Оперната прима Мария Радоева: Моята Кармен живее за мига и знае силата на чара си СНИМКИ

Тя е неконформистка и животът й преминава в конфликт със закона. Името й – Кармен – подсказва, че над нея виси тежка сянка. Защото зад латинското „carmen" (поезия) е скрита и думата „карма". 

Оперната певица Мария Радоева обаче е една чувствена Кармен, който ще ви завладее със своята дива и неконформистка природа. Самата Мария влиза в света на музиката, като солист в Детския радиохор към БНР, с който в продължение на 10 години обикаля света. Целият свят. Ето как, едва 12-годишна, тя стига до едно важно решение – да стане оперна певица. 
Завършва Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров” през 2006 г., дебютът й в операта е в ролята на Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт в  Русенската опера. Шлифова уникалния си глас в майсторския клас на самата Райна Кабаиванска, с която се оказват родени на една дата – 15 декември. 
Днес красавицата завладява уверено сцената. Името й е разпознаваемо – тя е мецосопрано с международно признание, а от м. август 2024-а е част от екипа на опера Пловдив. С нея разговаряме за операта, семейството и животът, като страст и приключение.  

- В края на 2024-та дебютирате на сцената на Опера Пловдив в една изключителна роля - Кармен. Уникален образ, но за първи път ли влизате в него? 

 -                 Кармен е голям дебют за мен. Може би отлаган във времето – не зная защо. Струваше ми се, че образът е преекспониран в годините и като че ли не представляваше артистичен интерес за мен. Но знаех, че ще дойде в някакъв момент от творческата ми кариера – няма как.

В "Жената от езерото" Росини

- Откривате ли някакви общи качества между вас двете като жени?

 -      Не мисля, че съм влязла изцяло в образа й. Все още има какво да добавя, като черти и качества  – това е само дебютът ми. Но във всеки един персонаж – и в литературата, и в театъра, и в операта – има по нещо от нас самите. Защото ние, артистите носим цялата палитра от качества и емоции в себе си. Това е интересното в нашата работа, а именно да откриваш, да търсиш. За мен е много важно да се припозная в тези персонажи.

Не умея да бъда изкуствена, трябва да 
пречупя образа през моята призма.

Всяка емоция на героинята ми, дори да не е моята реакция в ситуацията, трябва да премине през мен. Къде са допирните ни точки с Кармен ли? И аз като нея съм много социален човек, контактен, грижа се за себе си. Нормална жена съм, зная че изглеждам добре – както и тя го знае. Разбирам това внимание на силния пол – и за нея това е нормално, че мъжете й обръщат внимание, че я ухажват. Мисля, че това е важен момент за Кармен, защото тя е сигурна в себе си. Знае силата си. И затова е хубаво да се припознаеш в образа, който претворяваш, защото ако не е така – изглежда изкуствено. За мен е много интересна тази нейна вътрешна увереност, без много демонстрации. 

Ролята на Амнерис в Аида

- С Кармен обаче се завръщате в Пловдив. Помним Ви в операта „Орфей и Евридика“ - това ли е първата Ви роля в Града на тепетата?

-          Да, преди близо 5 години. Що се отнася до „Орфей и Евридика“ – без да преувеличавам ще кажа следното: играла съм в прекрасни постановки по света. Гледала съм уникални изпълнения в големите театри, но такава постановка не съм виждала – такава сила! Тук бих добавила и невероятните възможности на Античния театър. Днес по света, с всички нови норми и санкции за сигурност, вече не може да се сътвори подобен спектакъл. Операта на Глук е поставена от световноизвестния режисьор, сценограф и хореограф Стефано Пода. Италианецът беше привлечен от енергията на Античния театър, но и от богатото наследство на тракийските земи. В тази опера има много ефекти – всички заедно пресъздаваме  митологичните сцени със специални ефекти: вода, огън и пясък – и те ни пренасят в античния свят на една легенда, която е типична само в нашите, българските земи.

В уникалния спектакъл "Орфей и Евридика" на Античния театър 

В тази опера всичко е различно, абстрактно, символично, но и много истинско. Не знам как е постигната тази симбиоза между противоположни концепции. От абсолютно абстрактното до абсолютно реалното. Получава се интересна атмосфера, която влияе и на публиката, и на артистите.

