49

Неспособността да преборим корупцията ни държи извън Шенген

 Ако тръгнем срещу Нидерландия, българското общество ще плати цената, смята анализаторът Весела Чернева

Весела Чернева е главен директор „Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи" от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България" от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

Нито една от реформите в съдебната система не доведе до чувство за справедливост у българите​

Основно вината е в това, което наричаме задкулисие

Обещанията за бъдеще време вече не вършат работа 

Трябва да има аргументи, видимо и доказуемо движение напред от наша страна      ​

 

- Госпожо Чернева, ще подкопае ли доверието на българите в ЕС, ще създаде ли антиевропейски нагласи евентуално отхвърляне на страната ни като член на свободната за движение зона? 

- Възможно е. Но е много важно как това се обяснява. Ако политиците изберат да прехвърлят отговорността за собствените си провали върху ЕС, както често правят не само в България, то тогава е много възможно това да предизвика повече  евроскептицизъм.  

- Какъв е рискът да останем извън Шенген? Можем ли да разчитаме на предколедно чудо? 

- Доколкото разбирам, холандската позиция е доста твърда, каквато изглежда и австрийската. Възможно е да има шанс за промени най-рано през март 2023 г.  Ясно е, че тук не става въпрос за техническото изпълнение на критериите, които ние сме покрили отдавна - още през 2011 г. Става въпрос за политическите амбиции на българските управляващи да се справят с корупцията. Всъщност, когато тези усилия не са убедителни, няма да има качествена промяна и в позицията на тия две страни, а и на други, които в момента просто не изразяват мнението си толкова еднозначно. 

Можем да построим колкото си искаме огради, да сложим колкото си искаме компютри на границата, но ако те наистина могат да бъдат преодолени от каналджиите с някакви парични суми, това означава, че наистина корупцията е големият проблем. 

- Т. е. отказът на  Нидерландия, Австрия, Швеция да ни подкрепят за членство в Шенген е основателен?  

- Техните възражения са свързани с функционирането на правовата държава в България. Това са критиките и на голяма част от българите. Добре е, че в администрацията някои хора си вършат работата, за да покриваме техническите критерии, но докато нямаме политици, които да искат да се справят с корупцията трайно и тези усилия да продължават, да имат ясна проследяемост назад, ще се възмущават и чуждестранните ни партньори, както се възмущават и българските граждани. Партньорите ни виждат това, което виждаме всички ние всеки ден - че няма никакви старания да се оправят нещата на ГКПП Капитан Андреево, напротив, връщат се назад, че прокуратурата ни продължава да е безконтролна, да не можем да разчитаме на прокуратурата и съда за преследване на тези, които са виновни за корупцията. 

- Чия е вината за това положение?

- Основно вината е в това, което наричаме задкулисие, в този тип управление на България, който помага корупцията да се разраства, който, на практика, прави едни хора привилегировани спрямо други. А това не е принципът в тези наши партньорски страни. 

- Т. е. не можем да кажем, че управляващите ни са виновни за това, че не са успели да убедят партньорите ни в ЕС, че сме готови за Шенген? 

- Само с приказки не става. Още с влизането си в ЕС през 2007 г. обещахме как ще въведем върховенство на закона, как ще се справим с тоя тип проблеми. И в момента, 15 години по-късно, Механизмът за сътрудничество и оценка не е официално премахнат, българската съдебна система претърпя множество реформи, но нито една от тях не доведе до чувство за справедливост у българите. Чуждестранните инвестиции непрекъснато намаляваха с годините, защото чуждите инвеститори не се чувстваха защитени в България. Видяхме колко пъти прокуратурата и съдът вземаха на прицел чужда собственост. Тези неща се виждат, не остават скрити само в българската среда. 

А обещанията за бъдеще време, когато не се спазват толкова много години, вече не вършат работа. 

- Имат ли основания появилите се версии, че нидерланският  премиер  Марк  Рюте,  който е най-острият противник на членството ни в Шенген, искал да реши с тази си позиция свои вътрешнополитически проблеми? 

- Факт е, че в Нидерландия има голямо увеличение на бежанците от Северна Африка и Близкия изток. Факт е, че кабинетът на Рюте е под натиск заради това. Но също така е факт, че само 5 процента от тези бежанци са минали през България, тъй като голяма част от мигрантите минават по т.нар. Западно-балкански маршрут. Ако България имаше солидни позиции по другите въпроси, тогава тези 5 процента нямаше да са проблем. Или поне щяха да са проблем, който може да се обясни, за който другата страна може да се убеждава за отстъпки. Не мога да си представя на какво основание в този момент може да се промени нидерландската позиция, която е била последователна, една и съща е от 2011 г. до сега.

