Нов вид паразитни фирми на строителния пазар
Програма по проблемите с трудовата заетост, за която вече са заделени половин млн. лв., разработва браншовата камара
- 10:50, 21.11.2012
- 2550
- 1
Липсата на големи проекти и инвестиции, както български, така и чужди е очертаващата се тенденция в строителния отрасъл. Браншът работи на ниски обороти, а 80% от поръчките са на държавата и общините (90% от тях се финансират с европейски средства). Критерият “Най-ниска цена” продължава да е водещ при обществените поръчки. Затова Камарата на строителите в България (КСБ) предлага въвеждането на типови процедури и изготвянето на типови договори с ясни правила, без възможности за изменение и допълнение в процеса на изпълнението. Произведената строителна продукция за първото полугодие на т. г. бележи спад със 7.5% спрямо същото полугодие на 2011 г., а замразените строежи са на стойност 19 млн. лв. Налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост, водеща до финансови загуби и фалити. Нарастват и задълженията на държавата и общините към бизнеса. По данни на Министерството на финансите към края на юни т. г. те са в размер на 187 млн. лв., като 80% от тях - към строителния отрасъл. С най-големи задължения са общините в София, Пазарджик, Перник, Пловдив, Кърджали и Кюстендил. В същото време се наблюдава трайна тенденция за повишаване на цените на горивата, енергоносителите и на основните строителни материали. Затова приоритетите на КСБ за развитието на сектора са: повишаване прозрачността на процедурите по обществените поръчки в строителството и изключване на дискриминационите условия в търговете, а международният авторитет на камарата да се използва в услуга на БЪЛГАРСКИТЕ СТРОИТЕЛНИ ФИРМИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА ВЪНШНИ ПАЗАРИ. Това са изнесените пред общото събрание на КСБ данни, което се проведе наскоро. Повече за предизвикателствата и възможностите пред строителния бранш и основните приоритети на камарата през 2013 г., разговаряме с Пламен Иванов, председател на КСБ - ОП Пловдив.
- Г-н Иванов, говорите за нов вид паразитни фирми на строителния пазар. Кои са те, как и защо се появиха?
- Това са неквалифицирани в тази дейност фирми, които играят ролята на скрити посредници на строителния пазар на труда. Маскирани са като фирми за услуги или други видове дейности. Те групират работници и специалисти от бранша и ги менажират при нужда по съответните строителни фирми. Появиха се, когато започна бума в строителството - тогава осигуряваха необходимата допълнителна работна ръка. Продължават да работят на същия принцип и сега. Когато обектите намаляха, първото нещо, което направиха мениджърите на строителните фирми беше да се освободят от нискоквалифицираните кадри и от неефективните специалисти. И тогава, тези мними посредници ги привлякоха, а те пък припознаха в тяхно лице защитниците на своите интереси. В момента дори се опитват да извеждат все по-квалифицирани работници от строителните фирми. Още по-лошото е, че мениджъри на такива фирми, са хора, без необходимата техническа подготовка. Те не са в състояние да преценят кой и как може да изпълни даден вид строителна дейност качествено и независимо от резултата, настояват положеният труд да бъде заплатен.
- Но нали за да съществуват такива фирми трябва да има и браншови субекти, които да наемат работна ръка от тях?
- Да, защото е по-лесно да поддържаш само шепа административен персонал, а когато ти се налага да започнеш по-голям обект, да потърсиш посредници, които да ти осигурят допълнителната работна ръка. Затова сега, фирмите в бранша трябва да загърбят инерцията и да тръгнат по обратния, по-труден път. Да спечелим отново доверието на строителните работници, да ги върнем по фирмите, да ги селектираме. Грижата за всички ангажирани в бранша хора трябва да е на строителните фирми, чрез обединенията им в камарата на строителите.
- Означава ли това, че камарата заявява ново отношение към браншовия пазар на труда?
- Да, това определено е ново и много отговорно поведение към строителния пазар на труда, което беше инициирано от нашето регионално представителство и по специално от мен, като негов председател. Поради епизодичната си натовареност в момента, повечето от фирмите се отказаха да поддържат постоянен състав от работници и техници, и ги освободиха. Излезли на свободния пазар, тези хора бяха прегрупирани по друг начин, който в краткосрочен план може и да е бил полезен, но в дългосрочен се оказа изключително вреден. Затова Камара на строителите е инициатор и основен двигател за създаването на специална програма, касаеща формирането и развитието на кадрите в отрасъла, за която вече са заделени половин милион лева. Камарата показа отношение към проблема с младите специалисти чрез проекта “Аз мога да строя”. Навсякъде се търсят хора със стаж и опит, каквито те нямат. Програмата цели да протегне ръка както на младите специалисти, така и на работещите строители, и на хората пред пенсионна възраст. С излъчването на подходящите наставници ще свържем тези, които влизат и тези, които излизат от бранша. Едните ще придобият опит, а другите ще намалят темпото и ще направят плавен преход, преди да го напуснат. Ще се търси развитие, квалификация и структуриране на работната сила, което е основата за бъдещото развитие на процесите в бранша.
