Следвайте ни

Петър Кисьов, експерт: Съседи да правят енергийни кооперативи за по-евтино отопление

Близо 250 хил. семейства у нас разчитат на помощи през зимата

viber icon

Постоянно нарастващата цена на енергоносителите, борбата с климатичните промени и  амбициозни цели за намаляване на парниковите емисии, декарбонизацията и увеличаването на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление задълбочават енергийната бедност в Eвропа. В допълнение - днес домакинствата в България са изправени пред нова реалност -  плавен преход към пълна либерализация на електроенергийния пазар и премахването на регулираните тарифи за електроенергия. Всички тези настъпващи промени ще доведат до по-висока цена на енергията, отразявайки се възходящо върху енергийните разходи на домакинствата. Потърсихме за коментар Петър Кисьов, експерт в „Енергийна агенция - Пловдив".

 

Покривните PV системи за собствено потребление са нерентабилна инвестиция при съществуващото законодателство

Сегашните енергийни помощи водят до наднорменото замърсяване на въздуха чрез горене на сурова дървесина и въглища

 

- Терминът „енергийна бедност“ е труден за дефиниране. И все пак какви са мащабите на този проблем в България?

- Да, така е. „Енергийната бедност“ обикновено се свързва с три индикатора: ниските доходи на домакинствата, потенциално високата цена на отоплението и ниските нива на енергийна ефективност на жилищата и на системите за отопление. В България тя обхваща значителна част от населението. По данни на Евростат 33,7 % от населението в България отговаря, че

не може да поддържа достатъчен топлинен комфорт в своето домакинство

в сравнение със 7.4 % средно за ЕС-28.

Това са все хора, живеещи в сгради с нисък клас на енергийна ефективност, което води до трудност за постигане на необходимия топлинен комфорт на разумна цена. В своята масовост енергийно бедните използват остарял и неефективен модел на отопление, което води до високи и/или потенциални високи разходи. Невидим ефект от този модел на отопление и потребление е наднорменото замърсяване на въздуха чрез горене на сурова дървесина и въглища. Проблемът е, че липсват достатъчни стимулиращи механизми, както и че тези хора имат ограничени познания за умното потребление на енергия и съответно за ползите от модерните съоръжения.

- Какви са съществуващите практики за смекчаване на енергийната бедност в България?

- Целевата помощ за отопление представлява единственият съществуват инструмент, чрез който по някакъв начин се подкрепят този тип домакинства. По официални данни на Агенцията за социално подпомагане до 260 хил. домакинства годишно получават помощи за отопление. Това води до изразходването на значителен финансов ресурс, за предимно доходно и в много по-малка степен енергийно подпомагане на уязвими домакинства. Проблемът обаче е, че този начин на предоставяне на помощ не подобрява условията им на живот и не създава устойчивост в потреблението на енергия, а напротив, допълнително допринася за замърсяването на въздуха с ФПЧ в отоплителния сезон поради спецификите на отопление на тази група от домакинства - изгаряне на некачествени горива в ниско ефективни топлинни съоръжения.

- Какви са бъдещите възможности за смекчаването на проблема?

- В дългосрочен план е необходимо да се създадат подходящи условия потребителите да повишат енергийната си ефективност и сами да произвеждат и потребяват собствено генерирана електрическа енергия от ВЕИ (фотоволтаици) на принципа на нетното балансиране между произведена и потребена електроенергия.

Друг основен приоритет е организирането на потребителите в т.нар. енергийни кооперативи

Това ще даде възможност на групи от потребители да произвеждат, съхраняват и отдават един на друг енергия, в т.ч. и от ВЕИ, да инвестират в подобна инфраструктура, както и да имат възможност да получават грантово финансиране по програми. В глобален мащаб това развитие може да се разглежда като „енергийна демокрация“, която позволява да се осигури адекватно енергоснабдяване между потребителите по устойчив и достъпен начин. Така на практика може да се разруши традиционната връзка между отделния потребител и монополистичния енергиен доставчик. Една от първите стъпки в тази посока е въвеждането на необходимото законодателство и правила за създаването и оперирането на тези енергийни кооперативи.

- Реално има ли пряк път да се защитят уязвимите групи, т.е хората, които са най-застрашени от предстоящата пълна либерализация на пазара на електроенергия?

- Тук е важно да се помисли за един важен въпрос - при въвеждането на законодателство за Енергийните кооперативи  е необходимо да се предоставят права за привличане финансиране за инвестиции за реализиране на ВЕИ инсталации (PV, малки вятърни турбини, биогаз инсталации, когенерации и др.) - т.е.

енергийни кооперативи от уязвими групи да могат да получават грантово финансиране.

Също така е добре да се развиват дейности по подкрепа на уязвимите групи за борба с енергийната бедност, като мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилището, мерки за замяна на отоплението, мерки по инвестиции във ВЕИ и др., които водят до намаляването на потреблението в домакинствата. 

Въвеждането на законодателни и регулативни промени, позволяващи  нет-метъринг и виртуален нет-метеринг, ще улеснят много по-широкото и ускорено внедряване на ВЕИ в бита. Така тези законодателни инициативи ще могат да доведат до смекчаване на енергийната бедност. Подобен тип проекти биха били подходящи да  получат допълнително финансиране от задължените лица по схемата за задължения за енергийни спестявания и кохезионните фондове, защото ще подпомагат националите цели за намаляване на емисии и увеличаване на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление.

- Много се говори за реализирането на покривни PV системи за собствено генериране на енергия. Защо е трудно това да се случи на практика?

- Голяма част от сградния фонд в България, както и съществуващото законодателство за етажната собственост са бариера пред реализирането на покривни PV системи за собствено генериране на енергия. Особени затруднения възникват в градската среда, където в новите сгради липсва достатъчна площ за инсталирането на PV инсталации за всички нейни потребители. Това налага улесняване на съществуващото законодателство за проникването на виртуален метъринг, който евентуално да се превърне във виртуален нет-метеринг. Наличието на подобна практика ще може да повлияе положително върху всички граждани, в т.ч. и уязвимите групи, които ще могат да инвестират в икономически рентабилни ВЕИ решения, позволяващи намаляването на енергийната им сметка.

- А как се прави всичко това по света?

- В Литва вече действа законодателство, което позволява на потребители дялова инвестиция в енергийни кооперативи, реализиращи мащабни PV проекти с индивидуален капацитет, задоволяващ нетната годишна консумация на потребителя, като единственото условие е те да заплащат минимални такси за мрежови услуги. Подобен мащабен подход позволява минимизиране на капиталовите и експлоатационните разходи, намалява бюрократичните стъпки за реализирането на собствена покривна инсталация и води до енергийна независимост, която е предпоставка за смекчаването на енергийната уязвимост. В законодателството на Гърция по отношение на енергийните кооперативи също се дава възможност за виртуален нет-метъринг за уязвимите групи. Единственото условие е, тази разлика да не се компенсира, ако годишното производство от PV инсталация надвишава годишната електроконсумация на домакинството.

 

Петър Кисьов завършва бакалавър „Промишлена топлотехника“ и магистратура по „Енергийна ефеквитност“ в УХТ - Пловдив. Работи по изследователски проекти в Енергийна агенция - Пловдив и Клъстер „Зелена синергия“ в сферата на енергийната ефективност и ВЕИ, енергийната бедност, енергийни обследвания на сгради и промишлени системи, енергиен мениджмънт и стратегическото енергийно планиране на локално ниво. Координира над 10 международни проекти по програма Интелигентна Енергия за Европа, COSMЕ, Интерег и др.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?