Следвайте ни

Министър Десислава Танева: В новата ОСП залагаме на устойчивост, модернизация и по-добър живот в селските райони

Регистър на търговците на плодове и зеленчуци ще изсветли сектора

Създаваме  компенсационен фонд за борба с градушките съвместно със земеделските производители.

 

- Министър Танева, каква позиция ще вземе България относно директните плащания през новия програмен период - ще има ли таван на тези плащания, каквото е искането на повечето браншови организации?

- Мога убедено да кажа, че българските земеделци ще запазят и дори леко ще увеличат директната подкрепа предвид методиката за сближаване на директните плащания или конвергенцията. В рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа.

Ясно е, че този пакет се разпределя на площите, поддържани в добро земеделско състояние, както и животните, допустими за подпомагане. През настоящия програмен период имахме възможност за по-голяма гъвкавост. Например подпомагането по обвързаната подкрепа е изключително важно за чувствителните сектори „Животновъдство“ и  „Плодове и зеленчуци“, където са предимно малки и средни стопанства.

 Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области. За това и в момента настояваме да увеличим процента на обвързаната подкрепа, за да задържим нивото от последните години. Тази подкрепа не води до пазарни изкривявания, каквито са мотивите на страни като Германия да искат тя да не се прилага в новия програмен период.

 

- На какъв етап е страната ни в преговорите за новата Обща селскостопанска политика? И ще успеем ли да изготвим в срок трите SWOT анализа?

- Преди дни бяхме домакин на първата инициирана от България международна работна среща за обмяна на опит по новия модел на планиране в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. С това се постави началото на поредица дискусии в дългия процес на планиране и прилагане на Стратегическия план, който да обединява двата стълба. Друг важен факт е създаването на Координационно звено за дебата по ОСП и институциализирането на публичността на този дебат - за земеделския бранш и за обществеността.

Наваксахме чувствителното забавяне, което имаше, и вече сме в график, съгласно който до края на годината трябва да бъдат представени трите SWOT анализа. В последна фаза на завършеност сме с първия SWOT анализ за земеделието и хранително-вкусовата промишленост.

На 3 декември 2019 г. предстои представянето на SWOT анализ за околна среда и климат в Аграрния университет в Пловдив.

Очакваме да ни представят и Социално-икономическия анализ на селските райони в България. Той се подготвя от УНСС. Срокът на изпълнителя също е краят на месец декември. След изготвянето на трите анализа, в началото на следващата година, ще се премине към етап идентифициране на потребностите.

За да продължим по-нататък, ние сме ограничени от хода на процеса в ЕС, ЕК, ЕП - именно определянето на многогодишната финансова рамка. Приемането на многогодишната финансова рамка на практика ще определи бюджета на ОСП, съгласно която ще продължим работа за изготвянето на Националния стратегически план. По графика, по който работи МЗХГ, нашият Стратегически план трябва да го изработим до края на 2020 г. и да го представим в началото на 2021 г. пред ЕК.

 

- Какво ще бъде заложено като приоритет в Националния стратегически план за новия програмен период на ОСП?

- Министерство на земеделието, храните и горите и Координационното звено за подготовка на стратегическия план стриктно следват рамката, поставена от Европейската комисия за следващия програмен период. За очертаването на приоритетите в новата ОСП основна роля имат трите SWOT анализа, които имат за цел да направят снимка на развитие на сектора за 10-годишен период. Европейската комисия изисква държавите членки да подготвят 10 SWOT анализа в съответствие със специфичните цели, поставени на ниво Европейски съюз. В България те са групирани в 3 SWOT анализа според вида цели. Тези цели следва да бъдат изпълнявани от всяка държава членка - те са за устойчиви доходи, за повишаване на конкурентоспособността, за подобряване на позицията на стопаните във веригата на стойността, за привличане на млади, опазване на околната среда и климата, за качеството на храните, за модернизация на стопанствата, за повече знания.

В тази връзка приоритетите на страната в новия програмен период ще се определят от анализа на нуждите по всяка една от тези 10 специфични цели. Разбира се, ще бъдат взети предвид и мерките от настоящия програмен период, които могат да бъдат ползвани и в новия, ако излязат такива потребности от анализа и, разбира се, постигат резултати. Именно това е реформата на ОСП - адресиране на нуждите за сектора, произтичащи от анализите, и постигане на повече резултати. Важно е в новата ОСП, в стратегическия план да залегнат инструменти за устойчивост на стопаните, модернизация на селското стопанство и по-добър живот в селските райони.

 

- Могат ли да разчитат фермерите /животновъдите/ на подпомагане в преходния период? А има ли опасност да отпадне обвързаното с производството подпомагане?

- На последния съвет на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел страната ни представи декларация, с която призоваваме в регламента за преходните правила на Общата селскостопанска политика (ОСП) да се включи възможността за прилагане на Преходната национална помощ. Като същата да продължи да се прилага до приемането на правилата на новата ОСП. Документът бе подкрепен от Кипър, Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Националната помощ би допринесла за осигуряване на сигурност и приемственост при предоставянето на подкрепа на земеделските стопани, като финансовите нива не трябва да бъдат по-ниски от тези за 2020 г. Преустановяване на преходната национална помощ би довело до внезапно и значително намаляване на доходите на засегнатите земеделски стопани. Това би застрашило осигуряването на работни места и развитието на селските райони.

