71

Нася Кралевска, писателка от САЩ: Днес берем гнилите плодове на прехода

Кабинетът на Филип Димитров пое пътя на Запад и затова беше свален 

Липсата на лустрация и забавената образователна реформа са най-големите грешки на прехода

Високите цени  ще охладят подкрепата за украинците на разглезените европейци и американци

 

- Г-жо Кралевска, как оценявате предизборния пейзаж у нас? Виждате ли политици с потенциал да решават кризите, пред които сме изправени?

- Хората от близкия ми кръг са демократи, твърдо убедени, че България трябва да продължи по пътя в рамките на обединена Европа, в съюз с НАТО. Напълно споделям тази позиция и за мен са много тревожни опитите на някои партии и групировки да обърнат пътя на България в друга посока. Това е опасно за страната ни. Не смятам, че е реална опасността от преориентация на страната, но ме безпокои фактът, че поддръжниците на тези убеждения нарастват. Обяснявам си го с финансови обвързаности и с историческо невежество.

- Оказва се, че коалициите, които са неизбежни, са сериозна спънка за българските политици. Пак ли ще имаме коалиции на ръба на абсурда?

- Ако в момента ПП и ДБ не казват, че пак ще се обединят с БСП, повече хора биха излезли да гласуват за тях. Поне така се надяваме. Виждам хора, които са смутени от тази странна, абсурдна коалиция и вероятно ще си останат вкъщи в деня на вота.

На няколко пъти ПП беше спирана в действията си от Корнелия Нинова, която заплашваше да напусне кабинета - така "Промяната" бяха като кон с вързани крака.

 Перспективата за подобна коалиция отново смущава мнозина. Нинова носи на демократите в една коалиция негативи. Десетината процента, които носи БСП,  можеха да се спечелят и без нея, от допълнителни гласове за демократите. 

А рецепта срещу псевдокоалиции са силен парламент и правителство след масово гласуване. 

- Доколко българите в САЩ се вълнуват от ставащото у нас, от предстоящите избори, вече четвърти поред за твърде кратък период?

- При гласуването на българските избори в САЩ картината е доста сходна с тази тук. Много наши сънародници в Америка се влияят от нагласите на семействата и приятелите си в България, питат ги за кого е добре да гласуват. В резултат при гласуването в САЩ се получава доста сходна картина с тази в България. Това наблюдавам във Филаделфия. Ние гласуваме в сателитно градче, в български магазин.

- Заблуда ли е, че който отиде в САЩ, непременно осъществява американската си мечта?

- За мен българите в чужбина са огледален образ на тези у нас. Не споделям твърденията, че всички по-кадърни хора са избягали в Америка. Както има много интелигентни хора в България, с много успешни кариери, така има такива хора и в Америка. Но има хора, дошли в САЩ, които не са постигнали големи успехи.

Много е трудно и за хората, които заминават с целите си семейства със зелени карти, без да знаят английски. Емигрантската съдба никак не е лесна.

Успехът се постига трудно. Всичко е много лично и битките за утвърждаване трябва да се водят както и тук, в  България.        

- Изследвате от години българския преход. В началните грешки ли се коренят негативите в социално-политическия ни живот в последните десетилетия?

- Първата ми книга, която вече претърпя пет издания - „Без заглавие. Рушители и строители на България“, започнах да пиша от началото на прехода. Тя е много интересна, защото показва грешките в зората на демокрацията, колко безкрайно неопитни, наивни, перестроечни по дух са някои от създателите на  Съюза на демократичните сили.

Ползвала съм стенограми от съвещанията на СДС, от подготовката за Кръглата маса. Направо да ти се доплаче - и  симпатично, и ужасяващо наивно.

Желю Желев постоянно повтаря: "Да видим какво ще каже Луканов!".

Може би 30 процента от участниците в първото СДС, това на Желев, бързо минават към левите, към БСП, бившата комунистическа партия.

За някои от тях прескачането е користно, проследявам това в книгата си. При други промяната е от наивност и неопитност.

Тази неопитност, наивност, перестроечност спъват налагането на  първите истински радикални промени по време на СДС на Филип Димитров - откъсване от сферата на Съветския съюз, поемане пътя към европейските структури.

