Мръсният въздух отключва поне пет заболявания

9 милиона души на година умират в света от влошеното качество на това, което дишаме


Д-р.Веселка Христамян е магистър по дентална медицина, магистър по медицина, магистър по здравен мениджмънт и по приложна психология. Специалист по орална хирургия и по лицево-челюстна хирургия. Работи в катедра и клиника по лицево-челюстна хирургия  в  УМБАЛ “Св. Георги”, преподавател е в МУ - Пловдив.

В периода 2013-2014 г. д-р Христамян специализира диагностика и лечение на атипична лицева болка при проф. Дженкинс в Кеймбридж, Великобритания, и имплантологично възстановяване - SKY fast & fixed - bredent medical GmbH при проф. Вайс в Улм, Германия. Диагностицира и лекува пациенти с новообразувания в лицевата област. Има активна гражданска позиция по един от най-наболелите проблеми на град Пловдив, а именно чистотата на атмосферния въздух.

-Д-р Христамян, темата за чистотата на въздуха сякаш обедини гражданите. Как си обяснявате подобна активност?

-Чистият въздух е кауза за всички. Но не само кауза - това е отношение към правото ни на здравословен живот. Затова като гражданин, като човек, живеещ в един от известните европейски градове, искам да споделя това, което мисля. Влошеното качество на въздуха днес е бомба със закъснител. То ще доведе до сериозни проблеми в недалечно бъдеще. Проблемът касае заболяванията не са само на една определена система. Той влияе почти на всички функции на човешкия организъм. Искаме здрава работоспособна нация. Искаме да отглеждаме здрави деца. Нека да им дадем шанс за здравословна среда!

-Доколко проблемът е сериозен от чисто медицинска гледна точка?-

-Много е сериозен! Действително влошеното качество на атмосферния въздух - особено  превишаване на нормата на замърсяване от някои форми на  битовото отопление, от отработени газове, от фини прахови частици - водят в много случаи до повишаване на определен вид заболеваемост. В масово тиражирани медийни и от научни публикации става ясно, че пет заболявания се  отключват и активират при наддопустими стойности на замърсяване на въздуха. Най-фрапиращи завишения имат острите респираторни заболявания. Наблюдава се увеличение на процента на хроничната обструктивна белодробна болест, на онкологичните заболявания на дихателната система. Индиректно това влияе на сърдечносъдовата система и опасността от исхемична болест, а също така мръсният въздух повишава предразположението на човека към инсулт.

-Какво казват учените от Европа за състоянието на въздуха на континента като цяло?

-Европейската и световната статистика са не по-малко тревожни. Вижте доклада на ЕАОС за 2017 г. Вижте и докладите на Световната здравна организация в последните години. Учените потвърждават данните за завишаване на тези пет основни заболявания, които са в пряка връзка с качеството на атмосферния въздух. Много интересни данни се публикувани в периода от 2014 до 2016 година. Оповестени са проучвания, в които се намира пряка корелация между качеството на атмосферния въздух и такива заболявания като тревожното безпокойство, аутизма, диабета и дори затлъстяването при децата. В доклада на Американската асоциация на лекарите се казва, че влошеното качество на атмосферния въздух влияе върху диабета, бъбречни и психичните заболявания. Друго проучване, подпомогнато от НАСА през 2017 г., стига до изводите, че 44 739 от новите случаи на бъбречна недостатъчност и други бъбречни проблеми също са свързани с качеството на атмосферния въздух. Паралелно са направени проучвания върху 3000 деца с наднормено тегло. Учените свързват и този лавинообразен проблем на съвременния живот с покачването на определени параметри на вредни вещества и на някои химически съединения в атмосферата.

Шведи в свое проучване от 2017 г. твърдят, че смогът е свързан директно с повишаване на тревожността и безпокойството у човека. Това е един психо-физиологичен феномен, който е свързан и с промяна на физиологичните параметри на кръвоснабдяването на централната нервна система. Предполагам, че публикациите по темата за качеството на въздуха и здравето ни ще нарастват прогресивно и занапред.

-Традиционно свързваме проблема с белодробните болести. Какво казва статистиката за тях?

-Проучване на Европейската асоциация по белодробни заболявания определено свързва тези болести с нарушеното качество на въздуха. Потвърждава го и отчетът на Европейската Агенция по опазване на околната среда. За времето от 2012 до 2016 г. се наблюдава тенденция на завишаване на белодробните заболявания. През 2013 г. са регистрирани 400 000 пострадали, през 2014/2015-а те вече са били 413 000. През 2016 г. статистиката за Европа е близо 420 000 души. България не остава встрани от тези песимистични прогнози - и у нас се наблюдава едно покачване на заболяванията. В страната ни 50 души на ден загиват от проблеми и усложнения, свързани с качеството на въздуха. За 2014 г. това са общо 13 700 души, а за 2016 г. - 18 200. И това ако не са тревожни цифри!

-Доколко е важна превенцията и може ли да говорим за такава у нас?

-Чела съм много публикации от различни европейски и световни организации, които алармират за проблема. Последно прочетох и коментарите на изпълнителния директор на ЕАОС - Ханс Брюнникс, и на Кармену Вела - комисар по въпросите на околната среда на ЕС. Официалните данни на Световната здравна организация са, че 9 милиона души на година умират в света от  заболявания, свързани с влошеното качество на атмосферния въздух. 92% от хората са от страни - също като нашата, които са с ниска или нулева превенция спрямо  параметрите на атмосферния въздух.

Проблемът е, че това, което лекуваме ние, лекарите, е следствието. Затова е важно да обърнем внимание върху етиологията, т. е. причината на  заболяването. Срещата на Европейско равнище в Гьотеборг за Конвенцията за подобряване на качеството на въздуха оформи критериите и 5-степенната скала за нива на замърсяване. В Европа (Щутгарт) от 2011 г. е въведен индекс за качеството на атмосферния въздух - IQA. Стъпки за превенция със значим за човешкото здраве ефект.

-Коя химическа съставка в замърсения въздух е най-опасна за здравето ни?

- Данните показват, че най-големият замърсител е битовото отопление. Втори по значимост са отработените газове от автомобилите. Вредните химически вещества са азотен, серен диоксид, неметанови летливи органични съединения, амоняк, метан и други. Не трябва да се забравя и ролята на концентрацията на озона като прекурсор. Само че най-опасно всъщност е замърсяването на въздуха, получено от комплексното им действие. Този извод се потвърждава и от изследванията на проф  К. Кръстев, националния консултант по пулмология и фтизиатрия и проф. Тодор Попов, национален консултант по клинична алергология.   

Сами по себе си ФПЧ с размери 10 или 2,5 азотен диоксид (NO2), серен диоксид SO2) и приземен озон (O3) са доказаните най-чести замърсители. Но ФПЧ 2,5 или ФПЧ1 (ултра фини) в комбинация с високите стойности на азотен и серен диоксид е опасна - това са т. нар. вкиселяващи вещества, които  образуват обвивка около фината прахова частица. Влизат директно в кръвопотока, оттам влияят върху функцията на различните системи в човешкото тяло. Неслучайно в световен мащаб при повишаване на замърсяването на въздуха отчитат покачване на заболеваемост и на други системи - освен дихателната и сърдечносъдовата. Отделно в една от  публикациите си проф. Попов алармира за друга тенденция: връзката на качеството на атмосферния въздух и алергените, които съществуват в околната среда. Запрашеността и високата концентрация на отработени газове повишават възможността един естествено съществуващ алерген да стане агресивен. Това означава да прояви в пъти повече своя клинично значим потенциал. По този начин се повишават не само честотата, но и тежестта на алергичните пристъпи на хората. В отчета на НЦОЗА и НСИ  за 2015 г. се казва, че в Пловдивска област показателят “Заболеваемост и болестност” за астматични състояния е завишен. А този показател за лица под 16-годишна възраст е 29 %. Цитирам: "Водещо място в структурата на заболяванията при деца от 1 до 7 години заема бронхиалната астма”.

Единственият изход от това положение е около нас да има повече зеленина и да не допускаме замърсяването на въздуха над пределните норми. Да има адекватен, реален контрол върху видовете замърсители на въздуха. Ежедневен!

Затова като лекар апелирам - нека заедно се включим и помогнем на нашия град. Всички заедно можем да го постигнем, показахме инициатива. Да бъдем хора, допринесли (всеки един от нас) за чистия въздух в града. Надявам се оттук нататък в идващите месеци, а и през следващия отоплителен сезон да можем да кажем - в Пловдив се диша наистина добре! Пловдив осигури здравословна градска среда и бъдеще на хората!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?