- Защо е толкова важно да сме член на тази свободна за движение зона? Не само за да си спестим опашките на Кулата и Дунав мост, нали? 

- Естествено, за да си спестим опашките по границите с Гърция и Румъния. Но членство в Шенген ще направи България място, където може да се инвестира по-добре, защото няма пречки по границите, защото българските стоки могат да влязат веднага на европейския пазар, защото инвеститори от други страни могат директно да влязат на европейския пазар без усложнения. Защото, в крайна сметка, това е стъпка към това България да не бъде втора класа член на ЕС. Нали към това твърдим, че се стремим!

- Колко сериозен би бил ударът, ако сега останем зад борда? Само имиджови ли ще са щетите? 

- Това ще е сигнал преди всичко към българското общество за това, че трябва да стегне своите политици. За това, че България има още какво да прави, че трябва да си дадем сметка, че проблемите, които смятаме за вътрешни, като тези с корупцията и върховенството на закона, са проблем на целия Съюз. И това важи не само за нас, но и за всяка страна членка. Примерите са много - и в Унгария, и в Полша. В самата Австрия премиерът подаде оставка заради подозрения, че не знае къде са границите между добро и лошо поведение. Българските политици, или поне голяма част от тях, се държат все едно могат всеки път да се преизмислят. Това очевидно не работи и това е най-важният урок. А иначе България винаги може да прави нов следващ опит за членство в Шенген, ако обаче успее да промени базисните обстоятелства и да стане страна, вдъхваща доверие на партньорите си. Т.е., ако България има управление, което да дава достатъчно надежда, че ще се справи с проблемите си. В момента страната ни изглежда за много от тях като страна, която е изгубила пътя си. Не само не можем да съставим редовен кабинет, но и сваляме редовен кабинет, без да имаме план Б. Никой не може да разбере този тип саморазрушително отношение още повече когато става дума за хора, „доказали“ всички съмнения, които Западът може да има към нас. 

- Можем ли да бъдем отделени от Румъния, след като досега сме се движили в пакет към членство в Шенген? 

- Може, това не е лесно, ще трябва да мине през решение на Европейския парламент, после през различните работни групи. Въпросът в Брюксел вече е как Румъния да не става заложник на българските проблеми. В Румъния има все пак доста усилия в посока разрешаване на тези проблеми. Дори европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е румънка, а ние едва избрахме нашите делегирани прокурори. При съседите доста политици минаха през съдебни процеси и затвори. Не казвам, че в Румъния няма проблеми с корупцията или че върховенството на закона е безукорно. Но е факт, че там има положителна тенденция и това се оценява - желанието да се придвижиш напред. Що се отнася до третата страна членка - Хърватия, тя през последните години постигна  много сериозни постижения: успя да влезе в безвизовата програма на САЩ, което беше резултат от големи усилия на администрацията. Хърватия успя да се присъедини към еврото - от 1 януари 2023 г. там общата валута влиза в сила. И последната стъпка за приключване на интеграцията на Хърватия ще бъде присъединяването й към Шенген. 

- Имаме ли ние полезен ход? Можем ли да променим нещата в 12 без 5?

- Не мисля, че за тази година нещо може да се промени генерално, може би може да се опитаме да получим един от елементите догодина, например въздушните граници. Въпросът може да бъде повдигнат във всеки момент, на всеки три месеца, когато има Съвет по правосъдие и вътрешен ред, но трябва да има аргументи, видимо и доказуемо движение напред от наша страна.      

- Могат ли да помогнат или по-скоро ще попречат сигналите от служебния кабинет за реваншистки действия като наше вето върху предложения на Нидерландия заради това, че ни е спънала към Шенген? 

- Само българското общество ще плати за нещо такова. Служебният кабинет и неговият патрон Румен Радев ще получат вероятно от това краткосрочна популярност, но българското общество ще плати цената. Всеки път когато една държава налага вето на европейски политики, особено когато ветото не е свързано с конкретните политики по същество, това води до последствия. В момента има спиране на фондове за страни членки - така цената за определени решения плащат съответните общества, не политиците. 

- Т. е., ако тръгнем да „отмъщаваме“ за неприемането ни в Шенген, може да стигнем и до ситуация с негативни последствия за нас, в каквато в момента е Унгария например?   

