Следвайте ни

Нанси Шилър: До 2021 г. Епископската базилика ще влезе в ЮНЕСКО

В апликацията за ЮНЕСКО е включена не само Голямата базилика, но и римската мозаична школа във Филипопол.

Всички материали за тази сграда идват от Пловдив. Вносни са само стъклата на фасадата, които са правени по нова технология и не се произвеждат тук. 

Страната трябва да представя по най-добрия начин своите исторически богатства. 

Знаейки какво постигнахме с Малката базилика, със сигурност имахме вътрешната увереност, че можем да направим нещо голямо.

 

- Г-жо Шилър, помните ли момента, когато видяхте за първи път дупката, покрита с найлони - както изглеждаше мястото на Епископската базилика преди?

- Не може да се забрави! Когато за първи път видях терена на базиликата, спрях, слязох от колата и си помислих: Как изобщо е възможно това! Мястото бе покрито с мръсотия, пясък, плевели и дори храсти. Иска се дарба, за да си представиш какво можеше да стане това място. Това бе преди 6-7 години. Знаейки какво постигнахме с Малката базилика, със сигурност имахме вътрешната увереност, че можем да направим нещо голямо.

- Сега двата обекта оформят голям ансамбъл, но пътят между тях е лош. Не трябва ли да се помисли и за това?

- По-добре е, отколкото беше. Вече има хубава пътека, която ще бъде завършена скоро и ще се влее в маршрута между двете базилики. Ще постигнем прогрес и в това отношение - сега пътят между двата обекта е лесен - минавала съм го няколко пъти.

- Каква е процедурата, за да влезе базиликата в списъка на ЮНЕСКО?

- През ноември ще се навършат две години, откакто отидохме в Париж и представихме проекта на видео. Тогава Общината ни подкрепи, Министерството на културата - също. Преди две години направихме изложба за Голямата базилика в централата на ЮНЕСКО в Париж за една седмица. Хората там бяха искрено изумени какво сме открили тук. Заедно с Общината и министерството и всички, които отговарят за този невероятен проект,  внесохме началната апликация за ЮНЕСКО. Това е първата стъпка. И за наше удоволствие организацията веднага ни включи във временния списък. Това е една голяма първа стъпка. Сега трябва да продължим и да направим така, че мястото да получи своето приемане и уважение. Изискване е да е функционирало поне една година, за да получи формално одобрение от ЮНЕСКО. Това ще стане през 2020 или 2021. Фондация „Америка за България” ще продължи да подкрепя заявлението за световната културна организация, защото осъзнаваме какъв ефект ще има това върху туризма и града. Интересно е да се отбележи, че в апликацията за ЮНЕСКО е включена не само Голямата базилика, но и римската мозаична школа във Филипопол. Тя ще представя мозайките от Голямата и Малката базилика и вилата „Ейрене”. Това ще покаже величието на Пловдив - не само от едно място като Голямата базилика, но и това, че тук е имало цяла школа за антични мозайки.

- Вече имаме един модерен комплекс. Как ще го развиваме оттук нататък?

- Щом осъзнахме какви дарове от историята притежава България, стигнахме бързо до извода, че трябва да направим дори повече от това, която се получи в Малката базилика. Тук има много повече мозайки - почти 2000 кв. м и новите открития се появяват всеки ден. Ние ще донесем нови технологии - AR /Подобрена реалност/ и VR /Виртуална реалност/. Ще вкараме видео- и интерактивни технологии за деца, защото искаме младите хора да осъзнаят това съкровище.

- Експертите обясняват, че новите технологии вече не са достатъчни. Как ще работите с новите социални мрежи и световните туристически платформи?

- Създадохме уебсайт, работим със социалните мрежи - ние сме във Фейсбук, Инстаграм и YouTube. Имаме качени видеа и подкастове. Ще опитаме проектът да е свързан с най-модерните онлайн модели. Той ще бъде пример за това, какво още може да се направи и на други места в България. Страната трябва да представя по най-добрия начин своите исторически богатства. Този проект, особено с подкрепата на ЮНЕСКО, ще постигне част от това - хората да заговорят, че България е чудесно място за туризъм - с плажовете и ски пистите си, но и със своята история.

- Националното географско дружество /NGS/ би направило чудесен филма за възстановяването на Епископската базилика. Работите ли в такава посока?

- Оттам вече са идвали, канили сме и други световни телевизии. Това, което искаме да постигнем тук, освен завършването на един красив комплекс, е да създадем модел и за другите важни исторически места в България. Конструирането на защитното покритие и сградата е едната страна. Другата е свързана с преживяването на гостите. Точно заради това наехме фирма от Ню Йорк, която да разработи това. Задайте си въпроса: Какво ще преживеете, когато влезете през тази врата? Много е важно да се мисли за това - в базиликата има толкова много неща за гледане. Но как ги виждате, как сте водени към тях, какво научавате... Това е наука и за това направихме най-доброто, за да постегнем тази цел. Това е причината да наемем фирмата на Лий Сколник, а хората в нея са специалисти в това как да се представи с новите интерактивни технологии едно пространство. Архитектурният проект е дело на българи. Сколник отговаря за това, какво правите, след като влезете през вратата. Не работим за първи път с фирмата на Сколник в България. Той направи „Музейко” в София и той обнови детското отделение на „Пирогов” преди две години.

- Епископската базилика ли е най-големият ви проект в България досега?

