71

Милен Керемедчиев: Столът на Урсула се клати! Европа ще смени политиката към мигрантите

Орбан може да ни отвори вратата за сухопътния Шенген, твърди дипломатът

 

Ако Тръмп се върне в Белия дом, локалните конфликти няма да прерастват във войни 

Нищо чудно Зелената сделка да бъде замразена в ЕС

Орбан може да ни отвори вратата за сухопътния Шенген

 

- Г-н Керемедчиев, ден преди балотажа Франция е на крачка от десен завой. Колко сериозен трус е това за втората икономическа сила в Евросъюза?

  - Всъщност това не е нова тенденция във френската политика. Лидерът на Национален сбор Марин льо Пен от години е много близко до президентски мандат, на последните избори беше втора. Всъщност нейната политика е коренно противоположна на политиките, водени от вече няколко френски президенти. Особено политиката на Еманюел Макрон видимо не се възприема от все по-голям брой млади французи, които гласуват явно за категорична промяна.

Макрон  влезе по-скоро в ролята на европейски ястреб - има силна конфронтация с Русия, негово беше и предложението за изпращане на европейски натовски войски в Украйна. Мигрантската му политика търпеше огромни критики, създаде много голямо напрежение.

В същото време Марин льо Пен, упреквана в антиевропейски настроения,  претърпя метаморфоза в първоначално много крайната си реторика, смекчи позицията и изявленията си относно ръководните на страната външнополитически фактори, но остана много твърда в антимигрантските си позиции.

- Как ще повлияят промените във Франция на европейската политика? 

- Явно Франция оттук нататък ще има много по-различна политика. Става въпрос за  засилване на влиянието на страната, както и за сериозен натиск за категорична промяна на мигрантската политика и изобщо на вземането на решения в Съюза. 

Впрочем промените не са само във Франция. В Нидерландия крайнодесният популист Герт Вилдерс състави правителство. Той спечели изборите, като влезе в реториката на Словакия и Унгария за разваляне и предоговаряне на споразумението за мигрантите, подписано от всички страни членки. Тази реторика вече не е само на страните от Вишеградската четворка, а към нея се присъединяват Нидерландия, Франция, т.е. ще е много силен натискът върху бъдещото ръководство на ЕК за цялостна промяна на политиките. 

Италианският премиер Джорджа Мелони също има крайно мигрантска реторика - нейна е идеята за създаване на мигрантски центрове в Албания, където да преминават първоначална проверка мигрантите, преди да бъдат допуснати до Италия. 

- Политически трус има и във Великобритания. Защо там след 14 години управление торите катастрофират и лейбъристите се връщат триумфално на власт? 

-  Причина е изключително тежката ситуация, в която влезе Великобритания след Брекзит. Не можа икономически да се справи с излизането от общия европейски пазар, не се получи влизането на нови  пазари - в Япония, Индия, Африка. Няма подписано споразумение за специални търговски отношения със  САЩ.  

А и проблемът с мигрантите се оказа изключително тежък. Решението на британското правителство да изпраща кандидатите за мигранти в Сомалия получи изключително негативна реакция от обществото.     

- Накъде ще поеме Европа? 

- Европейските избори, а и изборите във всяка от страните членки показаха, че идва нова вълна основно в две насоки: едната е свързана с антиимигрантските настроения, преобладаващи в целия ЕС, а другата е предизвикана от разделението при европейците относно продължащата подкрепа за Украйна. 

Видимо е, че Зелената сделка, смятана за приоритет, също ще получи сериозна трансформация. Нищо чудно да бъде замразена. Знаково е изказването на председателя на ЕНП Манфред Вебер, който обяви, че ще бъде отменено взетото решение за забрана от 2035 г. на внос и производство на автомобили на дизелово гориво. 

- На този фон сигурен ли е вторият мандат на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, убеден застъпник на Зелената сделка? 

- Това, че трите големи партии в Европарламента решиха набързо да издигнат отново Фон дер Лайен, ядоса много голяма част от останалите партии. Неслучайно унгарският премиер Виктор Орбан създаде своя група "Патриоти за Европа" в ЕП заедно с крайнодясната Народна партия на Австрия и АНО на бившия чешки премиер Андрей Бабиш. Целта й е прекрояване на институциите на ЕС и промяна на подхода към миграцията, зелените политики, войната в Украйна.

Дори евродепутати на ЕНП може да не подкрепят Фон дер Лайен, чиято позиция изобщо не е бетонирана. Мелони също е против нов мандат на Фон дер Лайен. Льо Пен вече препоръча партията на Макрон "Обнови Европа" да не подкрепи Фон дер Лайен.

