Нова формула за успех на вота - позитивна кампания без удари под кръста
- 10:30, 07.10.2019
- 1959
- 0
- Как ще се развие битката за Пловдив?
- Последното замерване, което съм правил, беше към средата на септември, така че вече ми е трудно да кажа. Това замерване беше моментна снимка към онзи момент. Но и други колеги правят проучвания, при които се потвърждава очевидното - очертава се оспорвана равностойна борба между Здравко Димитров и Славчо Атанасов. Рано е още да се каже кой ще излезе напред на балотажа.
Много е рано за прогнози. Но във всеки случай като че ли основното е, че се очертава оспорвано състезание между Славчо Атанасов и Здравко Димитров.
С какво предизборната кампания за местни избори 2019 ще е по-различна? Повече ли ще са скандалите?
- В цялата страна като че ли официалната кампания ще бъде по-позитивна от предишни. Изглежда, политиците вече разбират, че ударите под кръста и черният пиар не вършат работа. Въпреки това все още вървят и другите сюжети - шпионски и радио скандали. Тези сюжети не са свързани пряко с местния вот. Казано накратко - имаме парадокс. Средата, в която кампанията се води, ще е по-грозна от преди, защото има и настървение, има и голям залог. А като че ли самата кампания няма да е толкова негативна и основните играчи залагат на позитивна кампания без удари под кръста помежду си. Това се видя впрочем и на дебата между част от кандидатите за кметове в Пловдив - те се допълваха един друг и това се дължи на много прост факт. Просто голяма част от българските градове наистина се разхубавиха в последното десетилетие. Не съм сигурен дали това е заслуга точно на кметовете, но при всички случаи е заслуга на европейското финансиране. Затова много често се шегувам, че европейското финансиране е най-големият коалиционен партньор на ГЕРБ. Но на този фон трудно се прави негативна кампания.
Къде битката на тези местни избори ще е най-ожесточена?
В София и Пловдив ми изглежда голям залогът. В Русе и Плевен също битката ще е оспорвана. Бургас и Стара Загора ще е малко по-предвидимо, като че ли. В градове като Велико Търново и Благоевград има интрига, предния път почти нямаше. Любопитно ще е в смесените райони, разбира се, както и в градове като Добрич и Плевен, където в общи линии имаме един кандидат, който произхожда от сините среди и сега се защитава и срещу ГЕРБ, и срещу БСП. Това е много любопитно. Така че този път ще е доста по-пъстро в сравнение с изборите през 2015 г. И по-трудно предвидимо - така казва логиката. Истината обаче е, че невинаги на избори нещата стават според логиката.
Какво представяне очаквате от двете основни сили в национален план? Ще успее ли ГЕРБ да запази постигнатите максимални резултати от 2015 г.?
Трудно ми се струва, защото резултатите им на предишните местни избори наистина бяха много максимални. А и както очертахме досега нещата, този път не е толкова простичко - ГЕРБ срещу БСП. Има места, където ГЕРБ ще е срещу ВМРО и НФСБ, има места, където ще е ГЕРБ срещу син кандидат или пък БСП срещу син кандидат. Както казахме - по-пъстро е този път.
Предполага се, че за БСП този път може да се отвори парашутът, с оглед на слабото им представяне през 2015 г. Имат шанс да вземат областен град. Разбира се, имат възможността, макар и индиректно, да отбележат и постижения в София. Всичко обаче зависи от кампанията, включително от нейната финална фаза.
И в София ли се очертава почти сигурен балотаж?
Да, между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Там вече ще имат значение четири електорални ниши - на първо място традиционно дистанцираните от политиката. Въпросът е дали Манолова ще успее да ги привлече на своя страна и малко да ги мобилизира. Важен фактор са и по-младите хора, които обикновено искат промяна, но по-редичко гласуват. Много е любопитно дали и какво ще каже Слави Трифонов до края на кампанията, защото той събира големи очаквания. Въпросът е дали и накъде той ще прелее или ще отлее част от политическата енергия, която има. И дали въобще Трифонов нещо ще прави. Друг важен електорат е където на балотаж ще отидат патриотите - на Сидеров и най-вече на Джамбазки, чиито поддръжници са повече. Не бива да се пренебрегва и синият електорат в София. Важно е и дали Мая Манолова ще успее наистина да мобилизира максимално БСП, като добави и някои център-десни сили като ДБГ, ЗНС. Това също не е много лесна задача.
Засега и Манолова, и Фандъкова играят като по учебник, да видим какво ще се получи накрая. Като гледам данните, включително и нашите още от края на август, това си е кантар и решаващи може би ще бъдат последните дни на кампанията. Трудно и рисковано за прогнозиране.
Очакваното обединение ляво-дясно в София нов етап ли е, или своеобразна екзотика?
Не знам дали е обединение, по-скоро в София сработва формулата "не е толкова важно лявото и дясното, а статуквото или промяната". Това ще е питанката в столицата. И разбира се, успехът или неуспехът ще зависи от това дали даденият кандидат успява да мобилизира такъв тип настроения.
Впрочем цялата антикампания, която се случва - компроматите, боят, който ядоха в София и Манолова, и Игнатов, е контрапродуктивна. Ако има автори, е добре да го знаят, защото по тоя начин, биейки някого, всъщност сплотяваш противниците в един отбор. А няма нищо по-страшно за ГЕРБ, особено на балотажи, всички кандидати на промяната накрая да прелеят електората си към един кандидат.
Ще изберат ли българите все пак сигурността на статуквото пред несигурността на промяната?
Едва ли има универсална картина, трудно е да се обобщи за страната. Естествено, че желанието за промяна в България е традиционно високо. Това си личи и по голяма част от слоганите, които кандидатите избират, включително и кандидати на ГЕРБ. Но що се отнася до градовете, тук-там може би ще се залага и на познатото, защото прекаленото говорене за промяна плаши хората. Това се видя ясно и при изборите за Европейски парламент през май. Въобще ще спечели онзи, който намери златната среда между желанието за промяна и желанието за приемственост при промяната. Няма какво да се лъжем -ситуацията у нас не е като през 1990-те, категорично не е революционна. Да, хората не живеят добре и все пак някаква стабилизация има. А в градовете, благодарение на европейското финансиране, има и някакво разкрасяване. Но във всеки случай много ще са ония, които ще си кажат: поне нещо се прави!
Най-любопитното ще е дали хората вече свикнаха, че нещо се прави и вече гледат как се прави, дали се прави качествено. Централният въпрос е дали репликата "крадат и калпаво работят, но нещо все пак правят" се е обърнала в "нещо правят, но много крадат и след тях се налага ремонт"! Ако е второто, значи сме вече в нов етап. Да видим!
Първан Симеонов е завършил Езикова гимназия „Ромен Ролан“, журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“. Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник в научни изследвания в различни области.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни