Оптимист съм за Пловдив, идат нови колоси от ранга на Слона, Ди Киро, Йоан Левиев

Трифон Неделчев живее в Лайпциг от 23 години, но определя себе си като 100-процентов пловдивчанин. Или филибарец, както се наричат хората от артистичната бохема под тепетата преди 10 ноември. Неделчев има щастието да твори в града, когато вече поколението от 60-те години на Георги Божилов (Слона), Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и Христо Стефанов е утвърдило Пловдив като неформална столица на изобразителното изкуство.

В четвъртък Трифон Неделчев откри първата си изложба под тепетата от 1991 година насам. Известният повече като скулптор творец този път се е представил  в галерия УПАРК предимно с акварели. Изложбата му от 40 картини и 15 малки пластики определено е едно от най-значимите културни събития в града за изтичащата година.

-   Как се решихте да направите изложба в Пловдив след 23 години отсъствие?

-  Причината е Кольо Карамфилов. За съжаление Пловдив, а и светът изобщо загубиха един уникален творец. Кольо липсва на всички ни. Преди година и нещо той започна да ме агитира да направя изложба в галерията му УПАРК. Аз планирах да е през следващата година, когато имам юбилей, но реших да я направя сега и затова ще пропусна юбилейната година. Да сме живи и здрави, следващата изложба ще е чак след още една година.
Иначе, освен поканата от Кольо, аз също исках да представя нещо ново от мен в моя град. Макар да живея в Германия, аз никога не съм късал връзките с Пловдив, защото най-хубавото от живота ми е тук, под тепетата.

- Известен сте повече като скулптор, а сега се представяте основно с акварели. Защо?

- Реших да променя нещо. Светът се променя, исках да покажа нещо ново и аз. Освен това аз никога не съм спирал да рисувам. Специално на тази изложба исках да покажа повече неща.

-   Много променен ли е Пловдив от времето, когато го напуснахте, за да заживеете в Германия?

-  И да, и не. Духът на Пловдив си е тук. Този невероятен филибарски дух. Надявам се да се усеща и в работите ми. Този дух не може да бъде унищожен и от простащината, която се е развихрила по улиците в по-ново време. Именно благодарение на него това късче земя е оцеляло като Пловдив. Иначе градът е променен. Никой и нищо не може да избяга от времето. Има много нови сгради, някои знакови за града са изчезнали. Най-вече се чувства липсата на хората, които придаваха духа на Пловдив. Няма ги Слона, Ди Киро, Йони Левиев, Добри Тонев. С тях си отиде една епоха, а сега не се виждат още техните наследници. Аз не съм черноглед и зная, че сред младите има много талантливи хора. Но споменатите от мен бяха огромни фигури, които прескочиха границите на града и страната, като винаги носеха пловдивското в себе си. Просто още не са се очертали техните наследници, но аз съм оптимист, че където е текло, пак ще тече.

- Когато сте в Германия, мъчи ли ви носталгия по Пловдив?

-  Да, но аз я лекувам, като си идвам често. Щом ме стегне шапката там, и веднага хващам самолета. Идвам си горе-долу на 3 месеца.

- Когато се връщате в Пловдив сега, коя липса усещате най-силно?

-    Липсата на хората, които са си отишли. Липсват ми събиранията с колеги и приятели, които правехме всяка събота в Старата къща. Тези срещи в Стария град имаха уникален дух. Аз се имах най-много с Христо Стефанов и със Слона. Стефанов ми е помагал много и съвсем безкористно. Когато работеха по големия проект на Бузлуджа, той ми даваше да правя някои скулптурни фрагменти, и то против наредбата, която гласеше, че само завършили Художествената академия могат да работят за този проект. А аз бях завършил в Търново. Но Стефанов се застъпваше за мен пред художествените съвети и така припечелвах. Със Слона също бях близък. Сигурно защото и двамата сме локомотивци (смее се). Без да обиждам другите, но за мен Слона е най-големият естет в живописта. Световен художник! Дори с пословичното си мълчание той казваше много за тези, които можеха да го разберат. Ето това общуване с тези изключителни хора ми липсва при завръщанията ми тук сега.

-  Лесно ли пробива на Запад български художник?

-  Никой успех не е лесен. Лесно и с късмет можеш да постигнеш първоначален успех, но на Запад конкуренцията е жестока и не можеш да си позволиш да стоиш на стари лаври. Трябва непрекъснато да работиш, да усещаш пулса, за да си успешен. Германецът е особен човек. Той уважава талантливия човек и не му завижда. Ако усети, че си повече от него, той винаги ти дава уважението си, независимо дали си чужденец.

- При отбелязването на 25 години от 10 ноември едно проучване показа, че 55 процента от хората имат носталгия по Тодор Живков. В Германия има ли носталгия по социализма?

-   О, да. В Лайпциг, който бе част от ГДР, възрастните хора са много носталгични към времето на социализма, с многото безплатни придобивки. Все пак ГДР беше витрина на социализма и там се радваха на повече благини по онова време, отколкото ние в България. Освен това малко известен е фактът, че след пенсиониране на източните германци им беше позволявано да ходят до Западна Германия на гости при роднини. Но едва след като навършат 70 години и няма за какво да емигрират. Наистина у възрастните хора има носталгия по социализма. Усеща се и у младите, защото безработицата в източната част на Германия е висока, но пък те си имат социална държава. Дори да нямаш работа, винаги ще те нахранят и ще ти намерят подслон. Но повечето германци са прагматици и предпочитат да гледат в настоящето, без да се обременяват с миналото.

- Като човек, който живее на Запад, но идва често тук, усещате ли, че България все пак върви напред?

- Да. Ние, българите, обичаме малко повече да се окайваме, отколкото е прилично. Това ни пречи и на работата. Аз предпочитам да ме води положителното. А вижте колко много хубави неща са се случили в по-ново време. Може да го няма уюта на социализма, когато имаше работа и екзистенц-минимум за всеки, но пък тогава уравниловката убиваше в повечето случаи индивидуалността. Вижте сега колко по-освободено се държат младите. Колко повече възможности имат за развитие. Дори ако щете, възможността за свободно пътуване навсякъде е нещо голямо. Защото животът е едно пътуване./ Марица.бг