- Очаква ли се преструктуриране в строителството?
- Това е непрекъснат, подвластен на динамичната икономическа среда процес. Отпадат едни и се създават други фирми. Всяка компания търси своя оптимален вариант. Специализираните фирми ще стават все по-тясно профилирани. Не изключвам и появата на консорциуми или друг вид обединения на фирми. Факт е, че в момента част от компаниите в строителството не са ефективни, че са в процес на търсене на възможности, че са провокирани и изкушавани по всякакъв начин от средата, в която работят. А след като тя се променя, ще се преструктурират и те. Ние знаехме, че ще развиваме големи инфраструктурни проекти, но те не могат да се реализират с 4000 малки фирми. За изграждането им са необходими големи и мощни обединения от фирми. Другият път е създаването на нов тип култура на взаимоотношения между отделните участници в строителния процес. Ако този, втори вариант сработи ще се запазят голяма част от субектите в бранша. В противен случай ще се появят големите фирми, които ще търсят и ще назначават работници, като изпразнят от съдържание малките.
И двата пътя са с равни шансове за развитие.
- Излизането на строителните фирми на външни пазари ще подпомогне ли бранша?
- В момента не разполагаме с необходимите ефективни кадри за да работим навън? Това е процес, който сме неглижирали с години. И вакуумът беше запълнен от паразитиращи на наш гръб мними посредници. Време е да направим преглед на мотивацията, технологичната дисциплина, уменията и знанията на човешкия ресурс, с които ще строим, и чак тогава да тръгнем да работим в други страни. Факт е, че нашите строителни работници и специалисти са ниско платени и че това е голям шанс за бранша да работи конкурентоспособно навън. Но факторът труд е малка част от себестойността на строителния продукт. И ако в другите части не сме ефективни, не можем да компенсираме с евтиния си труд. Тогава, правилно ли е да стимулираш някои да излезе на истински конкурентния пазар и да потъне там? Ние губим наши конкурси и проекти, а решаваме, ЧЕ ЩЕ БЪДЕМ УСПЕШНИ НА ЧУЖД ТЕРЕН. Да, посоката е правилна, но за това трябва много сериозна подготовка. Бяхме наясно, че като влезем в ЕС, на страната ни предстои голямата цел - да подобри своята инфраструктура. Но не създадохме субекти, които да могат да посрещнат тези проекти? Или винаги ще сме изненадани като от първи сняг? Защо и сега, след като цели бригади напускат строителните площадки се правим, че не разбираме какво се случва, и не виждаме, че тези мними посредници на пазара на труда, вече организират и износ на работна ръка. Това са хора, които нищо не са направили за подготовката и квалификацията на тези работници, но доволно се хранят от тях. И ТОВА Е ОПАСЕН ПРОЦЕС, защото остава извън полезрението на всички. Той не е под контрол и срещу него няма готовност за реакция. Ако искаме “бяло” строителство, трябва да имаме “бели” правила на всички нива и най вече в политиката с човешките ресурси и пазара на труда.
- За да развива човешкия си ресурс една фирма трябва да има целогодишна заетост, а при пазарен луфт, това няма как да се случи?
- Това е моментен отрязък, в който съществена роля играе адекватният мениджмънт. Има фирми, които по време на бума не преоразмериха дейността си и запазиха стабилност. Фирмите не са даденост, а се формират от икономическите условия. Справка в регистъра показва, че доста от фирмените собственици нямат строителна специалност. Това не е задължително условие за да си строителен предприемач, но е очаквано. Голяма част от тях в момента се чувстват като при заварено положение и смятат, че по време на криза, това им осигурява специални позиции. Пазарът обаче не търпи подобно поведение, той има свои правила.
- Междуфирмената задлъжнялост ще продължи ли да утежнява ситуацията в бранша?
- Отново се връщам на адекватния мениджмънт. Който си е направил договорите както трябва, вече е осъдил длъжниците и си е взел парите. Фирмите, които приеха да работят на всяка цена, приеха с това и риска, и грижата си за оцеляване. Затова казвам, че фирмите са временни, отговарящи на икономическата действителност субекти, а строителство винаги е имало и ще има, дори ако трябва за известни години да поддържаме набързо построеното. Тежко на държава, която няма строители, и на град, който не може да ги опази.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни