Следвайте ни

Петя Тухлева: Да потиснем временно свободата си, за да надживеем К-19

viber icon

Стресът е най-големият враг на имунитета 

Българинът е свикнал да живее в неподчинение на правилата, това сега е много опасно

В пандемията, в която хората прекарват повече време в домовете си, се увеличават междуличностните проблеми

- Как да се предпазим от паниката и депресията в ситуация на пандемия?

-  Най-полезното нещо, което трябва да направим, е да мислим за бъдещето. Живот ще има и след коронавируса. Когато психиката на човека е травмирана от нещо, което е невидимо, нещо, което няма как да пипне, той гледа невидимата заплаха с подозрение.

- Г-жо Тухлева, свикнахме ли да живеем с лавината от лоши новини, която ни заливат от сутрин до вечер заради Ковид-19?

- Какво означава лавина от лоши новини? В крайна сметка винаги имаме право на избор. Ако това не е нашият жанр, който искаме да гледаме, просто сменяме канала. Българинът е в неподчинение. И ще дам много елементарен пример: Ако живеем в район, атакуван от торнада, ще сме обучени да прекарваме поредната стихия в скривалище, за да оцелеем и след торнадото да заличим щетите. Сега е същото - трябва да се съхраним в момент на криза, просто ни е нужна лека адаптация. 

Да, има лоши новини, които влияят зле - особено на хората с по-лабилна психика. Но тези хора просто могат да спрат да гледат стряскащи новини по телевизията. Има комедийни, научнопопулярни, филмови канали.

Стресът е най-големият враг на имунната система. И ако не можем да гледаме страшни филми, можем просто да сменим канала. 

Атакува ни вирус, който не е за подценяване. 

Това, което преживяваме в момента, е просто една буря, която ще премине 

И ако можем да се предпазим от нея, най-логично е да следваме правилата, които се налагат.

- Търсят ли Ви повече хора? Какви са най-честите оплаквания?

- Работата ми като обем не се е увеличила. Очаквах  хората да са по-изплашени от вируса. За мое учудване - не са. Увеличиха се обаче междуличностните проблеми - предимно партньори вътре в семейната единица. Което е обяснимо - тази изолация ни дава възможност да останем по-дълго време с близките си, да погледнем на тях с око, което не е натоварено с обичайните ежедневни проблеми отпреди кризата.

Така че междуличностните проблеми се увеличиха много. Да не говорим, че тази криза разклаща младите хора много силно.

- Младите ли са най-засегнатата група?

- Да,

младите хора са най-потърпевши.

Хората над 40-годишна възраст по-устойчиво приемат тази ситуация. Обяснявам си го с това, че децата, младите са свикнали да си доставят удоволствия от външния свят - да ровят в телефоните си, да са в движение, на улицата.  Младите обаче не си дават сметка, че това, което ни се случва в момента, е процес, който ще продължи известно време, че и след коронавируса ще има живот на тази земя.

Това лято, след първата вълна на коронакризата, страшно много млади хора потърсиха съвет, защото изолацията им показа, че не знаят какво да правят със свободното си време. Младите хора масово не поставят цели пред себе си. Те живеят тук и сега, за момента, но никой от тях не мисли какво би искал да се случи след пет-десет години. Те са крайно критично, упрекващи хората  около себе си заради това, че не им се доставя този адреналин.

Всеки от нас като индивид има право на избор - през целия си живот, във всяка ситуация, с изключение само в началото и края на нашия земен път.

Затова казвам и на младите хора, и на всички хора, които са загубили пътя: Върнете се обратно там, където сте вие самите! Усетите ли, че губите усещане за „аз”, започвате да ходите в чуждите животи, да се чувствате зле.

Няма как да се чувстваме добре, ако обуем чужди гащи!

- Неподготвено ли се оказа обществото ни за сериозното изпитание коронакриза?

- Абсолютно неподготвено! Самият т.нар. демократичен процес в последните години научи българина по-скоро да върви по ръба, по много тънък лед, но не и да поема отговорности. Това е в манталитета ни. Ние сме по-скоро упрекващи другите, без да поглеждаме в нашата камбанарийка. Ние сме лесно упрекваща нация и

не обичаме да потърсим вина в себе си за дадената ситуация.

А и не следваме правила - това е масово. Включително носенето на маска, която е щит на дадения човек.

Да, понякога заболяването минава леко. Но каква е гаранцията, че няма да изтеглите късата клечка и при вас заразата няма да протече много тежко?! Светът наистина е изправен срещу невидимо чудовище и са нужни сериозни мерки.  Налага се да ампутираме временно свободата си, за да можем да продължим да живеем и след Ковид-19.

 - Казвате, че кризата вади наяве страховете ни. Ще ни промени ли обаче към добро?

- Мисля, че да, имайки предвид  наблюденията ми от кризата през пролетта и случващото се сега. Мисля, че ще преосмислим пътя си. Просто хората трябва да се научат да си поставят цели - след 3, след 5 години. Ако нямаш цели, започваш да живееш в хаоса, храниш се от чужди емоции и се оплакваш, че не се чувстваш добре. Просто  защото си загубил своя път.

Затова искрено се надявам

това да е катарзис за нашето общество.

Да, омразата също е храна за душата, но тя е мръсна храна, отрова. Ако се отдадем на гнева, на протеста, по тоя начин съсипваме и себе си. Сега просто трябва да минем това изпитание - да се заврем в къщичките, в убежищата си, за да отмине тази буря. След това ще излезем навън и ще оправяме щетите -кой както може и докъдето може.

- Това ли ще бъде вече новото нормално? Може би след тази пандемия ще дойде друга?

