Следвайте ни

Петър Лесов: Отказах да стана охрана на Илия Павлов, от Локото ме искаха за футболист

Вече предпочитам да гледам комедии пред бокс, хепатитът ме свали от ринга рано

viber icon

Петър Лесов е сред най-големите имена в родния бокс заради успехите му на ринга и като треньор. Той е най-младият олимпийски шампион в историята на родния спорт. Печели титлата на игрите в Москва, когато е само на 19 години.  Преди това става световен шампион за младежи, а после става европейски първенец през 1981 и 1983 г., както и два златни медала от турнира „Странджа“. Окачва ръкавиците едва на 24 години след тежко разболяване от хепатит.  През 1991 г, се завръща на ринга, но като професионалист, за да се откаже окончателно от бокса година по-късно. След това е треньор в ЦСКА и на националния отбор.

Роден е на 12 септември 1960 година в село Секирово, сега квартал от град Раковски, където го обявяват още през 1979 г. за почетен гражданин. През 2002 е удостоен със същата чест и от Пловдив. Носител на орден „Стара Планина“, връчен му лично от Тодор Живков.

При тържествата за 60 годишния му юбилей и 40 години от олимпийската му титла тази година, на площад „Европа“ в родното му място е издигната триметрова статуя на боксьора, изработена от скулптура Живко Желев. По време на церемонията по откриването ѝ, на Петър Лесов е връчено най-високото българско държавно отличие в областта на спорта - Почетен знак за заслуги в областта на спорта „Венец на победителя“.

- Да започнем от Пловдив, дълбоко сте свързан с този град, какво е той за вас?

- О, любим град. И до ден днешен като тръгна по Главната, не мога да я мина по 4 часа. Тук познат, там познат, разговори, срещи. Много приятели имам в града. Всякакви – спортисти, музиканти. Навремето се събирахме на Балкан, точно до фонтаните, не знам сегашните имена на заведенията. Ходехме често в Новотела. Любимото ми беше Таверната, точно до Стария град. Правеха страшни гювечета. Синът ми пък обичаше много мелба. Страхотни спомени, реално, когато се разболях от хепатита, се прибрах в Раковски, но всеки ден бях на разходка в Пловдив. Радвам се, че съм почетен гражданин.

- Футболисти, музиканти, казвате, с кои от тях се събирахте?

Всичките се знаем. Голям приятел и до ден днешен съм с Гочето Василев, Наско от оркестър „Канарите“. Даже песента „Петър Румяна думаше“ е написана специално за сватбата ми.

- Сериозно! Съпругата ви е Румяна?

- Да, Наско не е спал цялата нощ преди сватбата, за да завърши песента.

- Добре, да се върнем към скорошния ви юбилей  - 60 години, каква е равносметката?

- Положителна. Покрай лагери не ми оставаше време за детето, за семейството, не виждах приятели. Но успехите, които постигнах, си имат цена. Като се тегли чертата – плюсовете са повече.

- Как се чувствате?

- Супер съм! Когато не съм на лагер, всеки ден в 9,00 часа излизам на разходка. Бързо вървене из квартала – час, час и половина. Следобед съм на тренировка, тренирам с тях. Супер съм! Вечер сме по пазара в Слатина с познати, играем карти. Понякога ритаме футбол на ПЖИ.

- Браво! Обичате ли футбола?

- О, да. Аз щях да ставам футболист преди бокса. Даже ме искаха от пловдивското Локо. Имаше много училищни турнири навремето, харесали ме. Аз бях бързак, тичах, нямах умора. Поканиха ме в Спортното. Но нашите отказаха. Спряха ме, защото трябваше от малък да ходя сам в Пловдив. И така тайно започнах да тренирам бокс. Нашите не знаеха, но ме снимаха за един вестник. Бях взел Купата за най-буен боксьор. Реално, си живеех в Раковски, водехме се филиал на Локото. Два пъти в седмицата ходех в Пловдив да се боксирам с по-големите. Бързо ми тръгна, затова и останах в спорта. Сигурно на 5-ия месец станах републикански шампион за юноши.

- Явно си е вроден талант?

- Сигурно. Имах тренинг по училищата. Много се биех. Треньорът ме видял, харесал, сигурно две години ме преследваше. Казваше ми, ме съм само за боксьор. Родителите ми работеха из страната, аз израснах при баба. Приятелите ми бяха все по-големи с по 3-4 години. Всеки се смее, но на 7 години пушех цигари, спрях ги на 18. Батковците ми се подиграваха, че не съм мъж, ако не пуша. И така. Обичах футбола и имаше едни огледалца – ЦСКА, Левски, трябваше да се вкарат едни топчета.