- За какъв ресор на еврокомисар трябва да настоява България и Мария Габриел ли е добрата кандидатура?

- Не чувам партията на Габриел да обсъжда нейната кандидатура. Вътрешнопартийните дрязги и липсата на политическа стабилност в България, за съжаление, оказва влияние и в това да имаме ясна позиция по кандидатурата ни за еврокомисар. 

А ресорът, за който ще настояваме, зависи от кандидата. Видя се, че значението на България пада в общоевропейски план и ресорите, които получават нашите еврокомисари, не са от водещите в ЕК, по-скоро са периферни.

- Виктор Орбан влезе ударно в 6-месечното председателство на Унгария на Съвета на Европа. Можем ли да разчитаме на подкрепа от Будапеща за сухопътен Шенген тази година?

- Унгария винаги е подкрепяла България и Румъния за пълно членство в Шенгенското пространство и ще направи всичко възможно до края на своето председателство да завърши процеса. Така Будапеща ще покаже, че е силен играч в ЕС и може да променя нагласи. 

Ще им помогне и общата парламентарна група с Австрия - единствената страна, която в момента се противопоставя на влизането ни в Шенген по суша

Орбан влиза изключително активно в това председателство - първото му посещение като временен председател на Европейския съвет беше в Украйна, където води преки разговори с президента Зеленски. Явно Унгария иска да играе много активна роля в променящия се ЕС. Основните разговори на Орбан в Киев бяха за следвоенното възстановяване на Украйна, към което Унгария гледа в перспектива, за разлика от България, която за пореден път не се възползва от добри възможности. 

 - На ключовата среща на НАТО във Вашингтон идната седмица няма да присъства президентът Румен Радев. Какъв знак е това? 

- Правилен знак, тъй като щяхме да влезем в пореден дипломатически гаф, да станем за смях на партньорите  - в една делегация едновременно да са министър-председателят и президентът. Нямаше как президентът да е придружаван от премиера Главчев в качеството му на външен министър.

Министерски съвет по конституция определя външната политика на страната, а НС е корективът за действията на МС. Има две решения на НС относно подкрепата на България за Украйна и Министерският съвет трябва да изпълнява тези решения.    

- След катастрофалния предизборен дебат с Доналд Тръмп, в който президентът Джо Байдън се провали, се чуват гласове за смяна на кандидата на демократите. Реалистично ли е това 4 месеца преди изборите? 

- В новата история на САЩ за първи път имаме тв дебат на двама кандидати преди тяхното официално номиниране от двете партии. И Тръмп, и Байдън спечелиха предварителните избори за кандидати за Белия дом, но все още не са проведени националните конференции на републиканците и демократите, където да бъдат официално издигнати. 

Според мен тв дебатът, иницииран от демократите, беше с цел, ако толкова проличи немощта на Байдън, на конференцията през август да се направят опити за смяната му. Байдън обаче отказва да се оттегли. А според процедурата кандидат, спечелил предварителните избори, не може да бъде отстранен от делегатите, ако не се откаже сам. 

Промяна в последния момент би показала слабост на демократите и невъзможност за успех. Ако обаче Байдън остане в надпреварата, победата на Тръмп е почти гарантирана. А това ще доведе до сериозна промяна в политиката на САЩ.

 - Какво би се променило, ако Тръмп влезе в Белия дом? 

- Годините назад показват, че слаб американски президент и слаба външна политика на САЩ водят до много повече военни конфликти, тъй като много повече страни си позволяват агресия спрямо свои съседи. Мандатът на Байдън  е пример за това - от Северна Корея през Русия, Китай, Иран, хутите, Хизбула, Хамас е видно, че все повече държави се опълчват на доминиращата роля на САЩ. 

Силен президент, какъвто би бил Тръмп, ще доведе до много по-различен начин на водене на международни преговори и до много по-сериозна защита на американските интереси, които, в крайна сметка, отговарят и на европейските. Ще намалеят възможностите за противостоене на световно ниво и регионалните конфликти няма да се превръщат в световни. 

Едва ли Тръмп ще успее да спре войната в Украйна за денонощие, но е красноречив знак, че неговият почитател Орбан разговаря в Украйна за мирни преговори и спиране на военните действия. Явно това ще е една от основните тези, които ще подкрепя Тръмп, ако спечели изборите за Белия дом. Впрочем лозунгът на унгарското председателство на Европейския съвет "Да направим Европа отново силна!" е пряка заемка от "Да направим Америка отново велика!" на Тръмп. 

     

Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.

Оцени новината

Оцени новината
2.4/5 от 5 оценки
2.4/5 от 5 оценки

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?