Ако националната преходна помощ бъде изключена като възможност в новия период, ни е необходим допълнителен бюджет, с който да подкрепим тази част от животновъдите, които не попадат в обхвата на обвързаната подкрепа. Затова са ни необходими допълнително 5% към бюджета на обвързана подкрепа. 

Ние настояваме обвързаната подкрепа да стане 18%+2% 

Това е нашето искане от момента, в който аз представлявам България в Съвета на министрите на земеделието в ЕС, но интересите са разнопосочни. В момента Германия е категорична изобщо да няма обвързана подкрепа в новата ОСП. Водим специални двустранни срещи с германската колежка в опит да я убедим на практика Германия да смени позицията си и да позволи запазването на обвързаната подкрепа като инструмент. Тя е насочена към малките и средни земеделски стопанства, които имат завишени потребности от подпомагане, за да бъдат конкурентоспособни. От намаляването й ще бъде засегнато най-вече животновъдството - над 13 хил. фермери в сектор "Животновъдство", отглеждащи крави, биволи, както и кози и овце-майки.

Потърпевши ще бъдат и над 13 хил. стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци. Двата сектора осигуряват заетост 38.5% от общо заетите в земеделието в страната. Те предоставят възможности за работа и доходи на уязвими групи в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени. Това би застрашило осигуряването на работни места и развитието на селските райони. Ето защо ние сме анонсирали нашите искания за прилагане на инструмента за подкрепа.

 

- Очаква ли се рестарт на Закона за градушките? Работи ли се върху нови промени, които да удовлетворят зърнопроизводителите, които го блокираха преди няколко месеца?

- По отношение на защитата от градушки, за да има превенция на риска и пазарни обезщетения при неблагоприятни климатични условия, е необходима финансова солидарност. Трябва да имаме визионерски поглед, тоест участието в управлението на риска да се подели между земеделските стопани и държавата. Това е приложим модел за всички събития, които причиняват щета на земеделеца от климата. Започнахме работа по създаването на компенсационен фонд за борба с градушките съвместно със земеделските производители.

В момента се правят разчети и правна обосновка за създаването на фонда на базата на опит от Унгария, като чрез него България ще може да кандидатства за евросредства за управление на риск. Това е необходимо, тъй като едва една трета от страната е покрита с ракетни площадки, част от национална система за борба с градушките. При такъв инструмент може да се ползва подкрепа от Програмата за развитие на селските райони по мерките (ПРСР) за управление на риска и да се компенсират с още толкова бюджет фермерите, които са пострадали. В настоящата Програма около 36 млн. евро бяха заделени по мярката за управление на риска, но вече са прехвърлени по бюджетите на мерки, чиито приеми по ПРСР ще бъдат отворени през първите 6 месеца на 2020 г. За следващия програмен период по тази мярка бюджетът ще бъде два пъти по-голям в размер на 72 млн. евро.

Целта на тези средства е акумулиране на такъв фонд и до 90% е възможно да се покрие страната. В момента се правят разчети и се изготвя норматив за бъдещия фонд. Така земеделските производители ще получават обезщетения при много по-добри условия. Този модел работи и в други страни-членки. Всички работят в тази посока. В Турция е задължително всеки земеделски производител да се застрахова, за да работи системата със съфинансиране.

 

- Сив сектор има в много земеделски браншове. Какви механизми се обмислят за неговото ограничаване - например намаляване на ДДС и др. практики?

- Обратното начисляване на ДДС е безспорен механизъм за ограничаване на сивия сектор. Въвеждането на механизъм за обратно начисляване на ДДС би довел до ефективна превенция и борба с данъчните измами, особено при доставките на плодове и зеленчуци. Производителите ще бъдат освободени и от значителна данъчна тежест, което ще има и положителен икономически ефект. В земеделския сектор този инструмент успешно вече функционира от 2014 г. в сектора на зърнените и технически култури.

Други, до голяма степен взаимно свързани действия и механизми в земеделски сектор с цел намаляване на „сивия сектор“, са скъсяването на веригите на доставки на земеделски продукти, регламентиране на стоковите борси, тържища и фермерските пазари, както и създаването на организации и групи на производители.

Създаването и ефективното функциониране на регистър на търговците на пресни плодове и зеленчуци, включително на търговци, реализиращи внос от съседни страни, ще позволи те да излязат „на светло“. По този начин ще се ограничи нерегламентираният внос на плодове и зеленчуци със занижена стойност на пазарите.  На търговците, които не присъстват в базата данни, няма да се издават или заверяват, при внос, сертификати за съответствие на качеството.

 

Десислава Танева е родена в Сливен. През 1995 г. се дипломира в Университета за национално и световно стопанство, а 6 г. по-късно завършва право в Бургаския свободен университет. Била е изпълнителен директор на „Мел инвест холдинг” АД и председател на Общинския съвет в родния си град. От 2009-2013 г. е председател на Комисията по земеделие и гори и народен представител в 41-ото Народно събрание от ПП ГЕРБ. Година след това е член на Комисията по земеделие и храни към Народното събрание. В периода 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. е министър на земеделието и храните. Следващите 2 г. оглавява Комисията по земеделие и храни и е народен представител в 44-то Народно събрание. На 15 май 2019 г. отново е избрана за министър на земеделието, храните и горите.

Мария Петрова

Ръководител екип „бизнес“

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?