Помня ги отлично.. Гледах футболистите, мислех си, леле какви ли са тези. Исках да съм като тях.

- От кой отбор бяхте, ама честно?

- На футбол винаги от ЦСКА. И каква съдба – като дойдох в София, станах приятел с всичките тези звезди – Пенев, Гаганелов, Цанев, Якимов. Умираха за мен. В хотела все ме викаха – „ей, малкия, ела“. После се събирахме в една кръчмичка до моя блок в Слатина, вече не съществува. Много приятни хора.

- Знаете ли, че Цанев е бил много добър боксьор, но е избрал футбола?

- Не знаех! Беше голям футболист, лека му пръст. Вижте, като имаш тази кондиция, това усещане (б.а. показва типични движения с тялото), ставаш и за двата спорта. Даже ние като видим някой как играе футбол, знаем, че е готов за боксьор.

 - Значи сте се разминали със спортното училище в Пловдив и като футболист, и като боксьор?

- Да, просто ходех два пъти седмично. А и на 16 години тръгнах на лагери с националните отбори и реално изкарвах там повечето време. Докато дойде 1979 година, когато влязох в казармата и ме взеха в ЦСКА. Хубаво, че се улучи олимпийска година и на 15 дни дадохме клетва, а след още два дни заминах на лагер в Куба. Оттам станах световен шампион за юноши и оттам дойде големият импулс. Бях в топ 10 в моята категория, макар и още малък. Много разчитаха на мен.

- Светкавично развитие само с няколко години тренировки ставате олимпийски шампион?  

- Нямах и 20 години, когато станах шампион в Москва. Все още съм най-младият олимпийски за България.

- Четох за някакво предсказание, че ще станете шампион?

- Бяхме на лагера с кубинците във Веселиново, точно до Ямбол. Заклахме едно агне. Масажистът дойде и намаза с кръв челата ни – моето, на Ивайло Маринов и на Александър Радев. Каза, че ние ще сме медалистите. Александър не успя. Иначе аз го очаквах, бях много трениран, давах най-добрите показатели. Макар че се бях поотчаял на откриването. Цачо Андрейковски видя четирилистна детелина, после друга. Аз се скъсах да гледам, нищо.

- Как се казваше масажистът?

- Бай Осман. Почина наскоро. Той има 6-7 олимпиади. Всички го знаеха,  дори американците го търсеха за масажи.

- На самата Олимпиада в Москва спокоен ли бяхте?

- Много! Може би бях прегорял на Световното. Преди него директно от казармата отидох в Куба с качени килограми, неподготвен. И като се запуках с кубинците, а те големи имена, двукратни олимпийски, световни. Скъсваха ме от бой. Един рунд, добре. Но после ръцете долу и отнасях як пердах. В София обаче ми казаха, че ако сваля на 51 кила, ще отида в Япония на Световното за юноши. Навих се! Треньорът не вярваше, каза ми, че трябва да мина само на дъвки. После разбрах, че определили квота само от 5 състезатели. Аз бях в една категория с Емил Чупренски, треньорът работеше с него в Славия, нормално беше него да вземе. А и аз зле. Но свалих килата. Почувствах сила. Включихме се в турнира „Ринг“ в София. Първия ден играя с руснак – Ткаченко, европейски шампион. Ама аз изобщо не знам какъв е. Скъсах го от бой. Ръководството извика треньора – „Какво! Той ли не е във форма!“. Казаха ми на другата сутрин да съм с някакво сако и панталон.

- И в Япония прегоряхте за Олимпиадата?

- Там, честно, беше по-тежко от Олимпиадата. Играх 4 срещи с много силни боксьори. Супер се получи. 

- Не мога дори да си представя какво е преди финал на Олимпиада, спите ли въобще?

- О, да! Бях много спокоен. Като си гарантирах бронзовия медал, съвсем се успокоих. Даже от ръководството не ме търсеха, бях изпълнил задачата. Много обичах да играя срещу обратен гард, удобни ми бяха. Такъв беше ирландецът на полуфинала. Казах, само ми бийте една инжекция, че заминах с контузия на дясната ръка, а исках да удрям силно. Бих го здраво. На финала – руснакът пак с обратен гард. Казах си, охо, отлично. Пак инжекция и наистина победих. Да съжаление, той беше с много аркади от предишните мачове. Знаеше се, че няма да издържи. Така и стана, с няколко удара му отворих аркадите и прекратиха финала.

- Това е спортът?

- Абсолютно. Куриозно, но през 1983 година на Европейското във Варна дори треньорите ни не знаеха новото правило, че при свършил рунд, дори да получиш аркада, се отсъжда по точките до момента. Така и стана на финала срещу един унгарец. Точно ми се пукна веждата и удари гонгъг. Умирах от яд, защото го бях бил на Световното за младежи в Япония. А то се оказа, че съм европейски шампион. И така правилото беше кръстено „Лесов“

- Следва ранно отказване?

- Да, тогава се разболях от хепатит. А бях в супер форма, бях спечелил „Странджата“. Разказвал съм го, но отивам в болницата, лягам на едно легло. Идва сестрата, пита ме „Нали си спортист, познаваш ли Белослав Манолов?“. Познавам го, по лагери сме били. „Той почина на това легло“, обясни сестрата. Направо…Казах на доктора да ме маха веднага от това легло. Местят ме в друга стая. Идва на сутринта същата сестра. Пита ме дали познавам боксьора Лебедев. С него станахме шампиони в Япония, станахме приятели. Дойде да играе на „Странджата“ и умря. Сестрата ми каза: „Е, той почина от хепатит на твоето легло“. Казах „Край, заминах си, махайте, не искам да я виждам тази“.

- Защо така се мре от хепатит в бокса?

- От свалянето на килограми, не се подхранва черния дроб. Аз се готвех за Олимпиадата в САЩ, даже кубинец бяха докарали за спаринги. Отивам на чувала, два рунда не мога да издържа. Уморен, спи ми се. Треньорът каза да лягам, че съм пил много. Пък аз не пиех повече от 50 грама коняк, а и да пиех, щях да си кажа, аз съм чепат. Докторът уж ме прегледа, нищо ми няма. Мишо Таков, понеже беше изкарал хепатит, обаче ме попита за урината. Каза да отида веднага в диспансера. И там вече ми откриха хепатита. Но бързо се възстанових. От бокса обаче се отказах.

- Олимпиадата през 1984 така или иначе беше бойкотирана от България и социалистическите страни?

- Не се знаеше към онзи момент. Казах на лекаря – ако трябва режете, но искам да ходя на Олимпиада. Отсече, че всичко е приключило. Моят треньор в ЦСКА отиде в националния и ме взе за помощник. Отговарях за боксьорите на ЦСКА, те бяха и най-добрите. Така тръгна кариерата ми на треньор.

- Кой е най-талантливият боксьор, който сте тренирал?

- Серафим Тодоров стана за първи път европейски при мен. Александър Христов стана втори на Олимпиада, Сашо Владимиров, Детелин Далаклиев спечели световно. Кубрат Пулев стана европейски шампион, като бях треньор.

- Иначе съм чувал, че смятате вашия приятел Ивайло Маринов за невероятен талант?

- С него играехме заедно. Да, той и Серафим имат изключителен талант за бокс. С Ивайло бяхме на 48 килограма, но преди Олимпиадата се качих на 51. Веднъж, че сме приятели, а и трудно свалях килограмите. С Ивайло се чуваме всеки ден. Моята състезателка Станимира Петрова се състезава за неговия клуб – „Ивайло Маринов“. Има и бизнес. Виждаме се често, лятото го изкарвам почти изцяло на морето.

- Сега остава ли ви свободно време за Раковски?

- Всеки месец отскачам да видя майка ми, приятели. Участвам финансово и в една ферма за патици. Трудно е вече. Преди французите даваха Рено 9 на този, който има даде най-много дроб. Сега има някакви ограничения в грамажи, не ги разбирам. Но стана тежък бизнесът. Хората обаче  са теглили кредити, инвестирали, няма отказване.

- Как разпускате, когато не сте по лагери?

- Свободен ли съм, паля колата до Панчарево. Обикалям езерото или ако отидем с приятели, вземем месце, играем карти.

- Само спорт ли се гледа по телевизията у дома ви?

- А, не. Дори бокс вече не обичам да гледам. Харесват ми комедии, тип „Приятели“. Сега „Преспа“, македонският сериал.

- От политика интересувате ли се?

- Не ми се поглежда. Е, понякога включвам да видя накъде отиват нещата. Имам приятели политици. Всеки гледа да хване кокала и до там. Иначе тази красива и малка страна ще се оправи за нула време. Имах един приятел, правеше рождени дни, курбани по 400 души. Бивш боксьор, бате Дойчо, вече покойник. Събираше в Стара Загора хора от всякакво тесто – полицаи, бандити, политици, лекари. Веднъж дойде Станишев, тогава премиер. Бяхме на по едва, две ракии и му казах – вземете я оправете тези страна, подайте си ръце.