  Кабинетът на Димитров пое пътя на Запад, положи първите основи на евроинтеграцията. Затова правителството беше свалено. Не са прави тези, които казват, че нищо не са направили. Ако не бяха направили нищо, нямаше да ги свалят с толкова интриги и коварство, включително македонски афери. Щяха да ги оставят да управляват. След това  сложиха за премиер проф. Беров и България потъна в корупция.    

- Плодовете на прехода ли берем днес?

- Берем точно тези плодове. Правителството на Иван Костов беше силно, също допусна някои грешки, но постигна и много успехи. После се появи Симеон Сакскобургготски и оттогава нещата започнаха да се объркват, оплитат, преплитат. Появиха се странни коалиции, дори между екскомунисти и ексцар. Оттам насетне всичко у нас се замъти много яко. Затова наблюдаваме и много от днешните явления. Неслучайно новата ми книга се казва „По кривите пътеки на българския преход“.

Въпреки това е безспорен факт - днес България е друга, неузнаваема, красива, оживена, пълна с млади хора, които печелят много добре в родината си, ако са образовани и работят здраво. В никакъв случай не съм песимистка по отношение на България. Съдбата <210> зависи от гражданите. В моменти като сегашния те трябва да се мобилизират и да гласуват за демократична и правова държава. Можем да го постигнем.

- Кое отчитате като най-сериозна грешка през последните три десетилетия?

- Безспорно липсата на лустрация. Тя беше започната от правителството на Филип Димитров, но беше прекратена, както и отварянето на досиетата. Като не успя да ги отвори по друг начин, Димитров се закани, че ще ги отвори с премиерска заповед. Точно тогава започна лавината от интриги срещу правителството на Димитров, което беше свалено при поискан вот на доверие.

Друга много сериозна грешка е много дългото протакане на образователната реформа у нас. Когато комунистите вземат властта през 1944 г., веднага уволняват учители, професори.  Едни пенсионират, други изпращат по лагери и затвори.

Правителствата след 1989 г. провлачиха този процес твърде много. Едва през  2018 г., в резултат на усилията на отделни мъжествено борещи се личности като проф. Евелина Келбечева, журналиста Христо Христов, беше постигнато известно подобрение на учебниците и учебните програми.

Това, че оставихме хората, които са преподавали по време на комунизма, да продължават да го правят и по време на демокрацията, е една от големите грешки, в резултат на която поколения млади хора останаха без солидни исторически познания. Това е много голям минус на прехода - липсата на ефективна промяна на образователната програма, издаване в големи тиражи на книги на хора, написали истината за българската история през 20. век.

- Неизбежен ли е острият дефицит на качествени лидери, който наблюдаваме не само у нас, но и в Европа?

- България не е изключение от тенденцията, но за нея ме боли най-много, защото ми е на сърцето.

„Бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов“, казва не кой да е, а известният английски дипломат Джордж Бюкенън . 

Трудно е да се появят лидери визионери. Но политиците, които искат да водят нацията, тези млади хора, които видяхме като дебютанти, трябва да учат повече история, да знаят повече, за да не бъдат обвинявани от знаещите в невежество. Трябва да се потрудят да научат истини, които още не са им познати.

Има критики и към европейските лидери. В САЩ Републиканската партия - солидна институция с история, в момента е в ръцете на човек, който буди страх у много хора - Доналд Тръмп. Той възнамерява да се кандидатира отново за президент, може и да го изберат.

- След толкова рушители време ли е да дойдат строителите на България? 

- Да, дошло е времето на строителите, но те трябва много добре да се подготвят - по история, не само по икономика. Така ще дадат шанс на България да преживее  бурно развитие, както след Освобождението.

Сега светът е консуматорски, не се вълнува толкова от идеали, но трябва да се опитаме да ги възстановим.

- А не е ли време да приключим с постоянното търсене на поредния Голям брат?

- Колосална е разликата между Големия брат СССР, респективно Русия, и Големия брат Западът. В никакъв случай сега Америка не е Големият брат на България в смисъла, в който беше СССР няколко десетилетия.  Европейският съюз е по-близо до нас, част сме от него. Но често в немскоезични медии срещам негативни мнения за нас, явно даваме поводи за това.

На опашката сме и във финализирането на Плана за възстановане и устойчивост. 

Спасението за България ще е по-масово гласуване в проатлантическа, проевропейска посока.

