Нов вид паразитни фирми на строителния пазар

Програма по проблемите с трудовата заетост, за която вече са заделени половин млн. лв., разработва браншовата камара

Липсата на големи проекти и инвестиции, както български, така и чужди е очертаващата  се тенденция в строителния отрасъл. Браншът работи на ниски обороти, а 80% от  поръчките са на държавата и общините (90% от тях се финансират с европейски  средства). Критерият “Най-ниска цена” продължава да е водещ при обществените  поръчки. Затова Камарата на строителите в България (КСБ) предлага въвеждането на  типови процедури и изготвянето на типови договори с ясни правила, без възможности за  изменение и допълнение в процеса на изпълнението. Произведената строителна продукция за първото полугодие на т. г. бележи спад със 7.5%  спрямо същото полугодие на 2011 г., а замразените строежи са на стойност 19 млн. лв.  Налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост, водеща до финансови загуби и фалити.  Нарастват и задълженията на държавата и общините към бизнеса. По данни на  Министерството на финансите към края на юни т. г. те са в размер на 187 млн. лв., като  80% от тях - към строителния отрасъл. С най-големи задължения са общините в София,  Пазарджик, Перник, Пловдив, Кърджали и Кюстендил. В същото време се наблюдава трайна тенденция за повишаване на цените на горивата,  енергоносителите и на основните строителни материали. Затова приоритетите на КСБ за развитието на сектора са: повишаване прозрачността на  процедурите по обществените поръчки в строителството и изключване на  дискриминационите условия в търговете, а международният авторитет на камарата да се  използва в услуга на БЪЛГАРСКИТЕ СТРОИТЕЛНИ ФИРМИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА  ВЪНШНИ ПАЗАРИ. Това са изнесените пред общото събрание на КСБ данни, което се  проведе наскоро. Повече за предизвикателствата и възможностите пред строителния  бранш и основните приоритети на камарата през 2013 г., разговаряме с Пламен Иванов,  председател на КСБ - ОП Пловдив.

- Г-н Иванов, говорите за нов вид паразитни фирми на строителния пазар. Кои са те, как и защо се появиха?


- Това са неквалифицирани в тази дейност фирми, които играят ролята на скрити посредници на строителния пазар на труда. Маскирани са като фирми за услуги или други видове дейности. Те групират работници и специалисти от бранша и ги менажират при нужда по съответните строителни фирми. Появиха се, когато започна бума в строителството - тогава осигуряваха необходимата допълнителна работна ръка. Продължават да работят на същия принцип и сега. Когато обектите намаляха, първото нещо, което направиха мениджърите на строителните фирми беше да се освободят от нискоквалифицираните кадри и от неефективните специалисти. И тогава, тези мними посредници ги привлякоха, а те пък припознаха в тяхно лице защитниците на своите интереси. В момента дори се опитват да извеждат все по-квалифицирани работници от строителните фирми. Още по-лошото е, че мениджъри на такива фирми, са хора, без необходимата техническа подготовка. Те не са в състояние да преценят кой и как може да изпълни даден вид строителна дейност качествено и независимо от резултата, настояват положеният труд да бъде заплатен.


- Но нали за да съществуват такива фирми трябва да има и браншови субекти, които да наемат работна ръка от тях?


- Да, защото е по-лесно да поддържаш само шепа административен персонал, а когато ти се налага да започнеш по-голям обект, да потърсиш посредници, които да ти осигурят допълнителната работна ръка. Затова сега, фирмите в бранша трябва да загърбят инерцията и да тръгнат по обратния, по-труден път. Да спечелим отново доверието на строителните работници, да ги върнем по фирмите, да ги селектираме. Грижата за всички ангажирани в бранша хора трябва да е на строителните фирми, чрез обединенията им в камарата на строителите.


- Означава ли това, че камарата заявява ново отношение към браншовия пазар на труда?


- Да, това определено е ново и много отговорно поведение към строителния пазар на труда, което беше инициирано от нашето регионално представителство и по специално от мен, като негов председател. Поради епизодичната си натовареност в момента, повечето от фирмите се отказаха да поддържат постоянен състав от работници и техници, и ги освободиха. Излезли на свободния пазар, тези хора бяха прегрупирани по друг начин, който в краткосрочен план може и да е бил полезен, но в дългосрочен се оказа изключително вреден. Затова Камара на строителите е инициатор и основен двигател за създаването на специална програма, касаеща формирането и развитието на кадрите в отрасъла, за която вече са заделени половин милион лева. Камарата показа отношение към проблема с младите специалисти чрез проекта “Аз мога да строя”. Навсякъде се търсят хора със стаж и опит, каквито те нямат. Програмата цели да протегне ръка както на младите специалисти, така и на работещите строители, и на хората пред пенсионна възраст. С излъчването на подходящите наставници ще свържем тези, които влизат и тези, които излизат от бранша. Едните ще придобият опит, а другите ще намалят темпото и ще направят плавен преход, преди да го напуснат. Ще се търси развитие, квалификация и структуриране на работната сила, което е основата за бъдещото развитие на процесите в бранша.  

