Следвайте ни

Министър Екатерина Захариева пред "Марица": Българите трябва да гласуват, от тях зависи пътят на страната ни в следващите 4 години

Очакваме още стъпки от властите в Скопие срещу антибългарското говорене 

viber icon

Екатерина Захариева е вицепремиер и министър на външните работи. На 4 май 2017 г. е избрана от 44тото Народно събрание за заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България в третото правителство на Бойко Борисов. 

На 26 март 2017 г. е избрана за народен представител от ПП ГЕРБ като водач на листата на партията в 13-и многомандатен избирателен район - Пазарджик.

От 18 декември 2015 г. до 27 януари 2017 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 13 март до 29 май 2013 г. и от 6 август до 7 ноември 2014 г. е икономически вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто служебно правителство на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев. От 2013 до 2015 г. е началник на кабинета на Президента. В периода 2012-2013 г. е била главен секретар в администрацията на президента Росен Плевнелиев. В периода 2009-2013 г. е била заместник-министър на регионалното развитие и  благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов.

Специализирала е във висшето училище по администрация ЕНА в Париж, в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа, в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия. Магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Завършила е езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ в родния си град Пазарджик.

Омъжена. Владее немски и английски език. Носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България. Удостоена с Командорски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша. 

 

- Г-жо Захариева, как продължават усилията от наша страна за  нормализиране на отношенията със Скопие, допълнително усложнени след отказа ни да приемем преговорната рамка на ЕС и Скопие? Очаквате ли съседите да смекчат антибългарската реторика и език на омразата?    

- Водим непрекъсната комуникация с правителството на Република Северна Македония. Работим по конкретен план с мерки, които да засилят свързаността между нашите държави - транспорт, бизнес, медии, култура, образование. За съжаление, езикът на омразата на всички нива в нашата съседка продължава.  Благодаря все пак на колегите, че след нашите реакции предприеха действия и след запалването на българското знаме във Вевчани, и след публикуването на имена и адреси на техни граждани с българско самосъзнание във фейсбук с призиви да бъдат преследвани. Очакваме още стъпки за премахване на политиката на антибългарско говорене. 

- Гарантирано ли е гласуването на българите в чужбина на парламентарните избори на 4 април? Има ли откази за откриване на секции в отделни страни заради пандемичните мерки?  

- Не, до момента нямаме откази. МВнР прави всичко възможно, за да може българските граждани извън страната да гласуват. Има обстоятелства, които затрудняват нашата работа. Първо, това са мерките срещу разпространението на коронавируса. Виждате как различни страни въвеждат все по-строги ограничения, което означава проблем и за членовете на секционните комисии, и за гласоподавателите. Членовете на секционни комисии от България би могло да се наложи да заминат за редица държави по-рано, за да изкарат задължителната карантина. Гласоподавателите ще се съобразяват с редица мерки - вечерен час, забрани за придвижване между регионите в дадена държава, включително в рамките на един град. Поискали сме от държавите, които са въвели вътрешни забрани за движение, да признаят гласуването за съществена причина за напускане на дома. Дали ще получим съгласие, предстои да видим. 

Допълнително работата ни затруднява датата на вота, определена от президента ​- 4 април, която съвпада с католическия Великден, защото по принцип на големи празници мерките се затягат допълнително. Не на последно място се ръководим от ограниченията в Изборния кодекс - тъй като Обединеното кралство вече не е в ЕС, имаме право съгласно нашия закон да разкрием само 35 секции. Към момента нямаме откази, само принципни съгласия за провеждане на вота, а окончателно разрешение ще получим, когато предоставим адресите на секциите. Това ще стане след обработка на заявленията за нашите сънародници.

Най-голям риск за мен е нашите сънародници да не излязат да гласуват. Затова трябва да ги уверим, че това няма да представлява риск за тяхното здраве, а техният глас е изключително важен за развитието на страната ни в следващите 4 години. Виждате - в САЩ във време на пандемия регистрираха рекорд в избирателната активност на президентския вот, каквато не са имали от 120 години!

- Получихте ли  вече заявки  от лица и организации за присъствие на изборите като външни наблюдатели? 

- Преди броени дни изпратихме поканите - до Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, до Парламентарната Асамблея на ОССЕ и страните, участнички в ОССЕ, до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа  и до Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.  Вече имаме информация за намеренията на БДИПЧ към ОССЕ да изпратят мисия за наблюдение. Това е организацията, която традиционно наблюдава изборите в различни държави. Понеже прочетох критики, че видите ли, у нас идват наблюдатели, защото не вярват в честността на вота, нека да припомня, че  у нас ОССЕ изпраща наблюдатели от 1997 година насам.

