Писах двойка по философия на Дража

Людмила Живкова хвана тройка, защото толкова си знаеше На 95 г. най-възрастният академик в България все още е влюбен в пловдивчанката Аспасия

- Какво става в държавата, академик Василев?

- Отчаян съм, управляващите не знаят какво  правят. Нито един не става за нищо.  Единственото, което ги интересува, е властта.  Не са по-некадърни от тези през 1989 г., но са  по-алчни, за съжаление. Как може Станишев да ръководи партията, той няма хабер от партия. А това е партията на Благоев - изключително благороден човек, уважаван от буржоазните политици. Благоев е казал: Ние нямаме намерение да дойдем на власт, преди мнозинството от народа да възприеме нашите идеи! А Станишев иска веднага да яхне  властта! Няма ги силните лидери, сегашните управляващи просто искат да награбят богатства.

- И някога при Живков в партията е имало два  лагера, и сега се разцепиха на БСП и АБВ.  Какво е бъдещето на партията?

- Хората са объркани, трябва да се създаде  нова партия. БСП в момента не е нашата  партия, това е царска партия - прегръщаха се  със Симеон Сакскобургготски, как не ги е  срам! И с турците са се прегърнали - позор! Първанов има известен потенциал, но и на него нещо му липсва. И той не е това, което ни трябва на нас, българите. И Бойко Борисов не успя. Затънали сме без лидери, това е основният ни проблем.

- Защо и протестите не доведоха до промяна?

- Какви протести бяха това? Едни истински  протести трябва да разтърсят България. А тези  стоят пред Народното събрание и не знаят за  какво.

-  Какъв е изходът?

- Светът върви към социализъм, както и ние.  За да бъде построен обаче, са нужни поне 150 години. Досега нито една страна не го е изградила. Китайците не строят чист социализъм, а използват силните страни на  капитализма. И ние трябва да направим така. Плюят Ленин, но той е изключително ерудиран, той е дал формулата: трябва да вземем всичко от капитализма - икономиката, културата, науката, за да изградим социализъм.

- Не е ли демокрацията най-добрият начин на  изграждане на обществото?

- Това у нас ли наричате демокрация? Няма демокрация в България, а и никъде в света я няма, и в скандинавските страни също. Защо лъжат? Гениалният древногръцки учен Аристотел в книгата “Политика” казва, че никъде няма демокрация. Може да са минали близо 25 века оттогава, но демокрация все още няма. Има движение към социализъм, движение към демокрация, но не и истинска демокрация.

- Какво според вас ще се случи с България?

- Господ да пази България! Нямам думи да  изразя възмущението си от днешното  състояние на обществото ни, от политиците ни. Има път, но е дълъг, трябва да пропътуваме доста. Не може българинът да живее добре сега, както му се иска. Твърде далече е светлото бъдеще, ако изобщо го има. Според Маркс класовата борба е главната движеща сила за развитие на обществото. Налага се поправка на Маркс. Към това аз прибавям: Класовата борба и класовото сътрудничество движат прогреса!

- Коя е личността, към която изпитвате най- голямо уважение?

- Георги Димитров е голяма личност. Допуснал е грешки, разбира се, но се е поправил. Димитров смяташе, че заедно с капитализма ще строим социализъм - ленинската идея.  След 9 септември той свика на конгрес патриотичните търговци и индустриалци, т.е. капиталистите, и им каза: Ще ви вземем имотите, но не се страхувайте, ще използваме вашия труд, ще работите там, където сте способни.

- Как си представяте социализма?

- Поставям равенство между социализъм и  демокрация. Където има истинска демокрация, има истински социализъм, и обратно. Трябва да се върви от капитализма към социализъм, да се вземе всичко най-добро от капитализма, за да се построи ново общество. Опитахме се след 1944 г., но не се получи, допуснахме много грешки. Най-голямата грешка е в това, че зарязахме и съсипахме селото. Но и да се постигне социализмът, няма да бъдат всички щастливи.  Ленин, Маркс и Енгелс също са сгрешили - първо в това, че са искали да построят социализма бързо, веднага. Маркс е смятал, че до края на 19-и век в Европа ще бъде построен социализмът - глупости! Нужни са близо два века за това! Не съм бил наивен и заблуден, не съм бил от тези дървени глави, които са убедени, че комунистите не грешат. Комунистите грешат - диктатурата на пролетариата е грешка, няма диктатура на пролетариата. Борбата трябва да се води начело с учени. Какво е пролетариатът - човекът с празни джобове и скъсани гащи, той ли ще ръководи революцията! Комунистите грешат и за това, че социализмът ще се построи бързо.  Преживял съм живковския социализъм. Това не е никакъв социализъм. Искахме да строим ново общество, не искахме да управляват тези скапандури. Те управляваха за собствен интерес.

- Един от малцината сте, които са се опълчвали на Живков. Откъде имахте този кураж?

- Живков бе един тъп, елементарен човек.  Беше толкова дълго на власт, защото имаме  прости хора. Не можеше никой да го измести,  защото имаме приспособленци, пригодиха се  към него заради облаги, ръкопляскаха му. Аз никога не съм ръкопляскал на Живков. Отидох на една от срещите му със студенти в зала Универсиада. Чувам, зад гърба ми ръкопляскат на Живков, аз си стоя спокоен. Отзад един полицай ми казва: Поне да бяхте станали! Отговорих: Боли ме гръбнакът! Направихме грешка с избора на Живков и нещата тръгнаха накриво. И Людмила Живкова не ме обичаше никак - как да ме обича, като є писах тройка по история на философията. Толкова є бях неприятен, че на една среща щеше да се катурне да падне, като ме видя внезапно. С Цола Драгойчева бяхме много близки, ходехме си на гости, но и нея намразих. Ходех из цяла България да я представям като героиня. А тя ме предаде - не ме защити пред един местен велможа в Смолян, Величко Караджов, приближен на Тодор Живков. И Цола клекна, съгласи се да бъда зачеркнат като главен оратор при представянето є, не ме защити. Казах є в очите: Не си никаква героиня, няма да стъпя у вас.

- Защо писахте двойка на Дража Вълчева?  

- Писах є двойка по философия и започна да  ме преследва. Забрани ми да идвам в  Пловдив. Трябваше да водя конференция в  Пловдив върху местни проблеми. И в  последния момент ми се обадиха, че не мога да участвам, така e разпоредила другарката Вълчева, която не желаела да ви вижда. Глупачка! Как да є пиша четворка, като нищо не знаеше! Биваше я само за леглото, беше любимка на Живков, много добре се държеше в леглото. Никакви приказки не са, тя беше неговата любовница. Имаше и други, но не искам да говоря за това.

- Съпругата ви е пловдивчанка, разкажете  малко за тази романтична история.

- Срещнах я в Пловдив, тя е от семейство  бежанци от Еникьой. Завършила е в Пловдив, отличничка. Беше прогимназиална учителка. Влюбих се от пръв поглед в Аспасия, Спаска. За мен беше най-голямата красавица, съжалявам, че не я бях срещнал по-рано. 66 години прекарахме заедно, толкова мила жена, беше любовта на живота ми. Боледуваше от туберкулоза, беше в санаториум в Родопите близо до Костандово. Ходех често да я видя,  любехме се там. Пишех є стихове. После стана директорка на училището в Дорково. Решихме да се оженим, но ме арестуваха в нейната квартира - бях нелегален, властта ме преследваше като комунист, за да ме изпрати в концлагер. Предаде ме на полицията свещеникът на родното ми село Турен - писах му да ми изпрати свидетелство, че не съм женен, та свещеникът в Дорково да ни венчае с Аспасия. На 11 септември 1944 г. срещнах попа предател в Смолян и му казах: Не се страхувай, аз не отмъщавам, защото съм истински комунист! След като ме арестуваха, ме откараха в Пловдив, там ме биха много. Оказа се, че полицейският началник е близък роднина на бъдещата ми жена. Повика ни двамата и казва на Спаска: Толкова хубаво и добро момиче, как се хвана с този разбойник, него утре могат да го убият! А тя отговори: Обичам го, където и да го пратите, ще бъда с него! Имахме много романтична любов! След това ме освободиха - пускаха политзатворници под наблюдение, надяваха се, че като се оженя, ще спра да се занимавам с комунизъм. Оженихме се в църквата “Свети Георги” в Пловдив. Сватбата беше скромна, бях вече завършил философия в Софийския университет, но бях беден като църковна мишка. Спаска ме издържаше. Станах партизанин, оставих жена ми бременна. Точно такива като мен, романтични души, ставаха партизани, много добри хора имаше край мен в отряда. Стрелял съм, но не съм убил нито един човек. Помагаха ни трима английски офицери, начело с майор Тейлър. Спусна се с парашут в Южните Родопи, там се срещнахме с него. На 9 септември 1944 г. слязохме с отряда между Смолян и Чепеларе,  с нас бяха и тримата английски офицери.  Хората ни посрещнаха като освободители, навсякъде се вееха червени знамена. В Смолян ме посрещна жена ми - носеше на ръце едно бебче - сина ни, на около годинка.

