Нацизмът взе 10 млн. жертви, комунизмът - 100 млн.

Крайно време е да поставим паметни плочи на избитите, казва писателката Надежда Любенова

Визитка

Надежда Любенова е автор на 24 книги. Учителствала във Видин, Пловдив и Пловдивско. Семейството е изселено поради принадлежност към опозиционната БЗНС „Никола Петков”.  

18 г. авторката изследва един от най-мъчителните и неосветлени периоди в нашата история - насилието в първите месеци след 9 септември 1944 г., когато без съд са избити хиляди хора. “Стряма - вторият Батак 1944 г.” съдържа покъртителни разкази на наследници на някои от 57-те избити около и след 9 септември жители на селото. В „Заритите кладенци край Цалапица проговарят” Любенова представя чрез свидетелства на наследници абсурдната драма с убити и хвърлени в кладенци хора в селото след 9 септември.

За делото си на  мисионер Любенова е  обявена за „Филибелия на 2017 г.” от Пловдивската обществена телевизия.

На 30 май 2018 г. в зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив ще бъде представена последната книга  на Любенова - „Голямото зло в Голямо Конаре”.  

Не е ли прекалено тежка мисията да вадите неудобни истини вече 18 години?

- Това е мой дълг. Той тежи на всеки българин, но мнозина не го осъзнават, вероятно защото не са възпитани в дълг към родината.  

Това е  пета поред книга от поредицата разкази на наследници на хора, пострадали без съд и присъда след 9 септември 1944 г. Книгата обхваща не само убийствата непосредствено преди и след 9 септември 1944 г., но и досега.

Голяма е болката на толкова невинно пострадали, съхранява ме чувството за отговорност към народа и страната ми. Не мога да се примиря с това, че у нас  се предава родното, българското,  което обрича и нацията, и държавата на изчезване.

А книгите ми са капка от морето на страданията през тия 45 г. След  9 септември наши достойни държавници са избити, унищожен е елитът по всички села и градове. През септември и октомври 1944 г. са избити над 30 000 души. Това се предава на забрава, никой не търси отговорност на виновниците.
За такъв геноцид няма давност.  Жертвите на комунизма са над 100 милиона, а на нацизма - 10 милиона.  България се възстанови след две национални катастрофи, но още не може след третата  - тази от 1944 г.   

Защо точно вие се нагърбихте с тази тежка задача?

- Не съм сама, много сме правдотърсачите. Общественици, журналисти, политици като писателя Петко Огойски също се ровят в архивите, вадят истините.   

След 9 септември 1944 г. дядо и братята му бяха преследвани като водачи на опозицията - на БЗНС „Никола Петков”.  Били са по затворите - в Белене, Ножарево, Бобов дол. А цялата ни фамилия бе изселена - сестра ми беше на 2, аз - на 6.  Беше 1 август 1950 г. Дадоха ни 10 минути за събиране на багажа.
Още чувам блеенето на изоставените овце и крави. Когато се върнахме след 4 години, намерихме къщата полусрутена. 

Това изселване на неудобни хора за властта е било масово. Това е геноцид, за който няма давност.  

Това обаче се крие, няма го в учебниците.  Всеки народ си знае истинската история, а у нас се крият много неща.

- Коя е най-разтърсващата история в новата ви книга?

- В книгата са събрани ужаси, преживени от хората в три села, най-голямото от които е Голямо Конаре, днес Съединение.  На всички посочени в книгата родове историята е драматична.

Най-ужасното е, че масовите  убийства са ежедневие в  периода след 9 септември 1944 г. Арестувани са хора, подлагани на инквизиции и избивани, след като от близките им е взет откуп. Купища кървави тела са извозвани нощем с талиги, хвърляни в кладенци, по реки и долища.  На път към нивите местните хора чували стенания на недоубити хора, но не смеели да приближат. Кучета са глозгали костите на труповете.

Петима от Равногор, обвинени в убийство на партизани от Голямо Конаре, са вързани за краката на по два коня и живи разкъсани. Телата остават по улиците. 

Бившият кмет на Голямо Конаре Запрян Аргилашки, герой от войните, 
е арестуван на 10 септември 1944 г. и пребиван жестоко дни наред. Шефът на милицията Кокалашев, баща на убит партизанин, кара 15-годишни юноши да уринират в устата на потрошения мъж. 

 Заклевам ви, който остане жив, да разказва за нас, викали някои от жертвите, преди да издъхнат мъченически. 

За да докаже верността си към БКП, ятакът Никола Илинчев от Найден Герово, който става кмет след 9 септември, участва в убийството на първия си братовчед Марин Илинчев, опозиционер земеделец.

- Защо тази злоба?

- Тя е провокирана от сталинската идеология, според която няма бог, а врагът трябва да бъде убиван. Комунизмът е своеобразна религия на омразата.  Убийствата без съд след 9 септември 1944 г. са разчистване на терена за установяване на  съветска власт. 

