Петър Ганев: Ваксинацията е инжекцията, която може да вдигне и икономиката

- Открито говорите за 3 изгубени години. Къде ще се наредят българите след тях?

- Кризата се отразява на всекидневния живот на хората - дали ще сме изостанали, или напреднали спрямо Германия или Сингапур, това не променя удара на кризата. Той съществува, загубихме години, но въпросът е колко бързо ще се отпуши икономиката, защото последните седмици доста бързо се задвижиха нещата с ваксината. Това дава възможност за по-бързо отпушване и загубените години да са само две, а не три.

По-добре да се намали ДДС на всички сектори, а не на парче

Няма логика правителството да се занимава с финансирането на площада в Каспичан

Инвестициите в асфалт трябва да бъдат сменени с вложения в човешки капитал

 

- Г-н Ганев, в държавния бюджет за следващата година са предвидени 50 милиарда лева приходи. Това постижимо ли е, при условие, че още сега броим 2021 г. за кризисна заради продължаващата пандемия от коронавирус?

- Дали при съставянето на бюджет 2021 са надценени приходите е сложен въпрос от фискална гледна точка. Моето очакване е в значителна степен това, което е заложено като приходи да се изпълни, тъй като голяма част от него са ДДС и акцизи на базата на потреблението. Чак такова драматично неизпълнение в това отношение едва ли ще има.

Главното очакване е следващата година да е на възстановяването,

макар и да не успеем да се върнем до траекторията, която имахме през 2019, когато нямаше коронакриза. Тези нива би трябвало да ги достигнем чак през 2022. Тук идваме до въпроса какви са сценариите - има ли по-лош, или по-добър. Лошият е такъв, при който пандемията продължава да оказва сериозен ефект и имаме постоянно затваряне и отваряне на икономиката. Има и положителен сценарий, при който ваксината от ЕС започва да бъде поставяна масово и вече няма да има затваряне на икономиката. В този вариант възстановяването може да е по-силно от очакваното. В случая зависим от това ваксината колко добре работи и как се представя.

- А доколко е поносим новият държавен дълг?

- Заради пандемията е предвидено той да нарасне. Тази година изтеглихме от външните пазари дълг, възможно е това да се случи и следващата година. Дългът е резултат от дефицита в бюджета. Около 5 милиарда дефицит е заложен за следващата година. Поносим е този дълг, но въпросът е колко бързо ще се върнем към траектория, която да свива бюджетния дефицит, и да спрем да трупаме дълг. В момента много от мерките бяха насочени към социални плащания, пенсии, вдигане на заплати... Това са неща, които дългосрочно тежат - това не е мярка, която може да бъде оттеглена. Големият въпрос е не какво ще стане с дефицита следващата година, а колко бързо ще успеем да го свалим. Тук изборите ще играят своята роля - ще се види каква ще е програмата на новото правителство.

- Правителството обяви, че ще се раздадат 250 милиона на общините за „значими проекти”. Защо разкритикувахте това решение?

- За поредна година декември е щедър и дарителски месец, защото има голям ресурс за харчене! Влизаме в последния месец на годината с малък дефицит от няколкостотин милиона лева, а имаме по бюджет да стигнем до 5 милиарда. Със сигурност до Нова година ще продължи голямото харчене, като част от въпросните милиони ще отиват към общините. Това е повече от цялата капиталова субсидия за годината. Проблемът е, че подобен подход отново показва едно ръчно управление на инвестициите в общините - тоест правителството се занимава с това дали да финансира градския площад, примерно в Каспичан.

 Това е твърде детайлно ръчно управление, а то е структурен проблем

Другото е, че много от проектите са общо взето в посока асфалт. Тази трансформация, подем и възстановяване в икономиката, който искаме да се случи, с тези проекти няма да стане. Това са инфраструктурни проекти, може би важни за общините, но връзката им с трансформацията на икономиката е малка. Няма как и без такъв тип инвестиции, защото и най-високотехнологичното производство ще има нужда от инфраструктура. Факт е, че имаме големи периоди от прехода, когато не се е инвестирало в ключови отрасли - чисто публични, като околна среда и пътища. Проблемът е, че е прекалено голям фокусът към този тип инвестиции. А има нужда, особено в по-големите населени места, от по-бърза трансформация към икономика на знанието - тоест инвестиции в човешки капитал. Този тип проекти биват оставяни за планирането за 2021-2027, което самите общини правят.

- 30 години говорим за децентрализация, защо пак стигаме до момента, когато кабинетът ще решава за площада в Каспичан?

- Ако се върви към децентрализация, част от доходите на хората трябва да остават в общините. Подобен ресурс би бил по-голям и общините, без да зависят от заседания на правителството, биха могли да си планират инвестициите за това, от което наистина имат нужда.

- Поддържате ли идеята за 5% осигурителна тежест?

- Намаление на осигурителното бреме на практика обхваща всички - няма значение в кой сектор си, как са ти повлияли първият и вторият локдаун. Тази мярка ще позволи по-бързо отпушване и създаване на работни места. Когато говорим за ваксина и излизане от тази ситуация, трябва да мислим за възстановяване на икономиката, а не за покриване на разходи на засегнатите от самия удар.

- Следва ли да се намалят ставките на ДДС и за други сектори?

- Със сигурност това е скъпа мярка със спорен ефект. Това, което видяхме тази година, е, че когато веднъж дадеш такова отстъпление, много други започват да искат намаление и на много други започва да се дава. Това е големият проблем -

 отвориш ли веднъж вратата, после трудно я затваряш-

Ако много-много разглобим облагането - в случая ДДС, това започва да тежи потенциално върху всички останали. Ако общата ставка примерно е 20%, ако твърде много сектори получат отстъпление, в един момент ще има повишен натиск или за промяна на общата ставка, или за промяна на други ставки, за възстановяване на приходи в бюджета. По-добре да дадем намаление на всички, отколкото на отделни сектори, и това да се обърне в натиск към другите данъци.

- За следващата година се предвидени антикризисни мерки за 3 милиарда лева. Достатъчни ли са, при условие че няма липсва яснота какво предстои?

- Темата е безкрайна, но фактът е, че при нас мерките са предимно социални - заплати за администрацията, вдигане на пенсии, покриване на заплатите на част от работещите по схемата 60/40 или някаква друга. В по-малка степен са директно за подпомагане на бизнеса. Тук по-голяма роля изигра банковият мораториум, който позволи разсрочване на кредити, който с удължение ще работи до 2021. В по-малка степен има директно финансиране към бизнеса през оперативни програми. Тази от 3 до 10 хиляди лева бе използвана най-много. Фактът е, че в тези мерки сме много по-консервативни от по-богатите страни в Европа. Във всяка страна има много подкрепа за заплати в ударени предприятия. При нас по-сложно е, когато говорим за инструменти за ликвидна подкрепа на бизнеси - обхватът там е по-малък.

Визитка

Икономистът Петър Ганев започва като стажант в Института за пазарна икономика през 2007 г. В момента е на длъжност старши икономист.  Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ.