Минералните води и биохраните зелен светофар за туризма

Инж. Любозар ФРАТЕВ, председател на Съвет по туризъм - Пловдив и Тракийски туристически район

- Инж. Фратев, вие присъствахте на срещата със зам.-министър Бранимир Ботев миналата седмица. Какво си говорихте с него?
- Бранимир Ботев ни събра представители от бранша в Министерство на икономиката и енергетиката, за да се запознае с нас, да ни каже своята позиция за развитието на туризма и да чуе нас. Два часа и половина говорихме, от които той говори час и половина, така че не можа да ни чуе всички. Каза, че приема всякакви предложения, че телефонът му е отворен 24 часа. Решихме да направим през септември работен уикенд, за да имаме повече време да си кажем нещата. Нещо, около което се обединихме, е до края на септември да се представи нашето виждане за стратегия за развитие на  туризма с един по-далечен хоризонт. Говорим за периода 2014-2025 г. като средносрочен и 2030 г. като дългосрочен, тоест като стратегия. Защото сегашната е с много къс хоризонт, който не отговаря на термина стратегия. Спря се на някои приоритети за развитието на нашия туризъм, като минералните води и биохраните. Световната статистика сочи, че 98% от световно признатите за значими болести се лекуват с нашите минерални води. Ние сме най-богати на минерални води в света след Исландия. 274 милиона литра в секунда извират от недрата на майка България, а се използват едва около 2  процента.
Поздравих Ботев за това, че терминът, който аз употребявам, явно му харесва и се опитва да го наложи, да говорим за туристическа индустрия, а не за туристически бранш. Хотелите, ресторантите - това е само върхът на айсберга. Но всичко надолу - като започнете от хората, които орат, сеят, мелят, правят хляб, после го продават на туристите, та стигнем до музейните работници и концертните изпълнители, е една огромна индустрия, най-динамично развиващата се в световната икономика. За нея само така може да се говори. Та, заговорихме за биохраните като нещо, което ще помогне не само на туризма, но ще дръпне и икономиката, селското стопанство. 70% от българската земя е подходяща за производство на екохрани, докато в Европа този процент е между 10 и 15%. А интересът към екологичните храни е голям. Говорихме за гурме туризма. И първият въпрос, който се постави от наша страна, беше за рекламата. Едно евро в туристическа реклама носи 200 евро от туристи. Служебният кабинет оряза нашата национална реклама от 8 на 6 милиона лева. Това са смешно скромни и семпли суми, за да може страната да бъде ако не агресивна, както е Хърватия, то поне да бъде достатъчно активна на туристическия пазар. А ние в момента сме недостатъчно активни. Нещата вървят по инерция, вече си  затвърждаваме славата на евтина дестинация, на алкохолна дестинация. И презастрояването е това, което отблъсква чуждите туристи. Имаме намаляване на туристите от Великобритания, Германия, Скандинавските страни. Да, увеличили са се румънците, но аз не вярвам на тази статистика. Защото тези, които идват да си напазаруват в Русе, не са туристи. Както и “туристите” по македонската и сръбската граница.
Вторият важен въпрос е за визите, с които ние стопираме страни, които имат устойчив интерес. Пример давам с руските туристи. Официалната руска статистика показва, че всеки десети руснак или има жилище в България, или желае да си закупи. Неофициалната е значително повече,  защото там извадиха специални нормативни документи, че не може руски чиновник да превежда пари зад граница, да има имоти. Същевременно ние ги препятстваме. Имаше един законопроект, който беше внесен в предишния парламент, да се намали прагът на инвестициите, за които хората могат да получат многогодишна виза. Не можа да мине. Намесиха се някакви лобита. Подозрението на бранша е, че това е лобито на онези, които поддържат индийската фирма, която “издава” визи в Русия. Тя се явява посредник. Туроператорите ходят там, дават документите и тя ги носи в нашето консулство, за което взима още 30 евро. Сметнете 600 хил. туристи по 30 евро, за да видите за какво става въпрос. Това, с което нас непрекъснато ни стопират, че, видите ли, Европейският съюз си пази границите, не е съвсем така. Всяка страна има право сама да решава въпросите кому и за какъв срок да издава визи. Говорихме за конгресния туризъм, за най-високото ДДС за туризма в ЕС. Говорихме за това да имаме коректна статистическа информация и в тази връзка зам.-министърът предложи да направим публично-частно  партньорство, за да се създаде един център за информация. Обсъдихме участието на бранша по подготовка и контрол на нормативни актове, обществени поръчки, реклами и т.н. Бранимир Ботев е настроен да има по-малко чиновници във всички тези комисии и повече представители на бранша. И ние да станем генератор за изготвянето на една стратегия с по-далечен хоризонт. Така че поехме ангажимент всеки от нас да му даде своето виждане за стратегията. И отново въпросът опира до необходимостта от актуални и достоверни данни, на която база да се направи анализът. Не може да управляваш процес и да чертаеш бъдещето му без информация.

- Как се отрази икономическата криза на бранша?
- Многостранно може да се погледне на този въпрос. Във всички случаи тя удари по джоба на всеки жител на планетата, в това число и по парите, които хората харчат за туризъм. От друга страна, се спряха много инвестиции, има много недовършени хотели, много недовършени бази. Но някои все пак продължиха да работят, да строят, защото замразените пари не носят доход, а само загуба. И като гледам статистиката за Пловдив, със седем са се увеличили хотелите, а стаите са се увеличили със 170. Друг е въпросът за резултатите. Общо взето понасяме сериозни удари. За петте месеца на тази година нощувките в пловдивските хотели са с 3500 по-малко в сравнение с миналата.Това е намаление с 2.5%. Българите са увеличили нощувките с 8200, но чужденците са намалели с 11 700. От друга страна, пренощувалите лица тази година за петте месеца са повече с 6800, което е 9.3%. Българите са с 4100 повече от миналата година,а чужденците - с 2700. Това, което аз наблюдавам и считам за важно, е коефициентът на нощувките на всеки турист. Дали хората са дошли от някъде, минали с автобуса, качили се до Стария град и заминали. И въобще неспали, неяли, не си купили дори един сандвич, един сладолед. Тоест не са оставили нищо за икономиката на града. Затова е много важен този показател. Миналата година за петте месеца имаме един много висок показател - 1.92. Тоест всеки турист, дошъл в Пловдив, е спал средно две нощи в хотел. В това число българите - 1.55, нощувка и половина, естествено, идват в събота, спят една вечер и в неделя си отиват. Чужденците - 2.72. Да, нормално е чужденците, идвайки отдалече, да останат повече време. Тази година какво се получава - общо 1.79. Българите са си увеличили нощувките незначително, от 1.55 са станали 1.59. А чужденците са се сгромолясали. Били са почти три нощувки, сега са под две.

- Каква е причината за това според  вас?
- Не знам. Моето обяснение за увеличението на българите е това, което се направи в Пловдив - основно Римски стадион, инфраструктура, фестивален туризъм. Хората идват през уикенда. Но чужденците защо са спрели да спят в Пловдив, мога да си обясня само с кризата. За хотелиерството приходите са с 1 136 000 лв. по-малко, или с 15.4%. Това е много сериозен факт. Ние намалихме цените на нощувките, само и само да останат туристите. На ресторантьорите се отрази наредбата за пушенето и кризата, разбира се.

- Кои са основните проблеми пред бранша?
- Имаме много добра материална база в България, превъзхожда средноевропейската, да не говорим за Западна Европа, но изостанахме в качеството на услугата. И затова на срещата говорихме и за наредбата за категоризация. Отново се вторачихме в сантиметрите - няма да му дадем звездите, защото банята не е 4.80, а е 4.61 квадратни метра, и т.н. Това са смешни неща. Те съществуват в нормативните документи. Ботев каза: Да, но има евростандарти и за да се котираме, трябва да ги спазваме. Защото, като дойде някой отвън, има такива очаквания. Но пък трябва да  обърнем повече внимание на качеството на услугата. Ние произвеждаме много кадри за туризма. Само в Пловдив излизат от пет висши учебни заведения. Имаме контакти с  тях - и Съветът по туризъм, и Тракийски туристически район, но тези кадри не остават в България. Една от причините е, че нашият туризъм е сезонен. Лятото всичко кадърно, което може да носи чиния, отива на морето. Зимата, за 2-3 месеца, докато имаме снежец, отива да работи в зимните курорти. Ние нямаме постоянни кадри, но и проблемът е, че не сме направили от България страна на четирисезонния туризъм. Каквато е Чехия, Италия, Франция и много други. Та само туристите в Прага са повече от нашите морски и горски, взети заедно. И в това е шансът за Пловдив и региона. Друга причина е, че кадърните младежи отиват в чужбина, защото заплащането там е несъизмеримо по-високо. Така че проблемът с кадрите е основен и това занижава качеството на услугите. Опитваме се със стажантските европейски програми, сега с практикантската програма към Министерство на образованието и науката, да дадем възможност на младежите. Защото има едно голямо разкъсване между обучението и практиката. И ако някои от младежите работят, е само защото им трябват пари, а не защото е необходим стаж, който се изисква от ВУЗ-а.
Другият проблем е, че градът ни не е познат. Това, което правим от Съвета по туризъм и в Консултативния съвет по туризъм в общината, мероприятията като Дефиле на младото вино. Това, в което подкрепяме общината и на мен много ми харесва, е да докараме туроператорите тук. Да, трябва да участваме на световните борси в Берлин, Лондон и Москва и борсите около България. Но както казва народът, по-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш. Така че докарвайки в Пловдив туроператори, да видят на място, е много добра идея. Втората среща на туроператорите мина с много добра реализация, почти двойно участие. Сега трета ще правим по време на Дефиле на младото вино през ноември. Вчера говорих с председателя на Управителния съвет на АБТТА и те ще се включат като съорганизатори на Дефилето и на международната среща на туроператорите. Искат да поканят техни партньори от Гърция, Турция, Сърбия, Македония. Българските туроператори са ни много важни, защото те правят туристическите пакети. Тези, които ще дойдат отвън, те виждат обстановката. Но пакетът се изготвя от посрещащата страна. Домакинът казва цената на самолетния билет, той ще обиколи хотелите, ще каже колко е храненето, автобусите, които ще ги возят, билетите за музеите, какви културни събития могат да посетят по време на престоя. И отново отиваме към културния календар, който трябва да бъде застопорен, за да може предварително да се направят и продават тези пакети.
Радвам се, че туризмът е приоритет за общинското ръководство. Не съм им политически привърженик, но и кметът Иван Тотев, и зам.-кметът Стефан Стоянов имат пиетет към туризма. С пловдивската община готвим стратегия за развитие на туризма. Имаме засега три оферти. Смятам, че септември месец ще определим кой да бъде изпълнителят. Започна работа по културната стратегия на Пловдив. Кандидатурата ни за Европейска столица на културата е своеобразен проект за стимулирането на културния туризъм. Това са все неща, които работят за доброто бъдеще на туризма в града и региона на Тракия.