- Изненада ли бе за Вас намерението на Република Северна Македония да върне в училищата изучаването на сръбски език и култура? Би ли могло това да изостри допълнително отношенията ни със съседите? 

- Република Северна Македония има абсолютното право да определя учебните си програми и какви културни центрове да открива. Бих искала колегите ми от РСМ да проявят такава готовност за популяризирането и на български медии, книги, филми и музика.

- Над 220 000 българи са поискали да останат във Великобритания след Брекзит. Има ли проблеми с получаването на статут за уседналост или временен статут на някои наши сънародници в Обединеното кралство?

- Общият брой на българските граждани, подали по електронен път заявления за получаване на статут на уседналост или временен статут, е над 250 000. По брой подадени заявления нашите сънародници продължават да заемат едно от предните места сред гражданите на останалите държави - членки на ЕС. За това допринесе и много добрата информационна кампания, както и проведените над 50 информационни срещи с българската общност. Следва да се има предвид, че крайният срок за подаване на заявления за статут на уседналост е 30 юни 2021 г., така че тепърва предстои да бъде анализиран цялостният процес и неговите резултати.  

- Гладко ли върви сътрудничеството ни с Великобритания след Брекзит в ключови сфери като икономика, външна политика, сигурност?

- Обединеното кралство е важен за страната ни икономически партньор и България има интерес да продължи да развива двустранните икономически отношения. Най-лошият сценарий бе избегнат с договарянето на Споразумението за търговия и сътрудничество. Най-важното предимство, което то осигурява за двустранната търговия. Българските фирми ще продължат да реализират износ без квоти и мита, но при условие че търгуваните стоки отговарят на определени правила за произход, най-често те трябва да са произведени в ЕС. 

Естествено, че за бизнеса условията няма да са същите като преди. Сред процедурите, които ще бъдат въведени поетапно от 1 януари до 30 юни, са подаването на митнически декларации за внос на граничните пунктове за контрол, попълването на декларации за сигурност и безопасност, граничен ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол.  Българските институции ще направят всичко необходимо, за да съдействат за запазване на активния търговски обмен.

По желание на Лондон въпросите на външната политика и отбрана не са включени в обхвата на Споразумението за търговия и сътрудничество. Но Кралството остава стратегически партньор за ЕС и сътрудничеството продължава в рамките на действащите механизми за сътрудничество на ЕС с трети страни.  Особено близко е сътрудничеството между България и Обединеното кралство в борбата с престъпността.  

- Новият американски президент Джо Байдън е бил в България в качеството си на сенатор, известен е като горещ застъпник за членството ни в НАТО, както и като отличен познавач на Балканите.  Как бихме могли да използваме тези позитиви в отношенията си с новата администрация в Белия дом? Ще се случи ли дългоочакваното падане на визите?

- Естествено, че това ще е от полза за развитието на стратегическите ни отношения.  Имала съм честта да се срещна с Джо Байдън като началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев. Изключителен политик, с доста познания, и най-важното - голям приятел на България и на Балканите, осъзнаващ геополитическото ни значение.

Един от хората, които посрещат Байдън у нас през 1999 г., е виден пловдивчанин - президентът Петър Стоянов. Наскоро Стоянов заяви пред БНТ, че още по онова време Байдън е съзнавал ключовата роля на Балканите в бъдещето на Европа. Като сенатор той е подготвял визитата на президента Бил Клинтън у нас, който от своя страна призова от София целия Западен свят: Инвестирайте в България! Това означава, че Байдън, впечатлен от напредъка на страната ни след изпадането от съветската орбита на влияние, е посъветвал лидера на САЩ да отправи този призив.

Днес Байдън е президент и се надявам да продължи да подкрепя връзката между САЩ и България, включително да бъде взето и положително решение за падане на визите, за което работим от години.

- Получихме сериозна критика за "липса на политическа решителност за борба с корупцията" от постоянния юридически съветник в Посолството на САЩ в София Джесика Ким по време на виртуален форум на Атлантическия клуб.  Ще последва ли българска реакция на тази констатация? Как  тя  може да повлияе на двустранните ни отношения?   

- Самите ние поискахме от САЩ изпращането на г-жа Ким, която работи съвместно с българското правителство на експертно ниво за подобряване на съвместната ни работа за изграждане на капацитет в борбата срещу  корупцията, прането на пари и организираната престъпност. 

Не виждам някакъв проблем да се организират дискусии с представители на чужди посолства, но последвалата размяна на реплики във фейсбук между американското и руското посолство породи редица спекулации - че едва ли не сме станали точка на геополитически сблъсък.

Да ви кажа честно, много повече от посолствата ме интересува мнението на българските граждани за корупцията. Ясно е, че проблем има, никой не желае да го замита под килима.  Не мога да се съглася, че липсва политическа решителност за борба с корупцията. Министерството на правосъдието внесе законопроект за избиране на прокурор, който да контролира главния прокурор.  Имаме десетки операции срещу хора на високи позиции, включително министри. Иска ми се да има още по-осезаеми резултати, но трябва време, за да се усети ефектът от реформата. Много от случаите са в съдебна фаза. Искахме да направим и съдебната власт по-независима с промени в Конституцията, но за съжаление, не получихме подкрепа от опозицията.  

- Вашето становище по казуса „Алексей Навални”  и масовите арести в Русия на мирни демонстранти в негова подкрепа е ясно и категорично изразено в социалните мрежи, както и това на премиера Бойко Борисов. Ще последва ли официална българска позиция за  крайните действия на руските власти?  

- Това е всъщност официалната ни позиция. Обичайният канал за изразяване на позиции в дипломацията е Туитър, тъй като в дигиталната ера събитията изискват мигновени и точни реакции, а възможностите да публикуваш незабавно позицията си в 160 знака и да я види целият свят, се използва вече масово от дипломатическите ведомства. Миналата седмица колегите външни министри се обединихме около декларация на върховния представител Борел от името на Европейския съюз, след като съдът в Москва трансформира условната присъда на Навални в ефективна.

- На какъв етап са отношенията ни с Русия след изгонването на  дипломати от двете страни в рамките на месеци? Да разчитаме ли на затопляне на отношенията по време на мандата на новия посланик Н.Пр. Елеонора Митрофанова, известна като отличен експерт в международните отношения?

- Отношенията ни се развиват на прагматична основа. България няма как да премести местоположението си на картата. Русия е наш търговски партньор, имаме много туристи оттам. В същото време очевидно имаме различия по някои геополитически теми.

Всеки нов посланик в чужда държава идва с надежда да развива още по-добре отношенията между изпращащата и приемащата държава. Надявам се, че задачата на госпожа Митрофанова е именно същата. Вратите на МВнР винаги са отворени, когато от  руското посолство ни търсят с тази цел. А когато техни дипломати използват имунитета си, за да работят срещу нашата национална сигурност, мисля, че сме показали категорично, че това не може да бъде толерирано.

- Кой  успех на българската дипломация по време на Вашия мандат оценявате най-високо? 

- Българското председателство на Съвета на ЕС. Всички си спомнят за него ​- и за това, че за първи път от 15 години върнахме темата за Западните Балкани, но и за топлото българско гостоприемство. Все още нашите приятели си спомнят как са били приятно изненадани, че по време на първото си председателство България е успяла да се справи перфектно не само с организирането на лидерските формати, но и със заседанията на всяка една работна група, председателствана от български експерт. Придвижихме ключови досиета.  

Същевременно успяхме да открием две нови посолства в Залива ​- в Абу Даби и в Рияд, като разчитаме да върнем солидните ни позиции в търговията с този регион, участваме и активно в политическите действия на ЕС по Близкия изток. Открихме нови генерални консулства в райони с голяма българска общност - Барселона и Тараклия.

Два пъти председателствах министерски срещи в Африка, за първи път България присъства на среща на Г-20 - в Буенос Айрес, където аз участвах от името на Европейския съюз.

Страната ни бе приета в чакалнята на Еврозоната - което е истинската оценка за финансовата политика на правителството на премиера Бойко Борисов.

Въведохме съвременни електронни услуги за гражданите - ще припомня, че като влязох в МВнР, установих, че гражданите трябва да плащат за заверките с таксови марки! 

- От кого получихте най-ценния урок по дипломация?

- Може би от люксембургския външен министър Жан Аселборн. Като доайен на външните министри той ми оказа голяма помощ по време на най-тежкия, председателстван от мен Съвет - „Общи въпроси“ на 26 юни 2018 г. Тогава ни отне 13 часа да убедим всички колеги, че трябва да дадем зелена светлина за разширяването на ЕС с Албания и тогава Република Македония. Тогава Жан, който е с огромен опит, призова всички свои колеги да намалят емоциите и да се вслушат в моите предложения за намиране на компромисно решение, защото страните от Западните Балкани очакваха от нас силен политически знак на подкрепа.

Продължаваме със същата енергия да подкрепяме и днес европейската перспектива на Западните Балкани и сме убедени, че мястото на Република Северна Македония е в Европейския съюз, след като докаже, че може да спазва договора с България и че не бива нейното бъдеще да се гради на основата на омразата към съседен народ.

- Пловдив има  специално място в сърцето Ви - все още ли е любим Ваш град?

- Пловдив е градът, в който прекарах едни от най-хубавите си  години- студентските. Имам много спомени, роднини и приятели, обичам да го посещавам често. Близо е и до родния ми Пазарджик, така че мога да кажа със сигурност, че в Пловдив се чувствам като у дома си.  

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички