Следвайте ни

Недка Петрова, директор на КСУДС: Не стига да кажем "Не бийте детето!"

Трябва да подкрепим родителя да се справя по друг начин

Недка Петрова има 20 г. опит в социалната сфера като експерт в отдел "Закрила на детето", инспектор в Държавна агенция за закрила на детето, а от 7 г. ръководи Комплекса за социални услуги за деца и семейства. От 3 г. е координатор на  Националния алианс за социална отговорност и участва в Националния съвет за закрила на детето и създаването на Стратегия за закрила на детето 2019-2030 г.

 


Г-жо Петрова, защо родителски организации реагираха, че в резултат на стратегията социалните служби лесно ще извеждат деца от семействата?

Този стратегически документ стъпва на Конвенцията за правата на детето и законодателството за мерки по закрила. Родителите няма как да знаят всички механизми. Конвенцията за правата на детето казва, че най-естественото, най-важното и правилно място за отглеждане е семейната среда. Има 4 ключови  момента в нея, заложени и в стратегията. Първо, недискриминационен подход. Второ, зачитане на висшите интереси на детето, като се взимат предвид правата и отговорностите на родителите  и, ако те имат затруднения, държавата е отговорна да създаде институции организации, с които да ги подкрепи. Трето, правото на живот, оцеляване и развитие на детето преди, по време и след раждането му. Четвърто, правото на участие на детето. Ако не му го гарантираме, ще го превърнем в обект на грижа, без то да упражни правата си.

 


И сега в Закона за закрила на детето ги има тези разпоредби. И когато дете сигнализира, че е обект на насилие, не се прилагат директно мерки. Извършва се оценка, събира се информация от други източници, разговаря се с родителите. Ако се установи, че имат нужда от подкрепа, се дава целият набор услуги. Все по-често проблемът бедност не е толкова водещ, колкото скъсаните емоционални връзки.

 

Развити ли са достатъчно алтернативните услуги, за да се закрият изцяло социалните домове и резидентната грижа да остане само за деца с увреждания?


Следващата фаза на деинституциализацията ще подготви тази среда. Домовете по естествен път се трансформираха. Процесът няма да е така болезнен - държавата вече има опит, предстои разкриване на допълнителни услуги в общността за деца с увреждания.


За първи път стратегията залага на превантивна работа и анализ на потребностите. Досега трудно влагахме сили и пари в превенция. Когато възникне риск, усилията и финансовите разходи са оправдани. Обаче 1 евро в превенция съответства на 10 евро, когато има вече риск. Да не говорим за щетите върху психическото здраве. Така че още първата стратегическа цел - за здравословен живот и гарантиране на майчиното и детското здраве, залага на превенция и ранна интервенция. Изоставащо в развитието дете може да бъде компенсирано пълноценно, ако това се улови на ранен етап. Ако проблемът бъде открит, когато не преговаря и има двигателни трудности, по-трудно ще се адаптира в детската градина и това ще изисква по-голям ресурс.

 


И по отношение на образованието се дава друга посока, защото изоставаме от децата. Заложени са добри финансови параметри училището да стане по-дружелюбна среда, в която те не само да учат, а да развиват способности и да осмислят свободното време. Имаме проблем с отпадането и с насилието. Безсилни сме да върнем децата в клас. А те добиват мотивация, когато усетят, че това, което им се задава, е по силите им и според техните интереси. Днешните деца са различни от преди 10 г. Затова стратегията говори и за дигитални компетенции на детето на 21. век. Залага се и развиване на капацитета на специалистите  - стандарти  за квалификация, за обучение, на ниво институции.

Имаме дълъг път в детското правосъдие -детето участник в съдебни производства да е защитено. Когато е жертва, го разпитват многократно. Стратегията казва да се минимизира този последващ риск. Представете си дете, преживяло сексуално насилие, да бъде разпитвано 5-6 пъти пред насилника.

 

Категорична е забраната за физическото насилие. Как ще превъзпитате родител, за когото шамарът е средство за възпитание?

 


Не е въпрос на превъзпитание. По-скоро трябва да извървим пътя за промяна на ценностите, за да има обществена нетърпимост. Освен че стратегията казва да не се прилага физическо наказание, казва и как родителите да се справят с други форми. От нас зависи да говорим и да работим, да променяме нагласи и да даваме алтернативи. Ако кажем: „Няма да биете децата!”, какво да правят те, ако не знаят друго? Идеята е да изградим и интегрираме нова визия към детето, то да е наш партньор. Може би децата, израснали с шамар, не са станали насилници. Но имат тежки спомени от моменти, когато са се чувствали отхвърлени. Почти всички питат: „Обичаш ли ме?”. Много е вероятно някое да не развие потенциала си от страх да не се провали и от страх да не предизвика агресия. Наш дълг е, като забраним физическото наказание, да подкрепим родителя да се справи без него.

 


Всеки би се съгласил да се намали с 50% насилието над деца и със 70% случаите на деца в незаконно брачно съжителство. Но как?

 


Преди стратегията се развиваше с едногодишни програми, сега ще са 3-годишни. Ще се търси това, което е реалистично, широка ангажираност на институции, информационна обединеност.

 

В образованието се създаде междуинституционален механизъм за обхват. Слабост на предишната стратегия е секторната политика и новата препоръчва интегрирани услуги. Възможно ли е този модел от образователната система да се разшири и да обедини всички институции?


Да, началото е поставено. Информационната система и при нас работи - едно дете се проследява лесно в мерките за закрила. Могат да се включат здравни власти, правосъдна система. Подходът е застъпен и в Закона за социалните услуги. Там се говори и за междуобщинско сътрудничество. Където общините нямат капацитет, услугата в големия град да се кооперирани да се ползва от населението в малкото селище, вместо там да се развиват нови услуги, които се управляват трудно.Общината да се включи с ресурс по силите, експертизата да е в големия град.

 


Заложен е и подходът, който Пловдив прилага - обединяване на услуги в комплекси за по-добра обезпеченост от психологическа, социална, терапевтична подкрепа. Пловдив е пример и за използването на Синя стая, което не е разписано като задължително. Над 140 деца за 5 г. са разпитани в защитена среда от специално подготвени хора. Много родители се притесняват да не бъдат набедени. Имало е случаи дете да казва, че партньорът на майка му го тормози. Когато колегите почнат работа, има начин детето да се доведе да признае, че не е така.

 


Това не е ли индикатор за друг проблем?

 Да. Ако няма проблем с насилието, има проблем с комуникацията, с нужда от внимание. В такъв момент трябва да зачетем детето - то има право да сигнализира. Оттам нататък искам да успокоя, че има воля системата за закрила да се развива и да отговаря на нуждите и особеностите на децата.

В нашата работа няма модели. Идва случаят и интегрираме целия ресурс, който имаме.

 


В стратегията е записано по-голямо участие на бащите. Ще се промени ли  стереотипът, че мъжът издържа семейството, а жената възпитава?

 Често жените раждат и са оставени без подкрепа. Бащата се изплашва, няма нужната увереност, доходи. Не знае как да присъства в света на детето. Когато жена има нужда от подобряване на взаимоотношенията, пак идва ролята на социалните услуги, които подкрепят отговорното родителстване. Но да не минаваме в другата крайност - че институциите са длъжни да ни решат всички проблеми. Родителите трябва да понесат отговорност.  А ако имат нужда от подкрепа, институциите ще го сторят. Ежегодно КСУДС подкрепя над 400 деца и семейства. В 80% от случаите успешно. В последната година имаме два случая с разделени родители със сериозни затруднения относно родителските права. Те стигнаха до споразумение в интерес на децата. Значи има начин да се работи без тежки съдебни процедури и последствия за психо-емоционалното състояние, да се търсят варианти за споделено родителство. Целта е детето да е в центъра. Ако всички сме обърнати към интереса на детето, се намира решение.

 

 

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?