- Абсолютно е възможно. Освен това защо допълнително трябва българското правителство да задълбочава впечатлението, че сме страна тип втора ръка в ЕС? Защо искат допълнително да ни поставят в периферията, да ни поставят в ъгъла още веднъж? Не виждам какъв е интересът на 6-7 милиона българи от това. 

- Кой все пак е разумният вариант в тази неприятна за нас ситуация, за да си оставим отворена вратата за членство в Шенген? 

- Трябва с много бързи темпове да влязат в Народното събрание всички законопроекти по съдебната реформа, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. В крайна сметка в България трябва да има стабилно реформаторско правителство, което да може отново да спечели доверието на своите партньори в Европейския съюз. Ако имаме национални цели, трябва да действаме според тях. За съжаление, засега нямаме кой знае какъв напредък по Плана за възстановяване - вече трябваше да сме започнали да работим по него, а тепърва искаме отново да предоговаряме нашия план. Как можем да го предоговаряме половин година след като е тръгнал! Това е безотговорно спрямо българския бизнес, спрямо обществото ни. Другите страни отдавна са започнали да работят, вече харчат от тези пари.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
11 коментара
Много ви беше важно да унищожите Специализираната прокуратура,нали

Много ви беше важно да унищожите Специализираната прокуратура,нали

08.12.2022 | 14:04

Нали,Ки’рчо,Корнелио,Ристьо?Много ви беше важно да потънат делата на спонсорите ви-Бобокови,Черепа,Баневи,Арабаджиеви,Прокопиев,любовта на Ко’корчо-Спецов,Рашков с 29-те имота..цяла свита олигарси си дондурикате,моше’ници.Ние плащаме,вие богатеете!!В затвора,лешояди долни!!

Отговори
7 2
Хахахах

Хахахах

08.12.2022 | 14:28

Яж му главата герберски трол

Отговори
1 6
909

909

08.12.2022 | 13:51

каза агента на Сорос и цру в България

Отговори
5 1
Способен да ги "минава с 200!" За европартньорите ни става въпрос.

Способен да ги "минава с 200!" За европартньорите ни става въпрос.

08.12.2022 | 11:59

https://www.segabg.com/touche/tush-12-03-2022

Отговори
3 1
jana

jana

08.12.2022 | 11:42

То затова са тия ПР-акции за залавяне на дилъри, че да се хвърли малко пясък в очите на слепите. Бай Ганьо все другите са му виновни, не си гледаме на****ния за**ик, ама другите не ни искали. Ами много ясно, че не ни искат. Ние искаме ли да идват в Бг най-голямата измет от света - не. Та така и те .. не искат боклуци!

Отговори
5 3
Коментар

Коментар

08.12.2022 | 10:11

Корупцията ли? А защо за нидерландеца Румъния става? Тук има и други фактори. Румъния е по-близо географски до Европа, по-голяма е, има по-голям пазар за стоки и инвестиции и със сигурност не е русофилска. А Нидерландия просто върши работата на другите. Иначе трябва да повярваме в безкористната доброта на политиците.

Отговори
5 0
Сигурно има и друго

Сигурно има и друго

08.12.2022 | 10:54

Сигурно има и фактор СВОБОДА НА СЛОВОТО - в Румъния едва ли блокират потребители за цитати от Уикипедия (примерно, както ТИМаджийският сайт днес.бг...)

Отговори
4 0
Ганчо

Ганчо

08.12.2022 | 12:00

Ний българите обичаме рушвета та какво е живота без далаверка. Румънците вкарали 60 министри в затвора хайде моля се. Не ви щем шенгена ако ще ни тормозите бива ли така. ний с рушвета сме свикнали да се отблагодаряваме един на друг , искахте да ни лишите от шкембето и ракията сега и от рушвета, не благодарим, не ви щем табиетите

Отговори
3 3
реалист

реалист

08.12.2022 | 15:14

същите са и от едно псевдо-пловдивско сайтче,там я си казал нещо против *техните хора* и си в цайтнот.за сайтчето на *фокусните* става дума.

Отговори
2 0
обективно

обективно

08.12.2022 | 17:25

Говори само от свое име какво обичаш. От подобни "народопсихолози" сме в положението да ни подритват западняците, сякаш те са образец на морала.А Чернева да се скрие с двойния си аршин - австрийското вето за нас е правилно, но нашето за Македония - не.

Отговори
1 1
Валерката е виновен

Валерката е виновен

08.12.2022 | 09:36

Валери Симеонов ни попречи да влезем в Шенген. Рехавата ограда е главната причина. По проект трябваше да е двойна, но видяха чудна възможност да откраднат едни пари.

Отговори
3 7

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?