Следвайте ни

Пазарджик има нужда от базар на занаятите

Хората ще могат да работят целогодишно, а от таксите и общината ще има полза, смята майсторката на мартеници Соня Найденова

Ако в Пазарджик имаше обособен базар или алея на занаятите, нямаше да се стигне до споровете отпреди дни между продавачите на мартеници и ръководството на пазара за това къде да бъдат разположени сергиите им, за да не са в „трета глуха“. Този израз те използваха, когато разбраха, че тази пролет няма да са на „Мехкемето“, а разделени на две места - на плочника от музея до общината и на площада пред полицията. На досегашните си места пък са нежелани от собственици на магазини, недоволстващи, че масите закриват витрините и входовете им.  

Соня Найденова беше една от майсторките на мартеници, готови да бойкотират така направената схема за разположение на търговските им площи. После все пак решила да си откупи място. Пазарджиклийката се занимава с правене на сувенири от 20 години. Нито една пролет не е пропуснала да излезе, защото това е основният доход - вече 13 години е безработна.

Г-жо Найденова, каква точно е идеята с колегите ви, какво може да се направи, за да не се стига повече до такива спорове?

- Може да не е чак базар на занаятите, може и само алея. Има много жени, които се занимават с ръчен труд. Така могат да излязат и да покажат какво майсторят. Сега, като няма такова място, ходят по събори, панаири, празници. Предлагат нещата си в други градове. Последно беше в Перник. Колежките са много доволни. Защо да няма и тук такова тържище? На него може да идват производители от цялата страна, не само от Пазарджишкия регион. Полза от осъществяването на тази идея ще има и общината - повече хора ще внасят такси.

Но нека да има определено място, на което хората да знаят, че се предлагат само занаятчийски произведения. Това ще привлече интереса им. И да не е само за мартеници - може да се направи коледен, после - мартенски, след него - великденски базар, за Празника на Пазарджик също. На практика може да функционира целогодишно. Базарите на Движението на българските майки също може да са на занаятчийския базар. Не пречи цяла година и те да си изнасят нещата, за да ги предлагат и да имат повече приходи за благотворителност.

Мислите ли, че ще има интерес?

- Да, а освен това децата на Пазарджик, които имат интерес, ще могат да се запознаят на живо с майстори, да научат повече за занаятите им, защо не и да видят демонстрации. Иначе много от тези занаяти са пред замиране и забрава. Няма кой да продължи. Това ще бъде хубав повод младите да се запалят по народните умения. Не е тайна, че майките вече не плетат, не шият, не бродират. Предпочитат да купят нещо готово. По-лесно и по-евтино е, макар и невинаги по-красиво. 90 на сто от младите жени дори не знаят как се плете. Нямат време, ако са работещи. Това е още една причина да смятам, че базар или алея на занаятите ще бъде едно добро начинание за града ни, а и за околните села. Освен това ще бъде вид атракция за младите, които не са виждали кое как се прави. Защо трябва само във Велинград да ходят, за да видят такива неща? Тук също има какво да се види.

Преди години имаше опит да се обособи алея на занаятите, но в крайна сметка беше превзета от търговци. Имате ли идея къде е подходящото място и има ли достатъчно производители, за да си заслужава отново да се направи?

- По принцип от общината трябва да преценят къде е подходящото място. Ние имаме някои предложения и бихме се радвали да ги обмислят. Например отстрани на полицията, край Старата часовникова кула. На Тортата откъм Театъра също има подходящо пространство. Вероятно има и други подходящи места. Важното е да не са сергии, а да се направят някакви къщички. Така, от една страна, хората ще са на топло и на завет, от друга - ще бъде по-естетично. Това ще позволи да излизат и в лошо време, каквото имаме и за мартениците, и за коледния базар. И мисля, че ще има достатъчно производители,  желаещи да покажат изделията си.

С какви може да се прослави Пазарджик?

- О, те са много. Плъстенето на вълна набира популярност, иглонабиването, работа с мъниста, майсторенето на кукли, мога дълго да изреждам. В Смолян има къде децата да се учат как се работи с мъниста, защо да не направим нещо подобно и тук? Има и много други по-елементарни методи и приложни изкуства - може да се учат, да се популяризират. В клуб „Усмивка“ се опитват да правят нещо такова, но като че ли не се дава достатъчно гласност. А има много жени, които могат да покажат наистина интересни неща. С плъстенето на вълна вече организираха работилничка на открито и имаше интерес. Много неща може да се покажат - сарачи, грънчари. Най-важното е обаче, ако се направи такъв базар или алея, там да не се допускат търговци на готови стоки, да е уникално място само за занаятчии.

Може ли човек да се прехранва само от мартеници или сувенири?

- За мен това е начин да помагам на семейството си. Не дължа пари на кредитори, никога не съм вземала заеми. Имаме покрив над главата. Това е достатъчно за едно нормално българско семейство. Парите от мартеници наистина не са достатъчен доход, но все пак с тях първо си погасявам данъците. До края на март винаги съм си внесла всички налози. Каквото остане, влагам в нови материали, за да мога да работя през останалото време. Произвеждам целогодишно, за да може по това време да предложа нови, различни, интересни изделия и те да радват хората.

Дора Цветкова

Редактор

Дора Цветкова е завършила Българска филология в ПУ "П. Хилендарски" през 2000 г. Междувременно работи като учител в различни учебни заведения и специализира "Управление на малка фирма" към Центъра за пазарна икономика в Пловдив. През 2000 г. започва работа в медийния сектор – в. "Новини в цени" и "Знаме". От 2011 г. е в екипа на "Пазарджишка Марица".   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?