Паника или надежда? Финансист разкри до кога ще продължи рецесията

Д-р Стоян Вълчев е категоричен, че краят ще дойде, щом открият ваксина срещу COVID-19

Пандемията ускори процесите на дигитализация, замяна на човешкия труд с технологични решения, изследванията и развитието в биотехнологиите

Би трябвало да се използват всички възможности за инвестиране на спестяванията и свободните парични средства на нива лични, корпоративни и публични финанси

Икономическият растеж в България ще се възстанови през второто тримесечие на 2021 г.

 

- Кои ще са негативните последици от COVID в дългосрочен план и какви защитни механизми можем да приложим срещу тях?

- Основен проблем е структурната безработица - много хора загубиха работните си места завинаги. Много известни търговски вериги в САЩ и Великобритания с дългогодишни истории вече фалираха, особено в сектора на луксозните стоки. В България е значителен рискът от негативни реални лихвени проценти за продължителен период от време. Може да се помисли за възобновяване на емисиите на инфлационно-индексирани държавни ценни книжа, ускорено въвеждане на европейското законодателство за секюритизацията, колективните инвестиционни схеми и структурираните инвестиции, за да се емитират тези продукти и да бъдат достъпни за публиката.

 

- Д-р Вълчев, според икономисти от БАН, ако няма втора вълна на COVID, кризата за българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна и средно дълбока. Споделяте ли това мнение?

- За момента, трябва да приемем вируса като част от нашето ежедневие и да се съобразяваме с него. Графиките на случаите показват втора вълна на инфекциите, която може и да е поради значително повечето тестове, още повече че фаталните случаи сега са много по-малко, отколкото през март-април. След спада от 10% на БВП през второто тримесечие, който е по-нисък от този в съседната Румъния с 12.3%, най-вероятно ще има допълнителен, но значително по-малък спад през третото тримесечие. Според мен рецесията ще продължи и в следващите шест месеца, докато не бъде направен сериозен прогрес с ваксините срещу COVID.

- Каква е Вашата прогноза за състоянието на икономиката в България и какви са перспективите и рисковете пред нея?

- Предстоят да излязат данните за трето тримесечие, но очакванията са по-скоро негативни поради спада в ключови отрасли като туризма и селското стопанство. Секторът на информационните технологии е по-малко засегнат, понеже се работи предимно онлайн и вече има много софтуерни приложения за споделяне на информация. По мое мнение икономическият растеж ще се възобнови през второто и третото тримесечие на 2021 г., но средствата за инвестиции тогава ще са силно редуцирани. Би трябвало да се използват всички възможности за инвестиране на спестяванията и свободните парични средства на нива лични, корпоративни и публични финанси, но в момента има недостиг на иновативни финансови инструменти за лично и корпоративно банкиране. Проблемът сега е особено остър в сравнение с финансовата криза от 2008-2009 г., когато лихвите по банковите депозити бяха на високи нива от 7-9 процента и хората можеха да разчитат на приличен доход от спестяванията си. В момента са засегнати най-вече групи като безработни, пенсионери, спортисти, прекратили състезателната си дейност, малки и средни предприятия.

Така например сега лихвените проценти по банкови депозити и средносрочни държавни и корпоративни облигации са на рекордно ниски нива. Това често води до отрицателна реална възвръщаемост както по депозитите, така и по дългосрочните инвестиции, понеже голяма част от пенсионните фондове и животозастрахователните планове се инвестират в облигации. При животозастрахователните компании отскоро се появиха планове, обвързани с възвръщаемостта от инвестиционни фондове, но голям проблем са двойните нива на комисионите - за фондовете и за застрахователните компании. На българския пазар са регистрирани и се предлагат и качествени инвестиционни фондове като тези на групата Шрьодерс, но процентът на инвестирания ресурс в тях е малък. Друга опасност за икономиката в дългосрочен план е ниската енергийна ефективност на икономиката, което би ограничило възможностите в сценарии с поскъпване на енергийните суровини.

- А прогнозата Ви за световната икономика? Според Вас дали са изчерпани експортно-ориентираните модели на растеж и трябва ли да се заменят с модели, основаващи се на развитието на вътрешното търсене?

- Очаквам възстановяване на икономическия растеж през второто тримесечие на 2021 г. Резултатите ще бъдат силно обвързани с прогреса на ваксините срещу COVID. Донякъде има изчерпване на потенциала на експортно-ориентираните модели на растеж. Ако погледнем автомобилната индустрия, пандемията предизвика безпрецедентен спад на продажбите, а с новите мита -изнасяне на производствени мощности на пазарите, където се продава. Същевременно при частното банкиране (private banking) течаха процеси на трансформация от събирането на депозити към управление на инвестиции, окрупняване и глобализация преди пандемията, но процесите се ускориха допълнително след нея.

- Битува мнението, че появата на COVID е свързано с преразпределение на световни капитали. Наблюдават ли се такива процеси, в кои сектори са най-силно изразени и кой има интерес от това?

- Действително пандемията ускори процесите на дигитализация, замяна на човешкия труд с технологични решения, изследванията и развитието в биотехнологиите. В последните месеци имаше многомилиардни инвестиции в разработването на ваксини във Великобритания, Швеция, САЩ, ОАЕ и Русия за сметка на известно забавяне на изследователската дейност в други области на медицината. Вследствие на благоприятната парично-кредитна политика и безпрецедентните кредитни и количествени улеснения от страна на Фед и ЕЦБ се получи V-образно възстановяване на финансовите пазари, съпроводено с голямо преразпределение на богатството от традиционните сектори, като суровини, енергийни ресурси, банки и финанси към секторите на технологиите и биотехнологиите. Най-много спечелиха собствениците и инвеститорите в големите технологични компании. Много централни банки се ориентираха към неконвенционални мерки на паричната политика като инвестиции в корпоративни облигации и акции на големи компании. Така например Швейцарската централна банка реализира значителни печалби от инвестициите си в големи технологични компании в САЩ. Същевременно много хора загубиха работата си, а много бизнеси фалираха.  

- Как се отрази COVID на инвестиционния процес на регионалните финансови пазари? В тази връзка кои са най-големите печеливши и губещи от пандемията?

- Както казах, най-печеливши от трансформациите в икономиката и на пазарите се оказаха компаниите от сектора на софтуера и информационните технологии, биотехнологиите, онлайн търговците и брокерите, а също и производителите на благородни метали. Най-големите губещи бяха авиолиниите, производителите на автомобили, банките, киноиндустрията, круизърите, хотелите, ресторантите и класическите търговски вериги. Очакванията за близкото бъдеще са акциите на технологичните компании със средна капитализация да поскъпват доста по-бързо от тези с най-голяма, но подборът на най-перспективните и бързо растящите ще изисква достъп до добри финансови анализи и инвестиционни съветници.  

За инвеститорите с достъп до международните пазари е все още изгодно да се насочат към международни компании от тези отрасли. Така например акциите на компанията Дънди Прешъс Металс, обработваща в България златните находища в Челопеч и Аба Тепе, се повишиха с 90% от началото на годината до сега на борсата в Торонто.

 

Д-р Стоян Вълчев е специалист в управлението на инвестиции и инвестиционното банкиране със 17-годишен опит в глобални и регионални финансови институции като ЕБВР, Дойче банк, включително и директорски позиции в Емирейтс НБД и Сбербанк КИБ. Има магистърски степени от УНСС - София и университета на Лозана и докторат по финанси от университета на Лугано, Швейцария. Автор е на редица публикации в престижни финансови списания. В момента е управляващ партньор в консултантска фирма.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?