Момчето, което говори с морето: Сложих си Орфея на главата. Густо, майна!

Панайот Панайотов е емблематично име в българската популярна музика. Завършил е естрадния отдел на Българската държавна консерватория. През 1980-те започва да работи с група „Лира“, ходи по турнета в Куба, Русия, Турция, Унгария, Полша. Единственият двукратен носител на голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ - през 1979 и 1980 г.  В дует с Росица Кирилова печелят през 1993 г. наградата на журито и публиката от фестивала в Битоля „Интерфест“. През 2009 г. песента му „Магдалена“ печели първа награда от конкурса „София пее“. Незабравими са  хитовете му  „Охридското езеро“, „Момчето, което говори с морето“, „Обич“, „Шопкиня“, „Магдалена“.

Обича Пловдив, защото тук е  изнесъл много концерти. Панайотов ще изпълни любимите на поколения хитове в популярното заведение „Рубаят” на 17 март 2016 година.  

Панайот ПАНАЙОТОВ, естраден певец  

- Вие сте единственият български певец с два златни Орфея. Какво е усещането да си на такъв музикален Олимп?

- Да, аз съм единствен двоен носител на Гран При на Златния Орфей.  През 1979 г. спечелих конкурса за изпълнител с I can’t Stop Loving You на великия Том Джоунс, а през 1980 г. - конкурса за песен с „Бащината къща” на Ангел Заберски по текст на Матей Шопкин. Това е звездният миг в кариерата ми, при това се предаваше директно по БНТ. Бях  толкова развълнуван, че съм вдигнал Орфея и съм го сложил на главата си в израз на върховна радост. Както се казва: Густо, майна! Мои приятели гледали награждаването, включително пловдивският певец Стефан Костов-Тето. Обажда ми се:  Майна, като те видях със Златния Орфей на главата, се изкефих  и изкарабаших телевизора!  

- Излиза, че най-добрите ви приятели са пловдивчани?

- О, от години имам  върховни приятели под тепетата. Изключителни музиканти. Освен  Стефан Костов-Тето това са Господин Господинов - Чоко, Георги Алаинов - Алаина, култовия китарист Илия Караянев - Личо Стоунса, и разбира се, вездесъщият Ванко Филибето.  С всичките тези уникално талантливи майни съм работил на сцената. Личо ми е свирил Алаина, Чоко също, с Тето сме пели заедно. Били сме по пловдивските сцени години наред. Веднага след като спечелих Златния Орфей, първият ми концерт беше в Летния театър.  С тях  съм пял в прочутото Вариете в Панаира. Директор беше един много ценен човек, вече покойник - Иван Цанков, тачен от всички музиканти. Във Вариетето се въртяха шоупрограми, беше нещо като дискотека, сцена за изяви на музиканти и певци. Бях един от много дейните участници в този творчески кипеж. Прекарвах толкова дълги периоди в Пловдив, че много хора мислеха, че съм пловдивчанин. 

- Още ли е в криза хубавата българска песен?

- В още по-голяма криза е. Чалгата в България набира скорост. Роят се разни риалитита.  Там не могат да се търсят звезди, а се  гледа сеир, търси се рекламата, която да напълни касите на телевизиите. Тези момичета и момчета са нещастници, които са използвани като стадо, по предназначение. Участват в програмата, а след като са изразходвани, се изхвърлят като употребени  шафрантии. Съжалявам за грубото звучене. В тия риалитита не се създава творчество, там има само кавърверсии на популярни хитове.   Може ли да се нарече талант гълтането на огън и това да се правиш на палячо?! Да, болезнено, грозно е състоянието на музиката у нас. Като  хала на държавата. За съжаление не виждам  конкурси, където музикалният талант може да се изяви. Всеки като вълк единак сам се бори в неговата територия. Това не ми харесва, но нямам избор. Музиката наистина е животът ми. Не съм се пенсионирал,  нямам и намерение.  Пея и не се предавам.

- Каква е историята около любимата на поколения песен „Момчето, което говори с морето”? 

- Песента е създадена от композитора с драматична съдба Константин Ташев, вече покойник. Автор на текста е гениалният Недялко Йорданов. На фестивала „Бургас и морето” получи първа награда и някак си изчезна от репертоара ми. След години хората се сетиха за нея. Направих кавърверсия и тя  влезе в душата за втори път.  Случило се е някакво  духовно съвкупление между песента и мен. Тя живее втори живот, ала го заслужава напълно.  Един приятел ми казваше, след като чу песента: Господ ти е вкарал тези думи в устата!  

