Милен Керемедчиев: Вместо да пуснем украинското зърно, трябваше да застанем в групата на противниците

Русия изостави Армения за Нагорни Карабах, защото подкрепата на Турция й е по-важна

В Запада има умора от войната и Зеленски има последен шанс до края на годината

Несправедливо е лъвският пай от субсидиите да се заделя за най-големите производители, както е в момента

- Г-н Керемедчиев, какво се случва в Нагорни Карабах? Защо това тлеещо огнище в Кавказ отново пламна?

- Всъщност се оказа, че при посещението си в Русия турският президент Реджеп Ердоган е обсъдил доста повече теми с домакина Владимир Путин. Видя се, че веднага след тази среща Ердоган обяви от трибуната на ООН Нагорни Карабах за азерски. Доста силно изказване, което е и причината за активирането на военните действия от страна на Азербайджан. Явно по време на срещата между Путин и Ердоган е постигната договореност Русия да предаде интересите на Армения в Нагорни Карабах, за да може с подкрепата на Турция Азербайджан да предприеме офанзива и да превземе цялата територия на сепаратистката република. Тази договорка става ясно от действията на Баку. Армения също обръща гръб на Русия. Вижда се затопляне на отношенията на Ереван със САЩ - предстои съвместно военно учение на въоръжените сили на двете страни, което предизвика много негативно изказване от страна на Москва. Явно Армения се преориентира към САЩ и вижда, че Русия няма да защити интересите - специално в Нагорни Карабах.

- В името на какво Русия се отказва от Армения и Нагорни Карабах?

- Москва го прави заради подкрепата, която получава от Турция, която е основният икономически и финансов хъб на Русия. През нея минават голяма част от финансовите и икономическите транзакции на Москва. Освен това Анкара придобива все по-голяма тежест в бъдещите двустранни преговори, които ще се проведат рано или късно между Русия и Украйна, за спиране на военните действия. Така че Анкара в момента става незаобиколим фактор в този конфликт - дори измести Обединените нации като инициатор на преговорите за възобновяване на износа на зърно. Видя се, че Турция има много по-силни позиции и повече възможности за постигане на успех от ООН.

- Може ли усложнената ситуация и военните действия да се отразят на доставките на азерски газ, на които разчитаме?

- Със сигурност няма опасност за газовите доставки. По-скоро Азербайджан трупа дивиденти и политически успехи. Тази операция, особено подпомогната от Турция, ще бъде по-скоро успешна. Много е тежка ситуацията в Армения, има сериозни протести в Ереван срещу политиката, водена от премиера Никол Пашинян, обвиняван и в предателство. Така че случващото се в Нагорни Карабах може по-скоро да доведе до политическа дестабилизация в Армения и във всички случаи ще засили позициите на Азербайджан в региона.

- Има ли натрупана умора от страна на Запада по отношение на войната в Украйна?

- Да, има умора в подкрепата за Украйна от страна на Запада. Всъщност изказването на президента Володимир Зеленски от трибуната на ООН беше точно в тази насока - да засили вниманието върху действията на руската армия в Украйна. Но в обръщението си Зеленски постави по много умен начин тезата, че колкото по-бързо бъде прекратена войната в Украйна, толкова по-бързо световните организации, ангажирани с климатичните проблеми, глобалното затопляне, с природните бедствия, с пандемиите, ще могат да заработят отново нормално и най-потърпевшите страни в Африка, Азия ще получат помощ. Изказването целеше да привлече към конфликта и вниманието на страни, които по-скоро се отнасят пасивно към случващото се в Украйна.

- Вижда ли се изобщо краят на конфликта?

- За момента не се вижда близък край на военните действия. Все още са големи усилията от двете страни за извършване на пробив. С промяната на времето през есента в Украйна ще видим все по-активно използване на авиация, дронове при нападенията. Нормално е да очакваме още „посетители“ по нашето крайбрежие, защото използването на такъв огромен брой дронове от двете воюващи страни е нормално отломки да достигат до територията на Румъния и бреговете на България.

Очаквам в края на годината и началото на следващата, без да спират военните действия, да започнат преговори на по-ниско ниво между Украйна и Русия изцяло с активното съдействие на Турция, която би имала водеща роля в такива разговори.

- Наблюдаваме любопитен развой в Словакия, където вероятният бъдещ премиер Роберт Фицо води откровено проруска кампания с обещание да спре помощта за Украйна. Доколко симптоматичен е този развой? Може ли да видим нещо подобно и в други страни на Европа, където популистки партии залагат на тази карта?

- Има такива партии в Европа. Най-показателни са настроенията в Унгария. И Полша, макар че е една от най-силно подкрепящите Украйна, също е критично настроена по отношение на износа на зърно и намеренията на Киев да съди в СТО страните, които продължават да спират този износ. Явно колкото повече продължава този конфликт, толкова настроенията за и против подкрепата за Украйна ще са противоречиви. Има умора в западноевропейските страни, които подпомогнаха Киев с много финанси и техника. Зеленски има последен шанс да покаже до края на годината, че огромната помощ ще доведе до пробив в руската отбрана. Ако не успее, ще му бъде много трудно да убеждава западните партньори да продължат безрезервната си подкрепа. Включително и заради предстоящите избори в САЩ, на които републиканците в момента имат много силна и водеща позиция, а отношението им към щедрите помощи за Киев е много критично.

