Следвайте ни

Огнян Дечев, финансов анализатор: До два месеца горивата скачат при конфликт в Близкия изток

viber icon

Няма да има нито световна война, нито апокалипсис, но конфликтът в Близкия изток е неприятен за икономиките на много държави, защото се случва в условията на световна рецесия. Тръмп успя с цената на всичко да задържи кризата близо две години, с цената на много ниски лихви, които са супер вредни за световната икономика, за да го изберат втори мандат. Но това не може да продължава вечно. 

- Убийството на втория най-важен човек в Иран Касем Солеймани отприщи много прогнози, които засягат световната икономика. Но най-лошото е, че се заговори за Трета световна война. Каква е вашата прогноза?

- Убийството на един от важните фактори в целия Близък изток Касем Солеймани бе нещо, което никой не е очаквал, най-малкото от президента Тръмп преди изборите. Но да видим защо е важен Иран. Той е наследник на 4000-годишната Персийска империя, воювала с Древна Гърция, Рим и Византия, една от големите империи в човешката история. Иранчаните са перси, а не араби, и войната с тях няма да е лесна. Иранската икономика е силно зависима от петрола. Основният износ на суровината е за Китай и това е най-големият ѝ търговски партньор. Голям износ има и за Турция въпреки ембаргото. От лятото, когато се засилиха още повече петролните санкции срещу Иран, те намериха вратичка, като складираха милиарди барели петрол в Китай. Около 25% от целия световен добив е в Иран, което е много. Едва ли обаче може да се стигне до ситуация, в която Иран да спре добива на петрол и да блокира световната икономиката. Защото това ще е чисто самоубийство за държавата. 

- Тогава какво може да се случи?

- Една локална война в рамките на Близкия изток, с най-вероятен ареал на територията на Ирак, където има и американски войници, и ирански сили. В никакъв случай нова световна война, каквито крайни прогнози има. Вероятно Иран наистина ще отмъсти на американците, но не директно, а чрез действията на свои формирования или групировки. Но при всички случаи говорим за локална война. Никой няма сметка от голяма война. Друг голям производител на петрол - Саудитска Арабия, също веднага почувства кризата, като най-голямата компания „Сауди Арамко“, която отскоро се листва на фондовата борса, осъмна с понижение на акциите. Причината е, че има страхове, че Иран може да извърши нападение върху саудитски платформи и съоръжения за петрол. Интересно е, че има сведения, че Израел близо две години е обмислял същото нападение, но се е отказал заради вероятни усложнения. Нещата изобщо не са прости.

- Цените на петрола вече се изстреляха нагоре…

- 50% от петрола, който се произвежда в ОПЕК, идва от Ирак. Всякакви действия на територията на Ирак ще повишат цените на петрола. Само няколко дни след атентата срещу Солеймани цените на петрола наистина минаха 70 долара за барел. Увеличението е най-голямото от четири месеца насам. Прогнозите са, че ако продължи ескалацията, петролът много бързо може да стигне до 80 долара за барел. Всичко зависи до каква степен ще ескалират военните действия.

- Кога повишението на петрола би достигнало до малки икономики като нашата?

- До месец-два. Но пак казвам, всичко зависи дали конфликтът ще ескалира във война, или не. Засега Англия, Франция и другите страни от ЕС дават сигнал, че са за мирно уреждане на въпроса. Русия е въздържана, въпреки че тя отдавна има проблеми с Иран заради влиянието върху руските мюсюлмани. Много е вероятно рано или късно Русия да се намеси, защото конфликтът е буквално на границата ѝ. Никой не очаква обаче, че Америка ще нападне директно. Пак казвам, не може да се очаква нито трета световна война, нито апокалипсис, но е неприятно за икономиките, защото всичко това се случва в условията на световна рецесия. Тръмп успя с цената на всичко да задържи кризата близо две години, с цената на много ниски лихви, които са супер вредни за световната икономика, за да го изберат втори мандат. Но това не може да продължава вечно. Няма случай в световната история, когато да е прескочен цикъл на икономиката. Може да се забави година-две, но рано или късно ще дойде. Четох, че ФЕД е съобщил, че има всички лостове да направи тази криза  по-лека. Кризата обаче е като буря, като наводнение, пожар, никой не знае докъде ще се разпростре и колко ще изгори. При кризата през 2008 година всички твърдяха, че ще е малка, локална. А след това се видя, че това е втората по размер след Голямата депресия в Америка. Така че това са само обещания, при това предизборни. Но при всички положения едно лошо стечение на ситуацията в Близкия изток би отпушило световната криза. Целия свят има огромно дългово бреме.

