Недялко Славов: Творческият Пловдив заслужава да получи дължимото му

С писателя Недялко Славов разговаря Руси Чернев, главен редактор на вестник "Марица"

 

Ако не се променят правилата за разпределяне на парите от премията "Мелина Меркури", аз просто си тръгвам. Връщам се при книгите си. В играни мачове няма да участвам.

Тревожи ме тази болшевизация на изкуството, тази брутална профанизация

Както религиозните храмове се строят един върху друг на определени енергийни места, така възникват и духовните средища 

 

- Г-н Славов, влязохте в Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“ в самия край на инициативата Европейска столица на културата. Какво целите?

- Приех поканата за Управителния съвет на Фондация "Пловдив 2019" само с едно условие и воден от едно мое вътрешно убеждение ​- Европа най-сетне да види и Пловдив. Да види творците на Пловдив, театрите, операта, постановките им, книгите им, картините им, талантливите му деца, но не само тук, а там - в бившите и предстоящи столици на културата. Та нали това е основното завещание и на Мелина Меркури, това е и условието на  премията й. Или поне такова беше, ако не е променено от някой евро бюрократ-културтрегер ​- всяка избрана културна столица да репрезентира творческия си облик в Европа.

 

 

- Отстранени ли бяха творците на Пловдив от собственото си домакинстване на Европейската столица на културата?

- Да. Какво видя от нас, от Пловдив, Европата досега? Нищо! Или почти нищо. Или вероятно официалните делегации и служебните функционери на фондацията и дотам. Та моята идея е поне сега, когато Пловдив уж трябваше да бере плодовете от домакинството, да върнем на нашите творци това, което им бе отнето - шанса именно те да покажат духа на града и неговата уникална култура. 

Настоявам поне сега основният финансов ресурс този път да отиде за творческата енергия на Пловдив, която агресивно бе маргинализирана или просто отстранена. Доколкото знам, имало е такова предложение в Управителния съвет (мога само да поздравя автора на тази идея!) - тези 3 милиона от премията "Мелина Меркури" да се дадат на пловдивските професионални културни институти за развитие на нови постановки и други творчески идеи, но идеята е пропаднала. Не знам защо. Аз бих я подновил и разширил - към тези институти да се добавят Народната библиотека, Градската художествена галерия, музеите, големите ни издателства, които са водещи и в страната, творческите гилдии, висшите учебни заведения, талантливите деца на Пловдив. Да се изпратят при тях методисти на Фондацията, да им помогнат в лабиринта от непосилна документация, да се дадат прости и творчески, подчертавам, творчески, а не умопомрачителни критерии за участие и накрая -

да се предложат по-постижими правила за финансиране и съфинансиране.

За да затворя въпроса ​ви дали останаха отстранени пловдивските творци от ЕСК, ще кажа, че все пак имаше няколко одобрени проекта и именно те спасиха домакинството с изключителните си резултати - „Одисей“ на Драматичния театър, постановките на Пловдивската опера и Кукления театър, паметната изложба на Кольо Карамфилов в Държавната ​галерия. За мен това бяха

пиковите културни моменти в програмата на ЕСК изобщо. 

 

- А ако това с вашето предложение не се случи?

- Ами здраве да е. Ще стане каквото реши мнозинството. Аз просто си тръгвам. Връщам се при книгите си. В играни мачове няма да участвам.

 

- Като човек от Управителния съвет вече сте в кухнята на Фондацията. Говори се, че финансовото й състояние не е блестящо. Че има задължения по сключени договори и реализирани проекти, които вероятно ще бъдат и обект на съдебни искове. Не е ли редно този почти обновен УС да започва на чисто?

- Ще предпочета да не ви отговоря, така е по-коректно.  

 

- И все пак защо е това бързане с отворената покана за парите от премията "Мелина Меркури"? Ако новият УС има различни виждания, защо управляващите "Пловдив 2019" бързат? И изобщо, не е ли редно Общинският съвет да има по-голям контрол върху разходването на тези средства, а обществеността да има информация за това.  

- Ще се въздържа от коментар. Само ще кажа, че въпросите ви в голяма степен си отговарят сами.

 

- Ще се спаси ли творецът от настъплението на всички тези „културни индустрии“ и прочие грантаджийски оксиморони? 

- Да, защото

в "културните индустрии" просто го няма човека, а изкуството и културата винаги се въртят около него.

Тревожи ме обаче тази болшевизация на изкуството, тази брутална профанизация. Да, всичките тия така наречени творчески индустрии и прочие глупости станаха много модерни. Но творчеството никога не е било и няма да бъде индустрия. Що за нелепости? Що за термини изобщо? Това да не е ширпотреба. Тия нови агенти на революционния разрушителен плам ми напомнят на партизани с винтовки в ръка, шматкащи се враждебно из Лувъра и коментиращи Рубенс например. Или на болшевиките в Зимния дворец, които късат листове от томче на Пушкин и си навиват сигарети.

Всъщност в последна сметка всичко опира до едни пари. И до една убийствена творческа немощ. Най-страшно нещо в изкуството е посредствеността. Искате ли да ви измисля в момента един фестивал? Ама така,  за минута, и примерно, за 50 000 лв.

Ами ето, измислям: „Фестивал на вятъра“ да го наречем. Слагам един микрофон на Античния театър. Стои там три дни. Записвам вятъра на празни трибуни. После пълня трибуните за посещаемост и им пускам записа на вятъра да го слушат три дни. И си тръгвам с парите.

Или „Фестивал  на танцуващите кашони“ например?

Изобщо

откъде се пръкнаха тия кресливи дервиши на глупостта?  