Не разбирам какво някои хора очакват от Русия, която дори не си е изплатила дълговете към България от търговските си връзки по времето на комунизма. Не мога да разбера тази заблуда - може би много хора са свързани с руски фирми и заплащане от Русия. Неслучайно има прякори като Копейкин.

- Как войната в Украйна се отразява върху нагласите на американците?

- Страданието на украинското население предизвика демонстрации на съпричастност и подкрепа както и в Европа, така и в САЩ.

Но имам опасения, че с настъпването на есента засилените негативните последици от войната - високи цени, ограничения, ще охладят подкрепата за украинците на разглезените европейци и американци.

- Какво ще се случи, ако през ноември републиканците си върнат доминацията в Сената и Конгреса?

- Някои от републиканците са силно негативно настроени срещу агресията на Путин в Украйна. Има обаче опасност Тръмп отново да стане президент. Трудно е да се предвиди какво ще стане тогава, тъй като Тръмп е силно пропутински настроен, мечтае да е несменяем в Белия дом, както Путин в Кремъл.

Все пак се надявам, че през ноември няма рязко да се промени съотношението на силите в Сената..

- След повече от три десетилетия живот в САЩ как опазихте жива тръпката, болката за България?

- Постоянно си идвам в родината. Майка ми винаги ми казваше: "Ако отечеството му не е щастливо и свободно, никой никъде по света не може да бъде щастлив". С този цитат започвам новата си книга  „По кривите пътеки на българския преход. И още“. Затова се опитвам да допринеса с моите писания за изясняване на истини за миналото, за достигането им до повече млади хора.

Така поддържам връзката с родината жива. Всяка среща с Пловдив ме зарежда с емоции - тук майка ми е завършила гимназия, а най-щастливите ми детски години са минали в градината на дядо край царския дворец в Кричим.

 

Нася Кралевска е българска писателка, публицист, и изследовател. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет. Работила е като редактор и преводач. Омъжва се за американския учен астрофизик д-р Арън Оуенс и от 1986 г. живее в САЩ. Била е преподавател по български език в университета в Делауер.

 Автор е на книгите „Без заглавие. Рушители и строители на съвременна България“, която вече има пет издания, а английският <210> вариант под заглавие „Комунизмът в битка с демокрацията“ е класирана сред 100-те най-продавани и най-ценни книги в света, превеждани на английски.

Кралевска е автор и на книгите „България под комунизъм“, „По кривите пътеки на българския преход“, чието представяне в Пловдив предизвика голям интерес.  

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
dimitar

dimitar

27.09.2022 | 17:37

бърз и сериозен кредит за физически лица и фирми Нашата финансова институция е специализирана в договори за заеми за хора, които имат затруднения с банките. Ние предлагаме заеми от 5000 евро до 800 000 евро. лихвения процент от 2,5% години със срок на погасяване до 25 години за вашите нужди свържете се с нас на имейл: [email protected]

Отговори
0 0
Гледах лицето, излъчващо мракобесие,

Гледах лицето, излъчващо мракобесие,

27.09.2022 | 10:34

По повод "инициативата и"?, на 22 септември, да се остави в мрак паметника на Александър || и Альоша, за да видим светлината??!! Коя светлина? На духовното мизерие и безпросветност, която ни се случва след 10.11.1989? Явно е от семейство "кукумявка" и "Хаджипенчовичи"?! Ай сиктир, зад океана!

Отговори
1 0
Под соросоядска лъжа гасне нашата страна!

Под соросоядска лъжа гасне нашата страна!

24.09.2022 | 14:12

Луди седесарки дават им трибуна, пишат книги, говорят глупости, лудия Фил Кенеди, дето се събличал гол в кабинета му, идвала жена му с голяма инжекция успокоителни, така казва във видето си Янсен ван де Щрудел, дето някой го бил свалил, кой ма, той сам си решава, че иска да му гласуват вот на доверие, а те взели че го катурнали!

Отговори
2 2
Какъв сащ какви 5 лв

Какъв сащ какви 5 лв

24.09.2022 | 11:41

Какво правят американските бази в европа. Зад океански агресор да си отива на неговия континент.

Отговори
6 2
ей такъв САЩ

ей такъв САЩ

24.09.2022 | 12:33

Ограмоти се!А какво правят си отговори сам - май децата ти не са в рушляндия ,а на Запад или в САЩ!

Отговори
2 2

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?