Наследникът на Дейкови: Оригиналът на Панагюрското съкровище е подменен, намесени са ДС и Рокфелер

Павел Цветанков е доктор на науките по културно наследство, внук на Павел Дейков, един от откривателите на Панагюрското златно съкровище. От 20 г. следи какво се случва с находката и смята, че никой отговорен фактор в момента не знае къде точно се намира оригиналът. Автор на монографията "Панагюрско златно съкровище".

- Д-р Цветанков, останаха ли още загадки около Панагюрското съкровище 75 години след откриването му?

- Загадките около съкровището стават все повече. Възможно е датировката му да се окаже доста столетия назад във времето. Съвременните загадки също са много - от това, че когато е намерено, е тежало приблизително 7.5 кг, до това, че държавата бяга като от огън от независима експертиза за автентичността на съкровището.

Не е изчистен и статутът му - намерено е на частен имот - в нивата на Георги Недков Топалов, от тримата братя Павел, Петко и Михо Дейкови. Спазвайки закона, те го занасят в околийското управление и оттам започват престъпленията. Държавата издава документ с невярно съдържание, че съкровището е намерено на държавна земя, което е абсолютна лъжа, за да не бъде платено подобаващо, като се откупи намереното от собственика на терена и тримата откриватели. 

Записано е в инвентарната книга на Пловдивския музей, след което НИМ го присвояват и започват да го влачат по целия свят, като документацията за пътуванията е изключително оскъдна.

Не намерих никакви документи за постъпленията от излагането на съкровището по света, поне за последните 20 г. 

Документ за финансови постъпления до момента към който и да било музей в България не съм открил. Вероятно се унищожават умишлено, за да няма следи. Кой се възползва, е работа да установи прокуратурата. Истината е, че вече 75 г. държавата разполага незаконно със съкровището. Това, което говоря, е базирано само на документи - разполагам с 60 гигабайта документи.

- Защо смятате, че има проблем с пътуването на съкровището по света? 

- Фрапиращ е фактът, че дори в момента съкровището с други експонати от тракийската култура е в музея "Пол Гети" в Лос Анджелис. 

НИМ, който към настоящия момент няма право да ползва Панагюрското съкровище, защото няма договор с РАМ-Пловдив за тази цел, е преотстъпил това право на Националния археологически институт с музей при БАН да организира изложба и да изнесе съкровището и други артефакти в САЩ под шапката на Министерството на културата.

Юридически НИМ не може да преотстъпи съкровището на НАИМ за тази изложба, но го е направил. И министърът е разрешил това. Дори в момента НИМ няма право изобщо да ползва това съкровище без актуален договор за ползването му, за да може да организира международни изложби с негово участие.

- Имате ли все още съмнения в автентичността на съкровището?

- Съмненията ми са сто процента. Сигурен съм, че не съм виждал оригинала на Панагюрското съкровище. Нямам съмнения и в това, че в Лос Анджелис не е изложен оригиналът на съкровището. Докато не бъде доказано обратното, твърдя, че оригиналът не е на разположение на държавната администрация. Къде е, трябва да кажат хората, които стопанисват съкровището. Принципалът е Министерството на културата, сегашният незаконен ползвател е НИМ-София, а РАМ-Пловдив е музеят, в който съкровището е вписано и който трябва да разполага с него.

Всяка такава вещ трябва да има задължително обозначения, които се поставят върху предметите и са неизтриваеми и непроменяеми. Няма такива обозначения върху това, което се показва като Панагюрско златно съкровище.

В деня на откриването му теглото на съкровището е измерено на 7,5 кг, за което свидетелстват два документа, независими един от друг. Претеглил го е и го е датирал Петър Горбанов, археолог, дипломиран във Виена.

Изведнъж днес се оказва, че съкровището тежи с 1.5 кг по-малко.

А са пълни глупости обясненията, че съкровището не било измито от калта. Има документални свидетелства, че съкровището е измито поне три пъти, преди да бъде измерено при намирането.

Когато подадох сигнал във Върховната прокуратура за тези разлики, ми се изсмяха. След време задействахме Инспектората на Министерството на културата и прокуратурата да направят проверка в НИМ-София. В деня на проверката се оказва, че директорът на музея Божидар Димитров изгубил ключа от витрината, където се съхранява съкровището. И проверката беше осуетена.

След няколко съдебни дела и натиск, все пак се решиха да направят експертиза, с която бяха натоварени хора, пряко отговарящи за стопанисването на Панагюрското съкровище като служители на НИМ и на РАМ-Пловдив.

Оказа се, че са изследвали само качествата на златото. Това не доказва нищо, но експертизата беше обявена за доказателство за автентичността на Панагюрското съкровище.

6 месеца след публикуване на експертизата съкровището заминава за Лувъра. Но се оказва, че в документите, с които пътува, теглата и размерите на предметите не съответстват на тези в извършената експертиза.

- Колко копия има Панагюрското съкровище?

- Доказани са повече от 12 копия, правени от частни фи​рми, основно български. Има копие, правено в Бразилия, друго ​- в Швейцария, трето - в Русия.

Части от него са раздавани на важни фигури по целия свят от всички политически лица - като започнем от Вълко Червенков и стигнем до президентите в периода на прехода, с изключение на сегашния.

До много скоро човек можеше да си купи копие на Панагюрското съкровище със сертификат на 20 метра от Министерството на културата. Което според сегашния Закон за културното наследство е престъпление, тъй като съкровището не трябва да има повече от 3 копия.

Човек от фамилия Рокфелер е намесен твърдо в сагата с Панагюрското съкровище - това е едно от откритията, които съм направил в архивите на ДС. Посетил е България инкогнито и другарите от ДС са му правили скъпи подаръци.

- Каква е цената на съкровището?

- Реално оценка на Панагюрското съкровище за 75 години не е правена. А и адекватна оценка от експерти не може да бъде направена, докато не бъде официално доказано, че е оригинално. 

И е наистина абсурдно, че документът, с който един бивш министър на културата оцени съкровището на 5000 лв., мина през съда, който прие документа за адекватен.

- За какво се борите всъщност?

- За истината и спазването на закона. Все пак постигнах успех - преди 20 г. не се знаеше кой е открил съкровището, а в НИМ-София екскурзоводите обясняваха, че е археологическа находка.

Сега на витрината на съкровището в Панагюрище, Пловдив и НИМ я има снимката на братя Дейкови.

Ако спазваме буквата на закона, трябва съкровището да се води частно, а не държавно. Ако обаче заведа дело, ще ме посекат - моментално ще направят оценка, че Панагюрското съкровище струва 500 млн., и няма да мога да си платя таксата за делото.

Панагюрското съкровище е оцеляло невредимо 2000 години в земята, може да са нужни още толкова, за да излезе истината за него.

Да, било ме е страх, проверявал съм много пъти под колата дали нямам "честитка". Но няма да спра, всеки си носи кръста.