Невероятната история на Тео Троев: Красавица от Пловдив е моята Пенелопа

Пътешественикът изминава десетки хиляди километри в експедициите на Тим Северин по следите на кръстоносците и Златното руно

Теодор Троев е родом от Пловдив, живял е в Ню Йорк и Лондон, пътешествал е в над 60 страни на няколко континента, автор е на книги за експедиции и пътешествия. По професия е журналист, освен за български медии е сътрудничил и на авторитетни издания като The European, The Times, Financial Times, National  Geographic. Първият български член е на Кралското географско дружество в Лондон. Участвал е в няколко експедиции по следите на древни пътешествия, сред които Одисей и Кръстоносец,  ръководени от световноизвестния изследовател Тим Северин. 

Нелечима болест ли е пътешествието? Кое е любимото ви?

- Любимото ми пътешествие е самият живот! Не знаем откъде точно идваме, не знаем и къде точно отиваме - какво по-голямо приключение...
Като ученик в английската гимназия в Пловдив родителите ми - и двамата архитекти - се надяваха, че ще продължа семейната традиция.  Бях пълен отличник и учителите ме съветваха да се насоча към външната търговия. Точно тогава попаднах на прожекция на филм за пътешествие в Сахара  в залата на пловдивския клуб “Пътешественик”.  Основателят на клуба Стойчо Стойчев ме попита: “Това, дето е написано на стената, харесва ли ти?”. Там се мъдреше надпис: “Фантазията е наше оръжие!”. Така се заредиха години на "фантазии", пътешествия. Плаването с пловдивската експедиция "Хоро" до остров Малта беше незабравимо - първо, като първата любов! Заради мечтата да пътешествам избрах журналистиката, като Стойчо!  По-късно нарекох една от книгите си "Тази неизлечима болест - пътешествието". 

Открихте ли вашето Златно руно?

- Не само в плаването по пътя на Язон и аргонавтите, но и във всяка от експедициите, в които съм участвал, имаше по едно ново "златно руно" - обогатяването от преживяното, от новите приятелства. Книгата ми  "Експедиция Аргонавтика" е разказ за пътешествие до земята на Златното руно, но и разказ за всички хора, които помогнаха това да се случи. Идеята за експедицията се роди  на нощна вахта с яхта “Хоро”, когато един от най-колоритните участници в екипажа ни - Сергей Куприянов,  ми разказа за златния слитък с форма на разпъната животинска кожа, който бе намерил  край нос Калиакра. Така се роди нова хипотеза за Златното руно. Подготвяхме ветроходна експедиция по пътя на древните мореплаватели, когато  научихме, че световноизвестният пътешественик и изследовател Тим Северин строи копие на древна галера, с която да мине по пътя на Язон и аргонавтите за Златното руно - от Гърция до Колхида, днешна Грузия, през Черно море!

Буквално няколко дни преди пристигане на Тим Северин в Колхида - днешна Грузия, с българска яхта вече го очаквахме там.  Незабравим бе мигът, в който ветроходната ни яхта се срещна с галерата Арго край Колхида! Няма да забравя и мига, в който Северин сподели: “След­ващата година възнамерявам да проследя пътя на Оди­сей от Троя до Итака. Предполагам, че в екипажа ще има място и за един потомък на траките!”. И ме погледна изпитателно. Така се озовах в екипажа на Тим Северин за пътешествието “Одисей”. Бях първият българин в подобна експедиция, последваха и други.  

Как минахте по пътя на кръстоносците?

- За пръв път яхнах тежковозен кон в експедицията на Тим  "Кръстоносец" по пътя на Първия кръстоносен поход - на рицаря Годфроа дьо Буйон.  В села край Пловдив пред конете изскочи възрастна женица и подаде на Тим нещо, вързано в кърпа: "Сине, ето три монети от мен, сложете ги на гроба на Исус!". След време, когато бе публикувана книгата на Тим Северин "Кръстоносец - на коне до Ерусалим", тя завършваше така: "До каменния улей, където казват, че било поставено Христовото тяло, имаше малка кутия за пожертвования. Пуснах трите малки монети. Моят кръстоносен поход беше свършил".

Как човек се отказва от успешна кариера в Лондон и Ню Йорк, за да се върне в България?  

- Освен в Ню Йорк, където прекарах известно време в издателската империя "Конде Наст Пъбликейшънс", над 10 години бях в Лондон. Там се сбъдна и една от мечтите ми - приеха ме за първия български член на Кралското географско дружество, срещнах някои от най-големите изследователи на нашето време. Работех в реномирани вестници, в страна с установена демокрация, но животът там се оказва друго предизвикателство. В свят, където времето е пари, осъзнавах, че мога да прекарам остатъка от живота си в омагьосания кръг на непрекъсната работа, за да свържа двата края. За да си “купя” време и да се наслаждавам на свободата да правя това, което наистина обичам, реших да спра да работя за пари и да накарам парите да работят за мен.

Тогава ли открихте земния рай Кламат?

- Страстта ми към свободата ме отведе  до езерото Кламат в Орегон  и ми даде нова насока в живота. Езерото е наистина едно от райските кътчета на планетата. Там виреят синьозелените водорасли - смятат ги за най-пълноценната храна, най-добрия източник на слънчева енергия, протеини и микроелементи. Заснехме документалния филм “Надежда, наречена Кламат” в екип със Симеон Идакиев и Николай Йотов - също пловдивчанин, филмов режисьор, с когото навремето бяхме заедно в клуб "Пътешественик". Написах и книга за Кламат. Така направих нова стъпка към свободата, шанс да си “купя”  време, за да пътувам, да пиша книги. 

Връщането ми в България имаше и съвсем лична причина - жена... много красива... от Пловдив... която не виждаше себе си в другия свят, на неограничените възможности, далеч от роднини и приятели... В края на краищата и Троянската война е била заради една красива жена, според Омир, нали?

Пловдив  ли си остава вашата Итака? 

- Сърцето ми си остава в Пловдив. Най-красивата жена в живота ми е пловдивчанка. Независимо къде съм живял и пътешествал по света, Пловдив си остава моята Итака, към която винаги се връщам!

Може ли един аргонавт по душа да стане интернавт?

- Максим Бехар, с когото се познавам от миналия век, нарече една от новите си книги "Поколението F" - поколението на Facebook... Времената се менят... бързо! Аз бях аргонавт, а сега големият ми син Иван е интернавт. Той броди в океана на интернет и си търси там по свой начин Златното руно... Роден е в Лондон, живее между Нова Зеландия и Пловдив. Неочаквано разбрах за новата му страст - не към мацка, а към големите котки - лъвовете! Записа се като доброволец в резервата „Антилоуп парк” в Зимбабве, където живеят засега около 75 лъва. Изпрати ми снимки... как прегръща гривести лъвове.
 Притесних се, но мениджърът на резервата ме успокои: “Mr Troev, не се тревожете, Иван вече се е сприятелил с няколко наши лъвици!”.
 Мечтата на Иван е да спечели достатъчно средства, които да вложи в създаването на подобен резерват  в Африка за големи котки.

Защо мечтите са най-важното нещо за вас?

- Когато малкият ми син Тео-младши беше на 4,
една вечер се провикна: “Тате, защо не си ми разказвал тези приказки?”. Така нарече фотоархива от пътешествията ми. Затова новото издание на "Експедиция Аргонавтика” посветих на трите си деца с посвещение:  “Не спирайте да мечтаете!”.

Забележка:

Още снимки в Today!!!!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
scot

scot

20.01.2015 | 22:28

stasliv chovek!....pozdravlenija!!!!!!!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?