  
- Очаква ли се преструктуриране в строителството?


- Това е непрекъснат, подвластен на динамичната икономическа среда процес. Отпадат едни и се създават други фирми. Всяка компания търси своя оптимален вариант. Специализираните фирми ще стават все по-тясно профилирани. Не изключвам и появата на консорциуми или друг вид обединения на фирми. Факт е, че в момента част от компаниите в строителството не са ефективни, че са в процес на търсене на възможности, че са провокирани и изкушавани по всякакъв начин от средата, в която работят. А след като тя се променя, ще се преструктурират и те. Ние знаехме, че ще развиваме големи инфраструктурни проекти, но те не могат да се реализират с 4000 малки фирми. За изграждането им са необходими големи и мощни обединения от фирми. Другият път е създаването на нов тип култура на взаимоотношения между отделните участници в строителния процес. Ако този, втори вариант сработи ще се запазят голяма част от субектите в бранша. В противен случай ще се появят големите фирми, които ще търсят и ще назначават работници, като изпразнят от съдържание малките.
И двата пътя са с равни  шансове за развитие. 


-  Излизането на строителните фирми на външни пазари ще подпомогне ли бранша?


- В момента не разполагаме с необходимите ефективни кадри за да работим навън? Това е  процес, който сме неглижирали с години. И вакуумът беше запълнен от паразитиращи на  наш гръб мними посредници. Време е да направим преглед на мотивацията,  технологичната дисциплина, уменията и знанията на човешкия ресурс, с които ще  строим, и чак тогава да тръгнем да работим в други страни. Факт е, че нашите строителни  работници и специалисти са ниско платени и че това е голям шанс за бранша да работи  конкурентоспособно навън. Но факторът труд е малка част от себестойността на  строителния продукт. И ако в другите части не сме ефективни, не можем да  компенсираме с евтиния си труд. Тогава, правилно ли е да стимулираш някои да излезе  на истински конкурентния пазар и да потъне там? Ние губим наши конкурси и проекти, а  решаваме, ЧЕ ЩЕ БЪДЕМ УСПЕШНИ НА ЧУЖД ТЕРЕН. Да, посоката е правилна, но за  това трябва много сериозна подготовка. Бяхме наясно, че като влезем в ЕС, на страната ни предстои голямата цел - да подобри  своята инфраструктура. Но не създадохме субекти, които да могат да посрещнат тези  проекти? Или винаги ще сме изненадани като от първи сняг? Защо и сега, след като цели  бригади напускат строителните площадки се правим, че не разбираме какво се случва, и  не виждаме, че тези мними посредници на пазара на труда, вече организират и износ на  работна ръка. Това са хора, които нищо не са направили за подготовката и  квалификацията на тези работници, но доволно се хранят от тях. И ТОВА Е ОПАСЕН  ПРОЦЕС, защото остава извън полезрението на всички. Той не е под контрол и срещу  него няма готовност за реакция. Ако искаме “бяло” строителство, трябва да имаме “бели”  правила на всички нива и най вече в политиката с човешките ресурси и пазара на труда.  


- За да развива човешкия си ресурс една фирма трябва да има целогодишна заетост, а при  пазарен луфт, това няма как да се случи?


- Това е моментен отрязък, в който съществена роля играе адекватният мениджмънт. Има  фирми, които по време на бума не преоразмериха дейността си и запазиха стабилност.  Фирмите не са даденост, а се формират от икономическите условия. Справка в регистъра  показва, че доста от фирмените собственици нямат строителна специалност. Това не е  задължително условие за да си строителен предприемач, но е очаквано. Голяма част от  тях в момента се чувстват като при заварено положение и смятат, че по време на криза,  това им осигурява специални позиции. Пазарът обаче не търпи подобно поведение, той  има свои правила.


- Междуфирмената задлъжнялост ще продължи ли да утежнява ситуацията в бранша?


- Отново се връщам на адекватния мениджмънт. Който си е направил договорите както  трябва, вече е осъдил длъжниците и си е взел парите. Фирмите, които приеха да работят  на всяка цена, приеха с това и риска, и грижата си за оцеляване. Затова казвам, че  фирмите са временни, отговарящи на икономическата действителност субекти, а  строителство винаги е имало и ще има, дори ако трябва за известни години да  поддържаме набързо построеното. Тежко на държава, която няма строители, и на град, който не може да ги опази.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Шпакловчик

Шпакловчик

23.11.2012 | 13:06

Трябва да се спазват законите за амортизация на сгради и съоражения, ако въобще има такива и ще има работа.., а цените на някои строителни материали и услуги са много завишени! Не може да се разчита само на строителни бумове от време на време. Дават ли се пари за допълнително обучение на персонала? Как да стъпят българските фирми и на чужди пазари, това също в важен въпрос.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?