Имало е обаче съвестни  хора сред комунистите,  които не са приели жестоката разправа с инакомислещите и са платили скъпа цена за принципите си. Като Димитър Кънев, приел идеите на БЗНС, арестуван, измъчван и обесен през 1951 г.  
Грозно е и това, че когато врагът е ликвидиран, бившите комунистически съидейници се разцепват на враждуващи кланове. Репресивната  машина  трака непрекъснато. Неслучайно се стига до обесването на идеолога комунист Трайчо Костов, обявен за народен враг.

Защо почти 3 десетилетия демокрация истината не излиза наяве?

- У нас се крият фактите. Другите бивши социалистически страни написаха истинската си история, вкараха най-тежките факти от миналото си в  музеи „Памет и съвест”.

У нас не се проведе лустрация. Комунистите у нас си подготвиха синята опозиция, главно агенти на ДС. Така  си останаха на власт, докато в другите соцстрани веднага ги отстраниха. А у нас достойните хора родолюбци бяха изтикани в периферията. Бе елиминиран ерудираният евродепутат Лъчезар Тошев, чиято заслуга е ПАСЕ да осъди комунистическия режим като престъпен. Не бе даден шанс за развитие на Никола Даскалов, син на убития последен областен управител на Пловдив до 9 септември 1944 г. Димитър Даскалов, брилянтен юрист.   

Защо наследниците на пострадалите все още се страхуват?

- Това е страх, насаждан десетилетия. Когато занесох новата си  книга в Съединение, Голямо Конаре, наследници на убийци се нахвърлиха срещу наследници на репресирани: Защо си давал сведения? Ще ядеш  бой, трепане ще падне!

Има обаче внуци на убийци, които са реалисти, дори  ми благодарят за това, че са узнали истината.

Наказва ли съдбата наследниците на убийците?

- Без да са виновни, тези наследници стават изкупителна жертва. Няма изключение, никой не се е измъкнал от присъдата на съдбата.  Жестоките деяния са дамга - както върху убийците, така и на поколението им. 

В списъка на жертвите на комунизма от Голямо Конаре са 50 души. Трябва да се прибавят още трима-четирима младежи, които като войници танкисти са участвали в потушаването на Пражката  пролет през 1968 г.  Един от тях - Петър Киров, казва на майка си: Ще умра от мъка! Командирът ми заповяда и минах през две детски градини - бараки, пълни с деца! С танковете минаваме през децата, жените, тълпата от хора, разказва Димитър Дългърски. 

Тези момчета умират млади и зелени от стреса на преживяното, те също са жертви на комунизма.

Най-страшното обаче е това, че за 45 години тоталитаризъм интелектуалният елит на страната беше подменен. Системно е унищожаван достойният, съзнателен, родолюбив, честен  българин. Още по-трагични прави нещата фактът, че потомците на тези будни хора са оставени умишлено  без образование, насаждан им е страх.

Вас самата не ви ли е страх?

- Не ме е страх. Получавала съм заплахи, очаквам нови след представянето на книгата. Заплашвали са ме директно. Наследник на изобличен убиец от село Найден Герово, отскоро покойник,  казвал: ще убием и писателката, и информаторите. Унизително е да се страхуваш от такива хора. Знам, че могат да ми посегнат - който не се страхува от Бога, не се бои от никого. Имаше във Видин агент, който ми извади нож на улицата посред бял ден. Спаси ме това, че минаха хора. Почина от нож - на операционната маса. Отдъхнах си.      

Възможна ли е прошка при такова разделение?

- Възможна е, в другите социалистически страни са го постигнали. Те обаче на са имали Народен съд като нашия, който по жестокост е за Гинес. Неслучайно всяка година белгийският парламент открива своята сесия с едноминутно мълчание в памет на избития български парламент. А тук още слушаме от трибуната на НС, че Народният съд бил справедлив. След като е обявен за престъпен в Държавен вестник на 5 май 2000 г., с ясно посочени мотиви.   

При нас обаче помирение още няма.  Явно трябва поне още едно поколение да си отиде, за да стане възможно.   

Нищо не примирява народа като християнската вяра. Виждала съм в църква да си говорят  наследници на убити и на убийци.

- Кога ще имаме музей на паметта? 

- Комунистите не искат такъв музей.  

Имаше идея да се постави мемориал или  паметна плоча на Гребната база, където са избити най-много хора след 9 септември. Неслучайно старите пловдивчани я наричат Гробна база.  Имало е и обща яма на входа на бившето гробище „Свети Георги”, където сега имало гръцки ресторант. Там са избити  56 души. На запад от еврейските гробища на терена на Централните гробища също са избити много хора и заринати  в траншея. На нито едно от тези места няма паметен знак.  

- Кое ви дава сили да продължите?  

 - Дългът. Петър Ричев, дамгосан като син на народен враг, чийто баща Недялко Ричев изчезва безследно след 9 септември, целунал книгата ми, в която има негов разказ, и се разплакал. Доживях да видя написана истината за баща ми и за страданията ни! С тази книга ще ме погребете, казал Петър на жена си. 

Заради хора като Петър, дочакали справедливост след десетилетия, си  струват всичките години усилия!  Чака ме много работа, вече е готова следващата ми книга - за жестоките тайни в Старосел.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?