Следвайте ни

Общината действа на принципа "няма дърво - няма проблем"

Не е нормално в град като Пловдив да не съществува отдел "Зелена система", а в "Екология" да има само един щат и той да се заема от човек без нужното образование

Ланд. арх. Станимир Шаламанов е част от екипа, разписал Програмата за развитието на Зелената система през 2013 година. В създаването й участват 11 инженери озеленители и ландшафтни архитекти. Днес специалистът е разочарован е, че програмата не се изпълнява от общината.

Ланд. арх. Шаламанов, дърветата в града, особено в центъра, достигат критична възраст. Масова сеч ли ще започнем, или поетапна подмяна?

Трябва поетапно да се подменя растителността на определени улици. За съжаление, това не се прави. На практика нищо съществено не се прави - само се реже.

Имаме 2-3 булеварда, за които може да се каже, че са направени добре. Например бул. "В. Априлов" и бул."Н. Вапцаров".

Главният проблем обаче е, че в Пловдив нямаме отдел „Зелена система". Всеки средноголям град в страната има такава структура. Тук в Дирекция „Екология" има един експерт, чието образование на всичко отгоре не отговоря за този пост.

Иначе имаме програма, приета 2013 година. В нея още преди години е разписано кога и как да се правят нещата - зададена е рамка. Няма кой да я приложи!

Има и много графичен материал. Писали сме кои булеварди как да бъдат озеленени, какъв да бъде преобладаващият видов състав.

Имаме и изследване как не трябва да се продължава. В програмата ясно е казано какви са насрещните действия, как да се използват, как да се подходи. До еди-коя си година трябва да се направи това и това. Разписани са спешните действия, първи, втори етап...

Дори спешните действия не са изпълнени, с изключение на паспортизацията.

Като се качим на Бунарджика или Джендема, градът изглежда зелен. Така ли е всъщност от гледната точка на специалиста?

Зелената система на града е в трагично състояние! Това, че има зеленина тук и там, не означава, че нещата са добре! Едно дърво - едното поколение го сади, а следващото му се радва.

То не умира изведнъж, а бавно, малко по малко. „Паркове и градини" знаете как оформят дърветата по улиците - режат всички клони и те стават на точилки.

Това е неадекватно - така скъсяват живота им. Още при засаждането трябва да започнат грижите по оформяне на короната.

Обяснението е, че работниците им са на минимална заплата...

Ами да им ги вдигнат! Искате да кажете, че няма начин ли? Могат да дадат десетки милиони за ремонта на една отсечка от булевард, а няма как да се осигури 1 милион на година, за да може нещата със зелената система да вървят. Тук въпросът опира до приоритети.

Отсичат дърво и вместо да извадят веднага дънера и да засадят нещо ново, те не го правят. Иначе в Пловдив има достатъчно специалисти, но местната власт явно не ги търси.

В Община Пловдив даже работят двама ландшафтни архитекти, има един и в район „Централен". Там обаче той се занимава с паркингите. В общината единият наглежда спирките, а другият - инвестиционните проекти. Казват: Не ни стигат пари!

Ама има и един такъв момент, че не ги харчим както трябва. В Програмата за озеленяване е посочено всеки булевард от коя страна да се разширява, от коя страна биха могли да се засаждат дървета.

Тук обаче всичко се решава с резачките: има дърво - има проблем, няма дърво - няма проблем!

Защо залитаме по екзотиката - палми, пинии… Не сме средиземноморски град.

Палмите и пиниите са дървета, които изобщо не са подходящи за Пловдив. Палмите трябва да ги топлим през зимата, защото не са за тук, а пиниите оцеляват само защото зимите напоследък са по-меки.

Но ще трябва помощ, когато хване истински студ. И се питам - толкова ли сме богати, та да топлим дърветата? Понеже стоплихме хората, та и палмите!

Това с екзотичните видове е нечия малоумна приумица. Утре ще решат и маймунки да сложат по палмите в центъра.

Кои са най-подходящите дървета за Пловдив?

Софората е много добър вид. Тя е сухоустойчива и газоустойчива. Понася зверското оформяне. Необходимо е обаче да се засаждат стерилни екземпляри, защото иначе пускат много боклук от цвета и плодовете.

И чинарите са добри, и копривката. Но работата не е просто в саденето на дървета.

Къде, след като има поставено ново дърво, след две години му се разширява около корените? Никъде! То започва да се разширява - надига плочките.

В момента, когато корените се вдигнат и опрат в настилката, от вибрациите на автомобилното движение се образуват микрорани по основните корени.

Дървото започва да калосира, да трупа маса на раната и някои стоят като на пъпки. Друг пример - по бул. „Дунав" до Карловско шосе посадиха индийски люляк.

По стандарт уличното дърво трябва да е минимум на 2,2 метра от основата до първото разклонение. Вижте дали това е така! След 2-3 години ще започнат да ги кастрят, защото ще брулят колите с клони.

В „Паркове и градини" просто нямат специалист. Не че не работят хората - толкова могат.

Технологиите за регулиране на корените на дърветата са скъпи. Ще ги видим ли тук някога?

Проектирали сме и това, ама никой не го изпълнява. Пример давам с бул. „Северен". Там имаше предвидено такова мероприятие. Става въпрос за специални мембрани под земята, които спират корените на дърветата и така не навдигат тротоарите.

И знаете ли какво ще стане накрая - ще натоварят „Паркове и градини" да изпълнят озеленяването, а те нямат бюджет за това. Там е предвидено богато озеленяване, но няма кой да го изпълни.

Защото нещата се промениха 30 пъти по време на строителството. Това е практика в Пловдив и начин на работа на администрацията.

 

 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?