- Да, просто трябва да се настроим да спазваме правила. Може би се очертава тенденция човекът да излезе от нормата си на социално същество. Създадени сме да живеем на стадния принцип - това е човешката психика. Но лека-полека трябва да отключим инстинкта си за самосъхранение, да  поемем отговорност за себе си!  А не да търсим груповия имунитет през вървенето със стадото. А на хората, които не искат да се подчиняват, не искат да спазват правилата, казвам: Не знаете дали клечката, която ще изтеглите, няма да е къса!

-  Кое най-лесно може да зареди хората позитивно, да ги спаси от чувството, че ги чака апокалипсис?

- Разбира се, книгите, музиката, гледането на телевизия са донякъде самовглъбени процеси, но те помагат да се проветрява съзнанието ни, карат въображението ни да работи в друга посока. Но

когато вземете книга, нека не бъде  роман на Стивън Кинг.

Не гледайте филми от рода на „То”, а такива, които ще ви настроят ведро, позитивно. 

Да, нужна ни е адаптация, за да доживеем до края на кризата,  когато животът ще изглежда различен. Дотогава - слушайте музика, общувайте без рискове, обърнете се вътре в себе си. Всеки може да направи равносметка на постигнатото дотук и на това, което иска да се случи оттук нататък.

- Показваме ли ние, българите, достатъчно качества и хъс , за да изплуваме?

- Да. Напоследък виждам коренна промяна в поведението на хората в болницата. Наистина имат много по-отговорно поведение. А това, което се случва в болницата, въобще не е за подценяване - медиците там наистина едва издържат. Защото най-голямата тежест на страха, който върлува в цялото общество, трябва да бъде износена от няколко стотици хора. Всички ни е страх от това да не изтеглим късата клечка на заразата, а лекарите всеки ден работят с хората, изтеглили късата клечка. Това е тежък жребий. 

В нашата еволюция е имало винаги  цикли от заплахи - война, болести. Сега обаче сме изправени пред много страшна, невидима заплаха.

Преди векове чумата е вземала милиони жертви.  Но тогава не е имало медии, които да облъчват нонстоп със стряскащи данни, и хората са действали на базата на естествения си инстинкт за самосъхранение - скривали са се, за да не ги порази чумата. 

- Време за какво е  ковид кризата?

- Време за размисъл. Животът спира на пауза.

Тази пауза ни се дава неслучайно, а за да преосмислим важните неща. Спираме за малко, за да пренаредим приоритетите си, да помислим какво ще правим след утрешния ден.

Не бива да съществуваме в страхове.

Има много алтернативи, ограниченията не са толкова строги - не бива да стоим на дивана, можем да се разходим - в планината, в парка.

Съветвам хората, които имат възможност, а те у нас никак не са малко, да се приберат за месеци на село. Там винаги има пътища за вървене, неща за вършене, по-голяма свобода, отколкото в града. Аз самата прекарах на вилата времето на първата вълна на заразата, когато Пловдив беше затворен. 

И да не забравяме, че това е просто криза, която ще мине. Не трябва сами да я превръщаме във война.

 

Петя Тухлева е психолог с 16 години практика. Има магистратури по психология, социална психология, здравен мениджмънт от Киевския славянски университет, Медицински университет в  Пловдив, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. 12 години е била психолог в КАИЛ - Клиника по анестезиология и интензивно лечение, към УМБАЛ “Св. Георги". До 2012 г. е председател на Общинския съвет по наркотични вещества - Пловдив. Специализира в справянето с паник атаки, тревожности, зависимости.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (6)

Каил

Каил

06.11.2020 | 11:24

Съм да не вярвам на учени- психолози.Те са предимно експериментатори.Науката започва от там от където и когато започват имерванията. Каква е мерителната еденица на психологията.Не мога да я приема за наука след като навлиза в друго измерение в което самата същност на човека не му позволява това.

Отговори
4 4
Селски

Селски

06.11.2020 | 09:43

Май някой не може да чете! Избора какво да гледате и слушате е ваш! То пък само с лабилни психики бе! Живота не е за слабаците! Наврете си главите в пясъка да не виждате и чувате. Живейте в своя илюзорен свят. Проблема е дпуг. Психиката е оправдание. Българина е селски тарикат. Да заобиколи правилата,да се направи на интересен. Държави с милиони население не психясаха,ама бай Ганьо откачи. Слаба държава с още по слаб народ. За откачащите има клиники. Там ще ви е тихо и спокойно.

Отговори
11 4
Али

Али

06.11.2020 | 08:51

Радвам и се искренно. Тя е ярък пример как предстовител на малцинствата, успешно се е интегрирал в обществото. Но трябва да поработи и върху себе си. Не бива да има комплекс от това.

Отговори
6 7
Другаря Блокетов

Другаря Блокетов

06.11.2020 | 08:17

Другарко Кирпичева докато раснахте и ядохте на баща си ляба Докато достигахте върховете на научната мисъл Не срещнахте ли някъде в редовете на дебелите книги следната житейска мъдрост Че Който заложи свободата си за сигурност в същия момент губи и двете Аз лично избирам СВОБОДАТА пред салама от една извесна реклама

Отговори
9 7
Готин

Готин

06.11.2020 | 08:07

Живеем в свободна страна и всеки който иска може да поттисне свободата си. Нека госпожата се затвори и самоизолира докато пандемията отмине, нека я последват всички, които мислят като нея, за да може останалите да живеят нормално.

Отговори
13 8
До Готиния

До Готиния

06.11.2020 | 08:13

Чети внимателно, защото заглавието е подвеждащо. Психоложката съветва всеки сам да си решава и да не се психира, защото грипа ще отмине, но на психарите от сайта това явно не им харесва и имат директива да подвеждат хората като им препоръчват ограничаване на свободите им.

Отговори
6 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?