В уникалния спектакъл "Орфей и Евридика" на Античния театър 

Всички заедно изживяваме своя катарзис.

В ролята на Амнерис в "Аида" 

- Експерти твърдят, че именно Вашата Евридика е доминиращата в спектакъла. Така ли е?

-      Образът на Евридика е една от най-привлекателните роли за артиста, но в тази опера интересния певчески образ е Орфей. Стефано Пода искаше моята роля да не е дълга за пеене. Истински добрите режисьори веднага виждат какво носи един артист в себе си и нагаждат персонажа, според неговите силни страни. Аз развих една женска сила и с годините човек все повече я усеща – чувствам се все по-добре със себе си и Стефано го усети веднага. Затова разви персонажа на Евридика, показа я като изключително силна жена. Така се развихрихме, без никакви лимити.

Нямам търпение отново да играя в тази постановка – ще поставим „Орфей и Евридика“ това лято, на Античния театър – да видим какво още мога да добавя. От м. август 2024-а съм щатен солист на опера Пловдив. Чувствам се прекрасно тук – обичаме се и работим прекрасно заедно с екипа. 

Шлифова уникален си глас в майсторския клас на прочутата Райна Кабаиванска

- Да разкажем за Вашата кариера, откъде тръгна тя?

-      Аз съм софиянка. Израснах в семейство на лекари – майка ми е зъболекар, баща ми хирург. Много ми се смяха, когато на 12 години им заявих,че ще стана оперна певица. Реакцията им беше: да, да. Давай!

Като дете съм пяла в Детския радиохор и от малка знаех, че ще пея. Заобичах сцената, операта, театъра като цяло. Влязох да уча в Музикалното училище, макар че майка ми казваше: завърши немска гимназия! И без езикова гимназия обаче, в момента говоря основните езици. С частне учител съм учила английски, говоря свободно немски, също – италиански. На коктейли съм седяла до президента на Германия! Това умение – с езиците – го развих в Детския радиохор към БНТ. Пътувахме навсякъде по света – на 12 години отидох до Япония. Срещали сме се с японския император, винаги сме отсядали в 5-звездни хотели. Маестро Христо Недалков ни учеше как да се държим на сцената и извън нея, как да изглеждаме, как да се обличаме – всичко това сега ми се отплаща. В нашата работа професионалните качества са едно, но е важно и  как те приемат хората. Да се усмихнеш независимо какво ти се случва, да кажеш: Добър ден! Докато навърша 18 години, видях целия свят. Пяла съм соло пред 5-хилядни зали, което не е за всеки. През годините мои колеги се отказваха – просто характера им не издържа. Убедих се колко е важен характера за сцената. Също да не се приемаш чак пък толкова насериозно, защото това, което правиш е достатъчно сериозно.

Операта не е само красиво изпята ария – за мен актьорската игра е наравно с пеенето. Дори, когато режисьорското решение е трудно и затруднява моето пеене, винаги търся начини, за да улесня образа. Искам той да е правдоподобен, истински. Операта трябва да привлича публиката с една истинност – това е ключът.

Италия ме научи на мода и ме срещна с бащата на синовете ми 

- Идвате в Пловдив от Милано, където създадохте семейството. Разкажете ни за Вашата италианска la dolche vita. 

- Спомням си, че когато срещнах бащата на децата ми – той се казва Тито Чекерини – бях на 21-22 години. Той е известен диригент, прекрасен музикант, човекът, който ми помага във всичко. Та именно Тито ми каза: Мария ти си много талантлива, но трябва да бъдеш търпелива. Мисля, че твоят глас ще започне да узрява след 35-годишна възраст“. Отговорих му с: Моля! Аз с моя характер, типичен за зодия Стрелец – какви 35-години?! Как ще чакам? Защо?“ Сцената ме искаше, но Тито беше прав. Когато навърших 35 години, той отново ми напомни: „Ето видя ли? Да знаеш, че след още 10 години, ако се развиваш разумно, ще можеш да избираш между драматично мецосопрано и сопрано“.
 
И днес аз вървя в тази посока. Без много шум.