- Има оптимистични нагласи, че в България тя ще се почувства по-леко. Има ли основания за това?

- Няма как в Германия да има криза, а тук да няма, защото сме експортно ориентирани. Ние сме малка икономика и това е проблем, защото при криза винаги периферията е най-пострадала. Малките икономики трудно се възстановяват, нямат мощ. За пример - Италия, тя още не си е върнала нивата от предишната криза.

- Цената на златото също започна да се повишава. Докъде може да стигне?

- Безспорно големият печеливш от този конфликт е златото. Той е вечен актив. От Goldman Sachs Group дори заявиха, че ценният метал предлага по-добра защита от петрола при криза.  Вече наблюдаваме повишение на цената поради завишено търсене на благородния метал. Вчера стана ясно, че той е достигнал до най-високите си нива от над шест години. Към 15.12 ч. българско време цената на златото бе  1578,70 долара за тройунция. Трябва да се подчертае, че последните две години заради заплахите от световна рецесия големите национални банки не са спрели да купуват злато. 

- Къде са златните резерви на България?

- Златните ни резерви са в Лондон, но те не се използват при икономически кризи. Според мен правителството трябваше да създаде някакъв буфер, като например бюджетните излишъци, натрупани с годините, вместо да се харчат за пътища и инфраструктура, да се трупат в резерв, в злато или в пари. В България има 650 000 дребни длъжници и ипотечни кредити за 3 милиарда. При една криза какво се случва? Предприятията свиват производството, съкращават хора, те пък не могат да си плащат ипотеките, банките взимат имотите и няма излизане от спиралата.

- Но в същото време депозираните по банки суми са огромни?

- Огромна е цифрата, ако се гледа сумарно. Трябва да се знае каква е структурата на депозитите на българите и тя не е добра. Средният депозит възлиза на около 1600 лева. Някои анализатори смятат, че по време на кризи всеки член на домакинство трябва да разполага с резерв от пари, които да му стигнат за между 3 и 6 месеца, ако остане без работа. Но това според мен не е достатъчно, защото след третия месец неплащане на ипотечната вноска банката има право да ти вземе имота. Затова съветвам всички, с оглед на престоящи трудни години за икономиката, да се въздържат от необмислени покупки и заеми. Чувам, че много българи инвестират в недвижими имоти, които купуват със заем, и разчитат чрез отдаване под наем да го връщат. Доходността от наем у нас е между 3 и 5 процента годишно. В България тази сметка не излиза. Причината е, че при предишната криза имахме парадокс - цените на жилищата скочиха двойно, пък наемите - едва с 30 процента. Тук няма хора, които да плащат високи наеми. Ако има такива, те биха си купили собствен имот.

- Управляващите казват, че икономиката на България се развива ударно на фона на други европейски страни. Това дава ли основание за спокойствие?

- По сметки на БАН, ако се движим със сегашния темп на ръст на икономиката, след 40 години ще се изравним със средните доходи на европейците, ако те обаче стоят на едно място. Нашият ръст на БВП, колкото и да се рекламира между 3,2 и 3.7 процента, е много нисък. На нас ни трябват ръстове от 5-6-7 процента, за да наваксаме. Такива сме имали само веднъж по времето на тройната коалиция.  Тогава икономиката дръпна, защото влязохме в ЕС и дойдоха много чужди инвеститори.

ВИЗИТКА

Огнян Дечев е дългогодишен финансов анализатор. Лицензиран фондов брокер с много коментари за капиталовите и финансови пазари и криптовалутите. В момента е директор "Връзки с инвеститорите" на "Орфей клуб Уелнес"АД.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?