- Възможен ли е у нас подобен завой като този в Словакия с намаляване на подкрепата за Украйна и на фона на масовите протести, след като депутатите дадоха картбланш за вноса на украинско зърно?

- Тези протести са по-скоро общоевропейски - има доста сериозно разминаване в настроенията. Източноевропейските страни Полша, Словакия, Унгария, Румъния явно се противопоставиха на решението на ЕК за вдигане на забраната за износ на украинско зърно. Очертава се фронт на източноевропейските държави, които видимо защитават интересите на своите производители. Според мен България зае по-неправилната позиция - първо да се съгласи с общоевропейското решение за вдигане на ембаргото, като по този начин се конфронтира с местните производители. По-правилното решение щеше да бъде да се присъединим към източноевропейските страни, които имат доста силни позиции. Полша, която е най-голямата източноевропейска страна, защитава своето земеделие още от началото на преговорите си за членство в ЕС и водеше тежки преговори. Румъния също има много твърда позиция. По-скоро България трябваше да се присъедини към тези страни, Четворката от Вишеград плюс Румъния. Това няколко пъти ни беше предлагано, но не приехме тази протегната ръка.

- Ние ли сме си виновни за ситуацията в агросектора? Защо у нас щедрите европейски субсидии за земеделието в размер на над 2 милиарда годишно създават проблеми?

- Не смятам, че са чак толкова големи проблемите. Това, което прави България, е общоевропейски проблем. Може би земеделието е най-спонсорираният и финансиран сектор в европейските фондове. Това е и най-проверяваната част от финансирането, отпускано от ЕС. След като за години са отпуснати толкова много средства и няма установени сериозни нарушения, а ОЛАФ действа изключително активно, това показва, че проблемът е в начина, по който програмите работят, а не в хората, към които са насочени средствата. Трябва да има цялостна промяна в стратегията на подпомагане на производителите, да не се изсипват толкова огромни средства с неясни параметри, които дават възможност за лавиране. Трябва да има доста по-сериозни мерки за това отпусканите средства да имат в крайна сметка и реален резултат.

На протестите вече се видяха противоречия между производителите. А и правителството е готово на компромиси, за да угоди на зърнопроизводителите. За съжаление, подходихме по най-неправилния начин по отношение на украинското зърно.

- При положение че идеята на европейските агросубсидии е да се подпомагат дребните и средните производители, защо всичко у нас отива основно при едрите производители, и то основно в един бранш - зърнопроизводство? Как може да се коригира това изкривяване?

- В целия ЕС по този начин се финансира този сектор. Това, което у нас може да се направи, е да се ограничат законодателно средствата - така че да могат да стигнат до всички. Наистина е несправедливо лъвският пай да се заделя за най-големите производители, както е в момента. Трябва да се предприемат мерки за насърчаване на малките и средните производители и в други браншове - млекопреработване, месопреработване. Това е свързано с промени и в българското законодателство, и до промяна в европейското, което може да се постигне и с участието на нашите евродепутати.

- Основателни ли са оплакванията, че получаваме по-малко агросубсидии от ЕС в сравнение с други страни членки?

- Така е, Франция например получава много по-големи субсидии за земеделските си производители, отколкото България. Има такава несправедливост, но въпреки това се вижда, че секторът и у нас получава огромни средства, които просто биха могли да се преразпределят по-справедливо.

- Колко тревожно за по-малките страни като нашата е предложението за мащабни реформи в ЕС с оглед на нарастването му до над 30 членки, включващо премахване на националното вето, намаляване на еврокомисарите и евродепутатите?

- Това е стара идея, която старите страни членки искат да прокарат открай време. Няма как да се случи, тъй като даже тези промени да влязат в сила, те трябва да бъдат гласувани от всички страни членки. Не само България, но и Малта, Люксембург със сигурност ще имат категорично становище против. Тази идея няма да мине, но показва огромното тежко разделение между големите и малките страни членки. Този дебат ще продължава ожесточено, но ще среща твърдата съпротива на малките страни - да се чува гласът на всеки европеец, е принцип на ЕС.

- Ще продължи ли и след евроизборите догодина линията на ударно разширяване на ЕС, за който на опашка чакат цели осем страни?

- Разширяването на ЕС е много важно за изваждане на страните от Западните Балкани от влиянието на Русия, което е много силно в Сърбия, в Северна Македония, в Черна гора. Разширяване да, но не на всяка цена - страните кандидати трябва да спазват европейските принципи, за да станат членове. При всички положения до 2030 г. не можем да говорим за нови страни членки, но е много важна политиката на ЕС за по-близкото им асоцииране, вкарването им в много по-близката орбита на европейските политики, във взаимни проекти.

Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.