- Щастлив ли сте?

- Да, работя с млади хора. Взимам олимпийската пенсия, имам и военна. Пенсионираха ме от Армията на 39 години! Парите няма чак за какво толкова да ги харча. Преди обикаляхме здраво по заведения. Бях почетен гост в „Кошарите“, защото Коко Динев служи войник при мен като състезател по водна топка. Ходехме по „Орбита“ също, държеше го боксьор – Фалконети. 

- Интересни хора са минали през спортната рота на ЦСКА, дразни ли ви, че в началото на прехода борците и боксьорите станаха символи на мутри и престъпници?

- Заедно сме по лагери били, всичките се знаем от Левски и ЦСКА. Много народ избиха, по-умните останаха настрана да командват.   Забогатяха.

- Босът на ВИС- 2 Васил Илиев е бил при вас борец?

- Отлично го познавах Васко, при нас беше. Краси Маргина също. Имах се с Карамански, гребец, беше ми стар войник.  Все ме викаха на работя при тях. С Илия Павлов служехме. Искаше да се возя при него, като охрана, нещо такова. Казах – недей, нека се уважаваме, да си се виждаме. Шеф на охраната му стана един чукохвъргач – Георги, доскоро го виждах из Слатина. Заедно бяхме офицери. 

- В онова време като че ли спортът беше на съвсем друго ниво, нищо че плюем така наречения социализъм?

- Ооо, съвсем друго ниво. Сега се набутват с връзки, слагат си техни хора, кой става, кой не. Убива се желанието на треньорите. Затова сме и на това дередже. Повече боксьори отварят зали да тренират хора за здраве. Само така могат да издържат семействата си!

Петър Лесов изведе Станимира Петрова до световната титла

Като малък Кобрата лесно палеше, но и бързо му минаваше

Кубрат Пулев тренираше до вчера в Дианабад и го наблюдавах. Вчера замина за лагер в Германия за спаринги, защото мачът с Джошуа уж е 100 процента сигурен вече. 

Да ви призная, още не бях чувал за Джошуа, когато го видях на едно световно. Казах: Леле, този откъде излезе! Не го бях гледал! Вижте докъде стигна. Но казват, че получил нокаут на спаринг преди загубения финал с Руис. Оттогава е различен, предпазлив.  

Кобрата сега е излят, личи си, че е много трениран. Гледах го на тренировки, обръща внимание на защитата. Преди си мислеше, че само той ще удря. Сега е различен. Кобрата има шансове, опитен е, домакинският фактор няма да му повлияе. Като малък обаче имаше проблеми с дисциплината. Той се ядосва бързо и прави 100 глупости за 15 минути. После му минава, казва: Нали ме знаеш!

Стоичков е редовен гост в ресторанта на сина му в Маями

Синът на Петър Лесов - Иво, живее в Маями, където е управител на известен хотелски комплекс. Завършва хотелиерство в Швейцария и заминава зад Океана.

„Всяка година му ходим на гости, само тази пропускаме заради пандемията - обяснява великият ни шампион. - Когато бях последно, звъннах на Стоичков, че го чакаме в ресторанта, в който работи синът ми. Ицо каза, че бил редовен гост там и идва веднага. Добре де, но както бяхме по ризи, задуха вятър и стана студено. Ицо се обади, че гледа внучката и се прибира да не настине детето. После обаче се запознали“, разказва боксовата легенда.

И в Маями той обожава сутрин да излиза и да се разхожда по час, час и половина край брега: „Уникална красота е - палми, море. Само за разходка. Има една река с италиански ресторанти, която минавам. Спираш на моста, гледаш риби, морски крави, какви ли не животни“.

Той разказва уникален случай. Веднъж решил да извърви цял един булевард и за да не се откаже, дори не взел пари за автобус.

„Оказа се, че трябва да вървя 2,5 часа в едната посока. А то една страшна жега. На връщане щях да припадна. Влязох в една бензиностанция, грабнах един плик лед, излязох и буквално започнах да се трия с бучките. После повторих упражнението в един магазин. Като се прибрах, сигурно съм изпил рекордно количество вода. Синът ми ме обяви за луд. Такъв съм“, разказва Лесов.

„В Маями ми харесват и хората. Навсякъде по света го дават тежко, дрехи, костюми. Там гледат да им е широко и удобно - бермуди, тениска и са готови“, впечатлен е българинът.

 

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?