- Без съмнение е така! Правили сме и други големи обекти - Американския колеж в София, Американския университет в България, и те бяха големи. Когато говорим не само за пари, но и за сложност на изпълнението - това е без аналог. Всички материали за тази сграда идват от Пловдив. Вносни са само стъклата на фасадата, които са правени по нова технология и не се произвеждат тук. Целта бе те да имат и изолация, но и в същото време да пропускат светлина за мозайките. 95% от това, което правим, се прави от българи. За фасадата искахме да имаме нещо, което е връх на технологиите, и затова избрахме германско хай-тек стъкло. Тук има и трансфер на технологии, което е полезно за града.

- Строежът се позабави. Кога ще отвори врати Епископската базилика?

- Отварянето ще бъде отложено отново. Вече изпратихме писма до партньорите си. И причината за това е, че имаме нови и нови открития от 2-и век. За къде и защо да бързаме? Да продължим да копаем и правим открития, след като сме отворили комплекса? Първо мислехме да е така, но в сградата има толкова фини технологии, че прахът ще повлияе негативно на тях. Не е ли по-добре да разучим всичко на това място и тогава да завършим сградата? В средата на ноември на мястото ще дойдат пак археолозите. Те ще имат достатъчно време да запазим новите неща и да инсталираме новите технологии. Така откриването ще е в късна зима или ранна пролет догодина. И пак не знаем какво ново ще излезе. Искаме да постигнем стандартите, които всеки очаква от нас. Ако това значи да отложим откриването, ще го отложим колкото е необходимо. Когато отворим врати, никой няма да си спомня за тези закъснения, защото, това което ще види вътре, ще е зрелищно.

- В проекта участваха десетки фирми. Как се справихте с този логистичен кошмар?

- Имахме 45 различни изпълнители! Всичко трябва да се прави навреме и в същото време трябва да се пазят мозайките. Преди това трябваше да получим разрешения за работа от няколко различни отдела на Министерството на културата, от общината, от държавата. Всички институции бяха много конструктивни. Имахме късмет, че тези 45 фирми-изпълнители, включени в проекта, работиха с желание и гордост -знаеха, че правят това за пловдивската история.

- Когато бе обявено навремето, че сградата ще струва 16 милиона, реакцията на всички бе, че това е неоправдано много. След това се видя, че тя е наистина уникална.

- Защото качеството на това, което правим тук, е на световно ниво. Партньорството ни е прозрачно. Ние даваме почти 13 милиона лева за проекта и сме гледали всеки един от тях как е похарчен. Още в началото нашият екип от архитекти направи много детайлна бюджетна линия /план/, която описва разходите. Имахме детайлна информация за цени на материали и за количеството труд по всяка една операция от строителството. И всичко това бе следено от нашия менажерски екип, както и от борда на фондацията. Всеки лев е под отчет.

- Мозайките ще се появят на различни сувенири. Кой държи авторските права над изображенията им?

- Те са национално наследство и авторските права са на държавата. Авторските права над изображенията на мозайките се държат от държавата, Министерството на културата и община Пловдив. Ние говорихме с адвокати и те казаха, че това е решено така. Засега имаме разрешение да ползваме мозайките за сувенирите. Ние помагаме с магазина за сувенири и с маркетинговата кампания, която толкова липсва на тукашните музеи. А това е силен поток от приходи в западните туристически обекти. Всички приходи от сувенири ще идват в бюджета на общината и средствата ще се използват за поддържане на обекта.

- Не сте политическа организация, но как ще обясните парадокса с хибридната война с Русия: инвестирате милиони в обекти като Голямата базилика, а те плащат стотинки на тролове и са пред вас?

- Хибридната война е проблем на държавата. Това не е работа, която фондацията ще обсъжда. Ние сме прозрачни за това как харчим парите си. Ние не плащаме на хора да пишат хубави или лоши неща за нас. Вярваме и поддържаме свободните медии, но не и това хората да пишат нещо за нас. Правим неща като Епископската базилика, които са празник за българското културно наследство. Сега честваме нашата десетгодишнина. Отношенията ни със страната са вече 30 години назад във времето, когато Българо-американският предприемачески фонд е основан. Ние сме негов продължител. И инвестираме в устойчивите с времето проекти в България. Само за образователни програми сме дали около 100 милиона лева. Това е инвестиране в българското бъдеще. За 10 години сме дали като грантове повече от 200 милиона лева за повече от 19 различни общности - градове и села. Те са от всеки ъгъл в страната. Работим много усърдно с Аграрния университет в Пловдив, по редица технологии, които ще позволят на фермерите да получават още по добри резултати. Работим чудесно с Университета за хранителни технологии. Инвестираме в Езиковата гимназия, СОУ „Патриарх Евтимий”… Това са 21,5 милиона лева и са инвестирани в пловдивското образование.

 

Нанси Шилър е президент на Фондация „Америка за България“. След 20 години работа като управляващ директор в Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ)(1992-2012) и във Фондация „Америка за България“ (2008-2012), Нанси Шилър бе избрана за член на Борда на директорите на Фондацията през декември 2012 година, a в периода юни 2015 - септември 2016 - за заместник-председател на Борда на директорите. От 3 години е президент на фондация „Америка за България”. Фондацията е подкрепила 886 проекта за 221 милиона лева, откакто съществува. Нанси Шилър е родена в Чикаго, там е завършила висшето си образование. Майка е на 3 деца.

 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?