Нека се въртят бясно около оста си, но защо трябва да въртят и хората и парите, разбира се, с тях?

Мисля, че Йонеско или Бекет с пиесите си на абсурда днес просто нямат шанс да оцелеят.

 

- Какво е хубавото, това, което ви радва в Пловдив?

- Пловдив е най-красивият и все още най-свободният за духа град на България. Щастлив съм, че вятърът на съдбата пося семето ми тук. Това, че бяхме Европейска столица на културата, донесе някои хубави неща ​- изплува римският профил на града ни, говоря за Форума, благоустроиха се много улици и места, Капана е бижу, с едно уточнение относно творческата му енергия. Никое място не може да преодолее и надскочи енергията, с която е дарено ​-Капана ще си остане едно място със занятчийски и кръчмарско-фриволен чар, защото там енергия

за духовно творчество няма. Просто няма творческо натрупване, а няма, защото не е имало такова във времето.

В Капана е имало дюкянчета за алъш-вериш,

занаятчийници, кафенета с джезвета за леблеблия турско кафе на пясък, с дивани за седене на припек и за премятане на броеници. Както, апрото, е абсурд да търсим и да натикваме творчески прояви и дух в Тютюневите складове. Там и до днес още тропат налъмите на тютюноработниците, там и до днес дъхти на туберкулоза и тютюневи бали. Това, уви или без уви, е самата истината.

Изобщо каква е тая некрофилна тенденция да се натиква изкуството в мъртви пространства - руини, полусрутени фабрики, мрачни подлези, влажни обществени бани с гласове на отминали теляци, голи телеса и тракащи налъми, не зная. Всъщност зная, но това е друга тема.  Само ще отбележа, че както религиозните храмове се строят един върху друг на определени енергийни места, и то хилядолетия наред, така възникват и духовните средища. А в Пловдив, този открит град под небето, тези места на духа са Античният театър, професионалните  театрални и библиотечни пространства, галериите, музеите, дворните оазиси и къщите на Стария Пловдив… Разбира се, има и други места, чаровни, приятни, но нека не ги наричаме така високопарно духовни пространства. Те са просто места за приятно прекарване и забавления.

 

- Какво очаквате през следващите години в културния  живот на града?

- Честно казано, очаквам градът да си отдъхне. Буквално и преносно. Психиката ни е лимитирана. Тия ежедневни дандании изтощиха и девалвираха самата идея на духовността. Човешката чувствителност улавя красотата преди всичко в самоуединение, в съзерцание. Не може да четеш една книга със сто човека на рамото си, Бетовен се слуша със затворени очи, една картина на Кольо Карамфилов е пътуване в трансцедентални пространства… 

Надявам се града ни да си отдъхне и от грабливите налети на неизтощимите културни оператори и операторки от целокупна България и от международната общност. Вероятно с последните финансирания по ЕС и това ще стане. Но знае ли се, знаете кои и защо се въртят около месарницата. При тях това е на живот и смърт. Налитат навсякъде, където се появят пари за култура.

 

- Но градът е жив и се развива. Оптимист ли сте за духа на Пловдив?

- Естествено. Градът ни наистина се развива. Тия, които не вярват, да обиколят България и да видят за какво става реч. Пловдив е жив град и най-вече ​- Град на градовете. В духовен план имаме всичко - национална библиотека с втория по богатство книжен фонд, професионални театри, опера, оркестър, държавна галерия с европейско и световно депо, танцов ансамбъл (ще отворя една скоба ​-  само в най-големите европейски столици има държавни такива!), едни от най-големите национални издателства, световно и национално признати творци.

Пловдив има прекрасен годишен културен календар с изключително международен характер, който го прави актуален с най-новото и водещо в театъра, танца, джаза, с изключителни гастролиращи творци от модерното и класическото музикално изкуство. С фестивали на по десет-, двайсет-, трийсет- и дори петдесетгодишна история. С награда „Пловдив“ в чисто творчески, а не политкоректен или търгашки формат. Това се казва културна традиция и тя е изградена от творците и институциите на града. Това е запазена марка на Пловдив. 

Пловдив ще надживее временните неудачи, защото е град на духовни хора. Просто управниците и институциите трябва да опазят културата в тия времена на посредствена агресия и да изгонят ненаситните търговци от храма на изкуството.

 

 

Недялко Славов е един от най-ярките съвременни български писатели. Два пъти носител на националната литературна награда „Х. Г. Данов“ и двукратен носител на националната литературна награда „Хеликон“, както и на „Цветето на Хеликон“ за най-продаван роман на годината, двукратно е отличен и с награда „Пловдив“ и др. Автор на един от емблематичните романи на прехода -„Камбаната“. Автор е на сборници с поезия, разкази, романи и пиеси. Творбите му са превеждани на английски, руски, гръцки, немски и унгарски език. Негови пиеси са поставяни на различни театрални сцени в страната. Предстои драматизация на романа му „Камбаната“ на сцената на ДТ-Пловдив.

Живее и твори в родния си Пловдив. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Даскала

Даскала

11.02.2020 | 03:13

Н.Славов е един от малкото стожери на българската духовност в наши дни. При срещата ни на фестивала "Аполония" в Созопол познах една одухотворена, самовглъбена и ерудирана личност, която ме завладя с прозренията си. Удоволствие е да чета творбите и мислите, които побликува по редица злободневни теми. Желая му здраве и добро, и дано зарази с ентусиазма си повече млади хора-амин

Отговори
2 0
Недьо

Недьо

05.02.2020 | 11:45

Звучи, като изказване на комсомолски мероприятие.

Отговори
0 2

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?