- Защо отказахте да станете генерал?

- О, беше много трудно, но се преборих. Бях на първо място в списъка на бъдещите генерали. Заминаваш за Москва, ще учиш във Военната академия, ми каза ген. Копчев, помощник-командир на бригадата в Смолян. Няма да стана генерал, не се подчинявам на други хора и сам не искам да командвам други хора. Искам да съм учен, професор, казах аз.  Отидох в София в Министерството на отбраната, намерих Ламби Данаилов, баща му на актьора Стефчо Данаилов. С Ламби бяхме комунисти и приятели от години. Заведе ме при  ген. Фердинанд Козовски, обясних му, че не ставам за генерал. Той ме разбра и ме освободи от задължението да съм генерал. Исках да стана учен и станах.

- Съжалявате ли за нещо?

- Само за едно - че не опознах по-рано Сталин, за да се откажа по-рано от него. Разбрах що за мръсен тип е едва след 9 септември, преди това го смятах за честен човек, не знаех нищо за лагерите, в които е пращал хора. Ленин е съвсем друг човек, признаваше си грешките.

- Как успяхте да издадете такава еретична за времето монография като “Любовта” през времето на социализма?

- Дълго ме разиграваха, спряха я, не я пускаха цели две години. Накараха ме да променя някои твърде сексуални моменти. Като това за Пикасо и голите му модели. Но аз упорствах, обичах тази тема - любовта. И аз бях влюбен, цял живот бях влюбен в жена ми. В това отношение съм щастлив човек. На жена ми съм посветил по-голяма част от любовните ми стихове. Не са издадени - трябва да намеря още едно стихотворение.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
gneven sam

gneven sam

18.03.2014 | 23:58

Tozi izperkal dedo e \" AKADEMIK \" ?.... Takiva gi proizvejdaha za Profesori , Akademitzi .... Kato cheta statiata se varnah kam minaloto nache . Taka beche , nekadarnitzi , seliani , komunisti ni upravliavaha za jalost .....sega tehnite detza ...Takava e kartinkata , kak chte se opravi BG , kato ima jivi ochte takiva hora , koito da mi hvaliat Lenin , da govoriat za sotzializam-komunizam i pr. gluposti .

Отговори
0 0
Civilization

Civilization

18.03.2014 | 22:22

Акад. Василев, твърдението, че светът върви към социализъм е не до там точно поради неподновените термини. Това на което казвате социализъм е технологично напреднало общество с висока принадена стойност на труда, при което няколко часа труд изработват значим полезен продукт, както по качество, така и по количество. Високото ниво на съзнателно отношение към останалите формирано в резултат на еволюирало общество са само следствие от оптималното и екологично усвояване на ресурсите, съчетано с рационална финансова устойчивост. Няма да е Утопия ако е в нормите на естественост и разумност.

Отговори
0 0
Andro

Andro

18.03.2014 | 14:43

Ot kade go izrovihte tozi pensioner?\nGeorgi Dimitrov bil velik? No mai ne samo negovata daska lopa. I na jurnalistite deto publikuvat takiva statii im lopat daskite. Mnogo mu se iska na toia diadka pak da hodi na komsomolski brigadi i da stroi Haimbaz. Aman ot otkachanli.

Отговори
0 0
fseas

fseas

18.03.2014 | 11:45

Wenozen pederas

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?