В Италия мои колеги, които пеят, ме насочиха към фониатър – това е специалист по гласните връзки. Типът глас в пеенето е нещо много ясно. Какъв е гласът ти – това се определя от дължината и дебелината на гласните връзки и обема на ларингса – чиста математика.  Отидох на фониатър и той отсече: „Тук няма никакво съмнение – имате глас мецосопрано. Как пеете сопрано?“

Така оставихме гласа ми е да е това, което е. Дори не съм си представяла, че ще звучи толкова меко.  

Имам силен характер и обикновено не се влияя от другите хора. Но знам, че и най-силния човек не може да бъде сам. Аз също не съм постигнала всичко сама. Много хора са ми помагали. Но да, аз го заслужавам. Да ми помагат, да ми се дава шанс. Защото аз оправдавам техните очаквания.

- Разкажете ни за децата си, на какво ги учите?

Рано родих първия ми син. Днес той е на 15 години и учи рисуване. Влезе в невероятна школа в Италия, една от най-добрите гимназия по изкуствата. След 3 година ще се профилират и тогава може да избере архитектура, урбанистика, графичен дизайн или компютърна анимация – ще видим къде ще се ориентира.

"Набуко" от Верди, в ролята на Абигайле

Имам и по-малък син, той е на 8 години и живее с мен, в София – бързо се адаптира, учи във втори клас. И двамата ми синове са много музикални, но изкуството се учи. Владеят добре българския език, нищо че са родени в Италия. Възпитани са да владеят богат набор от думи. Радвам се, че така се стече живота ми – научи ме на дисциплина, да си разпределям времето. Няма да ме чуете да казвам, че нямам време. 

- Днес оперните диви са различни - обичате ли модата? 

-        Италия ме научи на …мода. Щастлива съм да имам богат и интересен гардероб с изключителни тоалети. Някои, от които все още не съм обличала.

Обожавам модата, като изкуство. Мисля, че имам собствен стил, обичам и да експериментирам. Важно е жената да знае кои са силните й страни, за да ги подчертава и кои не толкова – и да не акцентира върху тях.
Обичам да рисувам и това е развило чувството ми за естетика. Ценя материите и не харесвам бързата мода, наложила се в последните години. Предпочитам да си купя едно нещо, но то да е качествено. 

В гримьорната, където се подготвя за ролята на Ермионе, Росини

- Пътешествате ли? 

-        Като типичен Стрелец, ако утре ми кажат: трябва да се преместиш на другия край на света – стягам куфарите, намирам начин и отивам. Такъв човек съм. Обичам морето, но за мен определяща е компанията. Ако съм с хубава компания, нищо не ме дразни. 

В ролята на Ермионе, Росини

​Във фокуса на Leica

Дива в операта, но и в рекламата

Мария оставя следа и в една любопитна реклама, наречена „Опера на фокус: Отражението на фотографа“. „Да, снимах се в реклама на фотоапаратите Leica“, казва оперната прима. Зад обектива е родената в Базел фотографката Ксиомара Бендер, която, освен Мария Радоева, заснема и балерината Клаудия Чиз.

Видеото е снимано в Германия, а рекламата може да бъде видяна в магазините на Leica по цял свят (от Ню Йорк до Берлин). В него Мария облича екстравагантен костюм, създаден специално за нея, по време на Тиролския фестивал в Ерл, Австрия. „Беше клин по тялото с огромна пелерина, създаден за оперния спектакъл „Семирамида“. Познавах Ксиомара, тя снима спектакли в театъра в Австрия. Това са най-хубавите ми сценични снимки. Миналия декември Ксиомара ми се обади и ме покани за рекламата на Leica. После снимахме близо 10 часа в оперен театър в Кобург. Не съм модел, но се замислих колко ли българите са имали шанса да се снимат в реклама на световна марка. Да, Григор Димитров, Димитър Маринов, Соня Йончева и Мария Бакалова. Броят се на пръсти“.

Семирамида, Росини

За фотографката Ксиомара Бендер емоцията в това рекламно видео е друга: „Трябва да има причина, поради която в продължение на 200 години хората се събират в свещените зали на оперните театри… Защо снимам операта? Защото с всяко кликване се опитвам да уловя пулса на тези емоции, капсулирани в безвремието, за да съхраня преживяното и да го документирам не просто в паметта, а във образа, който трае“, допълва картината Бендер.