Аз съм си морски човек. Роден съм в Айтос, само на 30 км от морето. Ходех много често в Бургас като тийнейджър - по море, дискотеки, по любов. Вероятно съм точно такова момче, както в песента. Даже и сега се чувствам такъв - момче, което говори с морето. 

- Борис Гуджунов ли е бил най-добрият ви приятел?  

- Всички от моето поколение са ми приятели. С Борето Гуджунов си допадахме, пял съм негови песни. Израснахме при един и същи композитор - Атанас Косев.  С Емил Димитров съм пял заедно много пъти и в Пловдви, в Летния театър, който беше храм на музиката. Както и Вариетето.  Всяка нация има явление в попмузиката - българското е Лили Иванова. Каквото и да пее, дори само да се изправи на сцената, ще я аплодират. Защото е феноменът Лили. Благославям я искрено! 

- Пели ли сте на държавни мъже?

- Един-единствен път ме е слушал Тодор Живков, беше в Шатрата в Правец. Той си говореше с някаква компания. Дойде и протоколно ни стисна ръцете на музиканите и на мен. Не съм пял на други държавни мъже. Въпреки че не съм склонен да отказвам покани. С риск да прозвучи твърде самоиронично, съм нещо като момичетата на повикване. 

- Как стана така, че заради една сръбска песен ви забраниха да заминете на концерти в Швеция?

- Да, случката звучи безумно днес. Изпях една сръбска песен с група „Лира” в нощен клуб в София. Тогава,  в началото на 1980-те,  беше така - можеше да пееш на английски, не и на сърбохърватски. Заради някаква политика. На когото трябва ме доложи пловдивчанин - Пенчо Митев, музиколог в Новотела в Пловдив. Беше на инспекция в клуба в новотела в София, където пеех. Доносът е анонимен, но съм го чел след години. Знам кой е доложителят. При това го познавах - нали пеех и в Пловдив. Срещахме се много често.  Благодарение на доноса не ме пуснаха в Швеция.  Група „Лира” замина без мен. Виждал съм доносника Митев и след това. Е, не съм го изкарабашил, а и не си спомням дали ме е погледнал в очите. Вече съм му простил като християнин. 

- Близо 32 години брак по любов - как се поддържа такъв огън?

- Този огън се поддържа с друг огън, който се пали непрекъснато, слагат се съчки. Със съпругата ми Емилия сме заедно 32 години. Запознахме се в Новотела в София, където пеех. На същото място, където доностникът ме закова с карфица на стената. Не съм сигурен дали не е било и същата вечер, когато съм изпял хубавата сръбска песен. Емилия беше с компания, запознахме се, допаднахме си. След една година се оженихме и досега сме заедно. Смятам, че това е най-печелившият коз в колодата ми карти, най-големият ми късмет в живота. По-голям дори от Златния Орфей.     Тя ме държи изправен. Много често се огъвам, лабилен съм, често се разстройвам. Избухлив съм. Емилия ме измъкна от много голямо блато. Това са все червени точки в общото ни досие. Живея с нея с удоволствие.  

- Имате ли други табута, освен сладолед и дрога?

- Други табута нямам, всичко друго съм опитвал. Сладолед и наркотици няма и да опитам. Останалото ме устройва идеално. Има ли музика, всичко останало се нарежда. Парите все не стигат, но съм упорит, не спирам да търся. Може един ден да кацнат. Ако не са в тоя живот, ще ги докопам в следващия.  Вярвам в прераждането и ми е странно, ако някой друг не вярва. Преражданията са безброй, никой не знае точния им брой. Каквото сервира съдбата - приемай го със смирение. Повече смирение ни трябва.  Не ме отписвайте обаче от състезанието! В момента съм в страхотна  форма - във всякакъв смисъл!

  =Албуми  и  концерт=  

С  любимия си  композитор Димитър Караминков Панайот Панайотов подготвя следващия си албум.  Участва и във втори проект - авторски албум на поета Ангел Симеонов, в който освен Панайотов  участват Орлин Горанов и Васил Петров. Подготвя зрелищен концерт с прочутия от близкото минало оркестър „Стакато”,  любимци на публиката и в Пловдив.