наука, с Древния Египет, за астрономия и космоса, така че писането не ми беше чуждо. Отне ми много време да се престраша да дам разказите и новелите, които бях натрупала през годините, да се публикуват. Едва когато видях, че предизвикват интерес, събрах самочувствие да напиша всички истории, които се въртяха в главата ми.

- Обикновено хората мислят за боговете като за свръхсъщества, а Вие превръщате един бог в дете. Децата ли са новите богове, в които по-често трябва да се вглеждаме за мъдростта, която сме забравили?

- Мисля, че децата носят една определена мъдрост, най-вече тази да успяват да се наслаждават на всички неща, които ние приемаме за даденост. За тях всичко може да бъде много забавно и във всяка една секунда да намерят в най-малкото нещо източник на дълбоко забавление и удоволствие. Колкото до боговете, в скандинавската митология те по-скоро приличат на хората, носят техните характери и често не са никак добри и симпатични. Затова е интересно да пиша за Локи като за „лошо“ дете, защото лично аз не мисля, че има лоши деца, а такива, които не са се научили кое е правилното в дадена ситуация.

- Какво мислите, че научават децата за себе си, когато прочетат книгите Ви?

- В началото Локи не притежава никаква емпатия, не уважава чувствата на останалите. Надявам се децата да разберат, че всеки иска различни неща, а не версията на това, което те искат и смятат, че трябва да уважават. Че приятелите не са хора, които притежаваш, а отделни същества с техните мечти и амбиции. Надявам се да разберат, че е важно да си част от обществото и че това носи своите задължения и отговорности.

- Вие сте най-продаваната детска писателка за последните 2 години във Великобритания. В днешно време е много трудно да накарате децата да четат за удоволствие, имайки предвид целия дигитален свят, който им предлага редица забавления. Как Ви кара да се чувствате това? 

- Аз си служа с „непозволени“ методи. Пиша за едно много палаво дете, което непрекъснато се забърква в комични ситуации, прави много бели и това е хитър начин да спечелиш малките читатели. Когато аз самата бях малка, обичах да чета за такива деца. Не за послушни, а за такива, които са бунтари, които са различни и виждат света различно, правят нещата различно, не се подчиняват на всички правила, с които ежедневно са засипани. Затова и книгата ми е с много илюстрации. Във Великобритания има неписано правило, че след 8-годишна възраст вече си голям и книгите с картинки са за малките деца. За мен обаче те са начин децата да проявяват интерес и към текста. Когато се срещам с тях покрай книгата ми, много често те ми казват какво си представят, че ще се случи с героите, и ме молят не да измисля история, а да им я нарисувам. Те имат невероятни идеи, много често вдъхновени от компютърните игри, които играят, или от виртуалната реалност, която е все по-голяма част от живота им.

- Бихте ли искали книгите Ви да имат някаква дигитална реализация, или предпочитате да бъдат само на хартия?

- Нямам нищо против, дори би било чудесно, класическата форма на литература да върви ръка за ръка с новите технологии. Работих усилено по направата на аудиовариант, който вече съществува, защото в книгата има много илюстрации, които са съществена част от историята. Затова трябваше да избираме специални аудиоефекти, звуци, които да пренесат децата пълнокръвно в историята, и да нарисуваме картинките с възможно най-подходящите звуци.

- Книгите Ви са написани с много чувство за хумор. Мислите ли, че децата притежават осъзнато чувство за хумор и на какво ги учи той?

- Хуморът е признак на интелигентност, но също така е начин за изучаване на света - да наблюдаваш събитията и да ги коментираш през различни гледни точки. Започва да те кара да задаваш по-често въпроса „защо“. Хубавото е, че децата го правят често, не се примиряват просто, че нещо стои по начина, по който някой по-голям им го е обяснил, и е неоспоримата истина. Когато бях малка, много често се шегувах с баща си и обичахме да измисляме смешки един за друг и това създаде много силна връзка между нас. Така детето възприема родителя като забавен човек и му е по-лесно да се отпусне и да споделя. Мисля, че споделеният смях е много красива връзка между деца и родители.

- Помните ли някоя среща с дете, която Ви е направила силно впечатление и сте осъзнали, че всичко, което правите, има смисъл?

- Срещите ми с децата са изключителни, защото те идват не да си говорим за моите истории, а за техните. За това, което те са измислили. Издателката ми беше казала, че тези срещи не са те да видят мен, а аз да се срещна с тях, аз да ги чуя. Ентусиазмът, с който идват и ми разказват преживяванията си, идеите си за Локи и историите, които си измислят, ме кара да ги окуражавам да не губят въображението, страстта и ентусиазма си. Правя много уъркшопове с деца, където измисляме истории и те ме питат дали ще ги включа в следващата си книга. Тогава им казвам, че това са техните идеи и че те ще създадат нещо дори по-добро с тях. От тези срещи разбирам какво ги вдъхновява, какво ги забавлява и това много ми помага при писането на следващите книги. Тези срещи ми напомнят за кого пиша, защо изобщо го правя, за темите, които ги вълнуват. Включително смъртта. Затова в предстоящата ми книга ще обърна много внимание на тази тема.

- В момента само за деца ли пишете? 

- Сега пиша книга за възрастни, която е съвсем различна от историите за Локи. Пак е магична и мистична, но по-философска. Също пиша кратки разкази за тийнейджъри, с вампири. Подготвям книга за най-малките деца, с цветни илюстрации, която ги запознава с произведения на Шекспир, разказани по детски начин. Магичният свят много ме вълнува и смятам, че той носи голяма мъдрост и философия. 

- Вече имате три издадени книги за Локи. Ще има ли още? 

- В момента договорът с издателството ми е за 5, но в моята глава още от първия момент, в който започнах да пиша за Локи, знам, че искам да са 9 и тогава историята да приключи. Знам какво ще се случи от самото начало, но не и всички малки истории, които ще се преживеят. Често се чудя в коя книга да разкрия неща, които отдавна знам за Локи. От една страна, нямам търпение да разкажа цялата история, а от друга, не искам да бързам, защото всичко това много ми харесва и ще ми липсва, когато приключи.

- Какво искате децата да знаят за книгите? 

- Че няма хубави и лоши книги. Често им се вменява, че са важни тези, които изучават в училище, а другите, които четат за удоволствие, нямат такава художествена стойност. Четенето трябва да е свързано с ентусиазма, вълнението, ангажираността, която изпитваш по време на този процес. Не трябва да се гледа на книгата като на нещо свещено, а като разговор с друго същество. На моите книги искам да гледат като на разговор помежду си, това, което си казват едни на други.